Права

от Деница Папратилова

Слушам по радиото някаква безспирна комедия. Толкова малоумщина на едно място, че просто не смея да не се присмея. За какво става въпрос ли? Ами за човешките права, отново. И по-конкретно за правата на хомосексуалистите. Пак щели да излизат да се демонстрират и заедно с това щели да си търсят правата. А за какви права става въпрос: Искат хората да сключват брак, както и да осиновяват деца, защото децата били човешко право. Пък и ядосани, че някой им се противопоставя. Чак се притесних – на тези хора никой ли не им е казал откъде идват децата?! При брак между мъж и жена (семейство) се получава, ама не, те искат хем така, хем инак.

Чудя се какво ли ще обясняват на децата, които искат да осиновяват, когато ги попитат откъде идват бебетата. А децата питат на ранна възраст, не е като да се надяваш някой в училище да ги светне по въпроса. Кой ги знае как ще пелтечат.
Цялата статия »

Три начина да насърчаваме съпрузите си

от Дженифър Торн

“Затова, насърчавайте се пoмежду си и се назидавайте един друг, както и правите”.
I Солунци 5:11

Дами, ние обичаме да говорим, нали? Искам да кажа, смята се, че жените говорят три пъти повече от мъжете. Оказа се, че това е мит, но явно жените говорят непрекъснато, докато мъжете са по-резервирани. Или поне така гласи митът.
Имах прадядо, който рядко говореше. Сядаше на масата за вечеря и просто гледаше към храната която желае докато някой забележи и му я подаде. Прабаба ми до такава степен разбираше от какво има нужда, че дори не беше необходимо да пита. Трябваше ѝ част от секундата, за да разбере. Тя, от друга страна, говореше постоянно. Мисля че тя говореше достатъчно и за двамата.
Като съпруги ние разбираме живота на нашите съпрузи така, както никой друг. Ние притежаваме голяма сила с това, че показваме обич, насърчаваме, и се молим много конкретно за нашите съпрузи – неща, които не само ще ги изградят, а и ще укрепят нашите бракове и ще изградят домовете ни.
От друга страна, ние притежаваме и голяма сила за разрушение. Нашите думи и тонът ни могат да разрушат общението и мотивацията, а критиките ни отнемат мира и обезсърчават. Тъй като сме близо до нашите съпрузи, лесно споделяме мислите си без предварително да отсъдим дали тези думи ще изградят или ще съборят.
Цялата статия »

Синагогата на Христос

от Стив Шлисел

Въпросът е, че църквата в Новия Завет е повече училище, отколкото храм.
– Chalsedon Position Paper #1

Обучението на … зрели хора е дейност на църквата. Целта на църквата не трябва да е да довежда хората в подчинение на църквата, а да ги обучава в царско свещенство способно да доведе света в покорство на Цар Христос.
– Институти на Библейския закон, Глава 14, 5 или 784 стр.

Какво става, когато се представя някаква карикатура на Исус, когато постоянно се изисква покорство без да се споменава определената от Бога цел на покорството, и когато човекът бива постоянно призоваван да бъде готов в Господа, но без конкретна цел? Тогава служението на църквата става безполезно, а животът на вярващия обезсърчаващ.
– Институти на Библейския закон, Глава 8, 1 или 467 стр.

Църквата не се ражда на Петдесятница. Тя е Бар Мицвах (еврейското встъпване в зрелост, бел. прев.), което е сериозно. Църквата има дълга, макар и разпокъсана история до времето когато пълнотата на Христовия Дух идва, – и славно, макар и трудно бъдеще. До Петдесятница, църквата, заради историята си, провиденчески посветената си организация и обещаното водителство на Святия Дух, е добре подготвена да изпълнява функцията си в света.

Белгийската изповед, в точка 27, казва: Ние вярваме и изповядваме една католическа или вселенска Църква… Тази Църква съществува от началото на света, и ще бъде до неговия край… Но не винаги е имала същата форма. В Едемската градина Бог идентифицира и отделя Църквата (тогава състояща се от двама), като използва основните елементи, Слово и Причастие, Обещание и Символ, които присъстват в църковната история, в една или друга форма. Нашите първи родители са създадени да разбират себе си и всичко друго чрез слово. Те получават определящото Божие Слово; чуват антисловото на змията. Избирайки определенията на дявола, те нарушават завета със Създателя си и встъпват в съюз с техния унищожител, като стават съпретенденти с него за трона.
Цялата статия »

Какво е управление?

от Р. Дж. Ръшдуни

Една от думите, с които се злоупотребява най-много във всички езици днес е думата „управление“. Когато повечето хора я използват, те визират федералното правителство или държавата, или общината, или градската управа, или всички тях взети заедно. Тази употреба на думата се отдалечава много от библейския ѝ смисъл, пуританската и ранно американската ѝ употреба.

Библията говори за управление като атрибут на Бога и Христос. Исая 9:6 заявява за Месия: „[У]правлението ще бъде на рамото Му.“
На човешко равнище, всяко управление е делегирано от Бога, като има седем основни нива на управление. Първото ниво (и най-основно) е себеуправлението: себеуправлението на божиите хора. Без него ще имаме единствено беззаконие. Един от основните ни проблеми днес е липсата на себеуправление.

Второто ниво е семейството. В Библията семейството е поставено като най-важната „институция“ или агенция на земята. За човека, семейството е първото и най-основно управление, училище и църква, от детството нататък. Ако семейното управление е слабо, цялата страна е слаба.
Цялата статия »

Какво представлява християнското образование?

Какво представлява християнското образование? Понякога християнските училища са християнски само по име: те са хуманистични училища, в които Библията е добавена към курс от хуманистични предмети. Сериозна грешка правим като приемаме, първо, че има неутрален предмет, който може да бъде преподаван по същия начин както в християнски училища, така и в хуманистични училища. Да разсъждаваме така означава да отхвърляме Божия всеобхватен суверенитет над всички неща. Това означава, че съществуват области, в които господ е не Бог, а човекът. В цялото творение няма неутрална област. Това което вярваме, определя нашeто виждане в математиката, историята, биологията, геологията, изкуствата, физическото образование, и всичко останало. Триединният Бог е абсолютният Творец на всички неща и следователно техен абсолютен Господ и определител. Всички предмети биват преподавани или от библейска, теистична гледна точка, или от хуманистична гледна точка, в центъра на която е човекът.

Второ, трябва да помним, че фактите никога не са неутрални, както Корнилиъс Ван Тил ни е учил. Преди факта е вярата. Вярата обяснява и определя фактите. „Фактите“ на вселената са много различни за будиста, екзистенциалния хуманист, и правоверния християнин. За будиста всичко е илюзия и злочестина. Неговата вяра изисква да отрича съществуването на света и живота. Maйa и кармата определят всичко. За екзистенциалния хуманист „фактите“ имат единствено чисто лично значение, значението, което всеки човек им приписва. Нито човекът, нито творението имат някаква същност, някакво сътворено и предопределено значение. Доброто и злото и всяка друга форма на смисъл е самозародена: те са стойности, които аз приписвам на нещата по собствена воля. Не съществува значение, дадено от Божието творческо действие. Всичкото значение идва от творческото действие на човека.
Цялата статия »

Как християнството е изобретило децата

Ние сме забравили каква дълбока културна революция е извършило християнството. Всъщност забравяме за нея именно защото е толкова дълбока: Има много идеи, които просто приемаме наготово като естествени и очевидни, но те не са съществували преди появата на християнството, което е променило напълно нещата. Вземете, например, идеята за децата.

Днес приемаме наготово факта, че невинността и уязвимостта на децата ги прави същества със специална стойност и имат право на специална грижа.

Придаваме им и романтичност – на тяхната красота, тяхната радост, тяхната живост. Нашата култура ни насърчава да се оставим на сантименталните си чувства, когато гледаме снимки на бебета. Какво би могло да бъде по-естествено?

Всъщност исторически погледнато, това виждане за децата e странност. Ако не сте съгласни, просто вижте какъв е бил възгледът за децата, който е преобладавал в Европейския древен езически свят.
Цялата статия »

Изграждане на посвещение за християнско образование

от Маги Маринова

Ако искаме да предадем нашата вяра и любов към Бога на следващото поколение и да бъдем способни да дадем видение и цел за живота на нашите деца, трябва да имаме видение и разбиране за нашето призвание като родители и учители и да изградим посвещение към изпълнението на това призвание. Нашето посвещение ще дойде от нашата вяра и разбиране на Писанията. Божието Слово е нашата основа за образование. Нужно е да знаем какъв е Божият план за човешката история и за културата в нашето време и каква е нашата роля като родители в Неговия план. Видението за християнско образование ще ни води във време на трудности и изпитания на вярата ни.

В тази връзка ще разгледаме следните три въпроса:

  1. Какъв е Божият план за историята и времето от теологична и философска гледна точка?
  2. Има ли разлика между християнско и нехристиянско образование?
  3. Какъв трябва да бъде нашият отговор на това, което ни учи Божието слово?

Пример за човек с видение в Библията е Авраам. В Евреи 11:10 ни се казва, че той гледаше към град, чийто строител и създател е самият Бог. Бог го извика от дома му в Ур Халдейски. Той го призова да излезе от земята, която беше езическа и да отиде в земя, която Той ще му покаже, където ще сключи завет на благодат с него, така че „в него ще се благославят всички народи“ (Галатяни 3:8). Евреи 11:10 ни казва, че Авраам живя с вяра, търсейки града, чийто създател и строител е Бог. Бог изведе Авраам от езическото общество и му даде видение за Божието общество. Бог изпълни Своя завет като изпрати Своя Син чрез потомството на Авраам. В Галатяни 3:16 Павел ни казва, че чрез Неговия потомък, който е Христос, Бог ще изпълни Своя завет. Авраам повярва на това обещание, че ще бъде „наследник на света“ (Римляни 4:13).
Цялата статия »