В тяхната неволя: Как се отнасяме към днешните вдовици?

от Андреа Шварц

Вдовиците никога не са били популярна група през която и да е епоха в историята. Отношението към тях в много общества е било толкова лошо, че в някои случаи те са били погребвани заедно с умрелите си съпрузи. Понякога обществото не е позволявало на жените, чиито съпрузи са починали да се омъжат отново. Това е ставало, дори ако бракът е възникнал, когато жената е била още дете.[1] Пренебрегването на вдовиците трябва да е съществувало и по времето на Стария и Новия Завет, защото в Библията има многократни инструкции и предупреждения за грижа към вдовиците и сираците.

Има два добре известни пасажа, на които днес рядко се обръща особено внимание от тялото на вярващите. Твърде често християните бързат да цитират недостатъците, изкривяванията и отрицателните последици на съвремения хуманистичен държавизъм, без първо да извадят съчицата от собствените си очи (Матей 7: 5).

Двата пасажа, които на думи се знаят, но практически се игнорират, са:

Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да се грижи човек за сирачетата и вдовиците в неволята им и да пази себе си неопетнен от света.
(Яков 1:27)

По тази причина искам по-младите вдовици да се омъжват, да раждат деца, да управляват дом, за да не дават на противника никакъв повод за клевета.
(1 Тимотей 5:14)

Колко ли християни днес са истински загрижени дали тяхната религия е чиста и непорочна? Ако теста за това е времето, отделено за посещение и грижа за сираци и вдовици, повечето ще се провалят. Някои биха възразили, че нямат много вдовици в своето събрание, а вдовиците в църквата си имат семейства, които да се грижат за тях. Това разкрива, че терминът вдовица в наши дни често се смята за синоним на възрастна жена, чийто съпруг е починал.

Но Павел, пишейки на Тимотей, дава указания на по-младите вдовици да се омъжват, да продължат да раждат деца и да управляват домовете си.[2] Защо? За да не се дадат боеприпаси за клевета на противника . Но кой точно ще бъде обекта на клеветата? Аз твърдя, че самата църква ще бъде обект на клеветата. Помислете, че голяма част от критиката, която християнската църква получава в наши дни, е очевидният ѝ неуспех да се справи с този важен въпрос.

Съвременните млади вдовици

Вдовицата по дефиниция се определя като жена, която е загубила съпруга си чрез смърт. И все пак в общество, което не само се е отклонило от Божия закон, но твърди, че не бива да използваме Божиите заповеди като средство за преследване на злото, има много жени, които всъщност биха били вдовици, ако бяха в сила законите за смъртното наказание. Жена, чийто съпруг е виновен за престъпления, които според Божието Слово изискват смъртно наказание, щеше да бъде вдовица, ако гражданското право изпълни изискваната присъда. Нещо повече, тъй като нашето общество систематично е обезценявало отговорността за закрила на бащата, санкциите срещу тези, които сексуално се възползват от жена, вече не се прилагат.

Второзаконие 22: 28-29 гласи:

Ако някой намери млада несгодена девица и като я хване да лежи с нея, и ги намерят; тогава мъжът, който е лежал с нея, да даде на бащата на момата петдесет сребърни сикъла и тя да му стане жена понеже я е обезчестил; не може да я напусне през целия си живот.

По този начин прелъстената от мъжа жена, която е под закрилата на баща си, ще бъде обезщетена. Дерек Карлсен обяснява:

Виждаме, че когато една несемейна двойка има сексуално взаимоотношение, и двамата – мъжът и жената – са виновни пред Бога. Според Писанието, блудството, на гражданско ниво, води до срам за момичето и семейството му и до правни / финансови последици за мъжа, на когото се налага глобата. Глобата е начин да се върне реституция заради опозоряване на момичето и семейството му, както и да се осигури бъдещето му, което е било застрашено от действията на прелъстителя. Бащата на момичето има отговорността да решава дали да разреши на дъщеря си да се омъжи за този мъж или не. Прелъстителят няма избор да се ожени или не за момичето. Ако бащата каже „да“ на брака, тогава той трябва да се ожени за момичето и не се разрешава да се разведе с нея през всичките си дни (Второзаконие 22: 28-29).

Ако девица бъде прелъстена и баща ѝ откаже да я даде за съпруга на мъжа, който я е прелъстил, той все още трябва да плати зестра. Зестрата е „цената на невястата девица“ и трябва да гарантира, че липсата на сексуална чистота на момичето ще бъде преодоляна от икономическата печалба, която трябва да се получи. Зестрата щеше да направи момичето, което вече не беше девица, „привлекателно“ за бъдещия съпруг, който ще се ожени за една доста богата съпруга, и това богатство ще бъде от полза за цялото семейство. Или, наказанието зестра ще служи като гаранция, за да помогне на момичето да оцелее, ако никой не иска да се ожени за нея поради липсата на сексуална чистота.[3]

Днес много жени, които са станали самотни майки, от една страна поради провала си да се подчинят на закрилата на бащите си, а от друга – заради бащи, които поради незнание или непокорство, не са изпълнили своята защитна роля в семейството и не са поели отговорността спрямо дъщерите си, остават във виртуалното състояние на вдовство. Движението за правата на жените настоява за равенство, но резултатът е далече от равна защита. Вместо това имаме цял клас жени, които трябва едновременно да бъдат майка и баща, да се грижат за децата и да осигуряват прехраната. Тяхната единствена стойност изглежда е на политическата сцена, където самотните майки могат да бъдат използвани за подкрепа на увеличените социални разходи.[4]

Павел казва на по-младите вдовици да се омъжват. Инструктира ли ги да парадират с красотата си, за да уловят някой мъж? Инструктирани ли са да съблазняват мъже, за да станат съпруги? Предполагам, че той инструктира несемейните мъже от събранието също толкова, колкото и вдовиците, когато заявява, че младите вдовици трябва да се омъжват. Той им казва да не пренебрегват тези жени (както и техните деца), които се нуждаят от закрилата на семейния живот. Разбира се, Павел не се занимаваше със сексуалното им поведение, когато инструктира по този начин. По-скоро, поради факта че семейството е основната институция на Бог за господство на земята, той казва, че тези жени и техните деца принадлежат към семейства и че те трябва да функционират като съпруги и майки.

Съвременните несемейни мъже

Чувала съм от повече от няколко млади неомъжени християнки, че изборът на партньор в църковните кръгове (както реформирани, така и други) е малък, когато става въпрос за техните перспективи за брак. Особено тези, които са ревностни за вярата си, установяват, че неженените християнски мъже рядко се различават от невярващите си колеги. Те изглеждат по-загрижени за физическите качества, отколкото за благочестието. Нещо повече, много от тези „правилно мислещи мъже“ са силно задлъжнели и имат малък или никакъв интерес да създадат семейство, да не говорим за способността да осигуряват доход (зестра и редовна издръжка). Накратко, в църквите има изобилие от несемейни мъже с малка или никаква отговорност относно задължението за господство свързано със създаването на семейство. За тях бракът е един от многото избори и те харесват автономията и независимостта на това, че са ергени.[5]

Това поставя съвременните вдовици в още по-трудна позиция. Ако дори жени, които никога преди не са били омъжени, срещат недостиг на подходящи кандидати за брак, каква ще бъде перспективата за вдовиците? Много от тези жени биха се радвали да предоставят на децата си християнско образование чрез домашното им обучение. Въпреки това, за да осигурят прехраната на семейството, те не могат да си позволят тази необходимост. Все пак има и много финансово квалифицирани мъже, които могат да помогнат, но които са по-загрижени за собствения си удобен начин на живот. Толкова за чистата религия, благочестието. Обърнете внимание, че втората част от този стих казва: „да пазиш себе си неопетнен от света.“ Не е ли „петно от света“ да бъдеш егоцентричен и погълнат от себе си, вместо да се занимаваш със заповедите на Бога?

Обща критика, представена към онези, които стоят пред клиниките за аборти, молейки се за живота на неродените, е че „Вие само се грижите жената да не абортира детето си. Какво трябва да направи майката след това? „Имайте предвид, че повечето жени няма да предприемат пътуване до клиниката за аборт, ако мъжете, които са ги забременили, са склонни да поемат отговорността за удовлетворението, което са получили по време на сексуалния акт. Като алтернатива, ако дадено общество приложи Божия закон относно плащането на зестрата и задължението да се ожени без възможност за развод, тяхното положение нямаше да бъде толкова крайно. Едва когато Божиите хора се покаят от пренебрегването на вдовиците и сираците в тяхната неволя и поемат отговорността, която Бог ни възлага, нашето свидетелство пред обществото ще бъде ефективно.

Карлсен продължава и казва:

В Библията, когато живите са ограбени, виновната страна е принудена да им възстанови загубата (Изход 22: 1-4). Дори виждаме, че когато една девойка е съблазнена, тя е била ограбена и по този начин получава реституция, за да ѝ помогне да се справи с реалните последици от нейната загуба. Въпреки факта, че едно блудстващо момиче се е осквернило, Писанието предлага защита – дори в нечисто му състояние – то да получи зестра.[6]

Исторически прецедент

Ранната църква съществуваше в общество, в много отношения, по-лошо от нашето. Все пак имаше сходства с днешното. Разликата обаче се състои в начина, по който те бяха готови да живеят своята вяра. Ръшдуни отбелязва:

Две битки, които белязаха ранната църква от самото начало, все още съществуват и днес. Първата е свързана с въпроса за суверенитета или господството, а втората е свързана с въпроса за абортите. Абортът е бил напълно законен в империята, но ранната църква е наложила много строги санкции срещу някои от нейните членове, участващи в тази много често срещана практика. Но това не е всичко. В същото време ранната църква започна да се занимава с резултатите от този свят на абортите.

Не всеки аборт през онези дни се е изпълнявал със студената и брутална ефективност, която ни е присъща днес. Следователно, те не винаги са успявали да прекратят живота на бебетата. В резултат на това, когато се появяха нежеланите бебета, те бързо биваха взети и изоставени под мостовете на река Тибър в Рим. В други градове имаше места, които рутинно се използваха за изхвърляне на бебета.

Християните са имали практиката незабавно да отидат до местата, където тези бебета са били изоставени – да бъдат погълнати, както казва Тертулиан, от диви кучета – да съберат тези деца и да ги раздадат на семейства. Това ни казва нещо за живота и вярата на тези вярващи. Колко членове на събранията днес биха приветствали служител от църквата, който идва с изоставено бебе или две, осъзнавайки че е тяхно задължение да ги задържат във вярата![7]

Никой не може да твърди, че това би била лесна задача. Не твърдя, че това, което предлагам, е лесно. Въпреки това ранната църква беше решена да върши онова, което беше правилно. Като взимаха инструкциите да се грижат за сираците в бедствието им, тези вярващи са практикували чиста и неподправена религия. Трябва да направим същото и за съвременните по-млади вдовици.

Тест за вярата: как се отнасяме към вдовиците

Ако наистина искаме да възстановим обществото според Божия закон, трябва да започнем с областите, които са под наш контрол. Рушдуни отбелязва:

Божият повтарящ се тест в историята към хората спрямо цялостта на тяхната вяра е грижата им за вдовици, сираци и непознати – за онези, които са извън обичайното им обкръжение. Това е вторият аспект на тази заповед. Да обичаме ближния си като себе си, означава да покажем толкова голяма загриженост за неговото благосъстояние, права и репутация, както и за нашите собствени …

Това, което означава е ясно. Отвъд много ограничена сфера, съдът е провинция на Бога. Безбожната държава ще приеме все повече и повече от Божиите прерогативи и ще поеме правомощия за преценка на целия живот. Защото ние не сме Бог, за нас решителната сила в обществото трябва да бъде възродителната сила на Бог и делото на Святия Дух във и чрез нас. Не революцията, а възстановяването; не принудата, но обръщането, е нашият начин да променим света и да продължим Божието царство. Това е сърцето на християнската реконструкция. Същността на библейския закон е в това, че той ни прави основното управление на обществото в и чрез нашия личен и семеен живот, чрез нашите професии, църкви и училища. В библейския закон гражданското управление е много ограничена и малка сфера на управление и власт.[8]

Семействата, ангажирани с чиста и неопетнена религия, са уникално позиционирани да предлагат помощ на самотните майки за отглеждането на техните деца. Помагайки им да разбират Божието слово и да ги възпитават в грижа за своите деца, те ще ги направят добри кандидати за бъдещи съпруги на благочестиви мъже. Омъжените жени могат да действат като наставници, като им помагат да видят какво означава да служат на Бог като съпруги. Междувременно женените мъже трябва да имат влияние в живота на неженените мъже, като им помагат да поемат отговорност за децата, които са създали или евентуално да поемат отговорността за семейство, нуждаещо се от закрила.

Примери от истинския живот

Почитателите на К.С. Луис може да не знаят, че жената, за която в крайна сметка е бил женен той, е била изправена пред перспективата да се наложи да се върне в Америка, когато британското Министерство на вътрешните работи не подновява визата ѝ. Тя е разведена жена, чийто съпруг е прелюбодеец, и я е напуснал след многократни физически злоупотреби с нея. Въпреки че Луис и Джой Дейвидсън са били приятели, той не е изпитвал романтична привързаност, но се е оженил за нея, за да може тя да остане. Тяхната привързаност нараства и той развива силна любов към нея, като се грижи за нея по време на нейното изпитание с болестта рак, която в крайна сметка отнема живота ѝ. След това се грижи за синовете ѝ като част от своя ангажимент към новото си семейство.

Аз съм свидетел на това неотдавна как едно християнско семейство, посветено на Божието Слово, запознава неженен мъж със самотна майка, която се опитва с много усилия да учи дъщеря си в дома, като в същото време трябва да осигурява семейната издръжка. Въпреки множеството усложнения, с помощта на менторската двойка, двамата бяха омъжени. Дъщерята на жената вече има ангажиран баща християнин и имат син. Виждате ли, и двамата вече са били посветени да служат на Бога вярно. Романсът не е техният мотив (макар и фактор); царството на Бога е. Благодарение на християнско семейство, което се интересува от напредъка на Царството на Бога, е създадено ново семейство. Това е чиста и неподправена религия.

Предизвикателство към Божия народ

Нека станем известни като онези, които търсят да се погрижат за вдовиците и сирачетата. Това е служба на Царството, а не услуга за сватосване, където задължението и отговорността ще окажат въздействие върху обществения ред. Божият закон трябва да се прилага в семействата (дъщерите да останат непорочни до брака и бащите да осигурят тяхната закрила, ако бъдат прелъстени), заедно с обществото като цяло, което се грижи за онези, които са изпаднали през пукнатините. Това е средство за намаляване на натоварването върху системата за държавно облагане и приемна грижа чрез осигуряване на истинска и трайна помощ, докато изграждаме силни семейства, ангажирани с изповядването на Христос и Неговото царство. Грижата за вдовици и сираци никога не е била юрисдикция на държавата. Освен това, християнските семейства могат да превърнат в свой приоритет да помагат на домакинствата с един родител и да инвестират в децата, които често са жертви на греховете на техните родители. Най-плодотворната ни работа е да преподаваме пълния Божий съвет, така че тези забравени вдовици и сирачета да бъдат причислени към онези, които получават Божията милост, защото познават и живеят Неговите заповеди.

Не си прави кумир, или какво да е подобие на нещо, което е на небето горе, или на земята долу, или във водата под земята. Да не им се кланяш, нито да им служиш; защото Аз, ГОСПОД, твоят Бог, съм Бог ревнив, който въздавам беззаконието на бащите върху децата до третото и четвъртото поколение на онези, които ме мразят, и показвам милости към хиляда поколения на онези, които Ме обичат и пазят Моите заповеди.
(Изход 20: 4-6, вижте Второ 5: 8-10).

—————————
Бележки:

1. Предметът на ниското положение на жените в Индия е представен във филма „Вода“ (2005). Назад

2. Преди всичко, да раждат деца, би била нещо, което възрастните жени няма да могат да направят.Назад

3. Derek Carlsen, “Rape or Sexual Abuse and the Victim’s Sexual Purity,” Faith for All of Life, March 1, 2007.Назад

4. Можем да добавим, че тъжните перспективи увеличават привлекателността за търсене на аборт.Назад

5. Вижте блога „Unsuitable Suitors“ на chalcedon.eduНазад

6. Carlsen, пак там.Назад

7. R.J. Rushdoony, The Atheism of the Early Church, (Vallecito, CA: Ross House Books, [1983] 2000], pp. 10–11).Назад

8. R.J. Rushdoony, The Roots of Reconstruction (Vallecito, CA: Ross House Books, 1991), pp. 281–282.Назад

Статията е взета оттук: https://chalcedon.edu/magazine/in-their-distress
Превод: Цветемира Николова

0 Коментара

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>