Конфликт на светогледи

От 17 век насам християнският светоглед е изгубил значително влияние на запад. Това се дължи до голяма степен на силното влияние на хуманизма, наложен от големите литературни великани на Англия и Америка. Това са отстъпниците. Веднъж допуснато, отстъпничеството е бавен процес и една християнска нация не се разлага просто в продължение на двайсет години. Масите през 16 век никога не биха купили очевидния атеизъм, който имаме днес. Но през 17 и 18 век сърцата на хората започват да се обръщат много бавно към човеко-центрираната епистемология, метафизика, и етика. С настъпването на 19 век, хора като Натаниел Хоторн и Марк Твен изразяват своята новооткрита вяра в хуманизма с ярки тонове и поразителна яснота.
Най-големите войни, водени в историята на света не са водените с меч. Най-големите битки се водят в областта на идеите. Никога преди не са се впримчвали толкова много хора в човеко-центрирана, светска форма на хуманизъм, както виждаме тук, в отмирането на християнския Запад. Никога залозите не са били толкова високи. От началото на християнската църква преди 2 000 години не са се отклонявали от християнската вяра толкова много хора както сега.

Дошло е времето, когато християните трябва да контраатакуват. В противен случай няма да има християни. Време е да спрем да губим тази битка. Християните трябва да включат енергично своя светоглед в света на голямата литература. Ако не направят това, техните деца ще бъдат завладени от човеко-центрирани идеи и голямото отстъпничество ще стане още по-голямо в бъдещите поколения.

Големите автори класици са били опасни хора. Занимавали са се с опасни идеи. Когато четете знаменитите им книги е възможно да бъдете тежко наранени. Не можете да четете тези „класици“, ако първо не сте добре вкоренени в библейски, Богоцентричен начин на гледане на света.

Оптимизъм и песимизъм

Обикновено как трябва да мислят християните за класиката, произведена от големите английски и американски империи – позитивно или негативно ? Как да гледаме на големите автори – през очила на оптимизъм или песимизъм? Когато християните мислители се мъчат да превъзмогнат спора за класическите литературни трудове, това трябва да бъде подразбиращият се въпрос, но в повечето случаи християните мислители изглежда се отклоняват към оптимизъм и това е поради няколко причини. Първо, ако те са минали през суровостта на академията, почти без изключение са въведени в общението на възгорделите се. Това означава, че те са се натъпкали със „знанието, което възгордява“ (I Коринтяни 8:1). Според тези академици е непристойно да критикуват трудовете на „братството“ в академията. По този начин „големите“ автори не подлежат на критика и стоят в своя собствена класа. Идеите, които изразяват могат да бъдат ласкани, оценявани, разглеждани и анализирани. Но никой не ги обвинява за зло, несвято, неновородено, бунтовно сърце, и малко са тези, които заявяват, че тяхната литература е неправоверна или опасна.

Все пак трябва да бъдем честни. Има добри християни, които желаят да отдадат подходяща заслуга там, където тя е дължима. Добре е да се отдаде заслуга на Христос, Който е управлявал западната мисъл и живот след падането на Рим. Трябва да признаем всеки момент, в който има влияние на християнски светоглед или християнски идеи. Можем да се радваме, че дори невярващият хуманист невинаги е последователен спрямо собствения си хуманизъм.

Въздигането на големите съвременни империи съвпада с възникването на бунтовен дух към Христос и Неговото царуване. Първите големи империи на съвременната епоха са Испания и Франция. И двете използват силата на меча, за да преследват истинските вярващи християни. Тези първи големи империи не съществуват дълго обаче. След тях идват Английската империя и Американската империя. Особено през 19 век, Английската империя се издига до най-голямото си влияние над целия свят, докато в училищата, университетите, и църквите се разпространява като буен огън деистично, материалистично, и атеистично отстъпничество. След 1 500 години на християнско мислене, което проправя пътя си в езика и живота на Англия и Америка, през следващите 200 години идва приливна вълна на отстъпничество, която на практика го изкоренява.

Как се случва това? Иън Мъри обобщава труда на големите английски литературни гиганти на 19 век в своята книга Тайната революция. С личните си изповеди тези литературни великани всъщност са възнамерявали да отстъпят от християнската вяра и са целяли да повлекат милиони със себе си. Ние сме песимисти, когато четем големите писатели, не защото са основали труда си върху 1 500 години християнско мислене, а защото са поели курс към отстъпничество. Тяхната траектория ни безпокои. Сега, когато гледаме назад, можем да видим тяхната траектория ясно като ден. Можем да видим как постепенно отхвърлят Бога в тяхната метафизика, бунта им срещу християнската етика, и отхвърлянето на по-отдадените форми на християнството като тези на реформаторите и пуританите през 1 500-те и 1 600-те.

Ако не можете да проследите траекториите на отстъпничество в големите класически писатели на 1580-те до 1900-те, не разбирате историята и не четете правилно литературата. Литературната работа и художествената работа представляват траектории. Те ни показват посока. Не е справедливо да осъждаме труда на един автор отделно от останалата му работа. Но е още по-лошо да съдим за приноса на един писател отделно от религиозния контекст на културата и възпитанието му. Писател от 16 век, наскоро излязъл от 1 000 години християнско наследство, който прибавя изолирано богохулно твърдение към един от своите театрални сценарии, показва по-голямо отстъпничество от един пост-модерен „артист“, който потапя кръстове в урина.

Какво да кажем за големите философи на съвременната епоха?

Техните родители са ги кръщавали „Джон“.

Джон Лок.
Жан Жак Русо.
Джон Стюарт Мил.
Жан Пол Сартър.
Джон Дюи

Според вас кое е общото между тези мъже? Не е необходимо да мислите много задълбочено, за да отговорите! Да, всичките имат едно и също име. Също така са надарени мислители, които са оказали огромно влияние върху света. Джон Лок и Жан Жак Русо са повлияли на политическата философия. Жан Пол Сартър е оказал влияние върху културата и развлеченията, а Джон Дюи е бащата на съвременното светско образование. Но всички те имат едно и също собствено име. Всички са живели в западния свят (Европа и Америка), и всички са кръстени на апостол Йоан, който е написал четвъртото Евангелие. Преди много години, в една различна епоха, Западът е имал християнско наследство. Затова родителите са наименували децата си „Джон“. Но от времето на хуманистичния ренесанс през 15 век досега в западния свят постепенно си проправя път една нова религия.

Неопровержим факт е, че християнството е оказало незаличимо влияние върху езика, изкуството, архитектурата, музиката, образованието, болниците и грижата за здравето, благотворителността, науката, политическите свободи, отношението към жените, уважението към човешкия живот, и премахването на езически практики като сати, жертвоприношение на деца, и робство. В продължение на повече от хиляда години, християнските погребения заместват кремацията, и би било трудно да се намерят примери за канибалство, хомосексуалност, осакатявания или татуировки. Тези очебийни демонстрации на езическия живот почти напълно са отсъствали от християнските общества… до 1 900, когато всичко започва да се променя.

Промяната винаги става постепенно. Първо идват идеите, последвани от последствията. Хората с идеи обикновено се наричат „философи“. За 100 години техните силни идеи ще окажат влияние върху най-надарените писатели, образователи, музиканти и художници. След това ще бъдат необходими още 100 години тези идеи да проникнат в масовата култура. Това е процес от три стъпки.

1. Първата стъпка е мислещите философи да изградят революционни хуманистични идеи и да живеят според тези идеи в собствения си живот.
2. Втората стъпка е големите майстори на литературата и художниците да въплътят идеите в литературни и художествени форми, които след това се използват в университетите и академиите. По този начин хуманизмът превзема големите институции през 19 и 20 век.
3. При последната стъпка от процеса, философите от 19 век си проправят път в масовата култура чрез филмите, музиката и масмедиите. Виждаме това да се случва през 20 и 21 век.

Жизнено важно е всеки студент да може да различава вредните идеи, намиращи се в основата на настоящата ни култура. Поне 95% от целия сегашен начин на мислене, изрази на културата, медиите, начинът, по който живеят семействата, и образователните усилия се коренят в разрушителните идеи на философите от 18 и 19 век. Ще бъде жалко, ако нашите млади хора не разпознават тези идеи.

По плодовете им ще ги познаете

За тези, които желаят да различат лъжливите учители, Исус Христос дава помощен тест, който може да бъде използван и от най-малко интелигентния Негов последовател. „По плодовете им ще ги познаете“. За човека не трябва да съдим само по заслугата на идеите му. За идеите му можем да съдим по плодовете на живота му.

Ето защо е важно да знаем, че дъщерите на Маркс са се самоубили, и че Русо е оставил петте си деца на стълбите на едно сиропиталище, и че Ърнест Хемингуей искал да убие баща си и след това се самоубил. За тези, които може би нямат време да изследват объркващия лабиринт на изопачените умове на тези мъже, понякога е по-бързо просто да погледнем техните „плодове“ и да извадим бързо заключение за естеството на „дървото“. Даже ако нашите деца не могат да различат траекторията на идеите в трудовете на тези философи, най-малкото трябва да знаят нещо за живота и плодовете на тези хора, които са служили като интелектуални водачи по време на падението на западния свят.

Ако нашите големи академични институции са ръководили отстъплението от християнската вяра, ще бъде полезно да преценим какво е съдържанието на техните образователни програми, защото корените на отстъпничеството се намират в университетите. От самото начало колежи като Харвард, Йеил, Принстън, Боудън, и Уилям и Мери включват изцяло гръцко и римско образование. В началото на 1685, Инкрийз Матър (последният пуритан и президент на Харвард Колидж), се оплакал, че пастирите, обучавани в колежа, знаят повече за Цицерон и Аристотел, отколкото за апостол Павел, Мойсей и Давид. Той направил всичко възможно да премахне Аристотеловата етика от училището и да я замени с библейска етика, но без резултат. До 1705, Харвард Колидж бил под пълния контрол на латитюдинарианите.

Но не гърците и римляните определят траекториите на западния свят толкова, колкото западните философи, които посещават тези университети. В крайна сметка значение имат християните отстъпници като Жан Жак Русо, Джеръми Бентам, Джон Стюарт Мил, Карл Маркс, Ралф Валдо Емерсън, Чарлз Дарвин, и Джон Дюи. Отначало може би са били повлияни от хуманистичните идеи на древните гръцки и римски писатели. Но те развиват свои собствени версии на хуманизъм в съвременния свят.

След това литературните великани взимат своите данни от философите великани и отклоняват напълно програмата на американските хуманитарни науки от християнското мислене. Това е постепенен процес, но накрая Джон Калвин и Джон Бъниан играят много по-малка роля в литературната програма на гимназията през 1880-те и 1920-те, отколкото Ралф Валдо Емерсън, Уолт Уитман, Уилям Шекспир, Натаниел Хоторн, и Марк Твен.

Щом американските светски гимназии на 20 век са били самоосъзнато хуманистични в своята траектория, тогава християните ще постъпят мъдро, ако хвърлят поглед върху списъка от основните книги, съставляващи програмата на тези гимназии. Този списък не е трудно да се даде.

Уилям Шекспир – Макбет
Натаниел Хоторн – Алената буква
Стивън Крейн – Червеният знак за храброст
Марк Твен – Хъкълбери Фин
Ърнест хемингуей – Старецът и морето
Джон Стайнбек – Гроздовете на гнева
Дж. Д. Селинджър – Спасителят в ръжта

Тези критично важни книги, избрани като литературна програма за гимназиите, са били много по-важни от програмата на Неделното училище, преподавана в църквите. Това са „големите“ книги и „големите“ автори, които оформиха умовете на стотици милиони американски ученици в последните пет или шест поколения. Кои бяха големите учители и на какво учеха децата ни? Какви бяха плодовете на тези големи писатели? Какво постигнаха те? Дали стотици милиони ученици придобиха по-хуманистично мислене след като седяха при краката на тези големи учители? „По плодовете им ще ги познаете“.

Това не е време за наивност. Идеите могат да бъдат опасни. Образователните методи и съдържание са от значение. Можете да се самоунищожите като седите при краката на погрешните учители. Избирайте учителите си мъдро. В противен случай ще откриете, че вие и децата ви участвате в постоянно нарастващото отстъпничество на Запада.

Статията е взета оттук: https://generationswithvision.com
Превод: Е. Василева

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>