Срещу духовните хора

от Р. Дж. Ръшдуни

Една от най-големите ереси на нашето време е наблягането на това „да бъдеш духовен“, сякаш това е същността на християнина. Писанието ни призовава да се изпълваме със Святия Дух, което е много различно. Да бъдеш духовен вместо материалистичен е по-скоро вярване на гръцката философия и религия, и едно от обвиненията на гръцките философи към библейската вяра е, че тя е твърде материалистична.

Няма стойност в това, човек да бъде духовен. Все пак дяволът е изцяло духовен, но това не го прави по-праведен. Отново и отново в Писанието ни се дава тази заповед: „И тъй, осветете се и бъдете свети, защото Аз съм Господ вашият Бог“ (Левит 20:7). Да бъдем святи (или осветени), и да бъдем духовни не са непременно едно и също нещо. Писанието дава да се разбере ясно, че святостта означава искрено покорство към божието законово слово.

В I Солунци 4:3-12 Павел заявява: „Понеже това е Божията воля – вашето освещение“, след което изрежда неща, които ни освещават. Трябва да се възръджаме от блудство, да бъдем верни на брачните си обещания. Трябва да сме честни и да избягваме всякакви измамни бизнес сделки с нашите братя по вяра, а и всички хора. Не трябва да презираме другите а да се отличаваме с братска любов. Още нещо, което Павел заръчва: „усърдно да се стараете да живеете тихо, да вършите своите работи и да работите с ръцете си, както ви заръчахме“.

Обхождането ни спрямо външните, тези, които не са в църквата, трябва да бъде честно и благоприлично. Накратко, Павел твърди, че святостта е практичност, самоиздържане, спазване закона и праведност. Освещаваме се не чрез емоционалност или фасада от духовност, а бидейки хора, страхуващи се от Бога, послушни и покланящи се Нему.

Винаги, когато хората поставят погрешно ударение на духовността, резулттатът е бил надигане на окултизъм, сатанизъм и ментални разстройства. Запомнете, Сатана като изцяло духовно същество е много доволен, когато хората наблягат на духовенството вместо на святото, защото тогава той може да се възползва от тях.

Славата на нашата вяра е практичността ѝ. Тя се занимава с целия човек, тяло и душа, освещението се отнася до целия човек. Цялото естество на човека е въвлечено в грехопадението, не само тялото, и цялото му естество е изкупено от Христос, не само душата. Целият човек е предназначен за възкресение и новото творение, и Писанието се отнася цялостно за човека. Дяволът е по-духовен от всеки от нас, но не е свят. Нашето призвание е към „онова освещение, без което никой няма да види Господа“ (Евреи 12:14).

Статията е взета от “A Word in Season: Daily Messages on the Faith for All of Life,” Volume 1, pp. 133-135.
Превод: Филип Папратилов

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>