Християнската рождествена елха

от Марк Ръшдуни

Някои християни отбягват рождествената елха като неподходящ или дори нехристиянски символ заради продължителното ѝ използване в езически обичаи. Този автор смята рождествената елха за Библейска важна традиция, която представлява значимата победа на Божието царство над езичеството.

Много от традициите ни са с неясно начало. Различни източници и обичаи са се смесвали в продължение на векове или дори хилядолетия. Обикновено не е една историята, а сбор от много истории, които са омешани в днешния възприет обичай. Украсяването на рождествена елха е един от тези обичаи. Някои смятат че това е езически символ, неподходящ за празника. Други гледат на елахата като на важна част от християнското празнуване. Всъщност и двете разбирания биха могли да бъдат правилни. Елхата има дълга история, където е използвана и като езически и като християнски символ. Тези противоречиви символи са представени в Писанието.

Богоугоден символизъм

Бог представи големите вечни и морални въпроси пред Адам и Ева чрез две дървета. Едното дърво беше дървото на живота и беше поставено насред Едемската градина. По неразбираем за нас начин, Бог постанови това дарво, така че да дава живот на Адам и Ева и беше напълно достъпно за тях. То беше знак за завета на Бог с Адам и Ева. Единственото дурго наименувано дърво беше дървото за познаване на добро и злото. Това беше единственото забранено дърво за нашите прародители.

За да разберем значението на дървото за познаване на доброто и злото, трябва да проумеем че Бог даде живот на Адам и Ева и им даде белега на дървото на живота като благосклонен подарък. Нещо повече, Бог, очевидно, им говореше редовно. Можеха да научат за доброто и злото от два източника. Можеха да научат чрез вяра в техния милостив Бог Създател или да не се подчинят и да потърсят знанието от забраненото дърво. Във всички свои измами, Сатана представя греха на непослушанието просто като избор. Неговото изкушаване към Ева беше да я накара да си играе на бог, да се издигне до Божието ниво и да взима собствени етични решения, за това кое е правилно и погрешно. Това беше желанието което стоеше зад нейния избор, да бъде като бог, да познава (по нейно определяне) доброто и злото (Битие 3:5). Пише че Адам беше с Ева и също яде. Няма причина да вярваме, че той несъзнателно е ял от забранения плод; той напълно споделяше презумпцията на Ева. Първите ни родители избраха да търсят знание за доброто и злото от перспективата на Сатана вместо от Божията. Затова те паднаха и завлякоха човечеството в грях. Тогава Бог ги отдели от дървото на живота в знак на милост (Битие 3:22-24). Дървото на живота нямаше да възтанови грехопадението, но щеше да даде порочен живот на първите ни родители. Божията благодат предотврати този край, като вече им беше дал обещание за Спасител (Битие 3:15).

Свръзването на дървото с живот продължава. Дори днес наричаме иглолистните дървета, които не преминават през период на латентност, вечнозелени. В Стария Завет има повтарящо се споменаване на ашерите (идоли често изсечени направо в стъблото на дърво) в езическите култури, които са влияели и корумпирали Израилтяните. Тези ашери са тълкувани по различни начини. Някои смята, че поне част от споменатите случаи се отнасят за статуи на богове, вероятно оформени в дървета служещи за ориентир. Много култури се прекланяли пред дървото като естествения символ на живота. Асирииската религия ясно показва, че при тях това е културен обичай. Олтарите са били поставяни навън под предтекста боговете да не бъдат възпрепиятствани.  Поставяйки олтарите сред горичка от дървета, езическите поклонници са криели вулгарността си, като са я пазели само за очите на участниците в церемонията. Олтари с такова позициониране сред горичка от ашери е очевидно в Йеремия 17:2 и Йезекил 20:28.

В Данаил 4 глава Навуходоноср сънува дърво по средата на света, което достига небето и което се явижда от всички краищата на земята… Дървото даваше сянка и прибежище на всички същества по земята и всички се хранеха от него. Навуходоносор сънува себе си като дървото на живота. Той седи като посредник между земята и небето, като жива връзка между двете. Такива преувеличени възгледи за монархията са били типични за древния свят. Държавата е била представлявана в лицето на управителя, който е възприеман като божествен или поне посредничещ свещеник-цар. Такива режими са били повече от етатични, претендирали са за месианска божественост. Желаели са да бъдат като боговете, да познават доброто и злото с абсолютна власт и армия. Всяко предизвикателство към управника се е смятало и за ерес и за измяна. С такива хора претендиращи че са дървото на живота нищо чудно че свободата, така както я разбираме днес, не е съществувала; свободата е продукт след възхода на Божието Царство.

Начинът по който Навуходоносор гледа на себе си все пак е само сън. Собственият му сън опровергава реалността си. Неговото дърво на живота е със изсечени клони и листата му окапват и плодовете му се разпръсват. След това е отрязано така че всички да могат да видят стеблото и корените му, не в небето, а в земята. Мечтата на Навуходоносор е разрушена и той лично е смирен така, че всички научават за най-великия Управител в човешкото царство…

Ако това беше краят на Библейското учение за дървото на живота, би било добре да избягваме всякакви асоциации на дървета с религиозни символи. Но образът на дървото на живота предсатвлява основно Божия дар, Неговият завет на благодат с Адам и Ева. Образът на дървото на живота ни е представен и във книгата Притчи. Там се казва, че мъдростта е дърво на живота (3:18) и че плодът на правдата е дърво на живота (11:30). Кръстът на Христос представлява дърво и това няма почти нищо общо с дървото като материал. Кръстът на Христос представлява и дървото на живота за нас и в известен смисъл дървото за познаване на доброто и злото. Като предшествие за нас плодовете му дават живот; като последствие тренира разбирането ни за разбиране на доброто и злото. Откровение поставя дървото на живота в центъра на Божия рай, новият Йерусалим (2:7). Напояваше го водата на живота, която извираше от Божия трон и Неговото Агне – Исус Христос (22:2). Божието дърво на живота е чудесен символ на истинския живот в Неговото благодатно спасение, в това че не се предаде на езически узурпатори.

Представяне в ранното християнство

Изкуството в ранното християнство самосъзнателно използва дървото като символ на живот. Понякога това изкуство представя безсмъртния живот или животът като Божие изобилие. Дървета са били асоциирани с картини на Добиря Пастир или изображения на възкресението на Лазар (понякога с дърво, което се подава от гробницата). Зелено дърво с цветове и плодове понякога е сравнявано контрастно с изсъхнало и оголено дърво. (Smith and Cheetan, eds., A Dictionary of Christian Antiquities [Hartford: J.B. Burr Publishing Co. (1880), 1996]).

Средновековни представления са използвали в декорирано дърво, за да изобразят Едемската градина. Тези представления за грехопадението са свършвали с обещанието за Месия и са били изнасяни предимно по Рождествените празници заедно с представления за историята във Витлеем.

Затова дървото е символ на живота – Божият дар, от Битие до Откровение, от Сътворението до Новият Ерусалим. В греха си, човекът е използвал Божия симовл на живот за собствените си извратени цели. Появяването на дърво в Новия Ерусалим очевидно означава, че символът все още е приемлив за Бога. Със сигурност в средновековна Европа не е имало по-лоши употреби на дървото отколкото в древния Близък изток. И въпреки че днес се възприема предимно като светска, основното значение на Рождествената елха все още е за живот в смисъла на личността и работата на Исус Христос. Украсяваме го, за да ни напомня за красотата на Божия щедър подарък. Дълго време са използвани плодове за украса, представяйки щедри благословения, които снабдяват основните нужди на човека. Звездата или ангелът отгоре изобразяват чудотворната същност на Божието ново дърво на живота – Исус Христос и Неговия кръст.

Дървото не може да бъде отхвърлено като чисто езически символ, защото и Бог не го отрича в Писанието. Дървото е пряко свързано с Божието послание за спасение. Дървото също е свързано и с много скверни езически ритуали и дори с месианскирте възгледи на много хора сред които е и Навуходоносор. Можем да се откажем от символизма на дървото на живота (и дори да ни се иска Бог да не го беше използвал във видението на Йоан за новия Йерусалим), или можем да си върнем символа за нашия Господ. Целия Рождествен пранзик се е превърнал в светщина, но причината за това не е използването на елхата. Малцина са езическите обичаи, за които знаем, че се е използвала. Отдавнашното ѝ използване на Рождество обаче показва, че предните поколения потвърждават използването ѝ следвайки Откровението на Йоан. Те са присвоили този символ за Исус Христос. Проблемът с нашето модерно празнуване на Рождество не е с увеличващата се асоциация с дървото на живота, а с увеличаващата се дистанция от новото дърво на живота, Христос въплътен.

Бог изкупи човека и възстанови сърцето му, за да Му служи. Затова трябва да съобразим мисленето и обичаите си със служението ни към Него. Ако определим всичко, което е използвано от езичниците, като несвято, ще бъдем в постоянно отстъпване и капитулация. Трябва да възвърнем мислите, действията, институциите и обичаите си за Христос, защото Той е Господар на всички. Вместо да отхвърляме рождествената елха заради предишни обвинения в езичество, ние трябва да прославим Бога за това че в днешните умове дървото се свръзва изключително с празнуването на Рождество. Сега работата на църквата е да възстанови името на Рождество към истинската му същност, празнуването на Исус Христос и Неговото идване.

Статията е взета оттук: https://chalcedon.edu/magazine/the-christian-christmas-tree
Превод: Васил Папратилов

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>