Християнство срещу хуманизъм

от Р. Дж. Ръшдуни

Християнството и хуманизмът са диаметрално противопоставени религии. Едната е поклонение пред суверенния триединен Бог, а другата е поклонение пред човека. Нека накратко разгледаме някои от ключовите точки на различие между християнство и хуманизъм, така както засягат образованието. Това съвсем не е изчерпателен анализ. Целта ни е да осигурим кратък списък на някои от основните разлики:

Християнство
1. Суверенността на триединния Бог е началната точка и този Бог говори чрез непогрешимото Си слово.
2. Трябва да приемем Бога като Бог. Единствено Той е Господ.
3. Божието слово и Личност е Истината.
4. Образованието е в Божията истина във всяка сфера.
5. Образованието е обучение ръководено от истината. Разбирането на истината израства с изследване и учене, но истината е обективна и дадена от Бога. Започваме като приемаме Бога и Неговото слово.
6. Оценяват ни Божиите стандарти. Те са ни мярката. Учителят дава оценка на ученика.
7. Човешката воля и волята на детето трябва да са подчинени на Божиите цели. Човекът трябва да бъде поправен, новороден чрез Божията благодат.
8. Проблемът на човека е грехът. Бог трябва да новороди човека.
9. Семейството е Божията основна институция.
Хуманизъм
1. Суверенитетът на човека и на държавата е началната точка, и трябва да се вслушваме в думите на човека учен от елита.
2. Човекът е бог на себе си, който сам избира и определя какво е добро и зло (Бит. 3:5).
3. Истината е прагматична и екзистенциална: това което смятаме че върши работа и ни е полезно.
4. Образованието е себереализацията и саморазвитието на детето.
5. Образованието е свобода от ограничаване и от всяка представа за истина извън нас. Стандартът сме ние, а не нещо извън човека.
6. Училището и светът трябва да бъдат съобразени с нуждите на ученика. Ученикът оценява учителя.
7. Обществото трябва да се подчини и преправи според човешката воля, а детската воля е свещена.
8. Проблемът на човека е обществото. Човекът трябва да преправи обществото.
9. Семейството е отживелица. Индивидът или държавата е основата.

Затова християнското училище трябва да преподава всеки предмет от Богоцентрична перспектива, иначе ще преподава хуманизъм. Например математиката не е валидна в една случайна вселена: тя почива на предпоставката за суверен и предопределящ Бог. (See Vern S. Poythress, „Creation and Mathematics; or What Does God Have To Do With Numbers?“ in The Journal of Christian Reconstruction, vol. I, no.1, Summer, 1974, pp. 128-130; P.O. Box 158 Vallecito, California 95251; and Vern S. Poythress, „Mathematics“, in Gary North, editor: Foundations of Christian Scholarship, pp. 159-188. Vallecito, California: Ross House Books, 1976.)

Хуманистичният учебник по история не само елиминира библейската история и огромната, централна роля на християнската ни вяра, но гледа на историята като на случайност, а не като целенасоченост. Историята за хуманиста, в най-добрия случай, просто се определя от човека, докато за християнина тя се определя от Бога.

В науките отново трябва да отхвърлим „правилото“ за случайност. Материалистичният детерминизъм не е по-добър. Нютоновият възглед за причинност се е сринал, защото единственият му и чисто натуралистичен възглед е неадекватен. В природата няма една причина. Освен това множеството причини не са достатъчни да обяснят факта за ред, устройство и смисъл. Единствено презумпцията за Бога от Писанието може правилно да подкрепи науката.

В литературата трябва да попитаме какво е класика? Представата за това какво представлява класиката се променя в различните култури. Така голямата виетнамска класика, Приказка за Киу, е шедьовър на хуманизма. Тя насърчава самосъжалението, обвинението насочено срещу Бога, и вярата че човекът, който в същността си е добър, е жертва на Бога. (Huynh Sanh Thong, translator: The Tale of Kieu by Nguyen Du. New York: Random House, 1973.) Християнската класика трябва да отразява християнския възглед за света и живота. Трябва да разглежда конфликта като морален, а не метафизичен, и трябва да утвърждава максимална и основна хармония, а не конфликт на интереси.

В преподаването на език трябва да помним, че граматиката и културата са взаимно свързани. В граматиката има богословска предпоставка. Обществата вярващи в относителността не могат да изградят граматическо бъдеще време, нито правилна представа за бъдещето. Освен това думите представляват значения; те са малки твърдения истина. Комуникацията е възможна там, където общата култура надделява. Колкото по-екзистенциална става тази култура, толкова по-трудна става комуникацията, защото думите и значенията са отслабени или унищожени.

И така християнската вяра засяга всичко. Християнските училища са необходимост, иначе ще имаме антихристиянски училища. За християнството е самоубийствено да подмине образованието и да пренебрегне християнските училища. Тези които правят това отхвърлят Христос и Неговото Господство.

Превод от английски: Деница Папратилова
Из „Философия на християнското образование“

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>