Библейското учение за избора

Бог ни казва, че грешниците заслужават Неговия гняв. Той е свят Бог, който мрази и греха, и грешника. Той хвърля грешниците в ада, завинаги, а не само греха. Грешниците плащат, а не грехът сам по себе си. Бог каза, че Той намрази Исав, Якововия брат дори преди двамата да бяха родени, дори преди да бяха извършили грях. Павел пише: “Макар че близнаците не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на Онзи, Който призовава, рече ѝ се: “По-големият ще слугува на по-малкия; както е писано: Якова възлюбих, а Исава намразих” (Римляни 9:11-13).

Повечето хора не харесват този вид проповядване. Павел никога не е бил много популярен човек. Но той е бил много умен човек. Знаел е какво ще заключат повечето слушатели. Той им отговаря преди те да започнат да задават своите въпроси: “И тъй, какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде! Защото каза на Мойсей: Ще покажа милост към когото ще покажа, и ще пожаля когото ще пожаля” (Римляни 9:14-15). Средният човек си мисли: “Горкият Исав. Какъв лош късмет. В края на краищата, какво е направил в утробата на майка си, за да заслужи Божия гняв. Този Бог: какъв деспотичен характер! Да възлюби Яков и да намрази Исав. Това не е честно.” Виждате ли, това, което грешникът всъщност си мисли, е следното: “Човекът всъщност е добро същество. Всеки човек се ражда в чисто състояние. Той сам го реализира или го разрушава. Изработва го или не го изработва. Той изработва пътя си към небето или може би към ада, но неговата работа е това, което има значение. Бог е нечестен към почтения, чист в началото човек, когато не дава на този човек равен старт.”

Какво казва Библията за човека? Че той съгреши в Едем и от този момент нататък той е извратен. Той е извратил Божия образ, който е в неговия характер. Както Давид каза, “Ето родих се в нечестие, и в грях ме зачна майка ми” (Псалм 51:5). Не сексът сам по себе си е това, което е грешно; грешен е целият характер на грешното човечество. Човекът не се ражда като чиста дъска. Той се ражда лишен от наследство син на Бога, праведния Баща. Той се нуждае от осиновяване. И Бог решава кой да бъде осиновен и кой не. Удивителното относно това, което Павел разказва за Яков и Исав не е, че Исав беше намразен от Бога. Удивителното, чудесното нещо е, че Бог възлюби Яков. Бог не ни дължи “благоволение”; Бог ни дължи наказание, но Той добронамерено дава на някои от нас благоволение, не защото го заслужаваме, а защото Той го иска поради своята милост от любов. Това е библейското учение за избора.

Из „Безусловна капитулация„, Гари Норт

6 отзива

  1. Хайде сега да отидем към едно по – дъбоко разбиране за Господ и Неговия характер. Кого обича Бог? – Яков – измамника: измами, самоотлъчи се, прекоси пустинята, влюби се, измамиха го, с упорит труд и вяра преобрази съдбата си, освободи се от хватката на врага си, пое обратно към мястото на честта, което бе превърнал в безчестие. Тогава Бог го изправи срещу Себе си в най – тежката битка в живота му – това го беляза! Но той се връщаше вече изградил одобрен характер и взе изпита на живота си.Направо от Божията ръка! Не беше измамил брат си, беше откраднал от Господа (всяка власт е от Него, първородството, също). Яков преодоля собствената си порочна природа. И спечели патриаршество.
    В сърцето Си Бог се радва, когато в движението на живота си ние усъвършенстваме характера си, изпираме и избелваме дрехите си. Няма значение как го правим. Господ, нашия Бог се впечатлява само от крайните ни резултати, при това след като лично ги провери.
    А сега кого мрази Бог – мрази всеядните. Мрази манталитета на Исав, който гласи: аз съм първия и това е очевидно, баща ми е патриарх, и това е очевидно, аз съм силен и як, това е важно, мъж съм и наоколо има толкова много екзотична красота, това очевидно е заради мен – елита, нищо че баща ми не е съгласен, всяко нещо като се повтаря много пъти става правило, та нали ние сме законодателите, с течение на времето стария ще свикне. И стария свикнал; но не и Стария по дни!!!!!!!!!!!! Може и да можеш да си навираш безумията в лицето на Господа и може и да не получиш мълниеносен шамар за това, но няма начин да ти се размие, Исаве!!Може и да си въобразяваш, че всичко е готово и те чака (ние нямаме нищо против – лъжи се сладко), но как си въобразваш че някой е длъжен да ти ръкопляска? И на Всемогъщия ли си отредил почетното място „на трибуната на наглата ти глупост“????????????????????????
    Моят скромен съвет е – спри. И се изнеси от там тихичко, без шум. Преди да си се продал. Или след това, няма никакво значение. После влез в дома на жалеене, в пост и потърси лицето на Господа в готовност да чуеш от Него всичко за пагубната си драстична глупост. В пдробности. С акцент на всеки детайл. Приеми и благослови тоягата в ръката Му!!! Защото бой, който наранява и удари, които стигат до най – вътрешните части на тялото очистват злото.
    А колкото до Божият избор!! – кой е мъдър да изследва дълбочините на Божията мъдрост? Бог и без друго дава щедро, пръска изобилна мъдрост без да се скъпи!! Не е ли по – добре да се смирим като децата и бидейки пълнолетни по ум да приемем и благословим даровете от ръката Му??

  2. admin says:

    Противоречите си с Павел. Прочетохте ли публикацията въобще?

  3. stamen says:

    Апостол Павел не е казал това, което му приписвате в статията. Моля, обърнете внимание на начина, по който Библията употребява думата „намразвам“! Библията използва тази дума по доста по-различен начин от начина, по който я използва светски мислещият човек. Ако разбираме думата „намразвам“ по този начин, тогава трябва да обвиним и самия Господ Исус Христос в противоречие. Защото Той на едно място цитира петата Божия заповед /Мат.15:4/, а на друго място казва, че трябва да намразим баща си и майка си /Лука 14:26/. Когато прочетем този втори текст /Лука 14:26/ в неговия контекст, разбираме, че Исус използва тази дума /“намразвам“/ за да изрази чрез нея идеята за предпочитание. С други думи, никой не би трябвало да бъде на първо място в живота ни, защото, ако сме християни, Христос трябва да заема това място. Това е идеята на думата „намразвам“ и Апостол Павел я използва в абсолютно същия смисъл. Моля, прочетете Римл.9:13 в непосредствения му контекст! Не изваждайте стиха извън контекста! Библията не се чете по този начин. По същия начин подходете и към идеята за вечните мъки в ада, която определено не е библейска идея. Библията говори за вечна смърт /2 Сол.1:8,9 например,има и други текстове/, а не за вечни мъки в ада. Това е езическа представа и тя изопачава Божия характер. Бог е любов /1 Йоан.4:8/.

  4. Апостол Павел казва в Римляни 9 точно това, което статията му приписва. Текстът си е съвсем ясен. Трябва напълно да изоставим смисъла на думите, за да твърдим, че означава нещо друго.

    И тъй, нека да видим контекста, както Стамен ни препоръчва:

    „…макар че близнаците не бяха още родени И НЕ БЯХА СТОРИЛИ НЕЩО ДОБРО ИЛИ ЗЛО…“ (ст. 11)

    „Защото казва на Моисея: Ще покажа МИЛОСТ, към когото ще покажа, и ще ПОЖАЛЯ, когото ще пожаля.“ (ст. 15).

    „Защото писанието КАЗВА НА ФАРАОНА: Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си, и да се прочуе името Ми по целия свят. И тъй, към когото ще, Той показва МИЛОСТ, и когото ще закоравява.“ (ст. 17-18).

    И така, ако Павел е имал предвид не истинска омраза – която предполага осъждение – а само „предпочитание,“ не са ли малко твърде силни думите и примерите в контекста? Защо въобще говори за „вършене на добро или зло“ от близнаците, ако просто става въпрос за предпочитание? Защо използва думите „милост“ и „пожаля,“ чиито антиноми са „немилост“ и „осъдя“? Защо въобще споменава Фараона в този контекст? Да не би отношението на Бога към Фараона да беше просто „не-предпочитание“ в сравнение с Израил? Не беше ли Фараонът осъден? Не е ли малко прекомерен начинът Бог да показва „не-предпочитанието“ си, като удави Фараона на дъното на морето, да не говорим, че преди това съсипа цялото му царство и уби първородния му син?

    Очевидно е от контекста, че твърденията на Стамен са най-малкото глупави, и дори опасни. Бог наистина мрази нечестивите и ги осъжда, както осъди Фараона, и както осъди онези от Израил, които се противиха на Мойсей.

    Дали наистина Библията не говори за вечни мъки? Я да видим какво казва Исус Христос:

    „И ако те съблазни ръката ти, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш двете си ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън, дето червеят им не умира, и огънят не угасва. И ако ногата ти те съблазни, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц, отколкото да имаш двете си нозе и да бъдеш хвърлен в пъкъла, дето червеят им не умира и огънят не угасва. И ако окото ти те съблазни, извади го; по-добре е за тебе да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш двете си очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла, дето червеят им не умира, и огънят не угасва“ (Марк 9:43-48).

    И според Откровение 20:10, какво става с дявола, звяра и лъжепророка? Хвърлени са в огненото езеро, където „ще бъдат мъчени денем и нощем до вечни векове.“ И веднага след това, в стихове 11-15, кой още бива хвърлен в огненото езеро? Онези, чиито имена не са записани в книгата на живота.

    Значението на думата „намразвам“ в Лука 14:26 не може задължително да е същото като значението на същата дума в Римляни 9:13, тъй като в Лука 14:26 има сравнителна клауза: „заради Мен.“ Такава клауза няма в Римляни 9:13; не се казва, че Бог намрази Исав „заради“ някого или нещо. Напротив, казва се, че е нямало никаква предварителна причина за Божията омраза. Освен това, в Лука 14:26 се говори за НАШАТА омраза, а в Римляни 9:13 се говори за БОЖИЯТА омраза. Това са две различни неща, също както Божието осъждение и нашето осъждение са две различни неща, макар и думата „осъждение“ да присъства и в двата израза.

    Накратко, Стамене, твоите думи са опровергани както от прякото значение на библейския текст, така и от контекста. Ти можеш да се опитваш да използваш хитростта с „контекста“ за да докажеш лъжите си, но когато изследваме контекста, виждаме, че той говори обратното на твоите думи.

  5. Симеон says:

    Страх ме е да призная,че Библейското учение за избора е това,което е написано в статията и съжалявам,че го разбирам чак сега,когато съм избрал старостилната православна църква и нейното изповедание на вярата,та трябва да се изповядвам за това,че чета и приемам за истина такова „еретично“ учение.

Напишете коментар до stamen

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>