Има ли такова нещо като „законни данъци“?

от Джоел Макдърмън

Отговорът е не. Нека обясня.

Дъг Уилсън публикува мнение, че „данъчното облагане може да се прави правилно“, с което той казва, че съществуват законни данъци според Библията. Въпреки че много ценя п-р Уилсън, и сме на едно мнение по огромен брой въпроси, не съм съгласен с това негово заявление и мисля, че е важно за цялостната визия на християнството за бъдещето.

Дъг прави разграничение между облагане с данъци, което е без библейско постановление, и това с библейско такава, което, следователно, би трябвало да приемаме за нормативно в едно общество. Може да сме в съгласие спрямо първия вид данъци, но не и за втория. Дъг пише:

„Знаем, че данъчното облагане може да бъде приложено правилно, защото Библията говори за плащането на данъци на когото се дължат (Рим. 13:7). Това са данъци, които дължим, и не трябва да бъдат считани за кражба. Не трябва да се дразним от плащането на законните данъци повече, отколкото се дразним, когато плащаме сметката за кабелната телевизия.“


Моят възглед, изразен в друга статия и в Restoring America, не позволява правенето на такова разграничение:

„Нищо от това, обаче, не оправдава данъчното облагане като цяло. В идеалния случай няма да има никакво, а обществените услуги ще бъдат повече като частните услуги, ако не са всъщност частни. … Няма библейски закон за каквото и да било данъчно облагане от страна на правителството. Това ме кара да вярвам, че не трябва да има такова.“

Днес съм по-убеден в това отколкото бях преди над две години, когато го написах.

Но Дъг дава стихове. Наясно съм с пасажа, към който той се обръща за помощ относно концепцията му за „законни данъци“ които изобщо не можем да смятаме за кражба, и не съм съглсен с неговото тълкуване. В моя възглед просто няма библейско постановление според което правителството да облага данъчно гражданите си, точка. Единствена заръка в Писанието е изтърпяването на данъците, общо казано, когато са налични.

Проблемът идва от опита да се извади авторитетно библейско разграничение между законни и незаконни данъци. Писанието дава ли ясни граници между тези две категории като правило за закон в обществото? И още по-конкретно – къде Писанието (можем да кажем „Божия закон“) говори за гражданското правителство, дава ли такава дефиниция? В есето си Дъг споделя основополагащ принцип: той казва, че стандартът, чрез който трябва да търсим отговори на този въпрос е „Божият закон“. Тук сме на едно мнение.

Чрез този стандарт, Дъг открива три „основни критерии“ по които Божият закон подкрепя „законните данъци“. Мисля че от трите единствено първия е от решаваща значимост. Ще ги разгледам в обратен ред като завърша с най-значимия.

Дъг пише: „Трето, данъците трябва да са законни и в съгласие с установената конституция на народа. Тираничното и своенравно управление и лицемерно, когато конституцията го забранява.“ Ами ако установената конституция дава твърде много власт за облагане с данъци? Аз настоявам, че тираничното и своенравно правителство е неправилно винаги, дори когато конституцията не го прави такова. Както демонстрирай на друго място, нашата конституция практически дава неограничена власт на конгреса да ни облага с данъци – и те щедро се възползват от това. The Antifederalist, критиката към конституцията, посочва този проблем доста рано – и с право. Ще дръзна да кажа, че конституционално всеки данък, който имаме днес, е напълно законен. Така че този критерии не ни помага много.

Вторият критерии: „Второ, данъците трябва да бъдат събирани, основно, за да може управниците да изпълняват функциите, които Бог изисква от тях. Принудата е голям проблем, така че на правителството трябва да бъде позволено да я използва единствено, когато това, което прави, е изрично законно.“

Проблемът с това е във въпроса, който повдига: Къде намираме това, което е „изрично законно“ за правителството? Не ме разбирайте погрешно, критерия ми допада като цяло, но ни трябва авторитет над правителството, който да определи неговите граници иначе правителството ще взима тези решения за себе си. А видиш ли, по този стандарт всичко, което правителството прави, е „изрично законно“.

Знам, че Дъг ще се съгласи, че трябва да намерим „изрично законното“ в Писанието. Там са дадени конкретни задачи на гражданското управление, които са изрично законни и за тези и само тези задачи, е позволено да се събират данъци. Добре, но този аргумент се самооборва. Защо?

Защото Божия закон никъде не дава на гражданското управление „изрична законност“ да събира данъци. Каквито и други функции да са му дадени, тази не е сред тях и така според библейския стандарт, който споделяме, ръцете му са вързани.

Действително, поради тази причина, предпоставката, че „данъците трябва да бъдат събирани, основно, за да може управниците да изпълняват функциите, които Бог изисква от тях“ не е изрично узаконена никъде в Писанието. За онези, които изпълняват граждански длъжности и служби, трябва да е бил предвиден друг начин на финансиране под библейския закон.

Разбира се, това също повдига въпроса какво точно имаме предвид под „изрична законност“. Аз имам предвид, че системата в общество, което следва библейските законови предписания никъде не упълномощава гражданското управление да налага данъци. Трябва да има изрична заповед в библейския закон, според който гражданското управление да има законна власт в тази област. А такава заповед не е дадена.

Това ни довежда до първия и най-важен критерии. Дъг пише: „Първо, размерът на данъците не трябва да се конкурира с Бог (I Царе 8:15). Бог изисква десятък, и ако това е всичко, което Бог иска, и ако Бог е ревнив Бог, тогава би трябвало да гледаме на всеки опит на правителството да взима повече като стремеж за божественост.“

Понеже определено отхвърлям претенциите на правителството за божественост, били те очевидни или прикрити, и въпреки, че самият аз съм цитирал I Царе 8 на няколко пъти по същия въпрос, приписването на „изрична законност“ като норматив за обществото на този пасаж е грешка – грешка би било да му се придава и тежестта на изрична заповед, част от библейския закон.

Първо, I Царе 8 е част от исторически сведения, а не повеление или нормативен закон. Второ, това не е общ стандарт за общество, а специален случай на осъждане, което ще дойде над Израел, понеже искат монархия като езическите народи. Ако ще вадим някакъв общ стандарт от този пасаж, то той е, че когато едно общество е облагано с данъци, можем да го разбираме като осъждение от Бога, поради провала му да живее според Неговите закони. Ние като християни можем да разберем това като прегръщане на езичеството вместо свободата.

Въпреки илюстрацията, до някаква степен, на съпоставяне на „десятъка“ на тираничния цар срещу този на Бог и заключението от това, че тираничния цар поставя себе си като някакво божество, по-важно е да запомним останалото в контекста. Бог казва, че при самото искане на такъв цар Неговото отхвърляне е вече извършено. Такъв цар няма нужда да прави никое от описващите го тиранични действия, за да бъде считан за съперник на Бога – със самото си наличие такъв цар е съперник на Бога. Всяко правителство или закон действащи извън изричните наредби на Бог, вече са в същата позиция: съравноваващо се заместничество на Бога.

Така всяко данъчно облагане извън този стандарт трябва да бъде считано за съучастник в престъплението. Няма нужда да надвишава или да достига десет процента, за да бъде считано за „стремеж за божественост“. Всеки закон освен Неговия вече е такъв стремеж.

Поради същата тази причина трябва да разбираме коментара на Павел в Римляни 13:7 като описващ, а не постановяващ, спрямо гражданското облагане с данъци само по себе си. Павел ни казва да плащаме данъци комуто са дължими, но това не е узаконяване на претенциите на Цезар какво му се дължи. Единствено божия закон може да установи това. Следователно учението на Павел е просто библейско основание за мъдростта да изтърпяваме данъчното облагане в някои обстоятелства, а не за установяването и поддържането на данъчното облагане само по себе си.

На друго място, например, християните са инструктирани да обръщат другата буза, когато са ударени, а когато са принудени да ходят една миля – да ходят две. Никое от тези не дава библейско основание за насилие или принуда. Всъщност Христос представя тези примери като казва, че те са „зло“. Но ние сме привозани, до някаква степен, да ги изтърпяваме. При положение, че библейския закон мълчи абсолютно що се отнася до установяването на гражданско данъчно облагане, би следвало да гледаме на него по същия начин: това е зло, което сме призовани, в повечето случаи, да изтърпяваме.

Но това със сигурност не ни спира да говорим срещу него, или да работим с цел премахването му. Мисля, че трябва да го правим с постоянство и усърдие. Но как да действаме? Със сигурност не чрез опити за укриване на данъци или революции. Но трябва да започнем с пълна ревизия за общество без данъци. Трябва да започнем от предпоставката, че свободата под Божия закон означава нищо по-малко от общество без данъци. Не се притеснявайте за PR-а на това послание в началото: християните трябва да преобразят собственото си разбиране за истински свободно общество. После може да се притесняваме как посланието да бъде представено пред обществото, или как сами да преобразим малки местни общности.

Следва надграждане върху това разбиране, адресиране на по-трудните въпроси: как се осигуряват жизнено важни услуги в такова общество? Училища, пътища, мостове, ток, вода, пожарна, полиция и т.н. Може да си мислите, че е много трудно да се отговори на тези въпроси, но не е и невъможно (както много хора биха искали да вярвате). Веднъж данъците премахнати като възможност, ще се изумите от креативността и силата на човешкия ум да се справя с основни проблеми в обществения живот.

С такова умствено упражнение също ще осъзнаете доста бързо, че премахването на данъците ще изисква промяна и на гражданското управление и обществената теория като цяло. Когато започнете да премахвате всичките роли, които правителството играе в живота ни днес, и го сведете само до дейностите, които са изрично заповядани в библейския закон, ще започнете да осъзнавате какво реално представлява свободата. Ще видите свят освободен от конгреси и управници, които морят страната ни – които в същото време сме убеждавани, че трябва да подкрепяме като най-великия бастион на свобода в историята. Такава визия може да излежда страшна за някои хора; но нейната цел е освобождаването от робството на човека. Свободата наистина е плашеща в този смисъл – основно защото твърде дълго сме се доверявали на коне и колесници, на Саул-овци и Цезар-овци, вместо на Бога.

И когато веднъж сме достигнали това умствено състояние, можем да започнем формирането на свободни алтернативи на робските крадливи и социалистически институции на съвременното правителство: в образованието, социалното подпомагане, гражданското управление, пазарите, защитата, правосъдието и много други. Просто трябва да изкараме умовете си от кутията, в която са напъхани. И когато умовете ни са свободни, наистина свободни, няма да мине дълго и задниците ни също ще искат да последват. Може би това е, което наистина плаши хората – осъзнаването, че съвременното управление може да се опита да започне да рита.

Превод: Филип Папратилов

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>