Наистина ли хората са произлезли от маймуноподобни създания?

от д-р. Дейвид Ментън

Може би най-горчивото за преглъщане хапче за всеки християнин който се опитва да се примири с Дарвин е предполагаемия маймунски прародител на човека. Дори много християни които безкритично приемат еволюцията като „Божия начин за сътворяване” се опитват някак си да издигнат произхода на човека или поне неговата душа над тази на зверовете. Еволюционистите се опитват да смекчат удара убеждавайки ни, че човекът не е произлезъл точно от човекоподобни маймуни, а по-скоро от маймуноподобни същества. Това е чиста семантика, въпреки че доста от предполагаемите маймуноподобни предци на човека са маймуни с научни названия, които включват думата питек (идва от гръцката дума за маймуна). Най-изтъкваният „човешки предшественик“, известен като „Люси“, например има научното название Australopithecus afarensis (означава „южно шимпанзе от Афарския триъгълник в Етиопия“). Но какво казва Библията за произхода на човека и какво точно е научното доказателство въз основа на което еволюционистите претендират за нашите прадеди маймуни.

Библейски презумпции

Бог ни казва, че в същия ден, в който е направил всички животни, които ходят по земята (шестия ден ), Той е създал човека по свое подобие с намерението човекът да господства над всяко друго живо същество на земята(Битие 1:26-28). От това става ясно, че няма животно равнозначно на човека и със сигурност никое не е негов прародител.

Така, когато Бог показал животните на Адам за да ги назове, Той видял че „помощник подходящ за човека не се намери”(Битие 2:20). Исус потвърждава тази уникалност на мъжете и жените когато заявява, че бракът трябва да бъде между мъж и жена, защото „в началото на създанието, Бог ги е направил мъж и жена” (Марк 10:6) Това не оставя място за човекоподобни или за милиарди години космическа еволюция преди човекът да се е появил на земята. Адам избрал самото име „Ева” за своята жена, защото осъзнал, че тя ще е „майка на всички живи” (Битие 3:20). Апостол Павел заявява ясно, че човекът не е животно: „Всяка плът не е еднаква; но друга е плътта на човеците, а друга на животните, друга пък на птиците и друга на рибите” (1 Коринтяни 15:39).

Еволюционни презумпции

Докато вярващите в Библията християни започват с презумпцията, че Божието слово е вярно и че прадедите на човека водят началото си единствено от хора (Адам и Ева), еволюционната презумпция е, че човекът всъщност е произлязъл от маймуни. Никой палеоантрополог (онези, които изучават фосилните доказателства за произхода на човека) не би се осмелил сериозно да зададе въпроса „Произлязъл ли е човекът от маймуна?” Единственият позволен въпрос е „От кой вид маймуни е еволюирал човекът?”.

Тъй като еволюционистите не вярват, че човекът е произлязъл от някоя маймуна, която живее и днес, те разчитат фосилите на хора и маймуни да им осигурят желаното от тях доказателство.
Те търсят всякакви анатомични характеристики, които изглеждат „междинни” (между тези на маймуна и човек). Фосилите на маймуни, които имат тези характеристики, са обявени за прародители на човека (или поне роднини) и са наречени хоминиди. Съществуващите маймуни, от друга страна, не се считат за хоминиди, а по-скоро са наречени хоминоиди, защото са само подобни на хората, но не са еволюирали в хора. Въпреки това еволюционистите са готови да приемат обикновените прилики между вкаменените кости на изчезнали маймуни и костите на съществуващи хора като „доказателство” за нашите маймуноподобни прародители.

Какво е доказателството за еволюцията на човека?

Макар че се позовават на много прилики между съществуващите маймуни и хората, единственото историческо доказателство, което може да подкрепи идеята за маймуноподобни прародители на човека, трябва да дойде от фосилите. За съжаление, вкаменелостите на хора и маймуни са много редки. Приблизително 95 процента от всички известни фосили са на морски безгръбначни, около 4,7 процента са на водорасли и растения, около 0,2 процента са на насекоми и други безгръбначни и само около 0,1 процента са на гръбначни животни (животни с кости). Единствено най-малката възможна частица от фосилите на гръбначни се състои от примати (хора, маймуни и лемури).

Заради рядкостта на фосили хоминиди, много от хората, които специализират в еволюцията на човека, не са виждали всъщност истински фосил хоминид, а още по-малко са имали възможността да пипнат или да изучават такъв фосил. Повечето научни статии върху еволюцията на човека се основават на отливки от оригинални екземпляри (или дори на публикувани снимки, измервания и техни описания). Достъпът до оригинални фосили хоминиди е строго ограничен от тези, които са ги открили, и често е ограничен до няколко облагодетелствани еволюционисти, които са съгласни с откривателя за тълкуването на фосилите.

Тъй като е по-престижно намирането на прародител на човека, отколкото прародител на съществуващите маймуни (или още по-лошо, просто изчезнали маймуни) върху палеоантрополозите се оказва огромен натиск да обявяват почти всеки маймунски фосил за „хоминид”. В резултат на това, съществуващите маймуни са оставени сами да намерят своите прародители.

В много от нашите училища преподават еволюция на човека (често в часове по обществени науки!) учители, които имат малко познание от човешка анатомия, да не говорим за анатомия на маймуните. Но да се разглеждат фосилни доказателства за еволюцията на човек от маймуна е безполезно без преди това да се разберат основните анатомични и функционални разлики между човешкия и маймунския скелет.

Челюсти и зъби

Тъй като са относителна твърдост, зъби и части от челюсти са най-често срещаните фосили на примати. Следователно много от доказателствата за маймунските прародители на човека се базират на прилики между зъби и челюсти.

За разлика от човека, маймуните обикновено имат резци и кучешки зъби, относително по-големи от кътници. Зъбите на маймуните обикновено имат тънък емайл (най-твърдия повърхностен слой на зъба), докато хората обикновено имат по-дебел емайл. И накрая, челюстта е повече под формата на U при маймуните, а повече параболична при човек.

Проблемът в обявяването на маймунски фосил за фосил на човешки прародител (т.е. хоминид) на базата на някои характеристики на зъбите, подобни на тези на хората е този, че някои съществуващи маймуни имат същите характеристики и те не се считат за прародители на човека. Някои съвременни павиани, например, имат относително малки кучешки зъби и резци и относително големи кътници. Докато повечето маймуни имат тънък емайл, някои, като орангутаните например, имат относително дебел емайл. Ясно е, че зъбите ни казват повече за диетата и навиците на хранене на животното, отколкото за предполагаемата му еволюция. Въпреки това дебелият емайл е един от най-често цитираните критерии за обявяването на маймунски фосил за хоминид.

За да се илюстрира цял „маймуна-човек” само от един зъб е било използвано художествено въображение. В началото на 20-те години на миналия век на „маймуната-човек” Hesperopithecus (който се състои от един зъб) е показана снимка в London Illustrated News заедно с жената, децата, домашните животни и пещерата! Експертите използвали този зъб, познат като „Човекът от Небраска”, като доказателство за еволюцията на човека по време на процеса Scopes през 1925. През 1927, били открити части от скелета заедно със зъба и се оказало, че човекът от Небраска действително е изчезнала американска дива свиня!

Черепи

Черепите са може би най-интересните фосили на примати, защото в тях се помества мозъкът и ни дават възможност, с помощта на богатото въображение на художници да погледнем нашите предполагаеми прародители в лицето! Човешкият череп лесно се различава от този на всички съществуващи маймуни, въпреки че има прилики, разбира се.

Сводът на човешкия череп е голям заради относително големия мозък в сравнение с този на маймуните. Въпреки това, размерът на нормалния човешки мозък варира в почти трикратен обхват. Тези разлики в размера на човешкия мозък нямат връзка с интелигентността. Мозъците на възрастните маймуни обикновено са по-малки дори от най-малкия човешки мозък на възрастен и, разбира се, далеч не са сравними по интелигентност.

Може би най-добрият начин за разграничаване на маймунски череп от човешки е като се разглеждат в профил. Така погледнато, човешкото лице е почти вертикално, докато това на маймуната е наклонено напред от горната част на лицето до брадичката.

В профил, костната вдлъбнатина на окото (орбитата) на маймуната е закрита от широка и плоска горна част на лицето. Хората, от друга страна, имат по-извита горна част на лицето и челото, ясно разкриващи орбитата на окото, в профил.

Друга отличителна черта на човешкия череп е носната кост, на която седят нашите очила. Маймуните нямат изпъкнали носни кости и биха имали голям проблем с носенето на очила.

Костите на краката

Най-нетърпеливо търсените доказателства във фосилите на хоминиди са всякакви анатомични характеристики, които предполагат двукракост (способността да се ходи на два крака). Тъй като човекът ходи на два крака, всяко доказателство за двукракост във фосилите на маймуна се смята от еволюционистите за непреодолимо доказателство, че е прародител на човека. Но трябва да имаме предвид, че начинът, по който маймуната ходи на два крака, е напълно различен от начина, по който човек ходи на два крака. Отличителната човешка походка изисква сложното съчетание от много скелетни и мускулни характеристики на нашите таз, крака и ходила. И така, еволюционистите проучват внимателно костите на таза (pelvis), бедрените кости (femur), костите на краката (tibia и fibula) и костите на краката на фосилите от маймуни в опит да открият всякакви анатомични характеристики, които могат да предположат двукракост.

Еволюционистите са особено заинтересувани от ъгъла, който се получава там, където бедрената кост и пищялът се срещат в коляното (наречен носещ ъгъл). Хората са в състояние да носят своето тегло докато ходят, защото техните бедрени кости се сближават към коленете, като образуват с пищяла носещ ъгъл от приблизително девет градуса (с други думи, ние сме с един вид обърнати навътре колена). За разлика от хората, шимпанзетата и горилите имат широко разделени, прави крака със носещ ъгъл нула градуса. Тези животни успяват да носят теглото си докато ходят, като залюляват тялото си наляво-надясно в познатата „маймунска походка”.

Еволюционистите предполагат, че маймунски фосили с голям носещ ъгъл (човекоподобни) са били двукраки и следователно са се развили в човек. Смята се, че някои австралопитеци (маймуноподобни създания) са ходили като нас и следователно до голяма степен са наши прадеди, защото имат голям носещ ъгъл. Не само при хората има голям носещ ъгъл – такъв е намерен и при някои съвременни маймуни, които ходят грациозно по клоните на дърветата и несръчно само на земята.

Съществуват маймуни с голям носещ ъгъл (стойности, сравними с човешките) като орангутанът и маймуната паяк – и двата вида са опитни катерачи по дървета и имат способността да ходят на два крака по земята. Главното тук е, че съществуват маймуни, обитаващи дървета, със същите анатомични характеристики, които еволюционистите смятат за окончателни доказателства за двукракост и въпреки това никое от тези животни не ходи като човек и никой не предполага, че те са наши прадеди или потомци.

Кости на стъпалото

Човешкото стъпало е уникално и дори не е близко по външен вид или функция до маймунското стъпало. Палецът на човешкия крак е в една линия със стъпалото и не стърчи отстрани както при маймуните. Пръстите на краката при човека са сравнително прави, а не са извити и със способност да хващат като пръстите на краката на маймуните.

Докато човек ходи, петата първа докосва земята и тогава теглото се разпределя от петата по външната граница на стъпалото до основата на малкия пръст. От малкия пръст се разпространява навътре през основите на пръстите и накрая се оттласква от палеца.
Никоя маймуна няма стъпало или не оттласква крака си като човека, следователно никоя маймуна не е способна да ходи с нашата отличителна човешка крачка или да оставя човешки следи.

Бедрени кости

Тазът (бедрените кости) играе съществено важна роля в ходенето. Характерната за човека походка изисква таз, който е видимо различен от този на маймуните. Всъщност трябва да се изследва единствено таза, за да се определи дали маймуната е имала възможността да ходи като човек.

Частта от бедрената кост, която можем да усетим точно под колана е наречена илиачна кост. Погледнати отгоре, тези кости са извити напред като дръжки на кормилото на самолет. За разлика от илиачните кости на маймуните, които стърчат директно настрани като дръжки на скутер. Просто не е възможно да се ходи като човек със таз на маймуноподобно. Дори и само чрез тази характеристика лесно може да се различи маймуна от човек.

Само три начина да се направи „Маймуночовек”

Като знаем от Библията, че Бог не е създал маймуночовек, има само три начина за еволюционистите да създадат такъв.

  1. Като се комбинират фосили на маймуна с фосили на човек и се обявят двата вида фосили за притежание на едно лице – истински „маймуночовек”
  2. Като се наблегне на определени човекоподобни характеристики на вкаменени маймунски кости и с въображение маймуните да се оприличат на хора.
  3. Като се наблегне на определени маймуноподобни качества на вкаменени човешки кости и с въображение хората да бъдат оприличени на маймуни.

Тези три подхода фигурират във всички опити на еволюционистите да запълнят празнината между маймуните и хората с фосили на маймуночовек.

Комбиниране на човек и маймуна

Най-известният пример за маймуночовек, доказан че е комбинация от маймунски и човешки кости, е „Човек от Пилтдаун”. През 1912, Чарлс Доусън, лекар и палеонтолог аматьор, открива мандибула (долна челюст) и част от череп в яма с чакъл близо до Пилтдаун, Англия. Челюстната кост била подобна на маймунска, но зъбите имали подобна на човешката структура. Черепът, от друга страна, наподобявал много човешкия. Тези два експоната били комбинирани, за да се получи това което нарекли “Dawn man”, за когото било пресметнато, че е на 500 000 години.

Цялото това нещо се оказало изпипана измама. Черепът наистина бил човешки (на около 500 години), докато челюстта била на съвременен женски орангутан, чиито зъби били очевидно изпилени, за да наподобяват грубо човешката структура. Нещо повече, маймунският дълъг кучешки зъб бил изпилен до такава степен, че се показала пулпната кухина, която после била запълнена, за да се скрие повредата. Изглежда че всеки компетентен учен, разглеждащ този зъб, би стигнал до заключението, че това е или измислица, или първия в света запълнен зъбен канал! Успехът на тази измама в продължение на повече от 50 години, въпреки внимателното изследване от страна на най-добрите специалисти в света, накара еволюционистът сър Соли Зукерман да заяви: „Съмнително е да се предполага, че има каквато и да било наука в търсенето на фосили за човешкото потекло.“[1]

Създаване на човек от маймуни

Много маймуноподобни са само маймуни, които еволюционистите са се опитали да представят за по-развити, за да запълнят празнината между маймуните и човека. Това включва всичките австралопитеци, както и множество други изчезнали маймуни като: Ardipithecus, Orrorin, Sahelanthropus, и Kenyanthropus. Всички те имат очевидно маймунски черепи, маймунски тазове и маймунски стъпала и ръце. Въпреки това австралопитеците (особено Australopithecus afarensis) често са описват с ръце и стъпала, идентични с тези на съвременния човек; с изправена стойка и човешка походка.

Най-добре познатият екземпляр от Australopithecus afarensis е фосилът известен като „Люси”. “Реалистичен манекен на Люси” в изложбата Живия свят в зоопарка Св. Луис показва космато, човекоподобно женско тяло с човешки ръце и крака, но с очевидно маймуноподобна глава. Високата деветдесет и един сантиметра Люси стои изправена в дълбоко замислена поза с показалец на дясната ръка, извит под брадичката, очи ѝ гледат в далечината сякаш размишлява върху идеите на Нютон.

Малцина посетители са наясно, че това е грубо изопачаване на известното за изкопаемата маймуна Australopithecus afarensis. Тези шимпанзета са с дълги ръце, стъпват на ставите и са със заключващи се китки. Ясно е че и краката и ръцете на това създание са като на маймуна. Палеоантрополозите Джак Стърн и Рандал Съсман[2] докладват, че ръцете на този вид са „учудващо сходни с ръцете, намерени в малкия край на обхвата пигмейско шимпанзе – обикновено шимпанзе“. Те съобщават, че краката, както и ръцете, са „дълги, извити и със силна мускулатура” много подобни на тези на съществуващите примати, които живеят по дърветата. Авторите стигат до заключение, че никоя съществуваща маймуна няма такива ръце и крака “за друга цел освен да се изпълнят изискванията за частично или цялостно живеене по дърветата”.

Въпреки доказателствата за противното, еволюционистите и музеите продължават да описват Люси (A. afarensis) със почти човешки крака (въпреки че някои все пак ги показват с дълги извити пръсти).

Създаване на маймуна от човек

В усилията да се запълни празнината между маймуна и човек, определени човешки вкаменелости са обявени за „маймуноподобни” и по този начин за прадеди на съвременния човек. Може би ще кажете, че с това усилие се стремят да направят от човека „маймуна“. Човешките кости, за които се твърди, че са на „маймуноподобни”, обикновено се класифицират в род Homo (означава „самоличност”). Това включва Homo erectus, Homo heidelbergensis, и Homo neanderthalensis.

Най-известните човешки вкаменелости са на човека Кроманьонец (чийто прекрасни рисунки са намерени по стените на пещера във Франция) и човека Неандерталец. Ясно е, че и двамата са хора и дълго време са били класифицирани като Homo sapiens. През последните години, обаче, човекът Неандерталец е понижен в различен вид – Homo neanderthalensis. Историята за начина, по който човекът Неандерталец е понижен до човекоподобно хвърля много светлина върху методите на еволюционистите.

Човекът Неандерталец е открит за първи път през 1856 от работници, които копаели във варовикова пещера в долината Неандер близо до Дюселдорф, Германия. Вкаменените кости били изследвани от анатом (професор Шаафтхаузен), който стигнал до заключението, че са човешки.

Отначало не било обърнато голямо внимание на тези открития, но с публикуването на Произход на видовете на Дарвин през 1859, започва търсенето на предполагаемите „маймуноподобни предци” на човека. Дарвинистите твърдяли че човекът Неандерталец е бил маймуноподобно същество, докато много критикуващи Дарвин (като знаменития анатом Рудолф Вирхов) твърдял, че Неандерталците са били хора във всяко отношение, обаче изглежда някои са страдали от рахит или артрит.

Над 300 образци на неандерталци са намерени разпръснати в по-голямата част на света, включително Белгия, Китай, Централна и Северна Африка, Ирак, Чехия, Унгария, Гърция, северозападна Европа и Близкия Изток. Хората в тази група се характеризират с изпъкнал ръб при веждите (като съвременните австралийски аборигени), ниско чело, дълъг тесен череп, изпъкнала горна челюст и здрава долна челюст с къса брадичка. Те били широкоплещести, с големи кости и набити. Трябва да се подчертае обаче, че никоя от тези характеристики не излиза от обхвата на нормалната човешка анатомия. Интересно е, че размерът на мозъка (въз основа на капацитета на черепа) на човека Неандерталец бил действително по-голям от средно голям мозък при съвременните хора, въпреки че на това рядко се набляга.

Повечето от погрешните схващания за човека Неандерталец са последица от твърдението на французина Марсел Буле, който през 1908 изучавал два Неандерталски скелета, намерени във Франция (LeMoustier и La Chapelle-aux- Saints). Буле обявил човека Неандерталец за анатомично и интелектуално по-нисшо същество, което е по-тясно свързано с маймуните, отколкото с хората. Той твърдял, че хората неандерталци имат прегърбена поза, „маймуноподобно” подреждане на някои гръбначни прешлени и дори, че техните стъпала са „хващащ тип” (като тези на горилите и шимпанзетата). Буле стигнал до заключението, че човекът Неандерталец не би могъл да ходи изправен, а по-скоро е ходел по несръчен начин. Тези силно предубедени и неточни мнения надделели и дори били разширени от много други еволюционисти до средата на 50те години на миналия век.

През 1957, анатомите Уилям Щраус и А. Дж. Кейв изследвали един от френските Неандерталци (La Chapelle-aux-Saints) и определили, че човекът е страдал от тежък артрит (както предположил Вирхов почти 100 години преди това), който е засегнал прешлените и извил стойката. Челюстта също е била засегната. Тези наблюдения са в съответствие с климата на Ледената епоха, в която Неандерталците са живели. Те са търсели подслон в пещерите, а това заедно с непълноценното хранене и липсата на слънчева светлина може лесно да доведе до болести, които засягат костите, като рахит.

Освен анатомичните доказателства, че неандерталците са хора, се появяват все повече доказателства, свързани с културата.Те погребвали своите мъртви, създавали погребални обичаи, които включвали приготовление на тялото и покриването му с цветя. Те изработвали множество инструменти от камък и работели с кожа. Наскоро, между останките на Неандерталец, е открита дървена флейта. Дори има доказателства, от които се предполага, че Неандерталците са полагали медицински грижи. Някои неандерталски екземпляри са доказателство, че са оцелели до напреднала възраст въпреки многобройните рани, счупени кости, слепота и болести. Това предполага, че другите са ги хранели и са се грижили за тях, като са показали човешко съчувствие.

Все пак усилията Неандерталците да бъдат лишени от човешки качества продължават. Сега много еволюционисти дори настояват, че човекът Неандерталец дори не е пряко свързан със съвременния човек заради някои разлики в малки фрагменти от ДНК! В действителност у неандерталците няма нищо, което да е по някакъв начин по-низшо от съвременния човек. Един от най-важните специалисти по човека Неандерталец, Ерик Тринкаус, заключава: ”Подробните сравнения на Неандерталски скелетни останки с тези на съвременен човек показаха, че няма нищо в анатомията на Неандерталците, което убедително да показва опорно-двигателни, манипулативни, интелектуални или езикови способности, по-низши от тези на съвременния човек.”[3]

Заключение

Защо тогава има непрекъснати усилия да се направи маймуна от човек и човек от маймуна? В една от най-забележителните прями и откровени оценки на цялата тема и на методологията на палеоантропологията, др. Дейвид Пилбийм (виден професор по антропология) предлага следното:

„Може би поколения от хора, изучаващи еволюцията на човека, включително и аз, сме се лутали в тъмното; нашата база данни и прекалено откъслечна, твърде ненадеждна, за да могат да се оформят нашите теории. По-скоро теориите са твърдения за нас и идеологията, отколкото за миналото. Палеоантропологията разкрива повече как хората се възприемат, отколкото как те са произлезли. Но това е ерес.[4]

О, тези еретични думи да бяха напечатани като предупреждение във всеки учебник, списание, статия в пресата и върху всяка статуя, за които се предполага, че се занимават с животинския произход на човека!

Не, ние не сме произлезли от маймуните. Бог е създал човека като завършек на Своето творение на шестия ден. Ние сме специално творение на Бога, направени по Негов образ, за да Му носим слава. Каква революция може да направи тази истина, ако нашата еволюционизирана култура наистина разбере това!

—————————
Бележки:

1. С. Зукерман, Beyond the Ivory Tower (London: Weidenfeld & Nicolson, 1970), стр. 64. Назад

2. American Journal of Physical Anthropology 60:279–317, 1983. Назад

3. Natural History 87:10, 1978. Назад

4. American Scientist 66:379, 1978. Назад

Статията е взета оттук: http://www.answersingenesis.org/articles/nab2/humans-evolve-apelike-creatures
Превод: Мартин Василев

14 отзива

  1. FreeThinker says:

    По скоро парчета заблуда!!!
    Замислете се защо в приридата повечето животни имат 2 очи,уста,нос,2 уши,ръце,крака… и тн.. ако историята от битие е вярна и бог е създал човека по с вой образ и подобие… защо е създал и толкова много животни (долни твари..зверове…според креационисти) по свой образ също :))) всички тези белизи водят към 1 общ прародител… дал началото на това огромно животинско разнообразие….
    истината е че човекът е не по-малко животно… което е развило по-голям мозък… създало цивилизаций..технологий.. и тн.. благдарение на по-развития си мозък… но в физилогичното си устройство човекът е част от животинското разнообразие на тази планета..

  2. Филип says:

    Свободен от мисъл, кой креационист е изказал такова мнение за животните – че са долни твари? И откъде взимаш твърдението, че Бог е сътворил животните по Свой образ? Не само четеш през ред ами и пишеш през пръсти. Възползвай се от „по-развития си мозък“.

  3. Мартин says:

    Аз веднага ще ти кажа защо животните имат по 2 очи, 2 уши, нос и УСТА (интересно ми е ако нямаха уста животните, дали нямаше да имат затруднения някъкви). Имат тези неща защото са създадени така че да могат да виждат триизмерно, да чуват стерео и да могат да подушат… устата мисля че ще оставя сам да се сетиш защо я имат и животните. Устройството на тези органи не е еднакво, така че мисля че е доста глупаво да кажеш „Аз имам 2 очи, и кучето ми има 2 очи …значи сме роднини“
    Бог им е дал тези органи защото без тях няма как да оцелеят. Би ли ми казал животните които имат повече от 2 очи или крайници, по висши ли са от нас, щото имат бонус органи?
    Друго което съм забравил как точно и от какво са еволюирали мозъкът и очите ?
    И друго ми е интересно ако имаше еволюция и организмите се подобряваха със милионите години …защо в момента все още има едноклетъчни и разни просто устроени организми, не трябва ли щом едните са еволюирали да го направят и другите като тях ?

  4. Теди says:

    Библията е написана от хора…Господ е красива измислица, даваща душевна утеха на нуждаещите се…Ако е така както твърдите-Господ е дал живот на всички твари ,ако всичко е божие творение,как този който е написал библията е знаeл как господ е сътворил земята с подробности от всеки ден,но не е знаел и половината от божиите създания,нямал е грам представа за многоклетъчни,едноклетъчни….смятали са земята за плоска….Ако господ ни е създал не би ли следвало да знаем кой е господ и да има твърди доказателства за това как ни е създал,а не само една приказка…..Статията се опитва да манипулира използвайки примери с неблагоразумни „учени“ и коментира доказателствата по отделно….Пропуска факта ,че промените в анатомията една по една се появяват в хоминидитите и първовъзникналите промени от родоначалните хоминиди се срещат във всички следващи.Така еволюират ,за това може да се съди дали даден хоминид е от Австралопитеки или е от Палеоантропи…Доказателствата за еволюцията се разглеждат по отделно с примери от маймуни от съвремието,но това не е правилно.Както казах при всеки следващ хоминид промените се натрупват.Прочетох материала внимателно и никъде не прочетох коментар относно горния крайник и неговата еволюция.Става въпрос за скъсяване на костите на ръцете,без да се намалява ръста на тялото-това е свързано с изправения стоеж и с това ,че те не са нужни вече при ходене.Другата особеност е противопоставянето на палеца на останалите пръсти -благодарение на това можете да хванете химикалка ;) Това го няма при нито една от съвремените маймуни…Тазовите кости,освен че са извити са и с по-голяма площ това дава опора на вътрешните органи при изправен стоеж.Маймуните не могат дълго време да стоят изправени…. При еволюция на черепа има неточности в обясненията свързани с формата на лицевия череп….Друго изпуснато доказателство за еволюцията на човека е постепенната промяна на формата на гръбначния стълб,както и промяната в големината на шиините прешлени….Колкото до въпроса защо човекоподобните маймуни не еволюират в хора-те са друг клон от дървото: Примати
    -полумаймуни
    -маймуни
    *човекоподобни маймуни
    *хоминиди
    Като начало на Хоминиди е дал Рамапитека,от него е тръгнала еволюцията
    Странно е как винаги се спори за това дали сме призлезли от маймуни или незрима сила ни е вдигнала от кал,а не спорите дали коня е произлязъл от Еохипус,не спорите дали са съществували динозаврите,и преходните форми между влечугите и бозайниците или между птици и бозайници, дори между птици и влечуги.Никога не взимате в предвид молекулярните доказателства за общия произход на всичи организми…
    Да и до днес има едноклетъчни живели още в зората на нашето развитие,но те живеят предимно в термални извори там където нищо не се е променило.Не са еволюирали защотото средата им на живот не се е променила ,за другите едноклетъчни е същотото.
    Еволюцията е необратим процес…Ако даден вид развие един орган поради промяна в дадените условия,но след това се въстановят предишните условия съответния орган няма да изчезне а просто ще се развие нов.Пример за това са водните бозайници с техните бели дробове характерни за сухоземен начин на живот,но въпреки това живеят във водата и са се приспособили да задържат кислорода.При хората това са закърнелите органи свързани с храносмилателната система (апендикса ), кости-опашна кост, мускулите около ушната мида и др.
    Описвате еволюцията сякаш се е случила за часове…Изходната форма на нашата еволюция е от преди 25 млн. Години ,а Библията е възникнла ери след това .

  5. Васил says:

    От къде съдиш, че автора на Библията (повече от 40 автора в продължение на 1500 години) не е знаел за създанията, нито за едноклетъчните и за многоклетъчните? Защо смяташ че хората, които са писали библията са мислели, че земята е плоска?
    Според теб еволюцията се е равивала локално. Иначе нямаше да има места, в които не се е променила средата, където са останали едноклетъчни. Тогава защо има животни, които се предполага че са произлезли от същото нещо от което и ние и живеят в същата среда като нас?

  6. Теди says:

    Защото никъде не споменава за динозаврите ;) а те са били големи за да ги пропуснеш :D Еволюцията не е спряла,тя продължава.Това е постоянен и необратим процес .Но както казах има нужда от време…не става за 7 дена :) Може би един ден ще можем да разговаряме с делфините…

  7. Мартин says:

    Теди ама ти имаш мн странен начин да спориш, хем незнаеш хем спориш :) Защо мислиш че в Библията не се споменават динозаври ? Как мислиш след като от някво едноклетъчно сме станали перфектния организъм, накъде ще продължи еволюцията, в какво мислиш да се превърнем?
    Как ще прочетеш в статията за скъсяването на крайниците след като това е статия против еволюцията, просто no way.
    Колкото до тези хоминиди които ни ги навирате в лицата …докажете първо че не са свински или разни други животни при които тези кости и сега си изглеждат така:) Има толкова малко вкаменелости, части от цял скелет на хора дето са били болни от какво ли не (горе го пише незнам защо въобще пак го споменавам) и вие решавате че щом тая една част е с някъква аномалия това е било цял нов вид…
    След случая със свинския зъб мисля че единственото което трябва да направите еволюционистите е да се откажете от теорията ви.

  8. Филип says:

    Теди, Библията говори за динозаври (не в началото, там не се споменават конкретни видове – за създаването на кучета и котки също не пише), и за земята като кръгла. В Йов, глава 26 стих 7, пише: „Окача земята на нищо.“ В Исая, глава 40 стих 22, пише: „Онзи, Който седи над кръга на земята.“ Виж пак в Йов какво пише: „Поставил е граница [или: ред, закон] върху кръга на повърхността на водите, при края на светлината и мрака.“ Тук дори виждаш разбиране за разделението на земята в тъмна и светла половина (ден от едната и нощ от другата страна). Самите Гърци по-късно са използвали сферичния хоризонт на моретата за аргумент, подкрепящ кръглостта на земята.
    За динозаврите прочети Йов 40:15-24. Това не е крокодил, слон или хипопотам. За крокодила пише после.

    Когато в историята църквата е отхвърляла тези идеи, то е защото не си е чела Библията. Проблема е в хората, не в истинността на Библията. Когато става дума за наука, Библията е изключително точна. Разбира се, не е съгласна с еволюцията. Но самата наука също не е съгласна с еволюцията. Еволюцията противоречи на много научни закони (научни – наблюдавани многократно).

    Това, което правят еволюционистите, го правим и ние. Гледаме еднакви кокали, еднакви слоеве земя и еднакви фосили и доказателства. Въпросът е как ги тълкуваме. Но тълкуването не е наука. Науката се гради на повторение и наблюдение. Нищо в миналото не можеш да докажеш научно. Можеш единствено да вярваш на оставени свидетелства. Библията е едно такова свидетелство. Статиите, теориите и предположенията на учените, на които ти избираш да вярваш, са свидетелство единствено на техните предположения какво и как е станало. Те научно не могат да докажат, че еволюцията се е случила. За да го направят, ще трябва да я наблюдават няколко пъти – това се нарича наука.

    Въпросът е защо ти, Теди, избираш да вярваш на свидетелствата на тези учени, но не вярваш на свидетелствата на Библията и другите учени? Защото си чула, че Библията не е вярно свидетелство? Но това са просто други свидетелства! Досега никой не е успял да подрони историческата достоверност на Библията като достоверно историческо свидетелство, а много хора са се опитвали и продължават да се опитват. Как избираш на кои свидетелства да вярваш, кой е стандартът, по който преценяваш кое е достоверно и кое не?

  9. Наистина ли хората са произлезли от маймуноподобни създания?

    Да! И от тогава насам сума ти хора се опитват да задвижат обратния процес! Явно в генетичната памет на хората е залегнала дълбока и непреодолима носталгия по безвъзвратно загубеното …
    ;( ;( ;( ;( …

  10. admin says:

    В. Крумова, лесно е просто така да се каже нещо. Аз мога да кажа, че съм супермен (не го твърдя). Но докато не докажа, че казаното от мен е вярно, хората ще ме мислят за неадекватен. По същия начин очакваме от вас да защитите горното си изказване. Ако не можете, недейте да пишете неадекватни мнения.

  11. Теди says:

    Първо искам да се извиня за късния си отговор :)
    Вярвам в еволюцията,в свидетелствата на Ламарк,Дарвин и други учени,вярвам дори ,че човек може да синтезира живо създание от нежива материя.Не отричам висшото. Моята представа за това ,за живота,за антиматериалното, е различна от тази ,която ми предлага Библията…..Аз го виждам като чиста енергия,която свързва абсолютно всичко едно с друго…Не го отричам -човекът не е върха на всичко,има нещо повече,има сила която е дала тласък на живота,свързала е първите аминокиселини в полипептидни вериги ,образували са се белтъците и т.н. до първите едноклетъчни .Но не вярвам в сътворението представено от Библията , не го възприемам като възможно,най-вероятно защото до сега не е описано второ такова явление ,защото не се случват чудеса , просто не го възприемам….Но Филип,за едно съм съгласна с теб проблема не е в Библията като книга ,проблема е в хората …Няма едно и също мнение за това „що е то ?“.Има много религии,има много представи за висшата сила и всичките са различни.Според мен в това е проблема.
    Признавам не знам до сега, някой да е доказал от къде са се появили простите вещества ,атомите ,електроните….Ти можеш ли да ми кажеш откъде е дошъл твоят Бог ? Можеш ли да ми кажеш къде е началото на края?Къде е края на Вселената и какво има след това?….Има и друг момент ,нито ти ,нито аз ,нито който и да било не може да каже 100%-во как се е сътворил света и Вселената,просто защото в момента на сътворението не е имало жив човек :D И така вярвам в това, което усещам за правилно ,не избирам вярата си,почувствала съм ,че едното е по-истинно за мен от другото…
    В.Крумова не знам какъв е замисала на коментара Ви ,но съм убедена ,че никой човек не иска и не се старае да стане маймуна…

  12. Филип says:

    Теди, съгласен съм с теб. Вяра е. При това ненаучна. Това е еволюцията – ненаучна вяра. Самата идея живот да произлезе от нежива материя е абсурдна и противоречаща на науката – учените не малко пъти са го доказвали – първи е бил Пастьор. Опитите, при които все пак успешно се е получавало съединение между аминокиселини, са ръководени чрез външна намеса. Това е по-скоро научно доказателство, че без външна намеса нищо не може да започне. Цялата наука противоречи на теорията за еволюцията. Затова единствено вяра може да я спаси – сляпа вяра, която обръща гръб на науката.

    А за Бог – самото естество на Бог изисква от Него да бъде без начало и без край – иначе няма да Е Бог.

    Ако еволюцията е невъзможна (и тя научно е невъзможна), тогава Някой трябва да Е създал всичко. Този Някой Е Създател, Собственик на създанието. Нормално е за създанието да търси Създателя си, след като е създадено с разум, който го подтиква да Го търси. Би било глупаво Създателят да създаде създанието по този начин, без да има намерение да му се открие. А ако има намерение да му се открие, защо да не е чрез книга, в която да им разказва как Е създал всичко, включително и тях – всъщност това е неизбежно, ако иска да разберат, че именно Той Е Създателят. Оттук нататък е ясно – Създателят може да им каже как ги Е създал да живеят най-добре, как да се отнасят към Него, как да се отнасят един към друг – наръчник за правилно експлоатиране на цялото създание.

    Разбира се именно тази идея не се харесва на хората – Някой да стои над тях и да им казва как да живеят. Хората обичат сами да определят всичко около тях, те да създават законите, да определят истината, да казват как се живее – те да са „създатели“. Но ако има Създател, това какво искат хората няма значение – обстоятелствата са такива, каквито Създателят ги е създал – с всичките научни закони, време и цел които Е вложил в създанието. А създанието неумолимо е подвластно на обстоятелствата, защото то не решава – то може единствено да живее в бунт срещу този ред или да се примири, че не то решава – да вземе наръчника на Създателя, и да се научи как да експлоатира най-добре времето, което му е дадено.

    На теб не ти пука дали еволюцията е истина или не, стига да ти дава основа, ти сама да решаваш и определяш кое е истина и кое не – защото ако допуснеш, че има Създател, ще трябва в даден момент да се съобразиш с Него – какво в Неговата вселена Той е определил за правилно или погрешно, позволено или забранено, добро или зло.

  13. Martin says:

    Хаха, колко случайно попаднах тук и се зачетох. Аз съм на мнение, че не се нуждаем от информацията, кой ни е създал. Всичките теории на учените и вярващите са изстрели в тъмното. Не мисля, че можем да разберем това, което ни е създало, не само защото ние и нашата планета сме незначителна част от него, а и защото не можем да поберем такова количество информация. Някой по – горе беше питал следващата ни фаза на еволюция. Вярвам. че ако изпълним капацитета на мозъка си поне на 70-80% ще имаме възможността да напуснем физическите си тела и да продължим съществуването си като чиста енергия във Вселената и да станем част от нея. Тогава, може би, бихме могли да научим нещо за Началото. Милиарди години … :\

    Аdmin, това което си написал е доста грубо. Не забравяй, че Библията е книга, пълна с догми и с това твое мнение ти наричаш всички, които вярват в нея неадекватни ?

  14. Асен says:

    Един въпрос…..

    След като ние (хората) сме произлезли от маймуните ,защо в наши дни нито една маймуна. Не е проявила ,човешки разум и не е проговорила (най-малко)
    Явно защото ние НЕ СМЕ ПРОИЗЛЕЗЛИ ОТ МАЙМУНИТЕ!!!!!

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>