Истинската причина поради която евангелистите не кръщават бебета

от Шейн Морис

Учудващо често приятели (особено онези, които очакват деца) ме питат защо вярвам в кръщението на бебета. Няколко години отговарях, казвайки кои са най-добрите, според мен, библейски причини. Обикновено вече не действам така, понеже осъзнах, че самия аз достигнах до това убеждение по друг начин.

За повечето евангелисти пречката да разберат детското кръщение не е липса на библейски доказателства, а интерпретативните очила които носят, когато я четат. Тези очила, оформени от съживления, непреклонен индивидуализъм и основано на тайнства богословие, което е откъснато от църковните средства на благодатта – правят обръщението най-важната част от вярата. Това и трябва да очакваме, понеже американското евангелско богословие е формирано в пустошта, в лагерни събрания под звучното проповядване с огън и жупел.

Основната презумпция тук е, че човек трябва да има опитността на обръщението, за да бъде спасен. Трябва да се обърне от миналия живот към нов, обикновено със сълзи и ридание като доказателство за искреност. Този възглед за християнството работи добре в евангелска среда, където много хора са живели открито като невярващи. Проблемът е че не пасва, когато става дума за вяра предавана през поколенията.

Всеки който е израснал в християнски дом и все още вярва в Христос знае, че няма момент, в който да е преминал от “невярващ” към “вярващ”. Ние никога не сме били “обърнати”. Били сме приведени още от невръстна възраст и доколкото назад можем да си спомним, винаги сме уповавали на Христос за спасението от греховете ни без значение дали сме били кръстени като бебета или не.

Но поради баптисткото наблягане върху обръщението много (ако не и повечето) израснали в тези църкви стигаме до момент, в който се “обръщаме” отново и отново, цитирайки “молитва за покаяние” на безброй призиви за излизане отпред за покаяние, сигурни че този път сме наистина искрени и въпреки това отново се оказваме отпред. Някои от нас дори са пожелавали да бъдат кръстени отново след свежото обръщение. Всеки израснал в евангелска църква знае какво имам предвид, когато кажа “завист за свидетелство” – онази реална и извратена ревност която човек изпитва, когато някой, който е живял по-лош живот преди обръщението си в сравнение с теб, разказва свидетелството си.

Мисля, че тук лежи основната трудност относно разбирането на кръщаването на бебета поне за американските евангелисти. Не вярвам, че баптистките евангелисти наистина гледат на техните деца като на непокаяни езичници преди да “изповядат приемливо вярата” си. Ако гледаха на тях така нямаше да ги учат на Господнята молитва и да пеят “Мен Исус е възлюбил”. Мисля, че всъщност това е някакво алтернативно тайнство при което драматично преживяното обръщение, а не кръщението, е ритуалът за посвещение в християнството.

Така децата израснали в такава среда чувстват нуждата да изфабрикуват сълзливо обръщение отново и отново, за да докажат искреността си. И вместо настоящото си упование в Христос, те биват научени (директно или индиректно) да търсят назад момент, място и молитва, на които да заложат спасението си.

Кръщението на бебета върви противоположно на цялата тази система. То видимо декларира че Бог докарва промяната в сърцето и спасителна вяра в тези твърде малки дори да говорят или да си спомнят “обръщението” си. То онагледява че клоните, които Бог присажда към Сина Си не са стерилни. Те напъпват и разцъфват, произвеждайки нови клони, които никога не са пили друг жизнен сок. И най-важното – то отговаря на опитността в живота на децата на вярващите, вместо постоянно да им налага система, която е ориентирана към новоповярвали.

Почти винаги виждам как познатите ми евангелисти схващат, когато им го обясня така. И в повечето случаи не след дълго приемат кръщението на бебета.

Статията е взета оттук: http://www.patheos.com/blogs/troublerofisrael/2016/11/the-real-reason-evangelicals-dont-baptize-babies/
Превод: Филип Папратилов

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>