Копнежът по незабавното удовлетворение

от Р. Дж. Ръшдуни

Преди четиридесет години, когато бях мисионер в изолиран индиански резерват, бях впечатлен от две неща. Първо, индианците имаха изключителна интелигентност и способности; в уменията си имаха превъзхождащ потенциал. Второ, бяха много слаби в производителността – всъщност в Щатите бяха икономически на дъното, като в други сфери също се класираха много ниско.

Забелязах също, че никога не чух плачещо индианско бебе или дете. Какъвто и знак на недоволство да правеше бебето то веднага водеше до удовлетворяване. Подобна тенденция се виждаше и сред други така наречени диваци, нещо, което разбрах в разговорите си с мисионери от различни чуждестранни области.

Скоро осъзнах, че библейската вяра създава радикално различен модел за живота. Първо, нашия живот трябва да бъде съсредоточен в Бога – както пише в краткия катехизис на Уестминстърската изповед на вярата: „Основното предназначение на човека е да прославя Бога и да се радва на присъствието Му завинаги“. Това ни предпазва от търсенето на лично удовлетворение. Второ, приемайки, че окончателното и пълно осъждение на всички хора е отвъд времето и историята в небето и ада е приемане на непълното постигане на справедливост, праведност, благословение и награждаване в този свят. Но накрая ще бъдат постигнати перфектно. Това отлагане на удовлетворението ни налага дисциплина. Също така създава различна рамка за възпитание на децата.

Това, което преди е отличавало така наречените дивашки общества сега се наблюдава и в западния свят. Виждаме как обществото, което се стреми да угоди на детето, създава бунтовни студенти, искащи незабавно удовлетворение в политиката, икономиката, секса и наркотиците. Този темперамент е създал и общество на аборти: никакви проблеми или неудобство сега, единствено внезапна смърт за неудобното неродено дете.

В поколение, което изисква незабавно удовлетворение няма разрешение на проблеми а екзекуции. Искането на удовлетворение на момента отрича валидността на времето и съзряването, и следователно на историята. То налага справяне с проблемите чрез бунт, чрез масово убийство на всички, които намира за виновни за проблемите. Учението за небето и ада изискват реалност на история и развитие.

Копнежът по незабавното удовлетворение е дете на Русо и баща на революцията. Той в крайна сметка е обвинение срещу Бога, че изисква човек да страда и расте. Преди повече от два века, Томас Бостън, в Human Nature in Its Fourfold State, обръща внимание на глупавото вярване на някои, че могат да „скочат от скута на Далила в Аврамовото лоно“. Идеята зад това вярване, според него, е „убежище на порочност на сърцето и живота“.

Единственото истинско осъществяване на този копнеж по незабавното удовлетворение е в личното и общественото самоубийство, защото в същността си то е грях от началото до края.

Статията е взета оттук: https://chalcedon.edu/resources/articles/the-lust-for-instant-gratification
Превод: Филип Папратилов

0 Коментара

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>