4 стъпки към Библейска молитва

от Р.Дж.Ръшдуни

Когато не се молим, ние претендираме за автономност от Бога. Човек, който не се моли, разчита на себе си за разрешение на всички проблеми и трудности, в резултат на което ако някога се моли, молитвата му е безжизнена и формална. Молитвата му е по задължение, а не необходимост.

Когато човек се води от автономност, той е способен единствено на молитва към себе си. Той се притеснява, измъчва и тормози мозъка си в опит да измисли тайната на спасението в себе си. Нашия Господ се обръща към източника на всяка тревога когато казва: „И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?“ (Матей 6:27). Авономността е белязана от безпокойство. Екзистенциализмът има много какво да каже относно ролята на безпокойството в живота на човека, защото то е белег на автономност. Безпокойството иска да направи това, което единствено Бог може да направи, да извършва чудеса и да направлява посоката на човешките дела чрез провидение. Безпокойството и тревогата са белези на живот без молитва; те маркират човека, който се стреми да бъде господар на собствената си съдба и началник на душата си. Твърде много тревожещи се и хронично безпокоящи се хора се опитват да минат за по-духовни и духовно чувствителни, когато в действителност са безбожни. Алтернативата на молитвата са безпокойството и тревогата.

Да живеем без молитва е да считаме себе си за автономни, а да вярваме в тази автономност, осъзнато или не, е да отричаме доктрината за сътворението. Писанието ясно заявява, че Триединният Бог е създал всичко за шест дни чрез Своето суверенно слово (Бит. 1). Доктрината за сътворението е тясно свързана с молитвата. Практическото отричане на сътворението е животът без молитва. Молитвата е практическо потвърждаване на вярата в Сътворението и Твореца.

Понеже ние сме Божие творение, цялата ни същност, всичките ни дни, минало, настояще и бъдеще, са неразделни от Неговия суверен декрет, предназначение и слово. Когато отречем че Той е единственият Господар и Творец, ние отричаме че Той може да бъде управител и изкупител в живота ни. Така се отделяме от живота. Наказанието за греха е смърт (Бит. 2:17; Рим. 6:23). Търсенето на автономност и независимост от Бога е омраза към Него и любов към смъртта (Прит. 8:36). Същността на греха е декларацията че човек сам си е бог, знаещ и определящ за себе си добро и зло (Бит. 3:5). От друга страна изкупените от Бога знаят, че са Божие творение и пре-творение, притежание на Господа и дело на ръцете Му. Вместо да търсят независимост, те декларират чрез молитва и съвкупност от вяра, послушание и живот тяхната зависимост от Бога. Вместо живот без молитва, техният живот е изпълнен с молитва.

Как тогава да се молим подобаващо за изкупени от Бога? Твърде много наръчници наблягат на основните съставки на молитвата изброявайки прослава, благодарност, молба и т.н. Техният акцент е добър но не е мъдър. Като наблягат на формалните компоненти на молитвата, те губят същността ѝ, а именно упованието и общението. Където има упование, там ще има и прослава, благодарност, молба и т.н. Където има общение, Божието царство, Слово и Дух ще се проявяват в цялото ни същество. Как тогава да растем в упование и общение?

Павел ни инструктира ясно за тези неща:
„Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение.“ (Фил. 4:6)

14 Молим ви още, братя, увещавайте безчинните, насърчавайте малодушните, поддържайте слабите, бъдете търпеливи към всички.
15 Внимавайте, никой да не връща никому зло за зло; но всякога търсете доброто един на друг и на всичките.
16 Винаги се радвайте.
17 Непрестанно се молете.
18 За всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Христа Исуса. (I Сол. 5:14-18)

Първо, преди всичко, тревогата и безпокойството са забранени. Алтернативата на тревогата е истинска молитва, винаги да изказваме прошенията си на Бога с молитва, с молба и благодарност. Павел говори повелително: Спрете да се безпокоите… молете се.

Второ, молитвата и упованието в Бога вървят ръка за ръка с послушанието към Словото Му. Това означава да се справяме с бунтовните и непокорните като ги предупреждаваме чрез Божия закон. Слабите по сърце трябва да бъдат насърчавани. Немощните не трябва да бъдат подкрепяни с приятни думи а с благочестив съвет. Трябва да сме търпеливи към всички хора. Това означава, да бъдем направлявани от Божието слово и да не отмъщаваме на никой, а да правим добро, както Бог изисква. Доброто може да бъде дефинирано единствено от Божието законово слово, никога чрез хуманистични стандарти или частични изрезки от Библията.

Трето, трябва винаги да се радваме, или по всяко време, защото наша е победата в Исус Христос, която побеждава света (I Йоан 5:4). Господ прави всички неща да съдействат за доброто на онези, които Го обичат, които са призовани от Бога (Рим. 8:28). Следователно трябва да се радваме като хора на победата. Това означава че благодарим за всичко, както Бог изисква, понеже във всичко Господ има действащо славно предназначение, колкото и да е болезнен или труден момента.

Четвърто, трябва да се молим без прекъсване, или, непрестанно. Какво означава това? Със сигурност не дълги молитви, понеже нашия Господ ясно упреква това „много говорене“ (Мат. 6:7). По-скоро означава практикуването на молитвата като постоянна комуникация с Господ. Ще дам пример: когато съм със съпругата си, ние си говорим постоянно, споделяме идеи, реакции, очарования и опасения. Нашият разговор не започва и не спира: той е продължителен, въпреки че може да има паузи от много минути между думите. Така е и с молитвата. Същността на молитвата е зависимостта и общението. Ако тази зависимост и общение са ни приятни, ние се молим постоянно, с молитви по изречение или повече. Всяко ново преживяване, проблем, мисъл или ситуация споделяме с Бога. Молитвите от едно изречение може да изглеждат така: „Господи, не зная отговора; моля Те, помогни ми и ми дай мъдрост“. В щастлива ситуация Му благодарим; ако нещо ни радва го споделяме с Него и Му благодарим за него и т.н. Постоянно се движим в зависимост и общение с Господа.

В тази зависимост и общение, Господ, Който ни е създал, непрестанно ни обновява и израстваме в святост. Тогава и по-формалната ни молитва става по-важна. Нашето продължително молене с изречения е лично и разговорно. То обогатява формалното ни молене, вместо да намалява достойнството и уважението му, защото личното ни кратко молене ни помага да осъзнаем интензивно Божието величие и слава.

Нещо повече, ние се молим най-добре със собствените думи на Бога, което изисква четенето на Писанието за молитва. Понеже молитвата е общуване, ние се молим най-добре, когато чуваме Божието слово чрез Писанието. Ако някой не ни говори, не можем да им говорим дълго; ако отказваме да чуем Бог чрез Словото Му, как можем да чуем или да бъдем чути в молитвата ни?

Затова Псалмите са основни за молитвения живот. Тук Святия Дух е говорил в и чрез живота на божиите светии, и тук днес говори и на нас, както и в нас, ако ги направим наша ежедневна молитва.

Не сме автономни: Божие творение сме. Ако не сме в зависимо общение с Него, сме мъртви.

Статията е взета оттук: https://chalcedon.edu/resources/articles/4-steps-to-biblical-prayer
Превод: Филип Папратилов

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>