„Глас народен, глас Божий“

от Гари Демар

– Не разбирам какво имаш предвид с думата слава – каза Алиса.
Хъмпти Дъмпти се усмихна презрително.
– Разбира се, че не знаеш, освен ако не ти кажа… Когато използвам някаква дума, тя означава това, което аз избера да означава. Нито повече, нито по-малко.
– Въпросът е – каза Алиса, – дали можеш да направиш думите да имат толкова много значения.
– Въпросът е – каза Хъмпти Дъмпти, – кое е главното. Това е. [1]

Невидимият човек (Клауд Рейнс): „Ще започнем с няколко убийства. Големи хора, малки хора – за да покажем че не правим разлика.“ [2]

Християните трябва да имат пророчески глас в обществото. Като християни, ние не се „съобразяваме с този свят“. По-скоро трябва да се трансформираме според обновяването на нашите умове (Римляни 12:2). Да не се съобразяваме не значи да не участваме. За да изпъква нашият пример, който трябва да е отражение на Христовия пример в света, трябва да се включваме в света.

Преди няколко години имах възможността да посетя Вашингтон и паметника от Виетнамската война – дълга стена, на която са изписани имената на всички, загинали в нея. Туристи от цялата страна идват да видят стената. Но други искат да притежават част от нея. Роднини и приятели на загиналите идват да си вземат отпечатък от стената. Те слагат лист хартия върху името и щриховат с молива отгоре. Така контурите от името остават по хартията. По подобен начин светът трябва да взима отпечатъци от нас. Единственият начин това да става, е ние да сме в света.

Светът трябва да копира нас, както ние копираме Христос. Затова е объркващо, когато видим някой евангелист, който се опитва да нагоди благовестието към духа на днешната култура, надявайки се да постигне повече приемане от страна на нехристияните. Християнската вяра е способна да събаря крепости, които се издигат, за да разрушат християнското послание (2 Коринтяни 10:2-5). Ако християнското послание цепи басма на преобладаващите системи на модерното мислене, така да бъде.

Това обединяване или синтез с модерните идеологии може най-добре да се илюстрира като наблюдаваме колко много евангелски водачи призовават християните да приемат неопределена политическа теория, наречена „демокрация“. Преди да спрете да четете, отвратени от наглостта на този автор да казва каквото и да било лошо за демокрацията, имайте предвид, че всички говорят за демокрация, но малко са тези, които я дефинират. Дори сред християните демокрацията и нейният идеологичен братовчед, плурализмът, се използват като заместници на библейски дефинираната обществена теория. Някои заявяват, че е невъзможно да се формулира „изцяло отделен библейски възглед“, освен може би за „академични цели“. [3]

В повечето части от нашето общество се смята, че ако говориш срещу демокрацията призоваваш Божия гняв, особено когато виждаме от първоизточника колко „демократично“ се оформя бъдещето на Източно-Европейския регион. Както пише един автор, след като демокрацията „на практика е станала синоним на всеки вид правителство“,[4] какъв вид правителство ще се получи в крайна сметка? Ако демокрация означава просто „волята на народа“, тогава демокрацията е пристигнала в Източна Европа. Но демокрацията има много лица, и някои от тях са крайно плашещи. Сравнете оценката на това, което се е случило през 1989 г. в Европа с това, което се случва в момента:

Уол Стрийт Джърнал… публикува две истории на уводната страница за Западно-германското правителство и Японската икономика. Ако прочетете тези две статии с критично око, ще заключите: „Фашизмът все още е жив и процъфтява.“ Западно-германската политическа сцена се превръща все повече в социалистическа, според Амити Шеилс. „Зелените“ – политици, които използват екологията като оправдание за държавния контрол на икономиката – и традиционалните социал-демократи са сформирали успешен политически съюз. По-консервативната християн-демократическа партия е изправена пред трудна борба, въпреки еуфорията заради дупките в Берлинската стена. Гласовете на демократичните сили в източна Германия (все още няма определени водачи), също като лидерите на Солидарност, са социалисти. Разликата е, че те не са интернационални социалисти (комунисти). Те са национал-социалисти. Преди петдесет години щяха да бъдат считани за фашисти. Те искат правителствен контрол.[5]

Творението ненавижда вакуума. Политическите движения не са по-малко антагонистични по отношение на идеологическия вакуум. „Политическите философии не са измислени във вакуум, а са продукт на системи на мислене, които се хранят и вдъхновяват богословието.“[6] Предстои да се види какво богословие ще запълни нарастващия идеологически вакуум на Източна Европа, отиваща към „демокрация“. Социализмът, дегизиран като демокрация в западен стил (или поне представена по този начин от западните медии) все още е жив в Европа. „Един човек от източен Берлин едва преминал контролно-пропусквателния пункт и започнал да разказва пред медиите какво не е наред със западно-германската система… Един лидер дори се появил по западногерманската телевизия, за да каже без ирония: „Аз съм социалист“.[7]

Народните бунтове в миналото са довели до Френската и Болшевишката революции. Тези „народни бунтове“ са били далеч от демократични по своите резултати. Франция е получила Робезпиер, „народен бръснач“ (гилотината), и Наполеон, а Русия е получила Ленин, Сталин и Гулаг. „Демокрацията е преминала през интензивни обществени борби и често е жертвана в подобни борби.“[8] Предстои да видим какво ще донесе демокрацията на Европейския съюз и на източните страни членки. Достатъчно гърци се изразиха достатъчно ясно – запалвайки трима банкови чиновници – за да сплашат ЕС заради 1 трилион външен дълг. Кой политик иска да бъде измъкнат от леглото си посред нощ от разярена тълпа? Народът говори!

—————————
Бележки:

1. Луис Карол, Through the Looking Glass (Ню Йорк: Random House, 1971), стр. 247. Цитиран в Пат Менс, The Mystical Maze: A Guidebook through the Mindfields of Eastern Mysticism (Сан Бернардино, Калифорния: Campus Crusade for Christ, 1974), 17. Назад
2. Диалог от Х. Уелс, Невидимият човек и филмът със същото име. Цитиран в Leslie Halliwell, Halliwell’s Film and Video Guide, 6th ed. (New York: Scribner’s Sons, 1987), 521.. Назад
3. Кен Майерс, Biblical Obedience and Political Thought: Some Reflections on Theological Method,” The Bible, Politics, and Democracy, gen. ed. Richard John Neuhaus (Grand Rapids, MI: Eerdmans, 1987), 40. Назад
4.Ferdinand Lundberg, The Myth of Democracy (New York: Lyle Stuart, 1989), 7. Назад
5.Gary North, Remnant Review (November 17, 1989), 1. Назад
6.C. Gregg Singer, A Theological Interpretation of American History (Nutley, NJ: Presbyterian and Reformed, 1964), 284. Назад
7.Amity Shales, “Socialist Meets Socialist at the Wall,” Wall Street Journal (November 13, 1989). Назад
8.David Held, Models of Democracy (Stanford, CA: Stanford University Press, 1987), 1. Назад

Статията е взета оттук: http://americanvision.org/2466/vox-populi-vox-dei/
Превод: Васил Папратилов

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>