Сляпата вяра на атеизма

от Джери Джонсън

Може би си мислите, че това е шега. Със сигурност атеизмът не е основан на вяра, още по-малко на сляпа вяра. Християнството е това, което е основано на нерационална, недоказана, презумптивна вяра. Нека да разискваме. Ще започнем с въпроса какво е атеизъм. Според Дагобърт Рунс, както е писал в Речник на философията, атеизмът е „вярата, че няма Бог.“

Преди няколко години по време на лекциите си, един професор, който бил атеист, провокирал някои от студентите християни за тяхната вяра в библейския Бог. Всъщност, студентите си спомнят как този професор сякаш си бил поставил за цел да ги убеди в абсурдността на християнството, до там, че започнал да ги тормози. Когато наближил краят на семестъра, няколко от тези студенти попитали професора дали е съгласен да направят дебат по въпроса. Той веднага се съгласил, вярвайки, че ако спечели дебата, веднъж завинаги ще отърве студентите си от глупавата им вяра в Бога. Това, което следва, е транскрипт от дебата. Със „А“ ще означим атеиста, а с „Х“ – християнина. (Атеистът имал диплома по биология, а християнинът два доктората, единият по философия.) Думата е дадена първо на атеиста.[1]

А: И ти, и аз, сме вярвали в Дядо Коледа, когато сме били деца. Но вече не вярваме в него, нали? Същото е с Бога. Той е за детинските умове. Никой възрастен не би трябвало да вярва повече в Него, отколкото в Дядо Коледа. Разбираш ли, няма Бог. Той не съществува, така, както не съществува и Дядо Коледа. Знам, че Библията казва: „безумният каза в сърцето си: няма Бог“, но аз казвам, че само безумен вярва в Бога. Това е всичко, което мога да кажа. Атеизмът просто изоставя детинските вярвания.

Той седнал и дали думата на християнина.

Х: За да започна с уводната си реч, се надявах професор „А“ да ме придружи до дъската. („А“ се съгласява и излиза напред.) Бихте ли взели това парче тебешир. С него направете точка на дъската. Няма нужда да е голяма. („А“ прави точка.) Професор „А“, тази точка представлявате вие. Сега бихте ли начертали кръг около точката, така, че точката да остане в центъра. (Професорът начертава кръг.) Вътрешността на кръга представлява всичкото ви познание; всичко, което сте учили и преживяли; къде сте били; и какво сте видели и чули. Извън кръга е всичко, което не знаете; което не сте чули, учили или преживяли; където не сте били; и това, което не сте видели. Дотук съгласен ли сте?

А: Да. Това е забавно. Интересно ми е да разбера какво възнамерявате с това. Сигурно не вярвате, че това малко упражнение ще обори позицията ми?

Х: Сега, очевидно в този високо технологичен век, извън кръга ще има повече неща, отколкото вътре. Тъй като вашата диплома е по биология, смеете ли да твърдите, че знаете много за квантовата физика и икономиката?

А: Не, признавам, че съм ограничен в познанието си.

Х: При това положение, каква част е извън кръга, в сравнение с това, което е вътре?

А: Дори не мога да дам добро предположение.

Х: Това, което имам предвид, е, ако влезете в Библиотеката на конгреса, с колко от темите ще кажете, че сте запознат?

А: Предполагам ще трябва да призная, че това, което знам, е частица от знанието, което е записано, вероятно в десетични числа.

Х: Съгласен съм. Всички ние ще трябва да признаем, както добрият професор направи, че нашето знание е от порядъка на .000001%. Но за целта на тази илюстрация нека кажем, че знанието, което имате по вашата специалност, както и останалото знание, което сте придобили по други предмети, е 1% от всичкото знание, което съществува. Ще се съгласите, че това е щедро, нали?

А: Да.

Х: Ще напишете ли 1% вътре в кръга? Не забравяйте, че това представлява всичкото познание, което имате, основано на изучаване и опит. След като притежавате 1% знание, какъв е процентът знание, което нямате?

А: Той ще бъде 99%.

Х: Правилно. Моля напишете 99% извън кръга. Благодаря. Не забравяйте, че всичко извън кръга представлява това, което се съгласихте, че не знаете. И така, ето го моя въпрос: След като признавате, че познанието ви е много ограничено, как можете да ЗНАЕТЕ, че Бог не съществува в тези 99% извън кръга на вашето познание и опит? Ами ако Бог живее в Южен Йемен? Бил ли сте някога там?

А: Не, никога не съм бил там. Тези въпроси не са честни.

Х: Разбирате ли, целта на моята уводна реч е, че е философски и логически е абсурдно да заявите такова всеобхватно отрицание като „няма Бог“. Единственият, който може да каже, че няма богове под никаква форма и размер във вселената през всички времена, е само Бог. Един човек трябва да бъде на всички места, по всяко време, с всичкото знание, за да може да каже „няма Бог.“ Накратко, трябва да сте въздесъщ и всезнаещ, за да имате такова познание. И за да можете да се справите ще трябва да сте всемогъщ. Така че ще ви попитам отново: възможно ли е Бог да съществува извън кръга от 1% ограничено знание и опит, които имате?

А: Ами, да. Да твърдя друго би било („Х“ прекъсва „СЛЯПА ВЯРА“.) Ще трябва да призная, че е възможно Бог да съществува извън кръга. Но мисля, че е невъзможно да се знае дали е така. Този дебат не е справедлив. Не знаех, че ще водя дебат с този човек.

Х: Казахте, ако чух правилно, че е логически възможно Бог да съществува. Следователно би било крайно нелогично да се каже: „няма Бог“, тъй като би трябвало да си Бог, за да знаеш, че няма Бог, което анулира собствената ти теза. Следователно, не трябва ли да заключим, че възгледът ви е основан на вяра, при това сляпа, недоказуема вяра?

А: Да, признавам го. Разбирате ли, аз не съм наистина атеист. Аз съм агностик. Не знам дали Бог съществува, нито пък ти!

Х: Добре, аз спечелих дебата. Цял семестър се представяте на тези студенти за атеист, а сега признахте пред тях, че атеизма е абсурден. Но добре ли чух – сега твърдите, че сте агностик?

А: Не знаех в какво се забърквам, когато се съгласих да участвам в този дебат. Не мисля, че е справедлив.

Х: След като заедно оборихме атеизма и показахме, че е скок на сляпа вяра, може би ще се съгласите да дискутираме агностицизма?

А: Аз приключих. Край на дебата… (Излиза от стаята.)

Х: Надявам се, че всички харесаха дебата. В рамките на своята първоначална теза, професор „А“ беше принуден да признае, че презумпциите му са абсурдни и основани на СЛЯПА ВЯРА. Може би следващият въпрос трябва да бъде „Защо професорът не иска да вярва в Бога?“ Ще оставим Бог лично да отговори на този въпрос…

Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятствуват на истината чрез неправда. Понеже, това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви. Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение. Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи. Като се представяха за мъдри, те глупееха, и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици, на четвероноги и на гадини.
Затова, според страстите на сърцата им, Бог и ги предаде на нечистота, щото да се обезчестят телата им между сами тях, – те които замениха истинския Бог с лъжлив, и предпочетоха да се покланят и да служат на тварта, а не на Твореца, Който е благословен до века. Амин.
Затова Бог ги предаде на срамотни страсти, като и жените им измениха естественото употребление на тялото в противоестествено. Така и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разжегоха се в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъже с мъже, и приемаха в себе си заслуженото въздаяние на своето нечестие.
И понеже отказаха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично, изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, лакомство, омраза; пълни със завист, убийство, крамола, измама и злоба; шепотници, клеветници, богоненавистници, нахални, горделиви, самохвалци, измислители на злини, непокорни на родителите си, безразсъдни, вероломни, без семейна обич, немилостиви; които, при все че знаят Божията справедлива присъда, че тия, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват ония, които ги вършат.
Римляни 1:18-32

Безумният рече в сърцето си: Няма Бог.
Псалом 14:1

—————————
Бележки:

1. Четох подобна на горната статия преди няколко години, но не мога да си спомня кой всъщност беше авторът или откъде беше статията. Опитах се да пресъздам историята и аргументите по памет. Назад

Статията е взета оттук: http://www.nicenecouncil.com/media/display.pl?media_file=60
Превод: Филип Папратилов

5 отзива

  1. Венера says:

    Хубав спор. Може някой път да приложа аргументите на „Х“ и аз :)

  2. Uncle G says:

    Аргументите на Х са глупави. И моето знание е по всяка вероятност 10^-345% от цялото познание. Но е напълно възможно в останалите почти 100% да се крие дълбоководна жълта риба с големи очи, която се храни с липса на слънце. Това, обаче, не ме прави агностик по отношение на рибата. Следвайки подобието на аргумент в статията, всички сме агностици за Спагетеното Чудовище, Дядо Коледа, Торбалан и Феята на Зъбките. Което по логиката на Х означава, че трябва да вярваме в тях. Вярвате ли? Оставете зъбче тогава!

  3. admin says:

    Не сме агностици по отношение на гореспоменатите – много добре ЗНАЕМ, че те са измислени. Всяко едно от тях. Но ако ти си достатъчно глупав да вярваш на измислени от хората същества, ако искаш остави и всичките си зъби. Пък после може да пишеш на Дядо Коледа да ти подари ново чене. Иначе без зъби как ще се храниш – от липса на слънце ли…

  4. аноним says:

    Светът е твърде сложно устроен ,че да няма Бог. Въпросът обаче е знаем ли кой е истинският Бог ? В Библията пише „Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори защото всеки който иска получава ….“
    Тук личният ми опит казва – този текст не работи.Може би има грешка. Дали не е казано ,че някои които искат ще получат ? Ами ако е вярна казано и не работи значи ли ,че християнството е вятър и мъгла ? Ако това не работи каква е гаранцията, че другите неща работят ? Като например възкресението и живота .

  5. От една страна човек трудно ще се нарече атеист, за да избегне именно такива ситуации, от друга – някак не върви да се наречеш агностик, заради нещо, което не може да предполагаш – тоест когато всичко, което знаеш предполага, че няма бог, е тъпо да кажеш, че може и да има, понеже не знаеш всичко. От това веднага се възползват религионите хиени – за пример може да се даде Айнщайн. За щастие Дарвин много ясно е определил, че не е вярващ, та поне си лежи спокойно в гроба.

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>