Библейският възглед за науката

от Гари Крамптън

Много нехристияни и голяма част от християните са на мнението, че науката (физическата или природната наука) е непрекъснато растящо тяло на истина относно вселената. Прогресът на науката, технологичните ѝ триумфи, както ни се казва, демонстрират нейната истина. Науката изглежда неопровергаема. В крайна сметка те дават резултат, нали? Не е ли успехът критерии за истината?

Такъв е случаят, докато Библията не се изправи срещу науката. Тогава трябва да тълкуваме Библията по друг начин. Например, когато науката каже (и свещеникът е съгласен), че (някакъв вид) еволюция е факт, а не само теория, трябва да погледнем отново Битие 1 глава. Вече не можем твърдо да се съгласяваме с Уестминстърския кратък катехизис (Въпрос 9), че: „Сътворението е онова дело на Бога, при което Той създава всичко от нищо посредством Своето мощно слово в продължение на шест дни; и всичко създадено от Него е много добро.“ Шестдневният креационизъм трябва да бъде преразгледан. Това е, както ни уверяват, някакъв обскурантен възглед за нещата.

Да говорим срещу този начин на научно мислене е направо богохулство в някои кръгове, защото за много хора, науката е богът на тази епоха. Всъщност това е целта на тази статия, да хули бога на науката. Науката, както ще видите, не е основният откривател на истината. Всъщност, науката не е способна да открие каквато и да било истина.

Тогава какво казва Библията за науката? Науката ни дава възможност да изпълним заповедта от Битие 1:28: „И Бог ги благослови (Адам и Ева). И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.“ Науката ни дава насоки, за да правим каквото и да било, или да работим на този свят. Не обяснява как работят природните закони, нито определя точно или описва нещата. Науката не разкрива истината; тя е метод за управляване и използване на природата; тя е просто практична дисциплина, която ни помага да живеем в Господния свят и да го покоряваме.

Колкото и странно да звучи, че науката не ни предлага истината, точно това учение е преподавано от водещи учени и философи.[1] Алберт Айнщаин, например, говорейки за знанието ни относно вселената казва: „Ние не знаем абсолютно нищо за нея… Истинската същност на нещата, която ние никога няма да узнаем.“ Британският философ Карл Попър пише: „Знаем, че нашите научни теории винаги ще останат хипотези…В науката няма познание, в начина, по който Платон и Аристотел са разбирали света, в смисъл, който предполага завършеност; в науката няма достатъчна причина да вярваме, че сме достигнали до истината.“ Попър продължава: „Може дори да се види, че всички (научни) теории, включително най-добрите, имат една и съща правдоподобност, а именно нулева.“ Също така, Бъртранд Ръсел, който ще цитирам по-долу, твърди, че всички научни закони са основани на грешни аргументи. И философът Пол Файърбенд, в своята книга Against Method: Outline of an Anarchistic Theory of Knowledge, пише:

„Като анализираме по-внимателно, ще забележим, че науката не познава „чисти факти“, а на „фактите“, които навлизат в нашето познание вече се гледа по определен начин и следователно, в основата си са обвързани с някаква идея. В такъв случай историята на науката е толкова усложнена, хаотична, пълна с грешки и забавна, колкото са и идеите, които тя съдържа, и идеите на свой ред са толкова усложнени, хаотични, изпълнени с грешки и забавни, колкото и умовете на тези, които са ги измислили.“

Джон Робинс е посочил, че има поне пет логически затруднения в науката, тоест пет причини, поради които науката никога не може да ни предостави истината.[2]

1. Наблюдението е неточно. Учените не извършват експеримента само веднъж. Експериментите винаги се повтарят и резултатите почти винаги са различни по някакъв начин. Защо? Защото сетивата са склонни да ни заблуждават; не можем да им се доверим. Затова са многобройните изследвания – опит за защита срещу неправилни наблюдения. Това се случва толкова често в науката, че опити с резултати, които никога не се повтарят, никога не се взимат насериозно. Но ако не може де се доверим на наблюдението, ако сетивата така лесно се заблуждават, ако резултатите често се различават, защо някой би си помислил, че е открил истината чрез наблюдения?

2. Всички научни експерименти правят грешката да заявяват последствията. С други думи това се изразява по следния начин: „Ако p, тогава q. q; следователно, p.“ Бъртранд Ръсел, заклет неприятел на християнството, се изразява по следния начин:

Всички индуктивни аргументи в крайна сметка се редуцират до следната форма: „Ако това е вярно, онова е вярно: онова е вярно, следователно това е вярно.“ Този аргумент, разбира се, е официално погрешен в логиката. Представете си, че кажа: „Ако хлябът е камък и камъните са хранителни, тогава този хляб ще ме засити; щом този хляб ме засища, значи той е камък и камъните са хранителни.“ Ако използвам такъв аргумент, със сигурност ще бъда смятан за глупак, и все пак в основата си той няма да се различава от аргументите, върху които са изградени всички научни закони.

В лабораторията учените боравят с хипотези. В този случай хипотезата е следната: „Ако хлябът е камък и камъните засищат, значи този хляб ще ме засити.“ Тогава научният се опитва да проследи предсказания резултат, който трябва да се случиа ако хипотезата е вярна, в случая „хлябът ме засища.“ След това извършва експеримент, за да тества хипотезата и за да види дали предсказаният резултат се случва. Така че той сяда и изяжда хляба, и чудо на чудесата, хлябът наистина го засища. Хипотезата, заключава той, е потвърдена: „Този хляб е камък и камъните засищат глада.“ Казвате, че това е глупаво? Да! И все пак, както Ръсел твърди, „в основата си той не се различава от аргументите, на които се основават всички научни закони.“ Затова казваме, че всички научни закони са основани на грешни аргументи.

3. Науката прави грешката на индукцията. Индукцията е опит да се извлекат общи закони от конкретни случаи. Науката е неизбежно индуктивна. Например, ако научен работник изследва гарваните, може да наблюдава 999 гарвана и да заключи, че всички те са черни. Но дали може да твърди, че всички гарвани са черни? Не; следващият гарван, когото види, може да е албинос. Никой не може да наблюдава всички гарвани: в миналото, настоящето и бъдещето. Универсалните предположения никога не могат да бъдат обявени за валидни чрез наблюдение. Следователно науката никога не може да ни снабди с верни твърдения.

4. Уравненията винаги се избират, не се откриват. В лабораторията ученият се опитва да определи при каква температура завира водата. Тъй като водата рядко завира при една и съща температура, научният работник провежда серия от тестове и отбелязва резултатите, които малко се различават. Тогава той трябва да ги приравни. Но какъв начин на приравняване използва той: средно аритметично, закръгляне или приравняване? Той трябва да избере; и който и начин да избере той, това е неговият избор; той не се определя от данните. Освен това приравняването, което той използва, е просто приравняване, не е фактическото натрупване на данни от експеримента. След като резултатите от теста са приравнени, ученият изчислява възможната грешка в своите отчитания. Вероятно ще скицира информацията в точки или ще начертае диаграма. След това ще нарисува крива линия, която свързва точките. Но колко криви, всяка от които описва различно уравнение, са възможни? Възможни са безкрайно много криви. Но ученият чертае само една. Каква е вероятността ученият да избере правилната линия от безкрайно много възможности? Шансът е едно на безкрай или нула. Затова всички научни закони са логически грешни. Няма начин да бъдат верни. Цитираното по-горе твърдение на Карл Попър е вярно: „Може да се покаже, че всички теории, включително и най-добрите, имат една и съща вероятност, а именно нула.“

5. Всички научни закони описват идеална ситуация. Както Кларк казва, „В най-добрия случай, научните закони са повече изграждане отколкото откритие и изграждането зависи от фактори, които никога не са виждани под микроскоп, никога не са мерени на теглилка, никога не са изпробван или манипулирани.“[3] Кларк използва закона на махалото за пример:

Законът на махалото гласи, че периодът на люлеене е право пропорционален на корен квадратен от дължината. Обаче ако тежестта на махалото е неравномерно разпределена около центъра му, законът няма да е валиден. Първо законът предполага, че тежестта на махалото е хомогенна и е разпределена равномерно по всички оси или по-технически, масата е събрана в една точка. Няма такава тежест и следователно законът не е точно описание на реално махало. Второ, законът предполага, че махалото се люлее на неразтеглива нишка. Няма такава нишка, така че научният закон не описва реално махало. И трето, законът може да бъде верен, само ако махалото се люлее на ос без триене. Няма такава ос. Следователно, никое реално махало не отговаря на математическата формула и формулата не описва никое реално махало.

От изучаването ни на тези пет логически противоречия, можем ясно да обобщим, че науката не е способна да ни предостави някава истина. И ако научния метод е низ от логически грешки, защо трябва християните да търсят аргументи от науката за истината? Просто казано, не трябва. Науката е полезна в изпълнението на нейните си цели, тоест, помощник в управлението на земята. Но това е всичко, за което тя е полезна, нищо повече.

Възниква въпросът: „Ако науката не ни дава истината, защо е толкова успяваща?“ Зависи от това как определяте успеха. Вече можем да пратим човек на луната; можем и да унищожим съседа си с натискането на един бутон. Това ли са мерките за успех? Теориите на науката се променят непрекъснато (докато истината остава една и съща). Дали постоянната промяна е мерило за успех?

Науката е успешна, когато човек разбере нейната цел и когато разбере, че грешните теории понякога дават резултат. Нютоновата наука, например, давала резултат с години. Тя била заменена с теорията на Айнщайн. Но макар той да е смятал, че неговата теория е по-близо до истината от теорията на Нютон, Айнщайн признава, че неговата теория е грешна.

Науката има своето място в християнската философия, важно място. Но на науката никога не трябва да се гледа като на средство за научаване на истината. Истината се намира единствено в Писанието; Библията държи монопола над истината. Трябва да се вярва на думите на Бога, а не на експериментите на хората. Както Робинс е казал: „Науката съдържа грешки и винаги трябва да съдържа грешки. Писанието е истинно и винаги трябва да бъде истинно. Случаят е толкова ясен и прост.“

—————————
Бележки:
1. Цитатите са взети от предговора на книгата на Гордън Кларк The Philosophy of Science and Belief in God (The Trinity Foundation, 1987), и изданието през декември 1994 на The Lofton Letter, издадено от Джон Лофтън, 10, 11. Назад
2. Джон Робинс, Logic Seminar, Westminster Institute, July 1995. Назад
3. Кларк, 57. Назад

Статията е взета оттук: http://www.nicenecouncil.com/media/display.pl?media_file=26
Превод: Васил Папратилов

3 отзива

  1. Мухи в мирото на един учен-християнин

    Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи;
    така и малко безумие покваря онзи,
    който е уважаван за мъдрост и чест. (Еклесиаст 10:1)

    Докато четях първите 2-3 параграфа от статията „Библейският възглед за науката”, бях готов да кликна на сърчицето, че я харесвам. На четвъртият абзац почнах да се колебая, а като прочетох статията, реших че е редно да напиша статия, с която да внеса някои уточнения.

    Съгласен съм с много от заключенията на автора, който вероятно е мъдър и уважаван човек. Обаче, много от примерите и аргументите му ми приличат на мухите, които развалят мирото на мировареца от Еклесиаст 10:1.

    Ще започна с това, че авторът Гари Крамптън не дава дефиниция за наука. Той просто цитира едно мнение, „че науката (физическата или природната наука) е непрекъснато растящо тяло на истина относно вселената.”. Според него, това е доста популярно мнение. Нека сравним казаното от Крамптън с две дефиниции, взети от статията на една популярна енциклопедия – Уикипедия: http://en.wikipedia.org/wiki/Science: Наука (от латински: знание) е систематично събиране на познание за света и организирането и кондензирането на това знание в закони и теории, които могат да се тестват. Като препратка 2 там е цитирано определението на наука от речника Мериам Уебстър: „Знание или познавателна система, които обхващат общопризнати истини или действието на общи закони особено тези, които са открити и изпитани посредством научния метод…. такова знание или такава познавателна система, които се занимават с физическия свят и явленията в него.” Авторът не просто пропуска да каже какво е наука. В статията си той дори не дава дефиниция за истина нито пък говори за познание. Може би очаква всички да сме чели катехизиса на неговата църква, където истината се дефинира. Или, че всички хора имат една универсална идея какво е истина и какво не… Но, за сметка на това смело заявява: „Всъщност, науката не е способна да открие каквато и да било истина”. Библията е ясна, че Бог е Истина и от Него идва всяко знание. Разбира се, идолопоклониците на бог „Наука” ще кажат, че науката е единственият път към истината и познанието. И точно тях, научните идолопоклоници, Д-р Крамптън се опитва да посече словесно.

    Аз съм с него, но не бих използвал неговия меч, защото е меч от восък. Не вярвате? Нека вземем първият му аргумент: Наблюдението е неточно и ще го приложим към дисциплината теология, по която Гари Крамптън е специалист. Ще заместим наблюдение (основен познавателен метод в природните науки) с четене и слушане на Библията (основен познавателен метод в теологията). Перифраза на неговия аргумент би изглеждала така: „Теолозите не четат Библията само веднъж. Те я четат и препрочитат, и резултатите почти винаги са различни по някакъв начин. Защо? Защото ограниченият ни човешки ум и плътта ни са склонни да ни заблуждават; не можем да им се доверим. Затова са многобройните препрочитания – опит за защита срещу неправилни изводи за Истината-Бог. Това се случва толкова често в теологията, че учения за Бога, които никога не се повтарят (т.е. потвърждават в Писанието), никога не се взимат насериозно. Но ако не може де се доверим на четенето на Библията, ако сетивата и ума ни така лесно се заблуждават, ако ученията за Бога често се различават, защо някой би си помислил, че е открил истината чрез четене на Библията?”
    Как ви се струва, а? „Наблюдението е неточно” свестен аргумент да опровергаем научните идолопоклоници ли е? Ние самите сме в подобно положение като тях – не знаем всичко за Бога, има много въпроси, които не смеем да зададем дори. Та нима не знаем от Библията, („кой е познал ума Господен”? „сега виждаме нещата неясно, като в огледало, но отпосле ще видим ясно…”и други подобни стихове) че човек е създание, че е ограничен в способностите си да познава и Бога и Неговия свят, че ако няма специално откровение и новорождение той не може да познае Бога, и т.н. и т.н.? Аргументът за наблюдението не може да се използва коректно за доказване на тезата, че „науката не може да разкрие каквато и да е истина”. Той е по-скоро нишка, която води към сериозен дебат за това как знаем това, което знаем – т.е. разкриване на епистемологични презумции и показване на ролята на вярата като основа на човешкото познание.

    Да минем към втория му аргумент: ”Всички научни експерименти правят грешката да заявяват последствията”. Тук ще са необходими познания по логика, която отдавна не се преподава в българските държавни училища. За щастие, имаме интернет и достъп до североамерикански университетски библиотеки (а те са пълни с книги от логически задачи за студентите по право и криминология). Цитирам Г.Крамптън: „Ако p, тогава q. q; следователно, p” На езика на логиката, това е да се объркат достатъчното условие „p” и необходимото условие ”q”. Един пример: Ако телевизорът има картина (p), значи е включен в контакта (q). Обаче, не е логично (грешно е) да се твърди следното: „ако телевизорът е включен в контакта, значи има картина”, понеже, телевизорът може да е повреден, или да не му е натиснато копчето за пускане и затова да няма картина. Сега, поне в науките с които аз съм се занимавал – математика, физика и химия (и техни производни инженерни дисциплини), подобни нелогични съждения са недопустими. Може би затова Д-р Крамптън цитира не кой да е, а Б. Ръсел с великолепната изцепка: „Всички индуктивни аргументи в крайна сметка се редуцират до следната форма: „Ако това е вярно, онова е вярно: онова е вярно, следователно това е вярно.“ Този аргумент, разбира се, е официално погрешен в логиката. Представете си, че кажа: „Ако хлябът е камък и камъните са хранителни, тогава този хляб ще ме засити; щом този хляб ме засища, значи той е камък и камъните са хранителни.“ Ако използвам такъв аргумент, със сигурност ще бъда смятан за глупак, и все пак в основата си той няма да се различава от аргументите, върху които са изградени всички научни закони.” Забележете абсурдното логическо твърдение, което се отъждествява с аргументите, изграждащи всички научни закони, без да дава пример на никакъв научен закон. Коректно, нали? Или, не съвсем…?

    Следващите два абзаца заслужават специално внимание. Първо, защото се представя една нереална ситуация: Ученият с хипотезата в лабораторията. Хлябът, камъните, засищането…Чудесен трилър! Нека ви го разнищя: В този случай хипотезата е следната: „Ако хлябът е камък и камъните засищат, значи този хляб ще ме засити.“ Тогава научният (?) се опитва да проследи предсказания резултат, който трябва да се случи ако хипотезата е вярна, в случая „хлябът ме засища.“…… „Затова казваме, че всички научни закони са основани на грешни аргументи.” Подчертавам: „в този случай хипотезата…” и „затова … всички научни закони са основани на грешни аргументи”. И, оооо, чудо на чудесата! Следващият абзац твърди: „3. Науката прави грешката на индукцията. Индукцията е опит да се извлекат общи закони от конкретни случаи.” Стоп кадър. Дай назад! Чакай бе,брат, какво правим – хем копаем гроб на научните идолопоклоници, хем падаме в него! Богът на Истината май ни прави за смях, а?!

    „4. Уравненията винаги се избират, не се откриват. В лабораторията ученият се опитва да определи при каква температура завира водата. Тъй като водата рядко завира при една и съща температура, научният работник провежда серия от тестове и отбелязва резултатите, които малко се различават. Тогава той трябва да ги приравни”. (Към преводача – по-правилно е да се каже „осредни” вместо приравни. Освен това, mean, median, mode се превеждат като средно аритметично, статистическа медиана и мода (средно по честота/гъстота на разпределението)) Дотук добре, имам предвид, за професионален богослов – схванал е нещо човека. „Но какъв начин на приравняване използва той: средно аритметично, закръгляне или приравняване? Той трябва да избере; и който и начин да избере той, това е неговият избор; той не се определя от данните.” Тук д-р Крамптън греши. В зависимост от вида и броя на данните се правят различни тестове за нормално разпределение. При това разпределение (а то се среща доста често при достатъчен на брой експерименти), средното аритметично, модата и медианата съвпадат. Когато разпределнието не е нормално, се тества за други разпределния и осреднената стойност се намира по други формули. Това са стандартни статистически методи и всеки учен е длъжен да опише методиката, която използва. Първото нещо, което други учени биха атакували е методиката му. Ако тя е неправилна, откритието (статията) не може да мине ситото на научната критика.

    „Освен това приравняването, което той използва, е просто приравняване, не е фактическото натрупване на данни от експеримента. След като резултатите от теста са приравнени, ученият изчислява възможната грешка в своите отчитания. Вероятно ще скицира информацията в точки или ще начертае диаграма. След това ще нарисува крива линия, която свързва точките. Но колко криви, всяка от които описва различно уравнение, са възможни? Възможни са безкрайно много криви. Но ученият чертае само една.” Д-р Крамптън спестява следното: ученият рисува кривата линия, но дава доверителния интервал – областта от стойности на изследваната величина, където истинската стойност се намира с някакъв процент вероятност (обикновено поне 95%). Дори продавачът на прах за пране по стандарт е задължен да го дава (напр. 500 г+/- 3%). Ученият чертае само една крива за илюстриране, особено при презентации пред мениджъри и инвеститори, които изпитват недоверие към нещо, к/о им се струва твърде сложно. Ученият много добре знае с каква несигурност работи.

    „Каква е вероятността ученият да избере правилната линия от безкрайно много възможности? Шансът е едно на безкрай или нула.” Вярно. Но, не е необходимо да избере „правилната линия”. Той, и повечето хора се задоволяват с областта от 95% вероятност.

    „Затова всички научни закони са логически грешни. Няма начин да бъдат верни. Цитираното по-горе твърдение на Карл Попър е вярно: „Може да се покаже, че всички теории, включително и най-добрите, имат една и съща вероятност, а именно нула.“ Така е – логически грешни, но статистически и практически верни. Изобщо, вместо да прави крайни твърдения и да показва колко малко знае за работата на учените, д-р Крамптън да беше попрочел нещо от автори като Гари Норт, за статистическата вероятност на природните закони.

    5. Всички научни закони описват идеална ситуация. Както Кларк казва, „В най-добрия случай, научните закони са повече изграждане отколкото откритие и изграждането зависи от фактори, които никога не са виждани под микроскоп, никога не са мерени на теглилка, никога не са изпробван или манипулирани.” Чудесно казано. Човек трябва да си знае възможностите – единствено Бог е всезнаещ.

    Статията на д-р Крамптън не дава определение на наука и смесва понятията истина и познание, перфектна точност и статистическа вероятност, затова аргументите му са некоректни и слаби. Обаче, с малки корекции, съм съгласен с тезата на Гари Крамптън: Науката не ни дава истина, нито е път към нея. Науката ни дава познание, с което сме способни да управляваме и използваме природата за слава на Бога и наше добро. Тя предлага хипотези какви са и как работят природните закони. Тя с достатъчна (не абсолютна )точност описва неща и явления, и дава определения, така че да живеем в Господния свят и да го покоряваме за Божия слава.

  2. Васил says:

    Благодаря за уточненията и поправките.

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>