Принципи на Библейския патриархат

От време на време, Бог в провидението Си, допуска не само изпитанието на Своите светии а и да се надигнат разделения, схизми и ереси, от които Неговата църква да расте в зрялост и чистота на вярата, в доктрина и практика. В контекста на такива „изпитателни времена“ на Божиите хора често се напомня да „отворят изгубената книга на закона“ и да се върнат към древните пътища – вечните непроменими истини, намиращи се на страниците на Святото писание.

В центъра на кризата на нашето време е систематичната атака срещу вечната истина на библейския патриархат. Тази атака включва движението, което разрушава библейския модел за семейството, и променя значението на бащинството и майчинството, мъжествеността, женствеността, както и взаимоотношенията между родители и техните деца. Ние наблягаме на важността на учението за библейския патриархат, не защото е по-важно от други доктрини, а защото е постоянно атакувано както от невярващи, така и от наричащи себе си християни. Егалитаристичният феминизъм е лъжлива идеология, която е родила погрешна доктрина в църквата и е съблазнила много вярващи. С обмислена съпротива спрямо феминизма, егалитаринизма и хуманистичните философии в днешно време, църквата трябва да провъзгласи основаната на Библейската доктрина патриархалност като основен елемент от Божия постановен модел за човешки взаимоотношения и институции.

Наскоро е имало изявления срещу „правен патриархат“ и „доминиращ патриархат“, което ни убеди в нуждата от подобно изложение. Ние сме загрижени това, което учим, да бъде разбрано.

Като начало искаме да подчертаем, че потвърждаваме историческите символи на вярата и изповеди на християнската църква (Апостолски символ, Никейски символ, Лондонска и Уестминстърска изповед, и т.н.) и че те представят балансиран възглед на нашата вяра. Християнската вяра е фокусирана върху Исус Христос и е основана на Божието писано слово. Това са най-важните въпроси в живота.

Темата за библейския патриархат е само една от многото в големия обсег на библейското откровение, но е библейска доктрина и послушанието към Христос изисква да бъде изповядвана, учена и живяна. По-долу е даден списък с твърдения, които описват виждането на Дъг Филипс от Вижън Форум Министрис, Фил Ленкастър от списание Патриарх и Р.С. Спроул, младши, от Хайлендс Стъди Сентър. Този документ, написан от Фил Ленкастър, с предложенията и съветите от останалите, е поднесен с желанието да изясним какво имаме предвид под „библейски патриархат“. Според нас той е прецизен работен документ и каним всички да споделят мнението си, тъй като се надяваме да го подобрим с течение на времето.

Броят на думите, използвани за отделните принципи не означава задължително, че темата е по-важна, но може да подскаже колко повече обяснение е нужно в зависимост от популярността ѝ. И накрая, ето принципите на библейския патриархат.

Бог като мъжествен

1. Бог ни се разкрива като мъжествен, не женствен. Бог е вечният Баща и вечният Син, Святият Дух също е адресиран като „Онзи“, а Исус Христос е мъж. (Мат. 1:25; 28:19; Йоан 5:19; 16:13)

Образът на Бога и ролята на половете

2. Мъжът и жената са създадени по Божия образ (техните човешки характеристики им позволяват да отразяват Неговия характер) и двамата са призовани да упражняват господство над земята. Те споделят еднаква стойност като личности пред Бога при създанието и изкуплението. Мъжът е образ и слава на Бога по отношение на властта, докато жената е слава на мъжа. (Бит. 1:27-28; I Кор. 11:3,7; Еф. 5:28; I Пет. 3:7)

3. Бог е отредил различни роли на мъжа и жената като част от сътворения ред. Водачеството на Адам над Ева е установено в началото преди грехопадението. (Бит. 2:18-; 3:9; I Кор. 11:3,7; I Тим. 2:12-13)

4. Въпреки че грехът повреди техните взаимоотношения, установеният от Бога ред на власт за мъжа и жената не се променил и изкуплението им позволява да постигнат значителен напредък в осъществяването на Божия идеал за техните взаимоотношения. (Бит. 3:16; Еф. 5:22-)

Властта на бащите

5. Съпругът и бащата е главата на своя дом, семеен водач, снабдител и пазител, с власт и отговорност да води дома си в пътища на подчинение към Бога. (Бит. 18:19; Еф. 6:4)

6. Мъжът трябва да упражнява властта си у дома с нежност, благост и любов като слуга-водач, следвайки примера на Исус Христос. Водителството е длъжност от Бога. (Пс. 103:13; Мал. 3:17; Мат. 11:29-30; Кол. 3:21; I Пет. 3:7)

7. Властта на бащите е ограничена от Божия закон и законната власт на църквата и държавата. Бащите-християни не могат да избегнат пълномощията на църквата и държавата и трябва да се подчиняват и на двете. (Рим. 13:1; Еф. 5:21; 6:4; Евр. 13:17; I Пет. 2:13-)

Семейство, църква, държава

8. Семейството, църквата и държавата са паралелни институции, всяка с действителна, но ограничена в собствената си сфера власт. Като пазител на ключа към Христовото царство, църквата е централната и определяща институция в историята. Като първоначална обществена група, семейството е основната институция в обществото. (Мат. 16:19; 18:18; Деян. 4:19; 5:29; 25:11; Евр. 13:17; I Пет. 2:13-; Еф. 1:22-23; I Тим. 3:15)

9. Всички бащи-християни и християнски семейства трябва да бъдат подчинена и посветена част от местна църква, покорни на властта и дисциплината на църквата чрез нейните наставници. (Евр. 10:24-25; 13:17)

10. Църквата се определя чрез ортодоксалната си изповед и истинно поучение на Божието слово; чрез присъствието на Святия Дух; чрез управлението на компетентни старейшини; чрез библейското прилагане на тайнствата кръщение и Господна вечеря; чрез редовни срещи за поклонение, наставление, разчупване на хляб и общение; чрез упражнението на ученичество и обучение. (Гал. 1:8; I Тим. 3:15; I Кор. 12:13; I Тим. 3:1-; Мат. 28:19; I Кор. 11:20-; Деан. 20:7; I Кор. 5)

11. Мъжкото водителство у дома се пренася в църквата: само на мъжа е разрешено да заемат ръководни позиции в църквата. Едно покорно на Бога общество ще предпочете мъжко управление в обществената и други области като приложение и покорство на установения от Бога ред във формиращите го институции – семейство и църква. (I Тим. 3:5)

Мъжете и жените: области на господство

12. Мъжете са призовани да господстват в обществени области, но тяхното господство започва в рамките на дома. Компетентността и способността на мъжа да ръководи добре в обществото се основава на успеха му в ръководене на дома. (Мал. 4:6; Еф. 6:4; I Тим. 3:5)

13. Тъй като жената е създадена като помощник на мъжа си, като тази, която ражда деца и като съдържател на дома, отредената от Бога сфера на господство за съпругата е домакинството и всичко свързано с дома, въпреки че домакинското ѝ призвание като представител и помощник на съпруга си може да включва дейност на пазара, и сред по-голяма общност. (Бит. 2:18-; Прит. 31:10-31; Тит 2:4-5)

14. Докато неомъжените жени имат повече свобода в прилагането на принципа, според който са създадени с призвание за дома, нормалната и подходяща роля за жената не е да бъде наравно функционираща с мъжете в управлението на обществени области (индустрия, търговия, правителство, армия и т.н.). Обстоятелствата (неомъжена) не бива да променят нормалните обществени роли, които Бог е отредил за мъжа и жената при творението. (Бит. 1:28-; 9:1; 29:31; 30:22; Из. 20:13: 21:22-25; Пс. 127:3; 128:3-4; Ис. 8:18; Мал. 2:15)

Създаване на потомство

15. Божията заповед „плодете се и се размножавайте“ е все още валидна за женени двойки и Той „очаква набожно потомство“. Той е суверен относно отварянето и затварянето на утробата. Децата са дар от Бога и за човека е благословение да има много деца, ако Бог е отредил това. Родителите-християните родители са задължени да се обръщат към Библията като към свой авторитетен наръчник за въпроси относно възпроизвеждането. Трябва да посрещат с благодарност децата, които Бог им дава. Провалът на вярващите да отхвърлят модерния възглед, който се противопоставя на живота, е довел до убийството на милиони неродени бебета чрез контрол на раждаемостта с аборт. (Бит. 1:28; 9:1; 29:31; 30:22; Из. 20:13: 21:22-25; Пс. 127:3; 128:3-4; Ис. 8:18; Мал. 2:15)

Обучение и подготовка на децата

16. Обучението не е неутрално начинание. Родителите-християни трябва да дадат на децата си цялостно християнско образование, което да преподава Библията и библейския възглед за Бога и света. Християните не бива да пращат децата си в държавно училище, тъй като образованието не е отредена от Бога функция на държавата, и тези училища са полу-християнски в най-добрия случай и анти-християнски в най-лошия. (Втор. 4:9; 6:6-9; Рим. 13:3-5; Еф. 6:4; II Тим. 3:15)

17. Бащите са пълновластни относно обучението на децата си и, заедно със съпругите си, са главни учители. Родителите-християни са задължени да се подчиняват на заповедта лично да вървят до децата си и да ги подготвят. Всеки подход към християнско образование е длъжен да признае и подпомогне ролята на бащата и майката като основни учители на техните деца. (Втор. 4:9; 6:6-; Пс. 78:3-8; Прит. 1:8; Еф. 6:4)

18. Образователните методи не са неутрални. Християнинът трябва да изгради образователните методи на основата на Божието Слово и да отхвърли методите произлизащи от хуманизъм, еволюционизъм и други небиблейски философски системи. Библейското обучение е ученичество, процес, който стига до сърцето. Целта е променен човек, който проявява благочестив характер и тренирам ум, като и двете произлизат от вярата. Родителите са решаващи и обикновено незаменими в този процес на взаимоотношения на ниво сърце. (Втор. 6:5-7; Лука 6:40; I Сол. 2:7-12; II Тим. 1:5; II Пет. 1:5-8)

19. Тъй като отговорността за обучение се пада на родителите и на тях е заповядано лично да ходят до детето си и да го обучават, те не трябва да прехвърлят тази отговорност на други. Все пак те могат да пренасочат части от този процес. В такъв случай, колкото по-малко е детето, толкова по-внимателни и резервирани трябва да са те. Благоразумно е да се възползват от разнообразните дарби в Христовото тяло и да се радват на помощ и подкрепа, които са преимущество идващо с участието им в по-голяма общност с обща цел. (I Кор. 12:14-; Гал. 4:1,2; 6:2; Еф. 4:16)

20. Обществата от членове с различни възрасти събрани на едно място, като семейството и църквата, са установените от Бога институции за обучение и общуване и като такива предоставят предпочитания модел за социален живот и стремежи за образование. Съвременният начин за събиране на деца само с техните връстници за образователни и социални цели е противен на библейската мъдрост и пример. (Втор. 29:10-11; 2 Лет. 20:13; Пр. 22:15 заедно с 13:20; Йоил 2:16; I Кор. 15:33)

21. Библията представя дългосрочна, включваща много поколения визия за нарастването на Божието царство в света. Родителите християни трябва да възприемат този възглед и да бъдат мотивирани от обещанията в Писанието, отнасящи се за следващите ги поколения, а пастирите трябва да поучават своите стада на този възглед. Чрез Божията благодат, когато бащите обърнат сърцата си към своите деца си и децата обърнат сърцата си към своите бащи, следващото поколение ще гради и ще се развива върху основата на вярата и отдадеността на своите родители. (Пс. 78:1-8; Ис. 59:21; Мал. 4:6; Лука 1:17; Гал. 6:9)

Бащата и порасналите му деца

22. Синовете и дъщерите са под управлението на своя баща докато са под покрива на дома му или докато той е техен снабдител и пазител. Бащата освобождава синовете си от своята юрисдикция, за да поемат собствения си поминък, да приготвят дом и намерят съпруга. Докато не встъпи в брак, дъщерята продължава да бъде подчинена на бащиния си авторитет и закрила. Дори след като напуснат бащиния дом, децата трябва да почитат родителите си като търсят техния съвет и благословение през целия си живот. (Бит. 28:1-2; Чис. 30:3-; Втор. 22:21; Гал. 4:1-2; Еф. 6:2-3)

23. Бащите трябва да надзирават търсенето на съпруг/а за дъщерите и синовете си. Бащата може да намери съпруга за сина си, но синът е свободен да прояви инициатива в търсенето на съпруга. Мъдрият син ще търси участието, съветите и благословията на родителите си в този процес. Тъй като дъщерите биват „давани“ от бащите си, послушната дъщеря ще желае баща ѝ да я ръководи в намирането на съпруг, въпреки че крайното одобрение за съпруг ѝ принадлежи. При встъпването в брак се установява и нов дом с нова юрисдикция, отделна от тази на бащата. (Бит. 24:1-; 25:20; 28:2; Из. 2:21; И. Нав. 15:17; Съд. 12:9; I Царе 18:27; Ер. 29:6; I Кор. 7:38; Бит. 24:58)

Достатъчността и приложението на Писанието

24. Писанието е достатъчен наръчник за цялата вяра и практика на вярващия и християните трябва да вярват и да се подчиняват на всичко, което то учи и заповядва. Библията снабдява християните – чрез наставление, модел и принципи – с всичко нужно, за да взимат мъдро решение относно многото сложни етически проблеми на живота. (II Тим. 3:16-17; II Пет. 1:3)

25. Бащите трябва да упражняват проницателност в решенията, които взимат относно своите семейства, а не просто да се оставят на течението на съвременната култура. Егалитаристичният феминизъм е враг на Бога и библейската истина, но нуждата от грижа превишава тази заплаха. Често ценностите на съвременното общество се различават от тези, които са част от библейския светоглед. Например бащите трябва съзнателно да се противопоставят на ценностите на индивидуализма за сметка на общността, на продуктивността за сметка на взаимоотношенията и на материалното благополучие за сметка на духовния растеж. Светът и светски повлияната църква ще одобрят много решения, които са вредни за освещаването на семейството. (Рим. 12:2; I Йоан 2:15)

26. Божията истина е непроменима, но конкретното прилагане на тази истина може да варира в зависимост от фактите и обстоятелствата, които са уникални за всеки вярващ. Също така, тези, които са израстнали повече в освещение, ще виждат някои проблеми по-ясно от онези, които са по-незрели. Поради тези причини трябва да се проява снизходителност между вярващите, които имат различия в приложението, както и свободата при приложението трябва да се уважава. Позоваването на доктрината за християнска свобода никога не трябва да се използва в опит просто да се избегне покорство към това, което Писанието ясно учи. Вярващите трябва също да помнят, че неща, които са законни, може да не са целесъобразни, ако целта е святост на личността и на семейството. Библейското правило за определяне на поведение е снизходителност към другите и взискателност спрямо себе си. (Гал. 5:2-3 заедно с Деян. 16:3; Фил. 3:15; Рим. 12:10; I Кор. 1:10; 6:12; 9:27; 10:23; Гал. 5:13)

Статията е взета оттук: http://www.visionforumministries.org/home/about/biblical_patriarchy.aspx
Превод: Филип Папратилов

Един отзив

  1. Ваня says:

    Това е най-отвратителното нещо, което някога съм чела.

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>