от Р. Дж. Ръшдуни

Един приятел бил обвинен от негов познат в нетолерантност, защото изразил опозицията си към различни сексуални престъпления. Обвинението не го впечатлило особено, докато изведнъж не осъзнал, че неговият обвинител също е варварски нетолерантен, в случая към християнството.

Нетолерантността е неизбежна. Ако сме християни и се придържаме към Писанието, ще бъдем нетолерантни към убийство, кражба, прелюбодейство, лъжесвидетелстване и други престъпления срещу редa, установен от Бога. Те ще бъдат нарушение на свободата и редa, който имаме от Бога, и потисничество над благочестивите хора.

От друга страна, ако сме грешници и престъпници по естество, ще бъдем нетолерантни към Бога и Неговите хора, нетолерантни към Божите закони и ограничения, точно защото толерираме и обичаме греха.

Нашият Господ е казал ясно: “Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира“ (Матей 6:24). За нас е необходимо да обичаме Бога и Неговото Слово и ако сме обновени, това е в нашето естество. Това означава, че ние мразим греха и го считаме за нарушение спрямо Бога и човека, и за нетолеруемо нарушение на божествения ред, което трябва да изличим.

Подобно и тези, които мразят Бога, искат да изличат от света Него, нас и всичко, което е изражение на Божия закон, ред и Писание. Те са варварски и злобно нетолерантни.

С други думи това, което толерираш, казва много за теб. Идентифицира лоялността и любовта ти, и ясно класифицира естеството ти. Хората се познават не само по техните плодове но също по тяхната любов и омраза, тяхната толерантност и нетолерантност.

Статията е взета оттук: http://chalcedon.edu/research/articles/tolerance-and-intolerance/
Превод: Филип Папратилов