Пет причини моето поколение да не се обвързва брачно…и какво може да се направи по въпроса

от Елиз Берет

Аз не съм омъжена и съм на 25. Не съм психолог, статистик или консултант. Аз съм като всяка обикновена, консервативна, домашнообразована християнка. Имам много приятели (момчета и момичета), обичам да пътувам, обичам приключенията и мисля в перспектива. Аз съм момичето, което на 8 години знаеше, че ще стане съпруга и майка, и което, когато беше на 17, успокояваше баща си, че дори господин „Точен“ да се появи преди да съм навършила 18, ще мога да продължа да се стремя към сериозна връзка. Но тези години преминаха, и приятели които желаеха да се обвържат (и момчета и момичета) си оставаха необвързани. Мъчно ми е за тях и за преобладаващата реалност на безбрачието.

Поради това започнах да изучавам своето поколение през последните 5 години – наблюдавах приятелите си, запознанствата им и животът в нашето общество. Всичко, което пиша, произтича от тези наблюдения, дълги разговори с приятели и връсници, както и с близките от поколението на родителите ми, бабите и дядовците ми. Четох книги, статистики, спорещи по този въпрос лидери, кореспондирах и внимателно изслушвах много приятели. Тази статия включва не само моите наблюдения и заключения, а и техните. Целта ми не е да изпусна парата или да обвинявам някого, а да обнадеждя и да предизвикам. Мисля, че тези тенденции продължават да се разпространяват, защото прекалено малко от нас изразяват мнението си по въпроса.

Моето поколение, като цяло, не се обвързва брачно. Несъмнено има романтика и сватби между приятелите ми, но те са прекалено малко… и се случват рядко. Никой, сякаш, не може да намери „точния човек“, а дори да мисли че го е намерил, и на момчетата и на момичетата им е много удобно да чакат да се „случи нещо“. За съжаление, на енергичното преследване на брачен партньор се гледа отвисоко или най-малкото като на крайно и обикновено се отхвърля. От момчетата не се очаква да си търсят момиче докато не са „готови“, и за момичетата не се очаква да получат помощ, за да пояснят че са свободни. На необвързаността се гледа като на благословия, която не трябва да се стремим да променим, или поне като на индивидуална грижа, а не като грижа на семейството или обществото.

Нашето поколение е отгледано обикновено в големи семейства, образовано е домашно и е с развито предприемаческо мислене. По този начин е по-подготвено от всякога – поне практически – за съпруги, съпрузи, майки и бащи. Като се има това предвид, ситуацията е доста тъжна.

Слушали сме много проповеди относно Божия план за мъжа и жената. Виждали сме (и сме помагали) родителите ни да отгледат деца (от пелени до дипломиране). Знаем какви са функциите на семейството – вътрешните взаимоотношения и взаимоотношенията му с обществото като цяло. Много по-подготвени сме от предишните две поколения взети заедно. Знаем как да планираме поколения напред и как да се справяме с няколко поколения. И въпреки това, като виждам колко малко от връстниците ми активно търсят и сключват брак… а още по-малко поемат отговорността да отгледат семейство, се убеждавам за две неща. Първо, поколението на нашите родители заслужава много повече уважение и слава, защото са се стремяли към това което е благочестиво и правилно и второ, нещо трябва да бъде променено…и то скоро!

Когато погледнете това голямо несъответствие в светлината на взаимоотношенията, брака и благочестивите семейства, в които повечето от нас са отраснали – изглежда още по-обезкуражаващо и неразрешимо. Сега е моментът да преценим, да извадим заключения и да действаме. Както казах вече, не ми се иска да видя как визията за бъдещите поколения ще умре с моето. Мисля че Бог също не иска.

Аборт и контрол при раждането

Aбортите в Америка бяха узаконени през 1973 г. и откакто тази най-радикална форма на контрол на раждаемостта беше приета, много други също се популяризираха. Въпреки че изглежда абсурдно да приписваме вината за толкова много несемейни в моето поколение на множеството аборти, истината е че науката за любовта започва със статистики и факти. Въпреки че в Aмерика не се занимават с ужасни крайности от сорта на аборти заради полово подбиране, както в Китай, където се налага да внасят жени отвън, все пак това оказва влияние и в Америка. Така както нашата социално осигурителна система се срива (много по-скоро от очакваното) което до голяма степен се дължи на липсата на работници, за да се поддържа резерв от средства, така и размерът на населението в нашето поколение намалява поради аборти. Просто казано, моето поколение може да избира от по-малък фонд хора, отколкото поколението на моите родители.

Какво да направим?

Това е постоянно, положение на нещата, което обхваща цялото общество… и не може да бъде поправено. Добро начало е да започнем да мислим за влиянието на няколко малки избора върху бъдещите поколение. След като се ожените и имате деца, бъдете перспективни в мисленето си и се постарайте да оставите на вашите деца и тяхното поколение по-добро място от това което сте намерили.

На практическо ниво, като необвързани, можем да си търсим брачен партньор извън „собствената си кутия“. Бъдете отворени за взаимоотношения от далечни растояния и не слагайте възрастови ограничения на тези, които смятате да влязат в категорията на „брачни партньори“. Говорих с една приятелка, която е на 28 години. Тя каза, че от статистическа гледна точка, абортите са стигнали връх през годината, през която тя е била родена и това е едно от многото неща, които са я накарали да стигне до извода, че Бог и е определил някого с няколко години по-голям или по-малък от нея. Друга приятелка спомена за две сестри, които ще се омъжват за мъже от Англия, въпреки че никога не са смятали, че Бог им е определил да се омъжат за мъже толкова далеч от родния им град.

Небиблейски възглед за безбрачие

Не съм съгласна с всичко което Деби Мейкън пише в книгата си „Getting Serious about Getting Married“, но оценявам предизвикателството, което предлага да премислим поп-християнския възглед за безбрачието. В опит да се даде място на несемейните в християнското общество, често необвързаността се представя не само като нормално състояние, а се възприема като „най-святото състояние на съществуване“. Но от историческа и библейска гледна точка, да си необвързан, особено за продължително време, не се смята за здравословно или нормално. Безбрачието със сигурност не трябва да се презира и в редки случаи Господ дори призовава отделни хора да бъдат необвързани за кратко време, или за цял живот, но тези случаи са редки изключения. От Битие до Откровение, основният модел за живеене за Господа и за разпространяване на евангелието е в контекста на брака и семейството. Може да бъде написана цяла книга по този въпрос, но нека да спомена само няколко примера: заповядано ни е „да бъдем плодородни, и да се умножаваме, и да напълним земята“ (Битие 1:28); почти всеки велик човек в библията, мъж или жена, е бил семеен; и Бог възнаграждава тези, които активно се стремят към брак (т.е. Исак, Рут, и тн.)

За съжаление, поп-християнството предполага, а понякога без основание заявява, че да си в състоянието на необвързаност позволява да опознаваш и да служиш на Бога по-добре. Съгласна съм, че има възможности да служиш като несемеен човек, където семейният не може да служи. Но в библията няма никаво доказателство, че човек трябва да приеме необвързаността като по-свято състояние от брака. Въпросът не е да бъдеш необвързан; това е нужда да обмислим нашата необвързаност в светлината на правилните аргументи.

За съжаление, поради това че необвързаността често се смята за по-свято състояние, съм виждала млади хора, момичета и момчета, да избягват да се женят, поради крайно егоистични причини и използват „святостта на необвързаността“ като извинение. Къса ми се сърцето като знам, че ще съжаляват за решението си след няколко години.

За тези, които приемат необвързаността за време, през което човек се подготвя (както всъщност е наистина), много често се предполага, че трябва да останат необвързан докато не „узреят“, каквото и да означава това. За някои трябва да си свободен от дългове, за други трябва да имаш и определени спестявания в банката. За трети това означава да са затвърдили всичките си вярвания и убеждения.

Това са страхотни цели и ние трябва да се стремим към постигането им докато сме необвързани, но аз не намирам здрава библейска основа, че трябва да се избягва обвързване, докато не се „появи“ някой. Само един бърз поглед към миналото на моето семейство показва как родителите ми и техните родители са се насърчавали един друг и са си помагали финансово, емоционално, духовно и са посрещали всички трудности в живота заедно… и са станали не само по-добри хора, но и са заздравили и браковете си. Би било срамно да се лишим от радостта да израстваме заедно в брака (и от това светът да види този прогрес), защото единят или двамата родители трябва да достигнат някаква върховна точка на пълнота или цялост преди брак.

Какво да направим?

Трябва да разберем, самостоятелно и общо, че безбрачието не е по-свято състояние от брака, и че бракът трябва да бъде преследван като нормалното състояние, за което сме създадени.

До тук защитавам позицията, че трябва да се стремим към брак. Младите мъже не трябва да се страхуват да преследват момиче дори да не са „господин Перфектен“, защото никога няма да станат. Младите жени трябва да насърчават библейската мъжественост като се стремят към библейска женственост. За тези, които имат особено голямо желание да се оженят, трябва да бъдат добри настойници на това желание и да не го пропиляват в необвързаност. Като начало, мисля, че е разумно младежите и девойките да потърсят съветници, които да им помогнат да преценят някого дали е добра половинка за тях, и който да ги насочва в този стремеж. Често това могат да бъдат родителите, вече семейни двойки и духовни наставници. Основното е, че трябва да се стремим към брак по библейски начин.

Култура, която не е брако-центрична

Това пасва идеално на последната точка. Живеем в култура, която наказва брака като правило. Има брачни данъци, натиск от външния свят и много малко професии се съобразяват с брака. С други думи – много по-лесно е да се преследват други цели в култура, която не е брако-центрична. Тези неща може би дори не са лоши, но ако Божията норма за нас е брак, тогава те със сигурност не са най-доброто, което Той иска за нас.

За съжаление дори в нашата суб-култура, когато някой е искал да се ожени, съм чувала подли заявления от рода на: „Ами, те най-после се предадоха… предполагам, че няма да ги видим повече…“ и „Готов ли си да се оковеш във вериги…?“. Мъчно ми е, че винаги, когато се противопоставям на това мислене, не се възприема добре.

Към всичко това прибавете реалността, че във всеки брак има духовен елемент. Както споменах вече, малко неща на тази земя, са като един богоугоден брак и семейство да са продължителни цели и в същото време да са по-силни и да представляват Божията любов. Сатана никога няма да е доволен да седи и да наблюдава как Божиите хора се женят и създават богоугодни семейства. Той ще направи всичко възможно да спъва такъв стремеж на всяка стъпка и ние трябва да очакваме да го прави. Убедена съм, че ако ние като поколение вземем под внимание, че може би Сатана е удовлетворен от ниския рейтинг на браковете, той води битка… и много скоро това може да се промени.

Исторически погледнато, цели общества са осъзнавали, че за да продължат развитието си ще трябва да си поставят за цел да видят следващото поколение брачно обвързано. Ако някой оставал несемеен цялото общесто гледало на него като на провал. В днешно време, ако някой е необвързан, това си е НЕГОВ или НЕЙН проблем, а не на обществото. Каква радикална промяна в мисленето! Нищо чудно, че ги знаем като „добрите стари времена“.

Какво да правим?

Истината е, че без значение какво обществото ни приема от Божията икономика, семействата са крайъгълният камък на обществото и бракът е крайъгълният камък на семейството. Трябва да вземем твърда позиция на контра-култура, да поемем по по-трудния път и да спрем да се успокояваме с най-малката съпротива. Да, това означава да поемаме риск.Това означава да се поставим в положение на възможно сърцесъкрушение. Но можем да направим това с увереността, че нашият Господ няма да ни остави или да ни забрави и Той ще допусне да бъдем съкрушени само ако това е според Неговата върховна власт и за Неговите цели.

Молете се. Молете се. Молете се. Не подценявайте усилията на врага да възспира културата, църквите и индивидуалния ни живот от брако-центричност. Единствената сигурна защита срещу духовните сили е да се въоръжим напълно с Божието снаряжение, което започва с усърдна молитва и продължава с активен стремеж противоположен на съвременния начин на живот – включително поставянето на всяка институция, която Бог е създал, на мястото ѝ.

Започнете да мислите с нагласа за цялото общество. Осъзнайте, че когато даден човек (или ВИЕ) преследва брака, това оказва директно влияние върху стабилността на бъдещето на нашето общество, религиозната система и нашата култура. Ако християнството и християнската култура открият нови хоризонти, това ще е благодарение на избора на индивидуалните хора да преследват живот противен на културата, дори това да означава противопоставяне на поп-християнството.

Лесен достъп

Друга пречка е лесният достъп, който младите хора имат един към друг – и особено младите мъже към младите жени. Това е нож с две остриета. Без някаква степен на достъп нашето поколение не може да се свърже, да създаде приятели и да изгради взаимоотношения. От друга страна, възможността, която нашата култура предлага за лесна и мигновена връзка в много случаи служи като пречка за сериозни взаимоотношения. С наличието на средства като фейсбук, евтини SMS-и и мигновени съобщения, които изпращаме с върха на пръстите си, някой може да има дузина приятели без НАИСТИНА да е приятел с тях или поне не добри приятели. За момчетата това често дава лесен достъп до множество момичета, които са повече от щастливи да ги насърчат (което те трябва да получават изключително само от брачния си партьор или годеницата си). Да поставим нещата в прав текст. Защо момче или момиче, да желае да преследва дълбока и значима връзка с един човек при положение, че може да получи „всичко от което се нуждае“ (мигновено) от безброй приятели, които са на едно кимване или телефон разстояние? Разбира се, това е беден заместител, но ние сме мързеливи създания по природа и не сме склонни да променим обстоятелствата си освен ако не сме притиснати от необходимост или убеждения.

За момичетата, лесният достъп обикновено е източник на много ядове. Когато общуват с момчета чрез тези нови технологични начини, те не могат да определят какъв тип взаимоотношения имат с момчето. По времето на поколението на моите родители, „правилата“ са били много по-дефинирани. Ако някой млад мъж се обади по телефона на млада жена, това означава нещо. Той е най-малко заинтересован. Днес тези културни индикатори са избледнели. Какво означава телефонно обаждане, текстово съобщение, e-mail, съобщение във фейсбук или каквато и да била друга комуникация? Обикновено не означава нищо повече от „хей, аз съм ти приятел…,“ и за съжаление в много случаи съм виждала и момчета и момичета да страдат от прекалено много (или прекалено малко) четене на такъв вид общуване. Иска ми се да живеехме в култура, в която необвързаните момчета и момичета могат да общуват КАТО ПРИЯТЕЛИ, като и двете страни разбират това. Но кой може да обвини момиче за това, че се чуди, или момче, че е по-предпазливо.

Много често обаче този лесен достъп и липса на разбирателство предизвиква задушаване на приятелство, което може да бъде здраво. След като разбирането за приятелство е достигнато, това застава на пътя на едни богоугодни предбрачни взаимоотношения. Много пъти съм чувала някое момче да казва: „Не бих могъл да се интересувам от нея… ние израснахме заедно и тя ми е като сестра…“ Тогва какво да направи момичето? Ние сме възпитавани така, че да се държим с приятелите си момчета като с братя в Господа, само за да се събудим необвързани един ден и да разберем, че това не е типа момиче, което момчетата търсят.

Какво да правим?

Вземете насериозно вашето приятелство. Уверете се, че хората с които сте заобиколени, и в които инвестирате живота си, са с еднакви възгледи, здрави, благоразумни и назидателни… типът човек, който бихте искали да бъде вашият бъдещ брачен партньор.

Бъдете добър приятел като имате граници в приятелството си. Има нещо свещено в приятелството, тъй като то е една от най-интимните форми на взаимоотношенията. В Писанието е голяма привилегия да бъдеш познат като приятел на Бога, и различните видове приятелства са нещо, което ние възприемаме прекалено нехайно в днешни дни.

Не се страхувайте да общувате. Всички стабилни бракове са основани на стабилно приятелство. Един богоугоден брак няма да устои без основата на приятелството, така че не се плашете от него. Но също не споделяйте най-дълбоките си мисли, желания и мечти с някой от противоположния пол.

Подкрепяйте вашите приятели и взаимоотношения с молитви. Няма нищо по силно от молитвата и не се страхувайте да се молите за брака от името на вашите приятели или за някого от приятелите ви. Казах го преди и пак ще го кажа – Бог желае да търсим Неговата воля за нашия живот и това включва и брака в живота на почти всеки човек.

Въпроси, които причиняват разделение

Сатана напълно познава силата на двама човека, впрегнати заедно в името на дадена обща цел и не смята да допусне това да стане. Сатана е лукав. Той знае, че в крайна сметка няма да победи, забтова гледа да нанесе колкото се може повече щети в хода на своето падание. Всеки разрушен брак е още един трофей. Колко по-голям е трофеят, когато е в състояние да задържи двама човека да не достигнат брачния олтар? И какъв по-добър начин да го направи от това да причини разделение във взаимоотношенията по незначителните въпроси.

Често говоря с родителите си за това колко много са израснали в собствената си вяра и като индивиди през трудностите, проблемите и предизвикателствата, през които Господ ги е превел като двойка. Истината е, че в повечето случаи си мисля, че Бог събира двама души, които не са на едно мнение по второстепенни въпроси и ги кара да ги разрешават заедно, като ги заставя в своите взаимоотношения като семейство да бъдат зависими от Него.

Едно известно семейство, което ми идва на ум, е Мартин Лутер и неговата съпруга, Катерина вон Бора. Много пъти те не са били на едно мнение относно ежедневните аспекти от живота, но са дали пример за брак на целия Европейски континент по време на култура, при която вероятно са имали повече погрешни схващания и са били по-объркани относно брака като богоугодна институция, отколкото сме ние днес.

Какво да правим?

Бъдете разсъдливи. Отстъпете от ситуацията и преценете дали този „проблем“ или „различие“, който имате с някой човек, към когото изпитвате интерес като брачен партньор, е основен проблем, или не. Уверете се, че този проблем е наистина съществен. Не оправдавам компромиси по съществени въпроси, но не искам да гледам как се прави от мухата слон. Без значение дали става въпрос за различни вкусове на обличане или малко различие по доктринален въпрос, главното в стремежа към взаимоотношения трябва да бъде винаги да търсим Божията воля, а не да намираме всякакъв начин, при който взаимоотношенията да не доведат до резултат. Нуждаем се само да погледнем в сърцата си, за да си отговорим на този въпрос.

Статията е взета оттук: http://americanvision.org/2890/five-reasons-my-generation-is-not-getting-married…and-what-can-be-done-about-it/
Превод: Васил Папратилов

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>