Как да станеш необходим: съвет за млади хора

от Гари Демар

1. Чети поне по 10 страници на ден от нехудожествена литература в различни категории: наука, история, литература, музика, изкуства, научна фантастика, богословие, икономика и т.н. Увеличавай четенето с една страница на ден докато стигнеш до 20 страници на ден. Р. Дж. Ръшдуни четеше поне по една книга на ден – “подчертана, със собствен индекс на края на книгата – 6 дни в седмицата в продължение на 25 години. След това продължи в същия дух още 25 години.” Така прави и ти. За 10 дена ще си прочел книга от 200 страници. Това е повече от 35 книги на година. След 10 години ще си прочел 350 книги. След 40 години – 1400 книги. Увеличавай четенето с една страница на ден и през живота си ще си прочел повече книги, отколкото повечето хора са виждали в местната обществена библиотека.

2. Научи се да преглеждаш една книга така, че да можеш да прецениш дали си струва да я прочетеш цялата. Научи се да четеш бързо, за да добиваш информация от книгите.

3. Води си бележник с прозрения, които си добил, факти, добре изразени истини и нови речникови думи. Аз използвам “Moleskine Notebooks.” Нося си го навсякъде. Не можеш да се доверяваш на паметта си.

4. Всяка година, чети поне по една книга от категория, която смяташ за трудна или дори скучна, за да можеш да коментираш пет принципа относно този предмет. Представи си, че си на празненство и около теб постоянно се навърта някой, който е маниак на тема механика. Ако си чел, може да се сприятелиш с него.

5. Поемай инициатива и задавай въпроси на хора, които знаят повече от теб. Ако си млад, това означава да питаш почти всички, които срещаш. Слушай повече, отколкото да говориш. Ако някой отговор не ти е ясен, питай за пояснение. Научавай поне по 10 нови неща всеки ден.

6. Научи се да говориш без да използваш излишни думи като “такова”, “нали” и др.

7. Научи се да говориш в продължение на 12 минути без да използваш бележки. Ако някога ти се наложи да импровизираш, бъди готов да говориш за не повече от 3 минути. Често, кратко казаното е по-съществено. Когато някой те покани да говориш и ти сложи ограничение, НЕ ГО надхвърляй. По-добре хората да казват, “Иска ми се да имаше повече време” отколкото “Кога ще свърши?”

8. Започни свой собствен бизнес, за да разбереш колко е трудно да ръководиш компания и колко е трудно да печелиш, да назначаваш и да уволняваш работници (повечето от които не са квалифицирани за работата), да продаваш, да попълваш формуляри, плащаш данъци, попълваш формуляри, плащаш данъци, попълваш формуляри, плащаш данъци.

9. Не се страхувай от провал. Едни от най-добрите уроци, които можеш да научиш са от неуспех, но само ако решиш да се учиш от тях.

10. “Силата Ми в немощ се показва съвършена” (2 Коринтяни 12:9). Понякога (в повечето случаи) Бог използва твоята слабост повече от силата ти, за да те превърне в човека, който Той иска да бъдеш.

Статията е взета оттук: http://americanvision.org/3236/how-to-make-yourself-indispensible-advice-for-young-people/
Превод: Васил Папратилов

4 отзива

  1. Съветите като цяло са хубави. Не мога обаче напълно да се съглася с първия:

    „Чети поне по 10 страници на ден от не фантастична книга в различни категории: наука, история, литература, музика, изкуства, научна фантастика, богословие, икономика и т.н. Увеличавай четенето с една страница на ден докато стигнеш до 20 страници на ден. Р. Дж. Ръшдуни четеше поне по една книга на ден – “подчертана, със собствен индекс на края на книгата – 6 дни в седмицата в продължение на 25 години. След това продължи в същия дух още 25 години.” Така прави и ти. За 10 дена ще си прочел книга от 200 страници. Това е повече от 35 книги на година. След 10 години ще си прочел 350 книги. След 40 години – 1400 книги. Увеличавай четенето с една страница на ден и през живота си ще си прочел повече книги, отколкото повечето хора са виждали в местната обществена библиотека.“

    Преди години попаднах на тази информация за Ръшдуни и се почудих кой би повярвал на това. Аз чета много и от опит знам, че няма начин да четеш по една книга на ден шест дни в седмицата в продължение на 25 години. Всъщност, възможно е. Било ако четеш между редовете (при дебела книга – между страниците), или ако пък книжките са комикси. С удоволствие бих се запознал с онзи човек, който твърди, че може да прочете „Властелинът на пръстените“ за един ден. :-) Или пък „Neither Poverty Nor Riches: A Biblical Theology of Posessions“ (http://www.librarything.com/work/38118/book/62752342)…

    Запознат съм с различни технологии за „скоростно четене“. Някои от тях са полезни, когато се занимаваш с изследователска работа и преглеждаш много трудове по дадена тема. Възможно е за един ден да прегледам академичен труд от 500 стр. и в края на деня да мога да резюмирам основните идеи, както и дали си струва да го чета по-задълбочено. Това обаче не е четене, а запознаване със съдържанието. И то е възможно единствено, ако въпросния труд е в област, в която вече съм натрупал много знания – т.е. в един или друг смисъл тя е моя специалност. Няма обаче човек, който да притежава такова ниво на специализация в повече от една, две или в изключително редки случаи три различни области на познанието.

    Освен това, при горния метод на запознаване със съдържанието неизбежно се допускат грешки и неправилни преценки. Просто защото, за да се доловят нюансите в смисъла на даден автор, а още по-важно – какво стои зад написаното – като светоглед, мотивация и др., е необходимо четене. Също както и общуването с друга личност предполага задълбочено слушане, а не само запознаване с мненията.

    Да не говорим, че не е възможно да прочиташ по цяла книга на ден, ако междувременно имаш и друга работа, общуваш със семейството си и приятели, спортуваш, разхождаш се и т.н.

    Аз чета много и не бих могъл иначе. Това е моят стил на учене. Бих насърчил и всеки друг да го прави. Но има значение не само колко, а и как се чете, и какво се чете (не само от различни области, а и от различни епохи, гледни точки, светогледни позиции и т.н.). Но К. С. Луис има много повече какво да каже по въпроса от мен. (Виж предговора му към „За Въплъщението“ от св. Атанасий – http://www.pravoslavieto.com/books/za_vaplashtenieto_sv_Atanasij/index.htm#gen0)

  2. Интересно е, Андрей, че твоите съмнения относно Ръшдуни точно съответстват на съмненията на други хора, които също не са го познавали лично, но определено не харесват неговите книги, защото предпочитат да имат теология, която отрича Божия Закон и отрича историческия оптимизъм за изпълнението на Великото Поръчение в историята. Същите тези хора са на мнение, че на земята има две царства, не едно, и че те се управляват по различни закони.

    Всички, които познават Ръшдуни лично, твърдят, че той е четял по една книга на ден. Аз познавам лично голяма част от семейството му и личните му приятели. Нито един от тях не отрича тази информация. Вероятно това ще да е един голям заговор за колективна измама от страна на тези хора. Да се чуди човек защо ли. Вероятно защото не е написал достатъчно книги, и книгите му не са достатъчно влиятелни, та трябва да му създават допълнителна репутация с фабрикуване на дребни факти относно живота и практиката му.

    Всъщност, четенето на една книга на ден – когато човек знае как да чете – не е невъзможно. Аз съм го правил с книги от по 400-500 страници, и след това дори съм цитирал от книгата. В продължение на няколко години скоростта ми на преводи беше 15 страници на ден, и в допълнение към това четях по 150-200 страници, и пишех средно по три постинга на ден в ChurchBG.com, и постингите ми не бяха от най-кратките. Което за теб, Андрей, е невъзможно, за други е възможно.

    Истината е, че за да може човек да чете бързо и качествено, трябва да има цялостен мироглед, който да използва като рамка за четенето си. Както пъзел – ако нямаш цялата картинка, може и да успееш да го наредиш един ден, но ще стане след много години. А ако я имаш, тогава нареждането е много по-лесно и бързо. Твоят проблем, Андрей, е, че поради твоята погрешна и осакатена теология ти нямаш цялостен мироглед, който да ти помага като рамка за схващане на информацията. Бивайки амилениалист и антиномист, ти си объркан по отношение на много неща, и следователно твоето четене е само събиране на информация, без тази информация да ти говори много – освен разбира се, когато вече си натрупал много информация в тази определена област, както ти самият признаваш.

    Когато човек има цялостен библейски мироглед, в рамките на който тълкува вселената около себе си и всичко, което чете, тогава е много по-лесно да чете бързо и да разбира, а също да запомня онова, което чете. Ръшдуни, с неговата способност да подрежда нещата в библейски рамки, не би имал проблеми с това.

    И така, да обобщя: Твоите съмнения, Андрей, не се дължат на кякакви обективни фактори или съображения, а са основани на наблюдения на твоята собствена неспособност да четеш. Но твоята собствена неспособност да четеш не е обективен стандарт сама по себе си, а следствие от твоя отказ да възприемеш цялостен библейски мироглед, в чиято рамка да тълкуваш всичко. Твоята теология на амилениализъм и антиномизъм ти дава рамка на тълкуване и разбиране, която е по същество дуалистична, и следователно винаги ще ти създава проблеми в интелектуалните усилия. Решението на твоя проблем не е в това да се съмняваш в Ръшдуни – и с това да предполагаш някакъв вселенски заговор на неговите близки да измамят света – а да смениш теологията си с библейска, тринитарна и оптимистична теология, която ти дава средства и ресурси да разбираш света по-добре.

  3. Привет, Андрей. Харесва ми края на коментара ти. „Аз чета много и не бих могъл иначе. Това е моят стил на учене. Бих насърчил и всеки друг да го прави. Но има значение не само колко, а и как се чете, и какво се чете (не само от различни области, а и от различни епохи, гледни точки, светогледни позиции и т.н.).“ Хареса ми и линка, който си сложил. Искрено ти благодаря за тях.

    Обаче, не ми харесва, че ти сам не практикуваш това, което проповядваш. Струва ми се, че ти самият не си прочел внимателно дори това, което цитираш. Моля те, прочети отново какво казва Гари Демар в първия си съвет към младите хора.

    Аз не чета много. Чета по малко над 20 страници на ден, което е малко за не-млад човек като мен. Ето как аз чета първият съвет на Г. Демар към младите хора: Да започнат с 10 страници на ден, и да ги увеличават с 1 на ден, докато стигнат 20 страници на ден. След това, дава пример за човек (Р.Ръшдуни), когото лично познава, и който е чел много повече от тези 20 страници! После, в няколко изречения прави сметка колко книги ще се прочетат за няколко периода от време – от 10 дни до 40 години. И накрая, потвърждава съвета си, че си заслужава четенето на поне по 20 страници на ден.

    Ако наистина си запознат с техниките за бързо четене, щеше веднага да откриеш писателския похват на Г.Демар: Първо, дава тезата си. След това дава пример на един изключителен човек, т.е. изгражда видение, и насърчава към действие. Следва илюстрация в цифри, колко полезно би било дори четенето на 20 страници на ден. И накрая завършва с извод-насърчение, свързан с основната цел на статията – да помогне на младия човек да стане необходим (незаменим), като придобие много познание в различни области.

    Аз бих казал, че това е похват на добър учител. В само 5-6 изречения, той обобщава томове преподавателска мъдрост. Сигурен съм, че и ти имаш много примери от своя живот, които потвърждават ефективността на този метод на преподаване.

    Също, не забравяй, че Г. Демар се обръща към младите хора. Хора, които би трябвало да имат доста време за четене/ учене. Уви, много млади хора – дори и в България – не четат почти нищо друго освен текстовите съобщения на мобилните си телефони или електронната си поща. Гари Демар ги (ни) насърчава да излезем от матрицата на моменталните парчета информация в настоящето и да придобием по-голяма картина за света.

    За съжаление, намирам критиката ти на 1-я съвет за неоснователна. По-горе Божидар Маринов е показал твоя проблем и решението му. Хубаво би било (и за теб и служението ти) да се вслушаш в него.

    Статията на Гари Демар е хубава и за немлади хора като мен. Затова натискам сърчицето.

  4. Живков says:

    тук е пълно с глупости

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>