Какво е диспенсационализъм?

от Д-р Майкъл Влах

Забележка от Nicene Council: Д-р Влах е диспенсационалист богослов, който преподава в The Master’s Seminary.

Забележка от Парчета разум: Тази статия е информационна. Ние не заставаме зад идеите, които са изложени в нея. Есхатологичният възглед на нашия екип е Постмилениализъм.

Въведение

От средата на 19 век богословската система позната като диспенсационализъм е оказала голямо влияние върху възгледа на много християни относно еклесиологичната и есхатологичната доктрина. В тази статия ще проследим историята на диспенсационализма и ще обърнем внимание на основните вярвания, свързани с тази система.

История на диспенсационализма

Богословите продължават да спорят относно произхода на диспенсационализма. Диспенсационалистите твърдят, че основите на диспенсационализма водят началото си още от апостолите и първото поколение на църквата. Тези, които не са диспенсационалисти твърдят че това е ново богословие, което се е появило през 19 век. Ясно е обаче, че диспенсационализмът, като система е започнал да се появява в средата на 19 век.

1. Джон Нелсън Дарби
Началото на систематизирания диспенсационализъм обикновено се свързва с Джон Нелсън Дарби (1800-1882), служител в Плимутските братя. Доакто учи в Trinity College в Дъблин (1819), Дарби започва да вярва в бъдещо спасение и възстановяване на Израел като нация. Позовавайки се на своето изучаване на Исая 32 глава, Дарби заключава, че Израел, в бъдеща диспенсация, ще се наслаждава на земни благословения, които са различни от небесните благословения, предписвани от църквата. По този начин той ясно разграничава църквата от Израел. Дарби вярва също, че църквата може да бъде грабната всеки момент след седемдесетата седмица на Даниил през което Израел отново ще вземе централна позиция в Божия план. След този период, Дарби вярвал, че ще има хилядагодишно царство, в което Бог ще изпълни безусловните Си обещания към Израел.[1] Според Пол Енс, “Дарби осъвременил схемата на диспенсационализма, като отбелязал, че всяка диспенсация поставя човека под определени условия; човек има някаква отговорност пред Бога. Дарби отбелязва още, че всяка диспенсация завършва с провал.”[2] Дарби разграничава седем диспенсации: 1) От положение в Рая до Потопа; 2) Ной; 3) Авраам; 4) Израел; 5) Езичници; 6) Святият Дух; и 7) Хилядагодишното царство. Според Дарби неговото диспенсационалистко богословие изцяло е формирано през 1833 г.

2. Братското движение
Диспенсационализмът се заражда първо в движението на Братските общества в началото на 19 век във Великобритания. Членовете на Братските общества отхвърлят специалната роля на ръкоположените духовници и наблягат на духовните дарби на обикновените вярващи и тяхната свобода, под ръководството на Святия Дух, да се поучават и наставляват един друг от Писанието. Трудовете на Братските общества оказват голямо влияние върху евангелското Протестантство и въздействат на служители в САЩ като Дуайт Л. Муди, Джеймс Брукс, Дж. Р. Грейвс, А. Дж. Гордън, и С. И. Скофиилд.[3]

3. Движението Библейска конференция
През 1870 година, в различни части от САЩ възникват различни библейски конференции. Тези конференции помагат да бъде разпространен диспенсационализмът. Конференциите на Ниагара (1870 – началото на 1900-те) не са започнати с идеята да допринесат за диспенсационализма, но диспенсационалистките идеи често са били популизирани на тези конференции. Американската Библия и Пророческите конференции през 1878 – 1914 г. допринасят за разпространението на диспенсационалисткото богословие.

4. Движението Библейски институт
В края на 1800 -те, са основани няколко Библейски института, които преподават диспенсационализъм, включително The Nyack Bible Institute (1882), The Boston Missionary Training School (1889), и The Moody Bible Institute (1889).

5. Библията с препратки на Скофийлд
С. И. Скофийлд, участник в Ниагарските конференции, сформира борд от учители за Библейските конференции през 1909 г. и издава така наречената Библия с препратки на Скофиилд. Този труд става известен в Щатите с пояснителните си богословски бележки, успоредно с библейския текст. Библията с препратки оказва най-голямо при разпространението на дисленсационализма.

6. Богословската Семинария в Далас След Първата световна война се появяват много диспенсационалистки библейски училища. Начело с Богословската Семинария в Далас (1924 г.), диспенсационализмът започва да се разпространява в официална, академична среда. По времето на Скофийлд, диспенсационализмът навлиза в схоластичен период, който по-късно е продължен от неговия приемник Луис Спери Чейфър. По-късно Чейфър написва Систематично Богословие в 8 тома, което популизира още повече диспенсационализма.

Основни характеристики на диспенсационализма[4]

1. Херменевтичен подход, който набляга на буквалното изпълнение на обещанията за Израел в Стария Завет
Въпреки че въпросът за “буквалното тълкуване” се дискутира много днес, много диспенсационалисти твърдят, че последователното буквално тълкуване, приложено към всички части от Библията, включително обещанията за Израел в Стария Завет, е отличителен белег на диспенсационализма. Обикновено диспенсационалистите твърдят, че прогресът на откровението, включително откровението в Новия Завет, не отменя Старозаветните обещания за Израел като нация. Въпреки че има вътрешен дебат относно това доколко църквата е свързана със Старозаветните завети и обещания, диспенсационалистите вярват, че нацията Израел ще види буквалното изпълнение на обещанията за нея в Стария Завет.

2. Вярването, че безусловните, вечни завети, сключени с нацията Израел (Авраамов, Давидов и Нов завет) трябва да бъдат изпълнени буквално с нацията Израел
Въпреки че църквата участва или отчасти изпълнява библейските завети, те не вземат връх над заветите, изключвайки нацията Израел. Физическите и духовните обещания за Израел трябва да бъдат изпълнени с Израел.

3. Отделно бъдеще за нацията Израел
“Само диспенсационализмът разграничава отделно бъдеще за етническия Израел като нация.”[5] Това бъдеще включва възстановяване на нацията с отделна идентичност и функция.

4. Църквата е отделена от Израел
Църквата не замества или продължава Израел и обръщението към нея не е като към Израел. Според диспенсационалистите църквата не е съществувала в Стария Завет и не преди деня на Петдесятница (Деяния на апостолите 2 глава). В такъв случай обещанията към Израел не биха могли да бъдат напълно изпълнени спрямо църквата. Доказателствата, които диспенсационалистите обикновено използват, за да покажат, че църквата е отделена от Израел включват: а) Исус говори за църквата като бъдеще в Матей 16:18; б) съществена част от църквата – кръщението с духа – води началото си от деня на Петдесятница (сравнете 1 Коринтяни 12:13 с Деяния на апостолите 2 глава); в) Христос става Глава на църквата в резултат от Неговото възкресение (сравнете Ефесяни 4:15; Колосяни 1:18 и Ефесяни 1:19-23); г) духовните дарби, свързани с църквата (Ефесяни 4:7-12; 1 Коринтяни 12:11-13)
не са дадени преди възнасянето на Христос; д) естеството на църквата, съставено от “новия човек” (Ефесяни 2:15) показва, че църквата е Новозаветен организъм и не е част от Израел; ж) Основата на църквата е Исус Христос и апостолите и пророците от Новия Завет (Ефесяни 2:20); з) Лука пише така, че разграничава Израел от църквата. По тази последна точка Фрухтенбаум заявява: “В книгата Деяния на апостолите, както Израел така и църквата съществуват паралелно. Понятието Израел е използвано двадесет пъти, а еклесия (църква) – деветнадесет пъти и въпреки това през цялото време за двете групи се говори поотделно.”[6]

5. Многозначността на “семето на Авраам”
Според Фейнбърг, изразът “семето на Авраам” се използвал по различни начини в Писанието. Първо се използва по отношение на етническите, биологични юдеи (Римляни 9-11). Второ, използва се в политически смисъл. Трето, използва се в духовен смисъл, отнасящ се до хората, юдеи или езичници, които са духовно свързани с Бога чрез вяра (Римляни 4:11-12; Галатяни 3:7). Фейнберг твърди, че духовният смисъл на фразата не превъзхожда физическия смисъл до такава степен, че физическото семе на Авраам вече да не е свързано с библейските завети.

6. Философия на историята, която подчертава и духовния и физическия аспект на Божиите завети
Според Джон Фейнбърг, “недиспенсационалисткото тълкуване на същността на заветите и на бъдещето на Израел, неизменно набляга на сотериологични и духовни въпроси, докато диспенсационалисткото тълкуване набляга както на духовния/сотериологичния така и на социалния, икономическия и политическия аспект на нещата.”[7]

Други значителни, макар и не толкова изключителни черти на диспенсационализма са: 1) авторитетът на Писанието; 2) вяра в диспенсации; 3) наблягане на библейското пророчество; 4) футуристичен премилениализъм; 5) грабване преди Голямата скръб; и 6) възгледът, че Христос може да се завърне всеки момент.

Разновидности на диспенсационализма

Горните точки характеризират вярванията на поддръжниците на диспенсационализма. Но, както Блейсинг пише. “Диспенсационализмът не е статично учение.”[8] Няма стандартна изповед на вярата, която ясно да постановява диспенсационалисткото богословие. Блейсинг предлага три разновидности на диспенсационализма:

1. Класически диспенсационализъм (1850-1940)
Класическият диспенсационализъм се отнася до възгледите на Британските и Американските диспенсационалисти между трудовете на Дарби и осем томното Систематично богословие на Чейфър. Тълкувателните бележки в Библията на Скофиилд обикновено се смятат за основното изложение на класическия диспенсационализъм.[9]

Важна характеристика на класическия диспенсационализъм е дуалистичната идея за изкуплението. Според този възглед Бог е представен като преследващ две различни цели. Едната е свързана с небето, а другата – със земята. “Небесното общество е съствено от всички изкупени от всички диспенсации, които ще бъдат възкресени от мъртвите. Докато земното общество се отнася за хора, които не са умрели, но Бог ги е предпазил от смъртта, небесното общество е съставено от всички спасени, които са умрели и които Бог ще възкреси от мъртвите.”[10]

Блейсинг отбелязва, че небесната, духовната и индивидуалистичната същност на църквата в класическия диспенсационализъм подчертават добре познатия възглед, че църквата е вмъкната в историята на изкуплението.[11] В този възглед малко се набляга на социалната или политическата активност на църквата.

Главни богослови: Джон Нелсън Дарби, С. И. Скофийлд, Луис Спери Чейфър

2. Ревизиран или променен диспенсационализъм (1950-1985)
Ревизираният диспенсационализъм изоставя вечния дуализъм на небесните и земните хора. Ударението в тази част от диспенсационализма е върху два Божии народа – Израел и църквата. Тези две групи са структурирани по различен начин и са с различни диспенсационалистки роли и задължения, но спасението и за двете е еднакво. Разликата между Израел и църквата, като различни антропологични групи ще продължи във вечността.

Ревизираните диспенсационалисти обикновено отхвърлят идеята за два нови завета – един за Израел и един за църквата. Те също смятат, че църквата и Израел ще съществуват заедно по времето на хилядагодишното царство и във вечността.

Главни богослови: Джон Уоулвърд, Дуайт Пентекост, Чарлз Райри, Чарлз Фейнбърг, Алва Дж. Макклейн.

3. Прогресивен диспенсационализъм (1986 – до днес)
Какво означава “прогресивен”? Наименованието “прогресивен диспенсационализъм” се отнася за “прогресивните” връзки между последователните диспенсации.[12] Чарлз Райри отбелязва че, “Прилагателното “прогресивен” се отнася за централното убеждение, че Аврамовият, Давидовият и Новият Завет прогресивно се изпълняват в днешно време (както и че ще бъдат изпълнявани по време на хилядагодишното царство).”[13]

“Една от забележителните разлики между прогресивните и по-ранните диспенсационалисти като понятие, е че прогресивните не определят църквата като антропологична категория в същия клас като Израел, езически народи, юдеи и езичници. Църквата не е и отделна раса на човечеството (в контраст с юдеите и езичниците) нито конкурентна нация успоредно на Израел и езическите народи… Църквата е именно самото изкупено човечество (и юдеи и езичници) както съществува в диспенсация преди идването на Христос.”[14]

Прогресивният диспенсационализъм прави по-голяма връзка между Израел и църквата отколкото другите две разновидности на диспенсационализма. Те наблягат на това, че и Израел и църквата съставят “Божия народ”, и двете са свързани с благословенията на Новия Завет. Но това духовно равенство не означава, че няма различия между двете групи. Прогресивните диспенсационалисти не приравняват църквата с Израел в днешно време и смята, че етническият Израел ще има отделна идентичност и функции през предстоящото хилядагодишно царство. Прогресивните диспенсационалисти като Блейсинг и Бок виждат вече/все още не аспект от Давидовото царуване като започнало по време на сегашната ера на църквата. Цялостното изпълнение на това царуване очаква Израел в хилядагодишното царство.

Главни богослови: Крейг А. Блесинг, Дарел Л. Бок и Робърт Л. Сауси

—————————
Бележки:

1. Виж Флойд Елмор, “Darby, John Nelson,” Речник на Премилениална теология, Mal Couch, ed., (Grand Rapids: Kregel, 1996) 83-84. Назад

2. Пол Енс, The Moody Handbook of Theology (Chicago: Moody, 1989) 516. Назад

3. Виж Крейг А. Блейсинг и Дарел Л. Бок, Progressive Dispensationalism (Wheaton: Victor, 1993) 10. Назад

4. Тези есенции на диспенсационализма са взети от Джон С. Фейнбърг, „Systems of Discontinuity,“ Последователност и Непоследователност: Перспективи на взаимоотношенията между Стария завет и Новия завет, Джон С. Фейнберг (Wheaton: Crossway, 1988) 67-85. До този момент обобщихме, че добре познатите синуси в качеството си на недиспенсационалистки, поставени начело от Чарлз С. Райри. Според Райри, диспенсационализмът е основан на следните три характеристики: 1) разграничаване между Израел и църквата; 2) Буквална херменевтика; и 3) Възглед, че Божията слава е скритата цел на Бога в света. Виж Чарлз С. Райри, Дипенсационализъм (Chicago: Moody Press, 1995) 38-40. Назад

5. Фейнбърг, 83. Назад

6. Арнолд Г. Фрухтенбаум, Israelology: Липсващата връзка в систематично богословие. Tustin: Ariel, 1994) 118. Назад

7. Фейнбърг, 85. Назад

8. Блесинг и Бок, 21. Назад

9. Блесинг и Бок, 22. Назад

10. Блесинг и Бок, 24. Назад

11. Блесинг и Бок, 27. Назад

12. Блесинг и Бок, 49. Назад

13. Чарлс С. Райри, „Update on Dispensationalism,“ Въпроси на диспенсационализма, Джон Р. Мастър и Уесли Р. Вилис, (Chicago: Moody, 1994) 20. Назад

14. Блесинг и Бок, 49. Назад

Статията е взета оттук: http://www.nicenecouncil.com/media/display.pl?media_file=164
Превод: Васил Папратилов

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>