Ами ако…?

Здравейте, Анна и Елисавета,

…имам един въпрос относно вашата книга и начина на мислене, по който баща ми ни е възпитал. Той смята, че е правилно да ни изпрати двете със сестра ми в колеж, за да развием умения в сферата на интересите ни (в моя случай това е музиката), за да имаме дипломи и реални умения, на които да разчитаме за всеки случай, ако в бъдеще стане нещо и се наложи да работим… Баща ми е изключително практичен и иска да ни подготви достатъчно добре за реалния свят, защото знае, че няма да е винаги около нас. Той желае да ни подготви за всякакви обствоятелства дори за варианти като 1. никога да не се омъжим или 2. ако баща ни умре рано, или ако се омъжим и съпрузите ни умрат рано. Правилно ли е да се съобразяваме с тези най-лоши възможности и да се подготвим за тях?

Светът не е сигурен и с новия президент времената ще станат тежки. Животът, какъвто го познаваме, може да се промени завинаги и голяма част от лукса и улесненията, с които сме свикнали, да изчезнат. И така, какво да прави човек? Не зная как да обединя това, което вие пишете за подготовката у дома и желанието на баща ми да се сдобием с „реални умения“ за бъдещето, ако се наложи да си търсим сигурна работа. Баща ни със сигурност ще се радва да се омъжим и да имаме свои семейства и домове. Но не вярва, че животът ще е лесен и ще ни позволи комфорта, на който много от нас в днешно време се наслаждаваме. Той ни подкрепя да израстваме като жени у дома сега, но ни насочва и към колеж и възможността да разчитаме на стабилна работа в случай, че се наложи.

За всеки случай…

Това писмо представя повечето „ами ако“ въпроси, притесняващи момичетата, които са решили да живеят у дома или обмислят този въпрос. Дали изборът да живееш у дома и да се откажеш от диплома и работа е реалистичен и практичен при нашите икономически условия? Ще бъдем ли подготвени за проблеми и кризи в „реалния свят“ „за всеки случай“?
Това са разумни въпроси и ние поздравяваме тази млада жена, че е практична относно промените в реалния свят и икономиката. Ние вярваме, че жената от Притчи 31 е можела да се усмихне на бъдещето (стих 25) не само защото се е доверила на Божия суверенитет, а и защото е била подготвена. Практичното образование за едно момиче би трябвало да го подготви за възможните развития на събитията в живота ѝ. Разбира се, ако инвестираме повече време и пари в подготовката си за най-лошите възможности за сметка на добрите, може би няма да сме готови за най-доброто от Бог. Тогава как трябва едно момиче да се подготви да бъде готова за всичко, докато се стреми към най-доброто? Нека да започнем като си припомним следното: Най-добрата защита е добро нападение.

Да подсилим ръцете си… за работа.

Да овдовееш, никога да не се омъжиш, да останеш сирак и т.н. са напълно реални възможности. Но дори в щастливия и стабилен брак, икономическите трудни времена, безработицата, неизплатената заплата и т.н. са още по-възможна реалност. Има ли момент, в който може да се наложи едно момиче да остави настрана предпочитанията си да си бъде у дома, за да бъде „по-практична“ ─ да се откаже от „удобствата и леснотата“, за да работи за пари?
Ето забравения принцип, който някога е направил труда на жените у дома икономически приложим в добри и лоши времена. Трудолюбието е основна женска добродетел. Библейската жена никога не се е стремяла към удобство и леснота. Библейската жена е трудолюбива, находчива и плодоносна, и аксиомата ѝ е „без недостиг на печалба“.
Работата ─ дори платената работа ─ не е нещо, към което библейската жена прибягва, когато времената станат тежки. Нека се върнем към жената от Притчи 31. По всички днешни стандарти нейната позиция е съвършена – успял съпруг (23), наличен капитал (16) ─ дори прислуга (15)! И все пак какво виждаме че прави от сутрин по тъмно до нощта? Работи. Произвежда. Печели. Умножава. Дори при удобните обстоятелства тя прегръща привилегията на производителната работа, святото достойнство в труда, което Сам Бог първи демонстрира. Измежду всичките ѝ добродетели (щедрост, доброта, мъдрост), тази глава отдава най-голямо внимание на една: нейното трудолюбие.
Независимо от времето и обстоятелствата ни, християните трябва да работят; не само за да печелят пари, да имат храна на масата и покрив над главите си, но за да доведат света под господството на Христос ─ да увеличават, да разпространяват цивилизацията, да създават ученици от всички народи. Целта не е само да съхраним себе си или да платим за нашите дела, но да увеличим и умножим. Р. Дж. Ръшдуни отбелязва: „Във всяко общество, в което на работата се гледа единствено като на икономическа потребност или неизбежност, ще има спад на продуктивността към ниво оцеляване. Ако хората работят единствено за да ядат (или живеят), значението и целта на работата скоро избледнява.“ (R. J. Rushdooney, Systematic Theology)

Трябва да дефинираме понятията. „Работя“ не означава задължително да имаш постоянна, платена работа. Въпреки че работата, вярваме, е задължение за всички християни, мъже и жени, в Библията виждаме, че Бог разпределя различни сфери на работа. Както в „Принципи на Библейския патриархат“ се обобщава:

13. Тъй като жената е създадена като помощник на мъжа си, като тази, която ражда деца и като съдържател на дома, отредената от Бога сфера на господство за съпругата е домакинството и всичко свързано с дома, въпреки че домакинското ѝ призвание като представител и помощник на съпруга си може да включва дейност на пазара, и сред по-голяма общност. (Бит. 2:18-; Прит. 31:10-31; Тит 2:4-5)

14. Докато неомъжените жени имат повече свобода в прилагането на принципа, според който са създадени с призвание за дома, нормалната и подходяща роля за жената не е да бъде наравно функционираща с мъжете в управлението на обществени области (индустрия, търговия, правителство, армия и т.н.). Обстоятелствата (неомъжена) не бива да променят нормалните обществени роли, които Бог е отредил за мъжа и жената при творението. (Бит. 1:28-; 9:1; 29:31; 30:22; Из. 20:13: 21:22-25; Пс. 127:3; 128:3-4; Ис. 8:18; Мал. 2:15)

Проклятието, което Бог налага в Едемската градина, за мъжа е трудното изкарване на прехраната, а за жената ─ болки при раждането. Задължението на мъжа да осигурява прехрана за семейството си е потвърдено в I Тимотей 5:8, докато никъде в Библията няма инструкции за самостоятелното осигуряване на жената. В Писанието се дава подробно описание за издръжката на жени без баща и съпруг, а в Стария и Новия Завет има множество призиви за грижа и закрила на вдовиците и сираците. С други думи: без значение колко необичайни са обстоятелствата, жените не би трябвало заради осигуряването си да стават помощнички на мъже освен на собствените си бащи и съпрузи.

Но това не означава, че жените не могат да потърсят творчески начин за увеличаване на семейните доходи чрез предприемачество от дома.[1] Фактът, че мъжът трябва да осигурява прехраната не означава, че трябва да осигури лукс, при наличието на който жената и дъщерите не трябва да се трудят или извършват някаква работа. Можем да заключим, че съпругът на жената от Притчи 31 е осигурявал добре дома си, но въпреки това жена му се труди с ръцете си, за да обогати живота на другите и едновременно с това да увеличи домашния доход ─ у дома.

Това е бил един от стълбовете на библейската икономика. Във времена, когато жените са се занимавали с вретено и тъкане, а не с романи и сапунени опери, не са се чувствали финансово безпомощни и безполезни. [2] Производство, а не консумация и забавление, е бил техният начин на живот и така той никога не е бил в опасност. Нито пък са пазели на склад „умения за реалния свят“ като застраховка ─ „за всеки случай“, ако изгубят луксозния си и лесен живот ─ те са ги развивали и използвали всеки ден.

Умения за реалния свят

Вярваме, че би било мъдро всяко младо момиче да натрупа някакви умения, които може да използва за допълнителен доход. Бизнесът, в най-основния му смисъл, включва размяна на стоки и услуги срещу пари. Успешните предприемачи са тези, които разбират какви са нужните или търсени услуги. Те развиват умения, с които да търгуват. Виждаме, че жената от Притчи 31 има няколко такива умения и има търсене на услугите ѝ: лененото ѝ платно се продава и търговците купуват поясите ѝ (ст. 24). Хората винаги ще имат нужди и всяко разумно момиче би трябвало да може да забележи такава и да намери начин да я посрещне.

Трудността на уменията, с които може да се търгува е, че с тях трябва да може да се търгува. Нуждите се променят: това, което се е търсело преди 100 години е възможно сега да е безполезно за хората; ръчно плетените покривчици днес не могат да се конкурират с уеб дизайна. Когато обмисляме да се захванем с конкретно умение, трябва да се запитаме дали хората наистина се нуждаят от това? Личните ни хобита, интереси и увлечения трябва да останат на второ място след това, от което хората около нас се нуждаят. Момичетата, които се научат да мислят отвъд себе си и поемат отговорност за други, ще бъдат добре въоръжени за реалния свят не само като възрастни, а и като лидери.

Някои хора се съмняват, че момичета живели единствено у дома ще бъдат подготвени за „реалния свят“. Една истинска жена би трябвало вече да живее в реалния свят, независимо дали е сирак, изоставена, вдовица или част от любящо семейство. Не бива да използваме (тези от нас, които сме благословени с) щастливото семейство и уютния дом като защитна зона от безпокойствата на реалния свят, още повече, като оправдание за мързел и некомпетентност. Би било чудесно ако всяко момиче знаеше как да работи по план, да планира събирания, да пазарува, да плаща сметките, да защитава вярата си от противници, да прави бюджет, да пътува със самолет, да започне бизнес, да изнесе презентация, да смени гума, да купи къща, да шие дрехи, да реагира при спешни случаи, да заколи пиле, да напише книга, и да научи ново умение, когато ѝ потрябва. Живеенето в реалния свят е чудесен начин да се научат тези умения от реалния свят. Семействата правят тези неща постоянно и момичетата, които помагат вкъщи, би трябвало да придобият доста реален опит ─ дори повече отколкото тези, които плащат прекалено много пари, за да научат така наречените умения за реалния свят в изкуствената, изолирана среда на университетския комплекс.

Но не трябва ли да имам диплома?

Зависи за какво ти трябва. Не ти трябва диплома, за да печелиш пари, както Бил Гейтс достатъчно добре ни демонстрира. Не ти трябва диплома, за да ползваш пари, да започнеш бизнес, да купуваш евтино и да продаваш скъпо, да разменяш стоки и услуги, да докажеш, че имаш умение, или да произвеждаш неща, от които хората се нуждаят.

Ако искаш да впечатлиш бюрократична агенция за набиране на персонал, за да си намериш работа, дипломата вероятно ще помогне; но пък ако си добра в бизнеса, трябва да си направиш равносметка дали тази привилегия си струва парите, които ще дадеш (без да взимаш предвид инвестираното време), и дали печалбите ти ще оправдаят инвестицията ти. Със сигурност няма да си в помощ на съпруга си, ако донесеш студентски заеми в семейството ви. Това се е случвало на много от нашите приятели ─ някои дори решиха да оставят настрана мечтите си за дом и майчинство след сватбата, за да могат да работят достатъчно дълго за изплащането на дипломите си.

Притежанието на диплома не ви гарантира сигурност повече, отколкото липсата на такава ви гарантира бедност.

Молба към бащите

Това, което ни хареса в писмото е уважението, което авторката показва към желанието на баща си, както би трябвало да прави една дъщеря. Много уважаваме бащи, които искат техните дъщери да са добре подготвени и способни, готови да се справят със света. (Ние също имаме такъв баща.) Ако баща ти те обича толкова, че да се притеснява за бъдещето ти, бъди изключително благодарна за него и не се отчайвай, ако неговите методи изглеждат различни от твоите. Баща, които мисли най-доброто за дъщеря си, е отворен към разумни, рационални и смирени предложения от нейна страна ─ особено ако дъщеря му е в разбирателство с него и той знае, че може да ѝ се довери, че ще работи с него, а не срещу него. Ако дъщерята мисли, че е открила по-добър начин, би трябвало да може да приложи Писанието, за да предложи солидна алтернатива. Нещо повече, тя трябва да е способна старателно да следва тази алтернатива. Често бащите пращат дъщерите си в университет, защото знаят, че дъщерите им не са достатъчно мотивирани и старателни да се образоват или да бъдат продуктивни у дома.

Заключение

Очевидно времената са несигурни и от нас ще се очаква повече, тъй като нещата стават все по-несигурни. Три неща, обаче, остават сигурни:

1. Не можем да разчитаме на човешки обещания за сигурност (диплома, „сигурна“ работа), а единствено на библейските обещания (Божиите благословения за послушание и трудолюбие). В тези нестабилни времена трябва да разчитаме по-малко на това, което се променя и повече на това, което никога няма да се промени. Придобивките от държавното признание, заплатите, личния мир и охолство, и илюзията за стабилност могат да преминат; ползата от усърдната работа, находчивостта и вярата няма да преминат.

2. Верността е благословена; компромисът ─ не. Няма да получим Божието благословение, ако реагираме на бедствието с компромиси на принципите си, пренебрегваме отговорностите на половете или основаваме действията си на отчаяние вместо на вяра.

3. Трудът е благороден и се изисква от всеки човек ─ „Няма нужда да работя“ или безделието не са за жени-християнки. Всяко момиче във всяка ситуация би трябвало да се стреми към примера на продуктивната жена от Притчи 31.

Тези, които разчитат на комфортен, лесен начин на живот, както и тези, които разчитат на светски прагматизъм, имат причина да се притесняват. Но продуктивната, творческа жена, изпълнена с вяра, няма да има липса на печалба. Нека да подсилим ръцете си, да работим с тях с желание и да се усмихваме на бъдещето.

„Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда;
и всичко това ще ви се прибави.“
─ Матей 6:33

—————————
Бележки:

1. Когато използваме думата „дом“, ние говорим за границите на семейната собственост и цели. Семейството е приоритет на жената от Притчи 31 и работата ѝ е била в семейните рамки, въпреки че понякога това я отвежда извън нейната къща. Ние вярваме, че принципът тук е, че жената работи със и за своето семейство, в границите на юрисдикцията на нейния баща/съпруг ─ независимо дали семейството ѝ работи у дома, на пътя, в офис, в семеен магазин или на полето. Назад

2. Това се отнася предимно за култури, чиито общество и икономика са основани на библейски принципи, като например колониална и пионерска Америка. В страни, в които работата се презира и функцията и стойността на жената са предимно декоративни, жените са в много уязвима позиция. Във феодална Европа, например, млада възпитана жена без богат баща и голяма зестра често трябвало да прибегне към брак по сметка, да остане неомъжена и да бъде гувернантка, разчитаща на доброжелателството на неприятни заможни роднини, или да се остави на разрухата. Назад

Статията е взета оттук: http://visionarydaughters.com/2009/07/but-what-if
Превод: Филип Папратилов

2 отзива

  1. Много добра статия. Прави ми впечатление, че днес много се набляга на академичното образование оставяйки на заден план качествата на бъдещият съпруг или съпруга. Както Христос каза, едното правете, но и другото не оставяйте. Крайно време е да възстановим правилните приоритети.

    Поздравления за блога.

  2. Митко says:

    Традиционните семейни добродетели са добра основа за адекватна професионална насоченост и, дай Боже, успешна реализация. Всичко това като най-добър вариант :) С уговорката, че и първото, и двете му следствия са съпроводени с множество, меко казано, предизвикателства в съвременното общество на криза на семейството като институция и безработица…

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>