Правото на лъжа?

от Р. Дж. Ръшдуни

През последните години, различни федерални организации са заявявали или са действали по свое усмотрение според “правото” на федералното правителство да лъже гражданите си.

Някои хора, шокирани от тези твърдения, реагират така, сякаш това е някаква нова, странна доктрина. Виждаме обаче същото, като се върнем в далечната Република на Платон, която той и Сократ силно подкрепят. “Истината – заявява Сократ, – е полезна за хората само в сферата на медицината”; затова, “е ясно, че тази сила трябва да бъде контролирана от доктори, и че непрофесионалисти не трябва да се бъркат.” Управниците са “докторите” и единствено кфалифицирани да дават лекарството, истината. “Следователно управниците притежават правото да използват лъжи, за да заблуждават враговете си или собствените си граждани, за доброто на държавата и никой друг не може да се ползва от тази привилегия.” Според Сократ, всеки друг, който лъже, трябва да бъде наказван строго, защото правото на лъжа е привилегия на цивилните власти.

Фридрих Ницше, заявява в Отвъд доброто и злото “Не трябва да възразяваме спрямо погрешността на едно мнение.” Всъщност той казва, че без лъжи “човек не може да живее – че отричането на грешно мнение би било отричане на живота, небитие.” Затова трябва да “приемаме неистината като състояние на живота.” С други думи, след като животът е лъжа и няма такова нещо като истина, нито такова нещо като добро и зло, лъжата е много полезен и необходим инструмент за управниците.

Следователно така нареченото “право” на лъжа се обляга на две основни доктрини. Първо, ако вярваме, че няма Бог, тогава вярваме също, че няма истина и че няма добро и зло, само свят, изпълнен с безмислени неща. Второ, в свят без Бог и без смисъл, правителството трябва да играе ролята на бог и да поддържа хората щастливи, като ги лъже.

Следователно “правото” на лъжа е вярване, което е основано на атеизъм, на отхвърляне на Бога. Нещо повече, то произвежда нов бог в лицето на цивилното управление, като го превръща в нов господар на човека.

Заповедта на Библията “Не свидетелствувай лъжливо” (Изход 20:16; Второзаконие 5:20), означава, че Богът на истината изисква всички хора да живеят според Неговия закон и според Неговата правда. Богът на истината изисква човекът, който е създаден по Божия образ, да бъде свидетел за истината. Следователно да бъде човек лъжесвидетел означава не само да не се покорява на Бог, но и да Го отрича. Това на практика е атеизъм. “Правото” на лъжа е атеизъм на управниците и атеизъм на народа. Християнската вяра има право на истина и на своя неизбежен триумф.

Статията е взета оттук: http://chalcedon.edu/research/articles/the-right-to-lie/
Превод: Васил Папратилов

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>