Портите на Ада в Матей 16:18

от Кенет Джентри

“Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър и на тая канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да ѝ надделеят.” Матей 16:18

Този стих е предизвикал значителен дебат заради граматическите затруднения, намиращи се в него. Някои учени дори поправят текста, за да “отстранят проблема”. Необичайно е стоящи на едно място порти да правят активни опити за надделяване или завоеваване на църквата. Как е възможно порти да атакуват?

Друг проблем е да се определи какво Исус има предвид, когато казва хадеш. Гръцката дума е обичайният превод на еврейската дума шеол в Стария Завет. Шеол (както и гръцкият превод хадеш) може да се отнася за мястото на мъртвите, означавайки или мястото, където почиват Божиите хора или мястото на мъки, определено за нечестивите (ада). А може би просто означава “гроба” без никакво допълнително значение в едното или другото отношение (представлява смъртта без отношение на възнаграждение или наказание). В Новия Завет се използва всяко от тези значения на различни места.

Аз вярвам, че в този случай хадеш действително ознавача мястото на мъки, определено за нечестивите, с други думи това, което ние наричаме “ад”. Виждаме ясно този смисъл, използван в учението на Исус в Матей 11:23: “И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? До ада ще слезеш! Защото, ако бяха се извършили в Содом великите дела, които се извършиха в тебе, той би и до днес останал.” Това очевидно означава “ад” поради две причини:

1. Адът е недвусмислено противоположен на небесата, а тук Исус укорява самооценката на Капернаум, че ще се извиси до небесата. Този нечестив град (неговото население) ще получи противоположното на небесата: би трябвало, следователно, да получи ада.

2. От непосредствения контекст е ясно, че Исус говори за осъждане, защото предупреждава за Божия съд: “Но казвам ви, на Тир и Сидон наказанието ще бъде по-леко в съдния ден, отколкото на вас.” (Матей 11:22). Това включва ада.

Да се върнем към Матей 16:18. Думата, преведена като “надделее” е катискусоусин (от катискеуин, която е съставена от емфатичното местоимение ката, съединено с гръцката дума за “сила”, искус). Тя има широк обхват от значения в гръцката версия на Стария Завет, Септуагинта (LXX). Може да означава: “бъди силен срещу, устоявай, съпротивлявай се”. Следователно думата по необходимост представя действащ образ (как е възможно портите да са активни?).

Въпреки че това е непопулярен възглед за отбранителния смисъл на думата катискусоусин, той не е непременно странен възглед в екзегетичната дискусия. Х. А. Майър (Critical and Exegetical Handbook to the Gospel of Matthew, pp. 297-80; курсивът е негов) поддържа различно схващане за “хадеш” като представляващ смъртта. Въпреки това той тълкува катискусоусин като отбранително съпротивление, което се проваля: “Портите на Хадеш няма да ѝ устоят, няма да се окажат по-силни от нея… Когато [Църквата] бъде усъвършенствана в Месианското царство при второто пришестване, тогава тези порти ще се отворят със сила, за да излязат душите на мъртвите от подземния свят и да участват във възкресението и славата на царството … когато смъртта (която отнема душите на хората, за да ги затвори в Хадеш), последният враг, бъде победен (I Коринтяни 15:26).” Той продължава: “Ако възприемем не по-малко граматическото тълкуване на думите: да надвие, да подчини (Лутер и по-голямата част от коментаторите), се появява най-нелепа идея, отнасяща се за портите … Защото така портите на Хадеш ще бъдат представени като атакуващата страна, което едва ли е уместно.”

Освен това, У. Д. Дейвис и Дейл Алисън младши, в Matthew: The international Critical Commentary (2:631) споменават тази отбранителна сила като възможност, която се поддържа от някои: “Според Л. Е. Съливан, нашият текст представя църквата в атака, която нахлува в Хадеш, за да измъкне своите членове.

Джон Холанд (Matthew: New International Greek Text Commentary, 674) отбелязва: “катискусоусин: това е често употребяван глагол в LXX (повече от деветдесет пъти). Той се използва в широк обхват от конструкции с учудващо разнообразие от значения.” Холанд продължава с коментара: “Основният въпрос е дали да гледаме на портите като на иницииращи действието или като на потърпевши /откликващи на действието. Второто представя по-естествен образ, но първото също е възможно … Дали образът на църквата, който имаме, е църква под божествена защита или войнствуваща църква?”

Авторът продължава: “Алтернативата, която прави църквата нападател, не се позовава на нещо, което не присъства със сигурност в текста. Тя аргументирано предлага по-добро съпоставяне за притежанието на ‘ключовете на небесното царство’: църквата може да разруши портите на Хадеш и (в лицето на Петър) да отвори портите на небесното царство; с това разбиране, църквата, веднъж основана на канара, има пред себе си поставена цел да спасява хора от хватката на Хадеш и да открие за тях бъдеще в небесното царство. Въпреки че учените са признали трудността, която имат с образа на ‘портите на Хадеш’ като нападател, повечето от тях са се чувствали длъжни да приемат образа по този начин защото са разбрали, че това са семантични възможности на думата катискусоусин. Струва ми се, че широката употреба в LXX премахва тази пречка и позволява ‘портите’ да имат по-естествена функция.” (Бележка 361: “Предизвикани от църквата, портите на Хадеш няма да се окажат толкова непристъпни.”)

Връщайки се към собствения ми възглед, идеята тук, следователно е, че портите на ада (царството на Сатана) не са достатъчно силни, за да устоят на яростната атака на църквата (Христовото царство, Матей 16:19). Разглеждат се две царства и Небесното царство ще е победителят. С идването на Христос наяве излиза силата на Божието царство да освободи грешника, който е под контрола на Сатана, и да го въведе в Христовото царство: “Но ако Аз чрез Божия Дух изгонвам бесовете, то Божието царство е дошло върху вас. Или как може да влезе някой в къщата на силния човек и да му ограби покъщнината, ако първо не върже силния? – тогава ще ограби къщата му” (Матей 12:28-29). Христовото царство ще ограби царството на Сатана. Вижте също: Колосяни 2:14-15; Евреи 2:14; I Йоан 3:8.

В пасажа, “ключовете” са образ на действителна сила за влизането в небесното царство. Докато “портите” са образ за “пазенето” на тези, които са зад тях (а именно портите на ада). Идеята за ключове в противовес на порти представя добре схващанията.

Статията е взета оттук: http://nicenecouncil.com/media/display.pl?media_file=119
Превод: Филип Папратилов

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>