Цивилизация и самоконтрол

от Божидар Маринов

„Не искам мъжете да ме гледат похотливо, докато работя тук.”

Ето как мюсюлманка момиче, касиерка в Wal-Mart, отговори на въпрос на съпругата ми за предназначението на покривалото, плътно увито около главата ѝ, което закрива всичко освен лицето ѝ.

Моята първа реакция беше, „Ха, как така предизвикваш у някого похотливост с косата си?” В християнското общество косата на жената е нейната слава (1 Коринтяни 11:15). За нас е необичайно мъжете от Запада да фантазират с женската коса, а според Библията косата е законно украшение на жената. Отклонения, разбира се, са съществували във всяка култура, но толкова често ли се срещат в западните общества, че да се постановява такова строго изискване за облеклото? Кое е накарало момиче мюсюлманка да има толкова странни възгледи относно благоприличието?

Нейните възгледи не са осведомени от стандартите на Западното общество, а от убежденията на нейния мюсюлмански мироглед. Според учението на мюсюлманската религия, жената е сексуален обект от косата до стъпалата и всяка част от нейното тяло е повод за съблазън. Западняците обикновено смятат, че бурката и яшмака на мюсюлманките имат някакво религиозно значение – нещо като покриването на главата, което Павел споменава в 1 Коринтяни 11. Но те нямат такова значение. Единственото значение на женските мюсюлмански дрехи е да се избегне сексуално привличане към жената. Бурките не са религиозен символ; те са предпазна мярка, предпазваща и мъжете и жените от мъжката сексуална похот.

Ислямът има много специфичен възглед за мъжкото либидо. В мюсюлманския светоглед, мъжката сексуална страст е централен факт в личността на мъжа. Тя е сила, която не може да бъде контролирана по никакъв възможен начин от вътре; човек само я приема като факт и търси начини да я обуздае външно. На жената се гледа като на сексуален обект само защото на мъжа се гледа като на животно, чиито сексуални инстинкти нямат спирачка или граници. Мъжът винаги се определя от своята похот, независимо какви други характеристики може да има. От богатите мъже се очаква да имат многобройни съпруги, а също така и наложници. От султаните на Османската империя – водачите на мюсюлманския свят в продължение на векове – се е очаквало да имат стотици съпруги, не толкова защото е било изгодно за империята, а по-скоро защото това е което един добър мюсюлманин би трябвало да прави. Повечето от ученията или разискванията на мюсюлманските учени, които можете да намерите онлайн, засягат сексуална похот, отношения между половете или сексуалните връзки в семейството. Основно убеждение в мюсюлмансия възглед за мъжа е, че той е сексуално животно и нищо не може да промени това.

Това убеждение също било изразявано и в необузданата хомосексуалност и педерастия, съществуваща в мюсюлманския свят от векове. В култури, където богатите имали възможността да си присвояват много момичета и където мъжката сексуалност се счита за основен факт на живота, много от младите и бедни членове на обществото прибягвали до хомосексуалността, поради липсата на жени. Дори днес, мюсюлманската хомосексуална поезия се смята за „най-изтънчената” в своя „жанр” измежду познавачите. Обратно на това, което някои мюсюлмани твърдят днес, мюсюлманските страни нямат анти-хомосексуално законодателство до края на 19-ти век, и то се явява само като резултат от християнското – по-точно викторианското – влияние върху образования мюсюлмански елит. В края на 19-ти и през 20-ти век влиятелни европейски хомосексуалисти (Джон Мейнард Кейнс, Лорд Байрон, Джо Ортън и други), предприемали пътешествия до мюсюлманските страни, за да задоволят своята страст за момчета. В мюсюлманския свят се смятало за нормално зрял мъж без съпруга да търси услугите на млади момчета.

И разбира се, утвърждавайки този възглед за мъжа, вечното обещание на исляма за неговите привърженици от мъжки пол е безсрамно сексуално и безразборно по природа: 72 девственици за всеки праведен мюсюлманин, създадени да бъдат негови вечни сексуални робини.

Не е чудно, че ислямът рядко учи мъжа на самоконтрол. Докато признава разрушителната природа на мъжката неконтролирана страст, ислямът оставя на жените да пазят себе си и обществото от разрушение, като подбират дрехите си по такъв начин, който напълно ги изолира от света. От мъжете се очаква да останат през целия си живот на нивото на незрял пубертет. От жените и момичетата се очаква да действат разумно и зряло от много ранна възраст, упражнявайки външен контрол, където мъжете са неспособни да упражнят вътрешен самоконтрол. В свещения закон Шария, жената бива обвинена в прелюбодеяние, дори когато е изнасилена. Вината трябва да бъде нейна, а на мъжа много често се прощава, като невинна жертва на своето непреодолимо сладострастие и на липсата на благоразумие у жената.

Това, разбира се, е в ярък контраст с християнския мироглед, основан върху Библията. Мъжката сексуалност съвсем не се смята за неудържим нагон, а може да бъде контролирана и със сигурност не е централен факт в живота на мъжа. Мъжът се определя с много характеристики, а неговата сексуалност – несъмнено водеща до разрушение, когато е неконтролирана – е ограничена единствено в рамките на неговото семейство. От добрия християнин се очаква да се самоконтролира и въздържа, дори когато е съблазняван. В християнската култура има правила за благоприличие и има очаквания както от жените, така и от мъжете, но независимо от поведението на жената, отговорността за прелюбодеянието, блудството и изнасилването винаги лежи главно върху мъжа. Самоограничаването е било неразделна част от моралния кодекс на мъжа християнин през всички векове – независимо дали е било монашески кодекс, или рицарски правила за поведение, или пуританската нравственост, или викторианска култура. Мъж без сексуален самоконтрол е бил мъж без достойнство и по тази причина неговата репутация е страдала. Крале и могъщи управници може би са имали безразборни връзки на моменти, но поне винаги са се опитвали да запазват благоприличен вид, подчинявайки се на общоприетите норми за сексуално поведение. Дори Луи XIV, с неговите многобройни любовници, предпочитал да ги крие и слушал съветите на своите религиозни съветници.

Противно на исляма, където се очаква мъжът да остане незрял, неконтролиран звяр през целия си живот, християнството насърчава зрелостта, самоконтрола и въздържанието. Християнската цивилизация е цивилизация, контролирана и защитавана от зрели, отговорни мъже. Мюсюлманската цивилизация винаги е била с несигурно равновесие между разрушителната похот на незрели мъже и защитната предпазливост на зрели и отговорни жени.

Тази зрялост в контролирането на сексуалния нагон у мъжа дава резултати в много други области на човешкия живот. Незрелите детински страсти у мъжете, когато са неконтролирани, водят до липса на самоконтрол и в други сфери. Всеки, който някога е гледал CNN, е виждал телевизионните репортажи от демонстрации в Средния изток, които показват тълпи от пораснали мъже действащи хаотично като животни. Единствената аналогия, която имаме на Запад, са тълпи от младежи на рок концерти. Подобно поведение обаче не е нетипично за мюсюлманския свят. Всъщност от мъжете се очаква да действат като животни без самообладание. Причината за бедните икономики в мюсюлманския свят е липсата на самоконтрол: богатите хора се очаква да задоволяват детските си прищевки и желания (като например да имат гаражи за 300 коли, или огромни палати, или да харчат пари за други ненужни луксове) вместо благоразумно да инвестират в бъдещето или да финансират благотворителни организации.

Пуританския аскетизъм и дългосрочното ориентиране на толкова много от западните богати семейства – същият този аскетизъм, който създаде капитализма и благосъстоянието на Запада – е напълно чужд за мюсюлманския манталитет. Отсъствието на обществено правосъдие в целия мюсюлмански Изток е продукт на тази липса на самоконтрол. Често срещано явление е бащи и братя да бият и дори да убиват жени членове на семействата си, вбесени заради накърнена „чест”, и биват оправдани от закона Шария.

Цивилизацията е построена от самоконтролиращите се мъже. Когато мъжете са способни да отхвърлят своите детински капризи, тяхната енергия е свободна да предприеме по-големи дела: инвестиране, строене, натрупване на знания, създаване на икономически и политически организации, нововъведения, изследвания, открития. Мъж, който не може да контролира своята похот е малко вероятно да има дългосрочното посвещение, необходимо за построяването на цивилизация. Християнската цивилизация, която е създала модерния свят с всички негови технологии, благосъстояние, правосъдие и познание, се появява като резултат от съзнателните решения на мъже християни в много поколения, да се откажат от сегашна консумация и да инвестират в бъдещето. От 8-ми до 10-ти век Европа е имала малко ресурси, по-малко популация и по-лошо стартово положение от земите, превзети от исляма. В рамките на няколко века е била нападана от много епидемии, от началото на Малката ледена епоха в началото на 1300-те години, от Монголски нашествия, и т.н. И все пак, до 1500-те г. тя изплува като изпълнена с живот, благоуспяваща и технологично развиваща се цивилизация, която се насочва към завладяване на света. Реформацията дава завършен морален кодекс за строителите на цивилизации и като резултат имаме съвременния западен свят.

В контраст, на това ислямът започва със завладяването на най-проспериращите региони на цивилизования свят – Египет, Месопотамия, Северна Африка, Испания. Но тъй като липсва богословието на самоконтрола у мъжа, ислямът постепенно трансформира тези цивилизовани региони в земи на диващина и варварщина и в рамките на 1000 години води към печален обрат в сравнение с християнския Запад. Дори днес, тълпите от предани мюсюлмани не са способни да произведат по-висша цивилизация. Без значение колко бързо нарастват числено, ислямът си остава разрушителна за цивилизацията сила и никога няма да бъде способен да произведе нещо ценно подобно на Запада. Ключът е самоконтролът у мъжа. Ислямът не само не учи на това, а и активно не го одобрява. По същество ислямът е женска култура: предпазван от разруха чрез зрели жени, които са принудени да поемат отговорност за своите недорасли мъже.

Бъдещето за исляма не е толкова светло, колкото се представя: Той не притежава необходимото за изграждането на успешна цивилизация. Но това все още не са добри новини за Запада. Западът е изгубил своята способност да цивилизова, защото е изгубил умението да произвежда самоконтрол и зрялост у мъжа. Но това е тема за друга статия.

Статията е взета оттук: http://www.americanvision.org/2301/civilization-and-self-control/
Превод: Венера Милова

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>