Толерантност

от Р. Дж. Ръшдуни

Когато преди няколко години се преместих в голяма градска област, ми трябваше време, за да свикна с уличния шум и нощните звуци. Чувах всичките звуци, защото бяха непознати. След година бях свикнал дотолкова с тях, че не ги чувах.

След това, когато се преместих в този планински район в страната, всяка нощ чувах как койотите вият. Много скоро престанах да ги чувам. Миналото лято, когато снаха ми спомена за нощните серенади на койотите, аз установих, че не съм ги чувал от няколко години: беше прекалено познат нощен шум за мен, за да го осъзнавам дори в най-малка степен.

Това обяснява защо не можем да използваме нашите чувства и преживявания като критерий или стандарт. С готовност развиваме толерантност към много неща. Нашата толерантност към порнографията, националната корупция, ругаенето и греха като цяло се е увеличила значително през изминалото поколение. На неща, които някога са били недопустими сега едва обръщаме внимание. Това, което някога беше възмутително по телевизията, сега е безинтересно и това, което някога унищожаваше кариерата на някой политик, днес не е проблем.

Накратко, нашето ниво на толерантност е неточен стандарт. Затова Исая заявява: „При закона и при свидетелството! Ако не говорят според това слово, наистина няма зазоряване за тях“ (Исая 8:20). Не можем да използваме нашите мисли и чувства за стандарт: единствено Божието Слово е критерият. Ние с готовност развиваме толерантност към греха и злото: Божието Слово остава непроменимото ясно и безкомпромисно Слово.

Резултатът от развиването на толерантност към греха е, че сме станали нетолерантни към Бог и Неговото Слово.

Статията е взета оттук: http://chalcedon.edu/research/articles/tolerance/
Превод: Филип Папратилов

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>