Мястото на жените

от Р. Дж. Ръшдуни

Един от хроничните проблеми на мъжете е, че доста често вместо да действат те само реагират. И реакциите са глупави, защото проблемите в живота се определят от пасивността на мъжете спрямо опозицията им.

Това доста често е вярно за реакциите на мъже християни и невярващи, относно либералните движения на жените. Понякога резултатите са болезнени. Два примера са достатъчни. В една църква някои от жените се събирали да изучават Библията. Жените били от различни възрасти, но имали общата нужда да познават Библията по-добре, за да я прилагат за всекидневните си проблеми. Църковното настоятелство забранило събиранията, въпреки че не възникнали никакви проблеми в резултат от тях. Събиранията се провеждали извън църквата и не били част от църковните служения, нито били ограничени само за църковни членове. Каквито и локуми да се разтягат по Писанието, няма текст, който да забранява жени да се събират, за да изучават заедно Писанието.

В няколко други църкви държат жените в небиблейско подчинение, като ги третират като деца, а не като възрастни. Библията обявява Сарра като пример за съпруга заради послушанието и подчинението ѝ (I Петър 3:1-7). Не можем да разберем значението на този текст, без да разпознаем факта, че в случая Сарра, уверена в богоугодната си позиция, дава ултиматум на Авраам (Битие 16:5; 21:9-13), и Бог заявява, “относно всичко, което ти рече Сара, послушай думите й” (Битие 21:12) – изречение, което мъжете рядко (ако изобщо някога) използват като текст за проповед!

Освен това, както Чарлс Ходж е казал, с уважение към Ефесяни 5:22, авторитетът на съпруга (или който и да е човешки авторитет) не е неограничен. “Той се разпростира по всички въпроси, но е ограничен във всички въпроси; първо, поради същността на връзката; и второ, поради върховния авторитет на Бога. Никой превъзхождащ, независимо дали е началник, родител, съпруг или магистрат не може да ни задължи да правим това, което Бог е забранил; или да не правим това, което Бог заповядва” (Чарлс Ходж: Commentary on the Epistle to the Ephesians, p. 314f).

Но това не е всичко. Глупостта на много мъже се изразява най-добре в предположението, че подчинение означава малоценност. Повечето от нас от време на време (но обикновено през повечето време) сме подчинени на доста посредствени мъже. В грешния свят това е рутина. Светът обикновено оценява мъжката позиция според доста ограничени критерии като материално положение, месторождение, образование и други подобни. Естествената аристокрация на таланти и характер обикновено няма преднина в едно грешно общество! Да предполагаме, че превъзходството в позицията и властта е превъзходство в интелигентността, характера и способностите, означава да предполагаме, че мъжете, които са управлявали в окръг Колумбия и в Кремъл са най-добрите в историята! Такава перспектива би била чиста идиотщина. Подобна идиотщина се изявява и при много мъже във взаимоотношенията им с жените.

Един от аспектите на тази идиотщина е гордо възприетото от някои църкви и пастири богохулно становище, че съпругът е посредникът между Бога и съпругата. Писанието ни казва, че мъжът е глава на семейството – не посредник, нито малък Христос. Във взаимоотношенията си с Господ, съпругът и съпругата са създадени да бъдат “сънаследници на дадения чрез благодат живот” (I Петър 3:7). Съпругът не е създаден да бъде главният наследник, нито получател на по-голяма благодат или мъдрост. Не е казано, че молитвите на съпругата са възпрепятствани или невалидни ако не се моли чрез съпруг-посредник. Голяма част от мъжете искат чаровна и любвеобвилна съпруга да им служи, а през останалото време да бъде мълчаливо зомби! Петър ни казва, че молитвите на съпруга и съпругата са възпрепятствани, ако единият от двамата не изпълнява задълженията си, дадени му от Бога.

Някои църкви проповядват евтина и лъжлива религия, която оправдава греховното поведение на съпруга, стига съпругата да пази благоприличие. Мъжете намират такава религия за много приятна!
Когато Бог учредява брака, Той ни изяснява и значението му: “Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът”(Битие 2:24). Доста хора виждат точно обратното в брака: очаква се жената да напусне родителите си, да се раздели с тях и да се привърже към мъжа си. Това че и тя се отделя е ясно, но Библията набляга на условието, че и мъжът ще напусне родителите си и ще се привърже към жена си. Нещо повече, Исус Христос заявява, че това е Божие изявление (Матей 19:5). Защо тогава коментарите и проповедниците премълчават значението му? Ясно е, че ръководството е дадено на мъжа. Но същевременно е ясно, че в този специален случай е възложена основна роля на жената, която е “майка на всички живи” (Битие 3:20).

Мъжът е направен от костите и плътта на баща си и майка си, както К. А. Симпсън отбелязва в The Interpreter’s Bible, да стане, чрез акта на брака една плът, една общност в живота със съпругата си. На еврейски думата “привързвам” означава да прилепнат един за друг, да бъдат събрани заедно, заклещени, или да вървят заедно. След като си изняснихме понятието, нека отбележим, че Бог изисква точно това от мъжа. След като ръководството е дадено на мъжа, хората очакват, че жената трябва да се привърже към мъжа. Бог обаче поставя друго изискване за брака: мъжът трябва да се присъедини и да стане част от жената.

Трябва да отбележим, че на мъжа е дадена власт над земята, над рибите, птиците и животните и той споделя упражняването на тази власт с жена си (Битие 1:26-28). Водачеството на мъжа е упражняването на тази власт. Когато Сарра нарича Авраам “господар” (I Петър 3:1-7), това е защото Авраам е бил главнокомандващият в упражняването на властта под Божия завет. С други думи, на мъжа е дадено водачество в управлението редом със съпругата му, не управление над нея.

Връзката на мъжа с родителите му е кръвна. Генетично, той е кост от костите им и плът от плътта им. И все пак това е връзка, която той трябва да “изостави”, за да се “съедини” с жена си, една не кръвна връзка. Тази нова негенетична връзка също трябва да стане кост от костите му и плът от плътта му (Битие 2:23-24).

Би било опасно и неправилно да отиваме твърде далеч или да го представяме като нещо повече от важна библейска аналогия, но тук има аналогия с обрязването. При обрязването органът на размножаване служи за белег на завет чрез обрязания статус, което означава, че надеждата на мъжа не е в поколението му, но в обновлението му – в новия живот в Господ. Герхрадус Вос обяснява за обрязването в Biblical Theology (1948) следното: “обрязването е свидетелство за оправдание и обновление плюс освещаване (Римляни 4:9-12; Колосяни 2:11-13)” (стр. 105).

В известен смисъл, бракът също е сравним с нов живот. Двамата стават “една плът” – нова общност в живота. В смисъла на тази общност, ап. Павел използва брака като метафора да обясни съюза на Христос с църквата Му (Ефесяни 5:21-33). Чрез тази аналогия ни е казано, че мъжете трябва да обичат жените си както Христос е възлюбил църквата “и е предал Себе Си за нея.” Това ясно призовава за жертвоготовна служба към новата единица или живот – семейството. Водачеството на мъжа е една сравнима радикална любов и жертвоготовно служение, не тиранична сила. Господ ясно обяснява в Словото, че водачество означава служене: “А по-големият между вас нека ви бъде служител” (Матей 23:11). Когато измива краката на учениците си Исус казва: “Защото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас” (Йоан 13:15). Богохулство е мъжът да търси благословенията на християнски брак с езически доктрини за водачество.

Семейстовото представлява нова единица: двойката става една плът. Две кръвни линии и линии на вяра се събират и образуват ново единство, което обединява две наследства. В The Multiformity of Man (1936) Юджин Розенсток-Хюси обръща внимание на факта, че в миналото младоженката отива от дома на баща си, в нов дом с единство на вяра и наследство. “Тя не е била излагана на нечии чужди доктрини или идеали, или ценности.” Сега това е напълно променено с общественото или държавното образование. Съвременната социална държава налага много различни бащи на синовете и дъщерите на дадено семейство; преподаваните вероизповедания и ценности в държавното училище противодействат на семейните ценности. Резултатът, казва Розенсток-Хюси, е политеистично образование. “Затова съвременният мъж не се жени за дъщерята на един мъж, а за ученичката на много преподаватели”. Същото политеистично образование важи и за младите мъже.

Резултатът е, че вместо бракът да създава нова единица, той създава поредното копие на манифактурно изфабрикувани сглобяеми статични модели. С преподаването на сексуално образование в тези обществени училища, копираните техники се пренасят в леглото на младоженците, където изпълнението е по учебник и е според заръките на най-новите сексологични изследвания! Тогава защо ни учудват проблемните резултати?
Една от целите на християнските училища е да запази приоритета на семейството в живота на детето. Държавното училище подкопава християнското семейство и е анти-фамилно – затова е най-слабото място за обучение преди брака.

Библейското семейство по естество е ориентирано към бъдещето. Понеже изисква постоянство във вярата и уваженето, то поддържа корените си в миналото. “Почитай баща си и майка си, за да се продължават дните ти на земята, която ти дава Господ твоя Бог” (Изход 20:12). Тази “почит” означава постоянство и любов. В същото време има напускане: отделя се от баща си и майка си, за да се съедини с жена си. Минало, настояще и бъдеще са от Бога и са подчинени на Бога.

Одържавеният свят е различен. Целта на държавната власт е да контролира и да се грижи за сигурността на статуквото. Вместо индивидът или семейството да бъде източник на нововъведения, промяна и предприемачество, правителството контролира всички тези неща. Когато едно правителство стане толкова силно, то се превръща в огромна бюрократична машина и ни предоставя смразяващ предначертан свят – не бъдеще.

Семейството е истинският извор на бъдещето, не правителството; и жената е ключът към него. Държавното училище е фабрика за производство на граждани, у които е прогнила всяка лоялност. Никое семейство не е в състояние да интегрира добре обучения одържавен училищен продукт. Затова всички конкурентни институции или лоялните на семейството, вярата, и наследството са ограничавани. Резултатът е средно статистичен човек; такъв човек няма своя позиция; в същото време е бунтовен, недоволник, безделник; не е способен на нищо друго, освен да се съгласи с държавнически опосредствения отговор на проблемите, защото за него никоя друга агенция няма достатъчен ръст и приспособимост. Той е изфабрикуван продукт със стандартни реакции и отговори.

Библейското семейство е ориентирано към бъдещето. То започва с подчинение на Бога като акт на вяра, не като пробен експеримент в живота. То се ръководи от вярата и чрез начина си на живот затяга връзката между минало, настояще и бъдеще. Дядовците и бабите споделят с родителите загрижеността за бъдещето на децата и продължаването на вярата и живота в семейството. В същото време се интересуват децата им да се развиват прогресивно.

Някои икономисти мрачно прогнозират, че сегашното и идващото поколение ще бъдат първите в историята на Америка, чиито стандарт на живот ще бъде по-нисък от този на родителите им. Ако държавният контрол продължи да нараства, това може и да се окаже вярно, защото държавното планиране се стреми към статичен предначертан световен ред, не към свобода.

Писанието наставлява мъжа да се съедини и да се придържа към жена си, защото богоугодната жена е майката на живота. Да се присъедини към жена си означава да се вкопчи или да се грижи внимателно за нея – не за родителите си, но за жена си. Да се съедини човек с жена си означава да вижда бъдещето с нея и съобразно нея, не съобразно своето минало, нито съобразно правителството. Определено не ни се казва да се придържаме или да се грижим за правителството, за президента, за кмета или за министър председателя. Много хора са повече женени за правителството и обещанията му, отколкото за съпругите си и резулатът може да се нарече “оргазмична политика”. Тогава надеждата за бъдещето е политическа – не лична.

Бракът е личен акт между две личности, които създават много лична “една плът” подчинена на личностния Бог на Писанието. Бъдещето, което се гради от семейството, подчинено на Христос, не е безлично, чудовищно, държавно планирано, а бъдеще на свободно общество, подчинено на Бога. Заповедта за управление в Битие 1:26-28 е последвана от институцията на брака – Битие 2:20-24. Това не е случайно. Второто изпълнява първото.

Ръководството на мъжа не означава изоставане на жената. Посланията на апостол Павел ясно ни показват каква реална и обширна роля имат жените в Църквата на Новия Завет. Мъже, които се стремят да направят жената свое обикновено допълнение, са глупави, и затъпели (вероятно са нехристияни). Те се отказват от изобилието в Божия замисъл, заради оскъдността на своето его. Църквите, които понижават жените си в затворнички или ги считат за незначителни, са виновни пред Бога. Подчиняването не означава некомпетентност или незначителност. Ако това беше вярно, всяка корпорация щеше да функционира по-добре, ако всички работници бъдат уволнени и остане само председателят на борда на директорите. Това би означавало освобождаване от интелигенцията.

В контекста на Писанието, движението за освобождение на жените е глупаво, но такава е и позицията на много църковни мъже. Битие 2:24 ни казва нещо, което не бива да забравяме. Още с първата двойка, Адам и Ева, Бог изисква напускане и присъединяване. Това е нормално и щастливо присъединяване на жените към съпрузите им, към богоугодни съпрузи. Но главното присъединяване, което е заповядано от Бога и е сърцевината на всеки брак, е присъединяването на мъжа към съпругата му.

Статията е взета оттук: http://chalcedon.edu/research/articles/the-place-of-women/
Превод: Васил Папратилов

3 отзива

  1. A friend says:

    Vasko, mnogo se radvam, che gi pravite tezi prevodi. Prodyljavaite v tozi duh!

    Malko konstruktivna kritika po prevoda:

    – Vyv vtoroto izrechenie „themselves“ se otnasia do myjete, ne do problemite. Myjete sa tezi, koito chrez svoiata pasivnost ostaviat tehnite protivnici (ili tiahnata opozicia) da opredeliat kakvi sa vajnite vyprosi i problemi v jivota. V syshtoto izrechenie – tekstyt kazva, che reakciite sa glupavi, a ne che reagiraneto samo po sebe si e glupavo.

    – Ne e „v smisyla“ na nai-novite seksologichni izsledvania, a „spored zarykite“ im.

    – Otnosno predrichaneto na ikonomistite za tekushtoto i bydeshtoto pokolenia, „may well be true“ ne e „neminuemo shte se sluchi“, a „moje i da se sluchi“ ili „moje i da se okaje viarno“.

    Bog da vi blagoslavia vsichkite!

  2. Васил says:

    Благодаря за поправките.

  3. марин says:

    хммм ако правилно съм разбрал, Сара е наричала Авраам Господар понеже му е дадена власт над животните и над гадинките по земята …. един вид понеже в длъжностната му характеристика пише Господар и жена му му казва галено Господарю. Интересно ми е как би ли би наричала някоя жена мъжът си ако работата му е да отглежда прасета или да чисти тоалетни или ….. идват ми на ума доста цветущи примери…. извинявам се, но малко по различно прочитам Битие 18:12

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>