Криворазбраното висше образование

от Гари Норт

Не мога да се сетя за по-скъпо недоразумение от „недоразбраното висше образование“ освен „недоразбрания закон за развод в Америка“. Колкото по-висока е степента на образованието, толкова по-голямо е недоразумението.

Тук можете да намерите моето упътване за това как да вземете бакалавърска степен за малко пари.

Наскоро един човек ми писа с молба за съвет как да вземе решение за своята кариера. Той описа положението си по следния начин:

Възраст: 23; Местоживеене: Сиатъл; Работа: Счетоводител на компания за продажба на медикаменти; Заплата: 40-50 хиляди долара; Съпруга: от 4 месеца, на 20 години, бременна с първо дете, термин през септември; Чиста печалба: нула; Дълг: 3500 долара за кредитна карта; 60 000 долара за образование.

Той не е типичен случай. Първо, доходите му вероятно са 100% по-високи от тези на човек, току що завършил университета. Второ, неговият дълг за образованието е 3 пъти по-голям.

Той се занимава с продажби. Затова има висока заплата. Но уменията, които притежава сега, ги притежава отдавна: търговски умения. Не е придобил тези умения в университет, където са му преподавали бюрократи, и които може би като станат на 50 няма да получават повече, отколкото той на 23.
Ако беше прочел моята университетска стратегия, би могъл да се дипломира преди да навърши 20 и без да дължи и цент. Би могъл да си плати образованието със заплата от половин работен ден в Макдоналдс. Планът ми включва до 11 долара на ден. Но никой не е казал на него или на неговите родители, че има по-добър вариант.

Цената на висшето образование

Хората рядко си дават сметка колко ще им струва да си сменят кариерата. Мислят си, че са пресметнали всичко, но всъщност не знаят какво точно да сметнат.
Ето няколко въпроса, на които трябва да си отговорите преди да кандидатствате за университет.
1. Имам ли ясна цел за кариерата си, когато стана на 30? На 40? На 65?
2. Целта ми непременно ли ме задължава да имам диплома по-висока от бакалавър?
3. Ако е така,
А. Ще ме спонсорира ли някой работодател за вечерен курс, ако започна работа веднага?
Б. Ако не, мога ли сам да се финансирам, ако уча вечерно или онлайн.
В. Кое ще ми излезе по-евтино: (1) Да уча редовно и да работя на половин работен ден, или (2) да работя на пълен работен ден и да уча задочно? (Стойността на времето отговаря ли на стойността на парите?)
4. Ако дипломата не е задължителна,
А. Защо да стоя без работа още 2 до 5 години?
Б. Колко от парите си трябва да отделя за диплома, след като си платя данъците?
В. Колко пари ще имам като стана на 65 години ако съм отделял 30% от чистия доход и 6% за пенсионни осигуровки?

Тази преценка не включва разходите за брачен партьор или за себе си, ако не съм станал семеен като по-млад. Тези може би са най-високите разходи.

Призвание срещу професия

Ще се връщам често към тази тема.
Призвание: „Най-важното нещо което можете да правите и за което най-трудно ще бъдете заменен.“
Професия: „Нещо което правите, за да можете да финансирате призванието си.“

Само някои призвания са професии. Преподаването може да бъде призвание-професия. Има учители, които преподават в държавни училища, където е забранено да се преподава това, което тези учители вярват за Бога, за човека, за етиката, за причините и следствията и за бъдещето. Те са продали правата си за гърне с помия. Те са изоставили своето призвание заради професията си. Това винаги е лошо решение.

Ако не намерите някого, който да ви плаща, за да практикувате призванието си, или не ви плаща достатъчно, трябва да направите компромис за известно време: призванието или професията.

Ако решите да направите компромис, вероятно няма да забогатеете. За да забогатеете, в повечето случаи, трябва да започнете свой бизнес и да работите по 12 часа на ден 6 дни в седмицата в продължение на двадесет или тридесет години. Ако бизнесът ви не е вашето призвание, успехът в бизнеса ще ви коства вашето призвание.
Ще дам пример за човек, който е постигнал и двете:
Джордж Гроте. В средата на 19 век, той бил банкер в семейния бизнес: Гроте, Прескот & Ко. Той започнал да пише на 25 годишна възраст и не спрял. Първоначално пишел по политически въпроси. След това започнал да пише „Историята на Гърция“, която имам в четири томен съкратен вариант, но по-интересен е 12 томовия вариант, който има моят тъст. Този проект отнел на Гроте повече от единайсет години. Написал също и 3 тома за Сократ и Платон. Той не е запомнен с банковите си умения. Проумял е това навреме.

Затова, когато възнамерявате да се сдобиете с по-висока степен образование помислете: „За какво е нужно това – за професията или за призванието ми?“

Сертификат и реализация

В повечето случаи дипломата се изисква само в професията. Това е валидно предимно за професии, които са обвързани и регулирани от държавата: Адвокат, лекар, зъболекар и др. Това е заради профсъюзите. Профсъюзите съществуват чрез държавната намеса, което ограничава предлагането на пазара.

Понякога профсъюзите се разпадат. Колкото по-дълго съществува един профсъюз, толкова повече се увеличава броя на членовете със сертификат. Защо? Защото профсъюзът кара правителството да постановява стандарти, измислени от академичния комитет на профсъюза за даване на лиценз на униерситетите, които издават дипломи.

След това държавата разширява властта си над профсъюза, като упълномощава един или няколко държавни университета да създадат програми, които предлагат одобреното от профсъюза обучение и дават съответната диплома. Профсъюзът няма да ухапе ръката, която го храни – държавата. Следователно ще приеме тази намеса по въпроса за лицензирането, което всъщност е умишлено ограничаване на притока от конкуриращи се професионалисти.

Тогава държавният университет променя правилата, управляващи първоначалната стратегия на профсъюза. Целта на преподавателите е да увеличат броя на студентите, тъй като тяхното заплащане се основава на броя на студентите. Така упълномощените за издаване на лицензи университети наводняват профсъюза с новолицензирани кандидати за работа. Броят на кадри се увеличава, затова заплащането намалява.

Това се случи с дипломата по философия през 1969 г. в САЩ. След това се случи с дипломата по право и с дипломата по медицина. Адвокатите днес са много – десет за стотинка. Лекарите са по-скъпи: пет за стотинка. Мога да вляза в клиника и да платя $50 за лечение.
(Всъщност не мога да платя $50. Това е защото съм осигурен от държавата. Клиниката трябва да ме запише като пациент със съвместно плащане. Аз плащам $25, а за останалото се таксува здравно осигурителната институция. След това клиниката чака. И чака. И чака.)

Уол Март обмислят да дават място под наем на мини клиники, както дават на очни кабинети. Познайте къде се намират тези очни кабинети? Точно до мястото, където се поръчват очилата.

Ако във висшето образование се стремите към диплома, а не към образование, очаквайте процентът на възвръщаемост да падне. Сега има някои ефективни ограничения при допускането на новолицензирани кадри на пазара. Държавните университети, които дават дипломи, фабрикуват вашите бъдещи конкуренти.

Образование, не диплома

Някои млади студенти възкликват, „Аз не съм тук за дипломата, а заради знанието“. Истински, чист мотив. Това плюс $5, ще ви снабди с чаша кафе от Старбъкс.
Такива хора ми напомнят за Добрия Уил Хънтинг. Любимата ми сцена от филма е, когато той злепоставя един харвардски зубър в бара. Момчето се опитва да впечатли Уил с университетското си ниво на познание по история на Америка. Уил го разбива с познанията си. След това казва на момчето, че е похарчил огромна сума пари за знания, с които би могъл да се сдобие и чрез карта за централната Бостънска библютека.

Колкото повече се повишава нивото ви на образование, толкова по-малко започвате да разчитате на преподаватели и класни стаи. Веднъж след като сте подготвили и изнесли пред колегите си дисертацията за докторската си степен, рядко ще се срещате с преподавателя си и няма да ви се налага да се виждате с който и да било от факултета. Вече сте сам. Плувате или потъвате.

Единственото логическо обяснение да завършите висше образование е ако имате нужда от учител, който да ви насочва. Но ако сте готов да вършите съществена работа, за какво ви е това? Какъв ви е проблемът?

Човек може да се сдобие със списък от материали за даден курс от интернет. Повечето лектори ги публикуват онлайн. Ако ли не, пишете до факултетите на големите университети и помолете да ви изпратят списъка с препоръчана литература за магистърска степен по дадения предмет. Ако искат да ви таксуват, пратете обратно чек за исканата сума.

След това се допитайте до академиците в избраната от вас област, от всеки университет. Помолете да ви дадат препоръчителните списъци за четене. Поискайте също списък с личните им публикации. Никой външен за академичният свят човек не обръща внимание на тези хора. Повечето от тях ще ви съдействат.

Сега разполагате с доста голям списък от книги за четене. На ваше разположение е и местната обществена библютека. Имате като вариант и Амазон с неговите втора употреба книги.

Защо ви е необходим университет? Ако това, което искате, е добро образование, единствената причина да постъпите в университет е, че искате някой да ви води за ръката. Прочетете 100 книги от вашата област и няма да имате нужда някой да ви води за ръката.

Ако се нуждаете от структурирано обучение – тестове, оценки, срокове – значи не сте готов за университет. Не сте достатъчно академично зрял.

Започнете с писане

Ако не сте достаъчно добър да започнете да пишете в областта на призванието си, значи трябва да четете повече. След това трябва да пишете повече.
Направете си блог. Безплатно е. Започнете тук.

След като овладеете блогърството, можете да си направите уебсайт.

Започнете с рецензия на книга. След като напишете сто или двеста рецензии на книги, започнете да пишете библиографии с обяснителни бележки.
След като сте публикували много рецензии в интернет, започнете да се специализирате в една сфера. Направете си втори блог. Непрекъснато следете какво става в тази сфера, която сте избрали, за да бъдете в течение. Пишете полезни разюмета за най-новите публикации.

Пестете времето на читателите си. Хората искат да пестят времето си. Искат някой друг да им свърши подготвителната работа. Думите ще дойдат ако сте добър.

След това напишете книга. Не е нужно да е оригинална. Може да е елементарна като за новаци в областта. Публикувайте я в блога си, безплатно, на PDF формат.

Подгответе книгата за отпечатване в малък тираж в случай че някой я поиска на хартия (срещу заплащане). Ако успеете да я продадете, може да се намери издателство, което да изяви желание да я издаде.

Така книгата ще се превърне в ключов елемент от вашия план за кариера.

След това напишете още една книга. Напишете няколко книги в дадена област и ще утвърдите репутацията си. Дори сам да издадете книгите си, това е впечатляващо за един бъдещ работник.

Добавете CD, DVD и качете клипчета в You Tube.

Аз така развих репутацията си. Започнах да пиша за списанието The Freeman и за други списания, за да премина нивото на университета. Статиите в The Freeman ми спечелиха първата целодневна работа: във FEE (Foundation for Economic Education), което публикуваше списанието The Freeman.

Докторската ми степен не ми донесе нищо. Никога не съм получавал предложение за работа, основано на дипломата ми. Дори единствената си академична работа спечелих с писане и тя не беше в сферата на дипломата ми.

Заключение

Ако имате нужда от сертификат или диплома, накарайте работодателя си да плати за нея. Ако не става, опитайте се да се сдобиете с диплома чрез интернет. Ако и така не става, тогава се запишете в университет. Но бъдете подготвен: ще изгубите ценно време за получаване на диплома, която след време ще се обезцени заради голямото количество кандидати, които държавните университети бълват.

Ако ви трябва образование според призванието ви, имитирайте Уил Хънтинг. Изкарайте си карта за библиотеката.

Тук може да прочетете следващата статия на автора за образованието: http://yavorrusinov.wordpress.com/2010/03/26/education/

Статията е взета от тук: http://www.lewrockwell.com/north/north524.html
Превод: Васил Папратилов

Един отзив

  1. Герман says:

    Очень хорошо сказано – Головой в стенку. Ту самую, котpая гpанит науки.

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>