Обещанието за живот

от Р. Дж. Ръшдуни

През март, 1966 г. случаят с едно десет годишно момиченце в Англия се превърнал в национален скандал. Според доклада на АП, единственото ѝ провинение било навикът ѝ да изтрива “ножа и вилицата си със салфетка преди ядене…” Учителят ѝ Уилям А. Мейсън ѝ казал, че не е е прилично да изтрива приборите си. Казал ѝ, че е възможно другите деца да ѝ подражават като използват носните си кърпи, а това няма да бъде хигиенично. Но момиченцето искало да бъде сигурно, че приборите ѝ са чисти и продължавало да ги бърше. Тогава тя била изолирана от трапезарията и затова майка ѝ спряла да я праща на училище. Майката и дъщерята били изправени пред съд за непълнолетни; майката очаквала да я глобят, но също така да има възможност да обоснове протеста си. Вместо това съдията отсъдил, че е неподходяща като майка и наредил да изпратят детето в дом за деца единствено на базата на това неподчинение.

Нека сега да се върнем в Американската ситуация. Джеймс Браянт Конан, бивш директор на Харвард и образователен “реформатор”, пише в Education in a Divided World (p. 8):
Въпреки че институцията на семейството все още е мощна сила, както е в тази страна, със сигурност неравенството на възможностите е автоматичен и често несъзнателно, основен принцип на нацията; по-облагодетелстваните родители се стремят да осигурят още по-големи придобивки за децата си. Затова когато ние, американците, заявим, че поддържаме доктрината за равенството на възможности, се изправяме пред необходимостта от постоянен компромис. Струва ми се, че е важно да разпознаваме както неизбежния конфликт, така и трайното естество на компромиса.

С други думи, пречката за демократичното образование е семейството! Всеки родител е антидемократичен и е аристократичен, защото той или тя иска най-доброто за детето си и не прави нищо за, децата от Африка и Азия, да речем. За много образователи, семейството сега е врагът. Конан предвижда “неизбежен конфликт”.

Да погледнем For the World, книгата изучаваща Генералната Асамблея на националния съвет на църквите през 1966. Засегнати са някои интересни въпроси. Сега племето е остаряла форма на обществена организация. А семейството, както Библията го представя, също ли е остаряла форма? Казва ни се, че светът се променя и трябва да “обновяваме” мисленето си “в такива сфери като сексуална етика, хомосексуалност, развод и повторен брак,” и т. н.

Десетте заповеди ясно казват: “Почитай баща си и майка си, според както ти заповяда Господ твоят Бог, за да се продължат дните ти и да благоденствуваш на земята, която Господ твоят Бог ти дава.” (Второзаконие 5:16). Това, казва ап. Павел, е “първата заповед с обещание” (Ефесяни 6:2), и обещанието е просто: живот! Бог обещава дълъг живот на нациите и хората, които почитат родителите си и живеят според Библейския семеен закон.

В Библията земеделското семейство е представено като гръбнака на нацията и според историята това се оказва вярно. Общество, което действа, за да унищожи и семейния живот и земеделците всъщност работи двойно за свое самоубийство. Но обещанието си остава: ще вземем ли под внимание Божия призив за живот?

Статията е взета оттук: http://chalcedon.edu/research/articles/the-promise-of-life/
Превод: Васил Папратилов

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>