Светските религиозни идеологии полудяха

от Гари Демар

Американската конституция заповядва: „Не може да бъде избирано за президент лице, което не е навършило тридесет и пет годишна възраст и не е било постоянен жител на Съединените щати в продължение на четиринадесет години” (Член II, параграф 1). Значи ли това, че кандидатът не трябва да бъде поставен под съмнение относно способностите и ограничения му опит, ако отговаря на изискването на конституцията само защото е на тридесет и шест годишна възраст? Някои смятаха Роналд Рейгън за прекалено стар. Той беше на 69, когато зае поста през 1981г. Рейгън обърна с главата надолу безпокойството за възрастта му по време на втората му предизборна кампания през 1984г., когато обеща за своя 56-годишен опонент, демократа Уолтър Мондейл, да не „експлоатира за политически цели младите и неопитните”. Въпросът за възрастта преследваше и Джон Маккейн. Въпросите за възрастта са важни, а също и тези за религията.

Докато Член VI забранява „религиозния тест”, същият член заявява: „Гореспоменатите сенатори и представители, и членовете на щатски законодателни органи, и всички длъжностни лица в учреждения на изпълнителната и съдебната власт както на Съединените щати, така и на отделните щати се задължават с клетва или тържествена декларация да съблюдават и подкрепят настоящата Конституция”. Задължават се пред кого и пред какво? Църковният историк Филип Шаф, живял през деветнадесети век, пише: „с признаването и изискването на официална клетва и за правителството и федералните държавни чиновници, ‘Конституцията признава Бога, към когото клетвата е тържествен апел.’” [1] Джордж Вашингтон изглежда, че е разбрал този принцип, тъй като след своята тържествена декларация да изпълнява службата на президента на Съединените щати и… „закриля, предпазва и защитава Американската Конституция” добавя „Помогни ми Боже.” [2]

Клетвите и тържествените декларации са били смятани за важни от много от основателите, тъй като са свързвали думата на личността с по-висок авторитет извън одобрението на обикновените смъртни, които нямат власт над душата. Например в своето Есе върху толерантността (1685), Джон Лок освобождава атеистите от гражданската закрила на толерантността, когато се стига до заемане на политическа длъжност с аргумента, че от атеист, който отхвърля Бога, не може да се очаква да толерира това, което смята за мит:

В заключение, тези които отхвърлят съществуването на Бога, не трябва да бъдат толерирани изобщо. Обещанията, споразуменията и клетвите, които са връзките в човешкото общество, не могат да се поддържат от атеисти. Отделянето от Бога, макар и в мисъл, разлага всичко; Освен това тези, които чрез своя атеизъм подкопават и разрушават всички религии, не могат да имат претенции, че религията оспорва привилегията на толерантността. [3]

В последните години, думите „помогни ми, Боже” са били поставени под съмнение. Задраскани са от писмената клетва на кабинета, която нотариусите полагат, за да могат да служат на щата Флорида. „Тези думи никога не би трябвало да бъдат там като начало,” казва Кен Раус, главен консул в Министерството на външните работи на Флорида. Религиозните лидери от Маями до Джаксънвил били шокирани. „Плашещо е, че един човек може да влияе на щата да променя подобни неща,” казва Глен Оуенс, помощник изпълнителен директор на Баптисткия Конгрес в Джаксънвил, Флорида. „Как е възможно напълно да отменят цяла действаща система, заради един човек?” Преподобният Жерард ЛаСера, председател на епархията на архиепископите в Маями разбира последиците от това управление. „На какво се очаква да основаваме нашите посвещения, ако нещо подобно бъде премахнато? На държавата?” [4]

През 1788, Хенри Абът, делегат на конгреса Северна Каролина, на който била разглеждана Федералната конституция, разбра какви ще бъдат последствията от една клетва без конкретно религиозно съдържание: „Ако не се изисква религиозен тест, езичници, деисти и мохамедани могат да се сдобият с постове сред нас, и сенаторите и представителите могат да бъдат езичници… Някои желаят да узнаят как и в кого да се кълнат, тъй като не се изискват религиозни тестове – дали трябва да се кълнат в Юпитер, Юнона, Минерва, Прозерпина или Плутон?” [5] Абът се е страхувал от това, което би се случило на Америка, ако някога тя заяви, че Богът от Библията е някак си неуместен за доброто правителство. Давайки дългосрочни цели на Исляма, може да настъпи ден, в който Америка официално да стане ислямска държава.

Малко хора сякаш осъзнават, че има всякакви не-религиозни вярвания, които поддържат идеология на абсолютизма и използват властта на правителството, за да наложат тази идеология на останалите хора. Правителството може да конфискува имущество, данъци от приходи, да ни вкара в затвора, да ни изпраща да се бием на война, да нарежда какъв трябва да бъде горивният разход на колите ни, да нареди вида тоалетни, които можем да използваме, да изисква храната да не надвишава определено количество мазнини и още много други. Правото за поземлена собственост е влязло в сила чрез пълната власт на правителството, което създава законите. Докато законът е в книгите, той е абсолютен. За да влезе в сила законът не е нужно да бъде обвързан с някакво конкретно традиционно разбиране за религията. Всъщност гореспоменатият кратък списък с правителствени закони, забраняващи свободата, не е обвързан с никакво специално религиозно кредо, но резултатът все пак е същият – абсолютизъм!

Светската идеология може да бъде също толкова свещена и абсолютна както всяка религиозна доктрина или вероизповедание, но със значителна разлика:

Чистата идеология се различава значително от юдео-християнската традиция, която установява греха в човешката воля. Идеолозите презират подобни идеи и се позовават на злите „структури,” „институции” и „системи” като проблем. Грехът е политически, не човешки. Оправете структурата, разсъждават те, и всичко ще бъде наред с отделните хора. [6]

Тези „структури” могат да бъдат променени или поправени само чрез растящия правителствен контрол, бюрократичното управление, намаляването на свободите и, както винаги, от повече пари. Казва ни се, че тези нови ограничаващи свободата закони са за наше собствено добро и за доброто на обществото. Либералите винаги са вярвали, че правителството би трябвало да ръководи частния бизнес, тъй като техните идеи за другите хора са винаги за тяхно добро. Те не виждат своите закони като идеологически (религиозно) мотивирани. Да вземем например случая с облагането с данъци на безалкохолните напитки в Сан Франциско. [7] Кметът заявява, че високо захарният фруктозен сироп води до затлъстяване, което изтощава градската здравна система. Този предложен закон е твърде религиозен, с това, че е замислен „да спаси децата” от потенциалната вреда на наситените със захар безалкохолни напитки. Кое ще бъде следващото нещо? Пицата? Пържените картофки? Пържените храни и Макдоналдс? Видео игрите и компютрите, които допринасят за заседналия начин на живот сред младите и възрастните?[8] В същия град, различен вид идеология закриля сексуалните действия, водещи до многобройни болести, предавани по полов път, които струват милиарди долари на здравеопазването и хиляди животи всяка година в Америка.[9] Хомосексуалната религиозна идеология има свои установени закони против хули. Всеки който бъде хванат да изразява негативно мнение за хомосексуализма моментално се порицава. Законодателството срещу расистки престъпления е създадено да заглушава цялата критика. Това са знаци, че светските религиозни идеологии са полудели.

Християните, които разбират истинската смес от религия и политика, биха показали, че не е работа на правителството да управлява живота на хората. Няма правило в Библията, което да позволява на правителството да контролира храната на хората чрез данъци. Много преди да се появят напитките с висок процент захар е имало дебели хора. Цар Еглон е бил дебел (Съдии 3:17,22), а Илий е описан като „стар и тежък” (1 Царе 4:18). Библията предупреждава против пиянството и лакомията (Притчи 23:20-21), но не се изисква данък за алкохолни напитки и храна с опит това поведение да бъде променено. Промяната на това поведение идва чрез убеждението и чрез пазара.

Библейският възглед за промяна е, че това, в което хората вярват и разбират трябва да бъде променено преди да има осезаема промяна в човешкия начин на живот. Самоуправлението (самоконтролът) е действащият принцип. Християните, които искат да използват силата на държавата, за да ръководят хора за това, което разбират като добри каузи, са толкова заблудени и опасни, колкото светските хора, които вярват, че тяхната идеология ще ни спаси.

В заключение, всички идеологии са абсолютни, но само при християнството правителството е ограничено. Християните трябва да разберат това, когато обмислят да гласуват за хора, които обещават да използват силата на правителството за предполагаемо общо благо.

—————————
Бележки:

1. Daniel Dreisbach, “The Constitution’s Forgotten Religion Clause: Reflections on the Article VI Religious Test Ban”, Journal of Church and State 38:2 (Spring 1996), 289. Назад

2. See Forrest Church, So Help Me God: The Founding Fathers and the First Great Battle Over Church and State (Orlando: Harcourt, Inc., 2007), 445–449. Назад

3. John Locke, Two Treatises of Civil Government and A Letter Concerning Toleration, ed. Ian Shapiro (New Haven, CT: Yale University Press, 2003), 246. Назад

4. „’Бог’ е премахнат от нотариалната клетва”, The Kansas City Star (February 18, 1992), 2A. Назад

5. Henry Abbot, North Carolina ratifying convention: Elliot’s Debates, 4:192. Назад

6. Lloyd Billingsley, The Absence of Tyranny: Recovering Freedom in Our Time (Portland, OR: Multnomah, 1986), 71. Назад

7. Jesse McKinley, “San Francisco’s Mayor Proposes Fee on Sales of Sugary Soft Drinks,” The New York Times (December 18, 2007). Назад

8. „Wii” започва да се използва в старческите домове, за да накара възрастните да се движат. Боулинга, голфа и тениса са чудесни занимания. „Wii стана толкова популярно в Sedgebrook (пенсионерско общество), че в събота следобед ще има състезание на видео игра с боулинг във всекидневната. Повече от 20 жители са се записали да се състезават”. (Дейв Вишновски, „Wii bowling knocks over retirement home”, Chicago Tribune [February 16, 2007]). Назад

9. John R. Diggs, “The Health Risks of Gay Sex”, Corporate Research Council (2002). Назад

Статията е взета оттук: http://americanvision.org/3499/secular-religious-ideology-gone-mad/
Превод: Венера Милова

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>