Безотговорността на еволюиралия човек

от Марк Ръшдуни

Безотговорността на съвременния човек до голяма степен произтича от еволюционния натурализъм. Модерната наука е изобретила натурална история на човека, в която той е много пасивен.
Според еволюционната догма, човек е продукт на естествени процеси. Той не е създаден от справедлив Бог, но от “природата”. Той е такъв, какъвто е, заради наследствеността си и околната среда.

Натуралистичната наука се е разделила на два лагера относно настоящата отговорност на човека към околната среда. Единият лагер възвеличава природата като първостепенна. Той възприема всяка форма на живот като продукт на естествени процеси и вярва, че човек трябва да се съобразява с тези процеси. В този лагер са радикалните природозащитници. Те се страхуват, че човешкият интелект и неговите технологии имат прекалено голямо влияние върху живота и застрашават да разрушат непокътнатите процеси на еволюцията.

Вторият лагер приема човека като главното и най-върховно постижение на процеса, което сега трябва да поеме контрола над нещата. Те вярват, че човекът е еволюирал във върховното същество на еволюционния процес. Те вярват, че човек трябва да използва научните постижения, за да дефинира, контролира и подобрява живота. Те са генетичните инженери на величествения нов свят, култът на науката. Тази позиция почива върху непокътнатия човек като продукт на еволюционния процес.

Двете позиции възприемат отговорността на човека по различен начин, но по отношение на миналото и двете позиции възприемат човека като продукт на наследствеността и околната среда.
Писанието казва, че човекът е над творението и подчинен на Бога. В писанието няма “природа”, както натуралистичната наука я представя. Има само природен свят създаден от Бог, над който Той е поставил човек, който да е управляващ наместник. Писанието представя творението пасивно спрямо Бог (в сътворението, проклятието, законите, и чудесата) и пасивно спрямо човека (неговата грижа и злоупотреба с творението).

Нехристиянската наука изопачава този ред. Поставя човека под природата и над Бог, който се възприема като измислица на човешката философия. Природата след Дарвин се е превърнала в създател и поддръжника на живота, заместител на Бог и Неговата провиденческа грижа.

Дори тези, които вярват, че човешкият еволюционен статус е легитимирал неговото желание да управлява природата, казват, че морално човек е продукт на природата. От тази гледна точка човек остава изцяло контролиран от миналото си. При това и двете страни подлагат човека на допълнителен контрол. Той е контролиран или от еволюционните процеси и техните природозащитници, или от научноизследователския елит.

Еволюционната предпоставка е, че човек е продукт, управляван от собствения си свят. Затова е лесно да претендираме за страдание и да обвиним някои аспекти на околната среда или наследство. Обвинението (вината) за това, какъв е той, може да бъде прехвърляно до безкрайност от един аспект (минал или настоящ) на околната среда на друг. Еволюционната догма изключва поемането на отговорност. След Фройд може да идентифицира вината, но да се справя с нея само като научен, психологически факт, вместо като морален.

Писанието прави човека продукт, творение на Бог. Но също така пояснява, че човешкият грях е изцяло негова отговорност и подчертава праведността на Бог. То позволява на човека да поеме собствената си отговорност (чрез покаяние) и да вярва в Божието помирение за човека с Неговата правда (оправдание). Тогава човек е свободен да управлява подчинявайки на Бог себе си и света. Еволюиралият човек е безотговорен. Изкупеният човек е отговорен и възстановен за предназначените му цели.

Статията е взета оттук: http://chalcedon.edu/research/articles/the-irresponsible-evolutionary-man/
Превод: Васил Папратилов

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>