Има ли не-християнски начин да се лети със самолет?

от Божидар Маринов

Представете си, че разговаряте с две личности: социалист и Мъри Ротбард. Представете си, че социалистът изказва следното мнение:

„Няма капиталистически или социалистически начин да се помогне на бедните. Има само един начин: да им се дадат пари, за да си купят стоките, от които се нуждаят.“

Как би отговорил Мъри Ротбард на това?

Тези от нас, които са научили много от Австрийската школа и самия Ротбард могат лесно да отгатнат какво би отговорил. Той би казал нещо подобно:

„Ти, мой социалистически приятелю, предлагаш решение, което приема за даденост твърде много неща. Но преди всички тези неща да бъдат налични, за да можеш да помогнеш на бедните, е нужно да има капитализъм.

За да може решението ти за проблема да работи, първо се нуждаеш от пари. Някой трябва да е направил парите – при това в излишък – за да можеш да ги дадеш на бедните. И така, трябва ти излишък от пари – една чисто капиталистическа концепция.

Разбира се, тези пари нямат себестойност. Бедният трябва да отиде на пазара и да си купи стоки с тях. Кой ще произведе стоките? Някой трябва да инвестира в построяването на производствени съоръжения; правейки това той рискува собствените си пари. Някой трябва да управлява и организира труда. Той трябва да има достатъчен стимул, за да предприеме всички тези рискове и да свърши цялата работа; с други думи на него му трябва печалба. Печалбата трябва да покрива разплащанията му към другите производители, които също искат да имат печалба. Иначе защо някой би се интересувал да предприеме скъпоструващи и рисковани процеси освен за да си възвърне парите? И така, за да могат бедните да получат стоки срещу парите си, трябва да има купчина капиталисти, които произвеждат тези стоки.

Но ти е нужно нещо повече. Трябва ти реална среда в която парите наистина могат да се разменят за стоки; с други думи ти трябва пазар. Трябват ти хора, които да ценят парите повече, отколкото ценят стоките, които притежават; и са склонни да произведат излишък от стоки, за да получат парите ти. Трябва ти общоприето съгласие какво ще представляват парите и механизми, които да спомогнат това съгласие да бъде приложено на практика. Трябва ти система от цени, която ще подсказва на различните производители какво да произвеждат, за колко да го продават и дали трябва да подобрят ефективността си. Тази система от цени трябва да се опазва в ред от доброволните решения на милиони клиенти и продавачи, всеки ден, навсякъде. Без пазара и без системата за цени парите, които даваш на твоите бедни, ще бъдат безстойностни.

И, разбира се, трябва ти валидна дефиниция за ‘беден’. Но ‘беден’ е относителен термин; той има смисъл само когато е съпоставен с ‘богат’. Така че преди да знаеш кой е беден и заслужава помощта ти, в обществото ти трябва да има богати хора, тези, които са намерили начин да произвеждат излишък и имат достатъчно от него, за да го споделят с твоите бедни.

И така, мой социалистически приятелю, преди да осъществиш ‘решението’ си ти трябва изцяло капиталистическа среда в която да помогнеш на твоите бедните. Това, което е видимо в твоите очи – даването на пари на бедните – е нито социалистическо, нито капиталистическо. В действителност всички невидими предпоставки за твоята помощ са единствено капиталистически и нищо друго. Следователно има само един начин да се помогне на бедните: капиталистическият начин.“

Дори Ротбард да не каже точно тези думи, можем да си представим, че неговият отговор като цяло ще следва същата логика. Класическият либерализъм ни е научил да взимаме под внимание контекста, който не се вижда зад видимите неща, и така да бъдем информирани относно икономическите въпроси. Точно това е превърнало класическите либерали в толкова силни и влиятелни мислители.

Затова е толкова жалко, че Ротбард не използва същата логика последователно във всичките си творби и мнения. Прилага я спрямо икономиката, но отказва да я приложи спрямо други сфери, като социологията и философията. Примерът, който изниква в съзнанието ми, е негова статия от 1990 г., преиздадена отново миналата семица от LewRockwell.com: „Да дойде Царството: Политиката на хилядолетието“. В нея Ротбард пише следното:

Със своята обичайна прозорливост, Гари Норт вижда, че двете позиции са и трябва да бъдат противопоставени, като по този начин залага на карта цялата си позиция относно калвинисткия презумптивизъм. За съжаление, презумптивизмът не е възглед, който би спечелил привърженици извън кръга на консервативните калвинисти, а предполагам, че дори там може да удари на камък. (Наистина ли има само християнска химия, християнска математика, християнски начин да се лети със самолет?)

Наистина, има ли християнски начин да се лети със самолет?

Иронията в този цитат е, че същият параграф, в който Мъри Ротбард казва на Гари Норт, че презумптивизмът ще бъде приет ограничено, завършва с най-презумптивния въпрос, който би могъл да зададе. И така, Ротбард несъзнателно разрешава въпроса с презумптивизма: Всички хора са презумптивисти, независимо дали го признават или не, независимо дали го осъзнават или не. Всеки приема нещо за даденост, когато задава въпроси или дава отговори. Неизбежно е. Това е част от същността на човешкото мислене.

Гари Норт е презумптивист когато пише книгата си – презумпцията му е Бог и Неговото Слово.

Социалистът в примера ми по-горе е презумптивист когато изказва мнението си за помагане на бедните: Пари, стоки, производство, пазар, цени – той взима всичко това за даденост.

Мъри Ротбард също е презумптивист когато задава въпроса си: той приема за даденост… самолет! Приема за даденост, че самолетът просто съществува от нищото и пита: наистина ли има християнски начин да се лети с него? (Оставете въпроса как се е появил, може да добави той, но не го прави.)

Но можем ли наистина да приемем самолета за даденост и да отговорим на въпроса на Ротбард? Не мисля. Не можем да допуснем съществуването на самолета от нищото повече, отколкото социалистът може да допусне съществуването на пари, стоки, производство, размяна, пазари и т.н. И така, за да отговоря на въпроса му трябва да приложа на практика това, което съм научил от него и другите класически либерали: разбери как всъщност самолета се е появил. Да видим.

Самолетът се нуждае от някакво познание за природните закони. Следователно трябва да започнем с човек, който вярва, че природата има закони. Или по-скоро цяло общество, което го вярва. Един единствен всеобхващащ първоизточник обединяващ цялата реалност е основополагащ за всяка система на познание. Общество, което вярва, че природата е сблъсък между добри и зли личностни окултни сили, едва ли би развило концепция за „природни закони“. Езичеството никога не е развило наука.

Също така този човек или общество трябва да вярва, че човешкият ум е способен надеждно да открива и разбира тези природни закони. Например индуизмът вярва, че всички възприятия са илюзорни; той никога не е развил наука. Също, едно общество, което вярва, че човешкият ум е еволюирал случайно и е случаен продукт на случайни химически процеси, няма причина да вярва, че човешкия разум има надеждна връзка със заобикалящия го свят, така че защо да се доверява на някакви закони, които може да „открием“?

След това този човек или общество трябва да вярва и в обратния процес – че теоретичните идеи и мисли на човешкия разум имат надеждно и предсказуемо приложение във външния свят. Дуализмът, с неговото радикално разделение на разума и материята, може да създаде някои идеи, които приличат на „наука“, но никога няма да ги реализира в технологии. Гърците са един от многото примери, които идват наум.

След учените ни трябват и експериментатори. Трябва ни някой, който вярва, че неговият разум може правилно да интерпретира резултатите от екперимента и следователно вярва, че така нареченият „научен подход“ е наистина полезно средство. Всякаква вяра във върховна случайност би била разрушителна за „научния подход“.

Също така се нуждаем от разделяне на труда между експериментаторите; трябва ни група от хора, които вярват, че в края на краищата зад всички експерименти стои единен принцип, независим от времето, географското положение, миналото на индивида или размера обувки на експериментатора. Трябва да вярват в законността на повтарящите се експерименти и резултати.

Ами от икономическа гледна точка? За да имаме самолет, някой трябва да повярва, че печалбите от велосипедния му магазин ще бъдат използвани по-добре за построяването на първия експериментален самолет, отколкото за вино, жени и спорт. Нуждаем се от някой, който вярва, че си заслужава да рискува живота си, за да направи първия полет при Кити Хоук, Северна Каролина. Нуждаем се от общество, което вярва в интелектуалните, както и във физическите права над собствеността, за да е сигурен откривателят, че ще бъде награден за усилията и инвестираните време и ресурси.

С две думи, никой не построява самолет за една нощ. Инвеститорите трябва да вярват в стойността на времето и стойността на бъдещите печалби за сметка на настоящите разходи. Те трябва да вярват в предсказуемостта на пазара и споделянето на общи ценности с предприемачите; все пак никой не дава парите си на морално ненадежден човек. Обществото трябва да вярва в морални закони, които наказват злосторниците.

И отново, когато самолетът е построен се нуждаем от пилот, който вярва, че откритията и експериментите на другите хора в миналото са надежден индикатор за безопасността на самолета; с други думи на пилотите им трябва вяра в принцип, обединяващ миналото и бъдещето. Същото се отнася за пасажерите. Те пък от своя страна трябва да вярват, че времето им е по-ценно от парите, които плащат за самолетен билет. Никой не строи самолет ако обществото не вярва в използването му.

Сега погледнете нагоре. Докато изброявам само някои от най-важните предпоставки за съществуването на самолета, използвах думите „вярва“ и „вяра“ многократно! Нито една от физическите стъпки към изследване, експериментиране и построяване на самолет не биха били предприети, освен ако няма хора, които вярват във всички тези неща. Самолетът не е самосъществуващ; той е продукт на система от вярвания. Ако ще обсъждаме самолета по рационален начин, първо трябва да вземем предвид тази система от вярвания като невидима причина за съществуването на самолета.

И така, за самолета е нужно едно общество да вярва конкретни неща за човека, закона и времето. А преди всичко се нуждае от конкретни вярвания за общият първоизточник на всички тях: Бог. Без него самолетът не може да съществува.

Ако Мъри Ротбард искаше да тръгне от самото начало, щеше да види, че има само една система от вярвания, която обединява всички тези нужни вярвания: християнството. Това, че самолетите, и не само те, са построени за първи път в християнска нация, не е случайно. Твърденията, които Ротбард изказва в началото на своята статия, че „християнството е изиграло централна роля в Западната цивилизация и е оказало важно влияние върху развитието на класическия-либерализъм“, са неправилни. Правилното твърдение би било: „Християнството е единствената сила изградила Запада. Всяко друго влияние е изиграло единствено разрушителна роля.“

Всъщност дори естественият закон на Ротбард е немислим без християнството. Ако беше отделил време да направи изследване „Колко естествен е естественият закон“, щеше да открие, че мнозинството от хората в историята не биха се съгласили с „естествеността“ на неговия естествен закон. Единство християните биха се съгласили. Защо? Защото той е взел концепцията от тях! А след това е отрязал единственото, което прави естествения закон „естествен“: Бога на Библията. Но без Него няма естествен закон; и следователно само законът, който е открит в Библията е естествен. Обявявайки някакъв естествен закон, който не се нуждае от Бог, Ротбард много прилича на терориста в хумористичното клипче, който се хвали, че е учил в „проклетия Американски университет в Кайро“, докато ругае срещу „неверниците“.

И така, да отговоря на въпроса на Ротбард, съществува само един начин да се лети със самолет: християнският начин. Всички други трябва да вземат назаем светоглед и презумпции от християнството, за да имат самолет с който да летят. Фактът, че нехристиянинът използва и лети със самолет не прави самолета по-малко християнски; също както парите не стават по-малко капиталистически, когато социалистът ги използва, за да ги даде на бедните. Самолетите са християнски, от началото до края, също както е и цивилизацията, науката, технологията и защитата на свободния пазар. Никой друг не би могъл да ги създаде.

Статията е взета оттук: http://americanvision.org/3423/is-there-a-non-christian-way-to-fly-a-plane/
Превод: Филип Папратилов

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>