Проповедници със секири

от Божидар Маринов

Свети Бонифаций

Дълбоко в сърцето на съвременна Германия, в провинция Хесен (Hesse), се намира малък скромен град от само 15 000 жители. В средата на този град има внушителна катедрала, която е построена между 12 и 14 век. Пред катедралата е разположена статуя на мъж в монашеско облекло, стоящ върху прясно отрязан дънер на дъб, с голяма саксонска секира в ръце.

Скромният град е Фрицлар (Fritzlar), който се е наричал Гайсмар (Gaesmere) в древни времена. Той е познат в Германия като родно място на две големи събития: Тук е започнала християнизацията на Германия и тук е мястото, където Германия се е родила политически като държава. Статуята е на англо-саксонски монах и проповедник Уинфрид, който е познат като Свети Бонифаций — светец покровител на Германия и Холандия. Дънерът на който стои е остатъкът от дъб, който е принадлежал на най-високопоставения германски бог — Тор. Дъбът на Тор е бил средище на езичническата религия на местното племе хесенианци и повечето германци по това време.

През 723 година, по пътя си към Тюрингия (Thüringia), Свети Бонифаций спрял в Гайсмар. Дотогава той от пет години e работел като проповедник във Фризия, Хесен и Тюрингия, обаче само с ограничен успех. За нещастие, както неговия биограф Уилибалд (Willibald) разказва: „тези германци, които той обръща, никога не са достатъчно силни във вярата — докато почитат с устните си Христос, те тайно се връщат към предишните си езически обичаи и пак започват да жертват на езическите си богове и да се занимават с гадаене, чародейство и други подобни практики.“

Тогава Бонифаций решил да се справи с проблема веднъж завинаги, като го атакува в сърцето на тяхната езическа религия. Една сутрин, заобиколен от разярена езическа тълпа, той се появил до Дъба на Тор със секира в ръце. Хората го проклинали и очаквали боговете им да се намесят и да убият проповедника. Той замахнал и направил първия удар. Веднага след това, според Уилибалд: „дошъл силен вятър и развял клоните на стария дъб.“

След като видели, че Тор не успял да защити святото дърво и да убие Бонифаций, Хесенците се обърнали към Христос. Счита се, че това събитие е началото на християнизацията на Германия. От Хесен новината се разнесла и другите германски племена се обърнали към християнството. След тази случка, Бонифаций минал през много места и разрушил олтарите и високите места на езичницити, доказвайки превъзходството на възкръсналия Христос над жадните за кръв германски божества.

Бонифаций е бил убит мъченически през 754 година. Дотогава той е архиепископ и митрополит на цяла Германия, с няколко епископа и мисии установени от него. Вече, с изключение на Саксонците и Фризийците, всички Германски племена били обърнати към Христос.

Урокът

Какво е накарало Бонифаций да се изложи на гнева на езичниците от Хесен и да рискува да бъде убит от тях заради оскверняването на главната светиня на тяхната религия?

Очевидно първите пет години на провал са научили Бонифаций на урок: няма значение какво количество лични обръщания във вярата проповедникът е способен да направи. Ако той не предизвика главният идол на обществото, новоповярвалите винаги ще се връщат обратно към езичеството.

Всяко езическо общество има своя главен идол или идоли. Този главен идол определя и установява всяко взаимоотношение, всеки обичай, всяка институция, всяка дума и изречение, всяко юридическо правило, всеки научен и образователен критерий. Поради това, дори докато заявяват вярата си в Христос, новоповярвалите са принудени да определят и установяват всички свои взаимоотношения и обичаи според водещия идол в обществото им. Така това става тяхната главна битка — техния препъни камък за отпадане от вярата. За тези нови християни най-голямата вътрешна борба е противоречието да вярват в Христос, докато живеят според идолопоклонническите правила.

И така, вместо истински вярващи, проповядването произвежда само бъдещи отстъпници от вярата, ако не прави всичко от себе си, за да предизвика главния идол на обществото. Бонифаций научил това по трудния начин и затова променил стратегията си. Той вече не бил проповедник на отделните души на германците, а бил проповедник на самата Германия. И предизвикал главният идол на Германия. За да запази духовните си деца от отстъпничество, той е трябвало да се справи с главния противник — самият Тор. Вместо да чупи съчките една по една, той положил секирата в корена на германската езическа култура. Резултатът бил че обърнал всички племена към Христос.

Ранната църква и императорът

Бонифаций не бил първият, който разбира този важен принцип. Ранната църква, както е записана от Лука в Дейния на апостолите, не е била загрижена само за оправянето на личния морал и личния религиозен живот на новообърналите се християни. Тя не е била преследвана, за това че произвежда поклонници на Христос, нито е била преследвана заради моралната чистота на своите членове. Ранната църква е заявявала безкомпромисно, че е „имало друг Цар — Иисус [вместо императора — б.пр.]“ (Деяния 17:7).

Това e спечелило на християните честта да бъдат храна за лъвовете и да служат за живи факли на празненствата на императора. Чрез заявлението, че Христос е бил Цар на царете и Господар на господарите, християнското благовестие реално е било насочено срещу главния идол на обществото — култа към императора.

И така, в ежедневието си вярващия може да намери емоционален заряд и сили да остане верен на своя Господ и Спасител само при едно условие — пълно предизвикателство срещу главната догма (или идол) в обществения ред. Само чрез опониращ мироглед на господстващия в обществото, вярващият може да намери мястото си в Божието царство, което да бъде алтернатива на грешната пародия на цивилизация, която вижда около себе си.

Християнин с учение само за спасението на неговата душа, без учение за реформиране на неговата култура и предизвикване на основните идоли, живее двуличен живот — неговият дух служи на Бога, докато неговото тяло, ум, пари, работа и взаимоотношения служат на идолите. Ако той не притежава знание, което да затвори тази празнина, накрая ще бъде силно изкушен да остави духа си да последва ума, тялото, парите, работата и взаимоотношенията, и ще се предаде на идолите.

Това е, което се е случвало с духовните деца на Свети Бонифаций след неговите първи години проповядване. Така той след като научил урока си, действал адекватно.

Днес много малко проповедници разбират тази важна истина за благовестването. Мисиите вече не са всеобхващащи цели народи. Те са само за „печелене на отделни души.“ Много трудно ще ви бъде да намерите мисионерскиа организация, която да насърчава нейните проповедници да разобличават основния култ на обществото и да му се опълчват. А още по-трудно ще намерите такива проповедници. Повечето са съсредоточени върху мантрата „печелене на души.“

Като че ли е възможно да се отдели душата на човек от неговата култура и взаимоотношения; или да се отдели душата му от юридическата, икономическата и политическата реалност в обществото, в което живее!?!

Съвременният идол

Днес обществата също имат своите свещени дъбове. Колкото повече се развива и напредва едно общество, все по-сложни и усъвършенствани са неговите идоли. Те все по-фино неуловимо хващат в капан душите на хората. В общества като Европа, Латинска Америка или Източна Азия (а дори и Съединените щати) вече няма официални светилища. Те са заменени с по-усъвършенстван идол — държавата на благостъстоянието (welfare state). Няма свещени дъбове, нито видими и осезаеми олтари. Няма официални жертвоприношения, врачувания и заклинания. Въпреки това, държавата има своите скрити жертвоприношения и светилища.

Цялата днешна култура претендира, че е „рационалистична“ и „научна“, но въпреки това е хваната в мрежите на най-нерационалния идол в историята. Той владее толкова силно над умовете на хората в тези общества, че дори не се намира кой да се противопостави. Тази социалистическа държава на благосъстоянието е доказала с времето, че е напълно неспоспобна да изпълни дори и едно от нейните обещания. Но дори и тогава, мъжете и жените от тези общества продължават да възлагат упованието и надеждата си в техния идол, без да се замислят и най-малко, че тяхната вяра е заблудителна и измамна.

И въпреки просперитета на този идол, днес рядко виждаме проповедници, които да го предизвикват. Не е за чудене, че Европа се смята за гробището на мисионерите. Те отиват и благовестват, изграждат църкви, обръщат души и установяват редовни богослужения. Но е само въпрос на време църквите да се разпаднат, след като тези проповедници се завърнат обратно у дома си.

И тук няма нищо странно. Новоповярвалите хвалят Христос неделя сутрин, но след това от понеделник до събота вечерта техния живот е изцяло формиран и контролиран от култа на всемогъщата държава на благосъстоянието. В това отношение новите християни нямат никакво учение, никакъв мироглед и никаква алтернатива. Те нямат уменията да се опълчат на контрола. Това е защото обикновено техните проповедници са били безмълвни и никога не са предизвиквали идола на обществото.

Накрая, както Свети Бонифаций е разбрал, богът на понеделник сутрин завзема властта и Богът на Неделята остава само празна религиозна черупка. И така, вярващият се предава, тъй като е оставен без средства да защити вярата си срещу могъщ идол. А когато хиляди мисионери видят разрушен плода на тяхната усърдна работа, те обявяват това общество за „гробище за мисионери.“

Такова определение, все пак, е грешно. Никое общество само по себе си не е „гробище за мисионери.“ Грешката е в самите проповедници. Истината е, че те никога не са започвали реалната мисионерска дейност. Проповедникът не е благовестител, докато не забие секирата при корена на свещения дъб на съответното общество. Той не е истински благовестител, докато не отправи предизвикателство към култа в обществото. Изпращане на послание, което адресира само отделната душа и никога народа в който тази душа живее, е само упражнение за безполезност. Само едно обширно и всеобхватно предизвикателство — послание, което обявява Исус Христос за Господ над всичко (включително управата и властта) — може да спечели една нация за Христос.

Това е урокът, който съвременните проповедници трябва да научат.

Стратегията на Свети Бонифаций да разруши светилището на езическите богове му е коствала живота. 30 години след повалянето на Дъба на Тор, остарелият архиепископ е бил нападнат от Фризийци, чиито светилища е бил разрушил няколко дни по-рано. Неговият биограф твърди, че те искали само съкровищата от неговия сандък. Но когато отворили сандъка, те намерили само книгите които светията е донесъл със себе си.

Обаче ние ще оставим връзката на книгите с мисиите за някоя друга статия.

Статията е взета от тук: http://www.americanvision.org/article/missionaries-of-the-ax/
Превод: Райчо Николов (paucku.com)

5 отзива

  1. Митко says:

    Твърде много разруха и противопоставяне… Думите на Христос са за добруване и промяна в сърцето, а не за рязане на дъбове :) Въпрос на интерпретация и личен пример, не винаги похвални… Хич не е работа на съвременните християни да рутят къщата на Биг Брадър, напирмер. Просто сменяме канала :)

  2. paucku says:

    Ние сме мъже, Митко, и Бог ни е призовал да воюваме (Матей 10:32-36), а не да хленчим „стига се противопоставяхте.“

    Тук въобще не става дума за телевизионното шоу, а за реалността — всички ние сме в матрицата на държавата и малко или много скачаме, когато Големия брат каже „хоп“.

    Като християни, които са проводници на Божията воля и като свещенници на Живия Бог, изискваме от държавата да стане праведна под управлението на Помазаника Исус — царят на царете.

    Когато праведните са на власт, людете се радват; Но когато нечестивият началствува, людете въздишат.
    Притчи 29:2

  3. Teo says:

    Митко, а как ще интерпретираш действията на Христос, когато влезе в Божия храм и изпъди хората, които не използваха храма по предназначение и им прекатури масите и столовете, че накрая дори се усмели да им се скара?

  4. Симеон says:

    Отлична проповед,вдъхновяваща!Остава да се започне войната с идола-държавна власт.

  5. Идолът на съвременния свят не е „държавата на всеобщото благоденствие“ (a propos, лансирана от германския канцлер Ото фон Бисмарк). Именно чрез тази идея на Бисмарк човечеството беше спасено от неминуемата победа на марксическия комунизъм. Тотално обезправеният пролетариат, който „няма какво да губи, освен собствените си окови“, благодарение на тази „държава“ успя да се превърне в работническа класа, а след това – и в средна класа. А средната класа е гръбнакът на обществото. За съжаление алчността на банковия капитал разруши тази идилия и строши хребета (средната класа) на държавата , превръща работническата класа отново в мизерствуващ пролетариат. Така безбожните лихвари-сарафи са на път да осъществят мечтата на Маркс – световна пролетарска революция (впрочем, никъде в „Капитала“ авторът му не обелва и дума срещу банковия капитал; защо ли?). Еклисиаст 10:19 посочва вечния, особено силно изявен днес, идол на света: „…ПАРИТЕ са отговор на всичко“.

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>