Значението на Теокрацията

от Р. Дж. Ръшдуни

Малко неща са толкова често криворазбрани колкото са същността и значението на теокрацията. Обикновено се предполага, че това е диктаторско управление на самоназначили се хора, които твърдят, че управляват от името на Бога. В действителност теокрацията в библейския закон е най-близкото нещо до цялостното либертарианство, което може да съществува. В библейския закон единственият обществен данък е при преброяването, еднакъв за всички мъже над 20 годиншна възраст (Изход 30:11-16). Този данък осигурява компенсация или защита на хората, т.е. осигуряване на защита за гражданите от страна на държавата под формата на министерство на правосъдието (Римляни 13:1-7). Този силно ограничен данък е продължен от евреите след падането на Йерусалим и от 768-900 сл. Хр. спомага еврейското княжество Нарбон (във Франция) и други райони да станат важни и влиятелни области (виж Arthur J. Zuckerman: A Jewish Princedom in Feudal France 768-900; New York, N.Y.: Columbia University Press, 1965,1972). Този данък е ограничен до половин шекел сребро на човек.

Всички останали функции на държавата се финансират от десятъка. Здравеопазване, образование, социални грижи, поклонение и т.н.; всички те се осигуряват чрез десятъци и дарения. Една десета от този десятък (т.е. един процент от доходите на човек) отиват за свещениците, за поклонение. Вероятно еквивалентно количество отива за музика и за поддържане на храма. Десятъкът е данъкът на Бога, осигуряващ основно управление по Божия начин. Вторият и третият десятък финансират социалните грижи и семейната почивка и веселие пред Бога (виж E.A. Powell и R.J. Rushdoony: Tithing and Dominion, Ross House Books, P.O. Box 67, Vallecito, California 95251).

Това, което днес не осъзнаваме и трябва да си възвърнем е фактът, че основното управление е самоконтролът на заветния човек; след това семейството е централната институция на управление в Писанието. Училището е управителна агенция, както е и църквата. Нашето призвание също управлява нас и обществото ни. Държавното правителство трябва да бъде една форма на управление между много други, при това малка. Езичеството (и поклонението на Ваал във всички форми) превръща държавата и всички нейни управници в ходещи по земята богове и им дава тотална власт във всички области. Пророците осъждат всички подобни идолопоклонства, а апостолите заявяват: “Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците” (Деяния 5:29).

От дните на цезарите до управниците на демократичните държави и марксистките империи, безбожните осъзнават това, което християните твърде често не успяват, а именно, че библейската вяра изисква и създава управление, конкуриращо се с хуманистичната държава. Неправилната вяра се опитва да ограничи библейската вяра до човеко-центричен минимум – спасение. Спасението, нашето новорождение, е абсолютно необходима начална точка за християнския живот, но ако бъде превърнато в крайна цел, той (християнският живот – Бел.пр.) е ефективно отречен. Тогава спасението се превръща в нещо човеко-центрично и еготично, когато всъщност е Бого-центрично и изисква смъртта на нашето грешно и себе-центрично его, а не възцаряването му. Ние сме спасени според намеренията на Бога, спасени да служим не само във времето но и във вечността (Откровение 22:3). Да бъдем спасени означава да бъдем част от едно ново създание и Божието Царство, да бъдем функциониращи части на това царство.

Следователно в теокрацията управляват Бог и Неговият закон. Държавата престава да бъде господар и владетел над човека. Божият данък, десятъкът, се използва от праведни мъже за създаване на училища, болници, благотворителни агенции, съветници и др. То осигурява музиката, както е в Писанието. Всички основни обществени финанси, освен данъка на глава от Изход 30:16, се осигуряват от десятъците и приносите. Приносите са това, което надвишава дадения десятък.

Тъй като десятъчните бюра не разполагат с никаква принудителна власт за събиране на средства, никое не може да съществува отвъд полезното служение спрямо Бога и хората. За съвременната държава, безполезността и корупцията не са проблем; те не ограничават властта ѝ да събира повече данъци. Всъщност държавата повишава данъчната си власт, защото е по-корумпирана и по-безполезна, защото увеличаващата ѝ се бюрокрация го изисква.

Сенаторът на щата Калифорния Х. Л. “Бил” Ричардсън неколкократно призовава да се обърне внимание на факта, че бъдат ли избрани, обществените представители реагират единствено под натиска на гласоподавателите, които са ги избрали, а повече на техните колеги и началници. Без вяра, те са ръководени от властта.

Хората може да се оплакват от неотзивчивостта на представителите, които са избрали, и техните колеги и началници, но нищо няма да промени този факт освен промяна във вярата на електората и избраните. Хората отговарят и се подчиняват на господстващата власт в живота, вярата и възгледите си. Ако тази господстваща власт или бог в техния живот е държавата, те ще отговарят пред нея. Ако е човек или собственото им его, те ще бъдат управлявани от него. Но ако Триединният Бог от Библията властва над тях, тогава те ще отговарят и ще се подчиняват на Неговия закон. Хората се подчиняват на боговете си.

Една от по-важните книги в този век е книгата на Албърт Джей Нок, Нашият враг, държавата (Albert Jay Nock, Our Enemy, The State, Caxton Printers, Caldwell, Idaho, 1935ff). Без да се съгласявам с Нок във всичко, трябва да се съглася с него, че съвременната държава е новата църква и спасителна институция на човека. Обаче държавата е анти социална институция, решена да подтисне и унищожи всяка религиозно или историчеси основана власт на обществото. С Ф. Д. Рузвелт и Новият курс, целта на етатистите става открито “пълното унищожаване на обществената власт чрез поглъщането ѝ от страна на държавата” (стр. 21). Това ще продължи по самоубийствения си курс докато не свърши нужната сила на обществото да финансира държавното планиране (както е станало в Рим). Във всяка област държавната намеса се финансира от производителността на не-етатистическия и икономически сектор: “Намесата пречи на производителността; следват недостиг и безпокойство позволяващи допълнителна намеса, която от своя страна задълбочава спъването на производителността; процесът продължава докато накрая, както в Рим в III век, производителността прекъсва изцяло и заедно с нея изчезва източникът на финансиране” (стр. 1510). Вярно е, че престъпността трябва да се подтиска, но вместо да прави това, държавата охранява своята монополна престъпност.

Към това може да добавим, че разрешението на проблема с престъпността и несправедливостта не се състои в повече власт за държавата, а в Божия закон и новородения човек. Най-добрата защита срещу престъпността е праведният човек и праведното общество. Нещо повече, когато Божият закон се занимава с престъпността, той изисква реституция или смъртно наказание за рецидивистите (виж Р. Дж. Ръшдуни: Институти на Библейския закон).

Още една важна точка от Нок: той обръща внимание на факта, че “силата на обществото” някога се е грижело за всички спешни случаи, помощи и бедствия. При наводнението Джонстаун всички помощи и възстановителни работи са резултат на голямо количество “частни” дарения. “Изобилието, измерено само в пари, било толкова голямо, че когато всичко било възстановено останали към един милион долара” (стр. 6).

Някога това е бил единственият начин за посрещане на такива кризи. Може ли да се случи отново? Фактът е, че се случва. Днес между 20-30% от всички ученици, от предучилищна възраст до гимназията, са в не-етатични училища и има вероятност процентът да надмине 50% до 1990 ако християните защитят училищата си от етатическа намеса. Повече и повече християни осъзнават задълженията си за грижа към родителите си; църквите в много случаи отново обмислят грижата за възрастните членове. Основават се домове за възрастни хора, както и поправителни домове за деца. (Едно от по-известните, под управлението на Лестър Ролоф, е атакувано от държавата, която отказва да признае греха като основен проблем на виновниците, и възстановяването и санкционирането като последствие.) Християните навлизат в сферата на радиото и телевизията, не само за да проповядват спасение, но за да прилагат Писанието по политически, икономически и други въпроси.

Освен това, навсякъде християните си задават въпроса: “Какво трябва да направя сега, след като съм спасен?” Отговорите са разнообразни: “Издаване на учебници за християнски училища” и други. Осъзнава се нуждата за подновяване и разширяване на християнски болници и още много, много други. В Исая 9:6-7 ни се казва, че когато Исус се ражда, управлението е на рамото Му и “управлението Му и мирът непрестанно ще се увеличават”. Чрез даване на десятъци и аквтивност, нарастващ брой вярващи се подчиняват на Христовото управление и реорганизират живота и обществото спрямо него.

От Франсис Бейкън до наши дни, същността на хуманизма се състои в следното кредо: “за да бъде човечен, човек трябва да властва” (Jeremy Rifkin with Ted Howard: The Emerging Order, стр. 27). Това е заобиколен начин да се каже, че човек не е човек освен ако управлението над всичко не е на раменете му, освен ако самият той не е бог. Това е, което изкушителят изразява в програмата си за бунт срещу Бога (Битие 3:5). Джон Лок развива тази религия настоявайки, че християнството е въпрос от лично значение, а не обществено. Така то не може да бъде основа за обществена дейност, а само за лична вяра. Според Лок основата за държавата и обществения живот е в разума.

Но разумът, отделен от християнската вяра и презумпции, станал човешката воля, или по-точно човешката воля в цялостна независимост от Бога. Тогава държавата започва да присвоява една сфера в живота след друга като обществено владение и следователно подвластни на държавата като въплъщение на разума.

Философията и “разумът” на Лок са самият човек! Човекът, вместо да бъде грешник, е, или поне в сферата на хората и обществото, морално неутрален; той е празен лист хартия и това, в което се превръща, е продукт на образованието и опита. Така за държавата става необходимо да контролира образованието, за да може да произведе желания вид човек. Държавата присвоява публичния сектор. От гледна точка на християнската вяра, публичният сектор, както всички други неща, принадлежи на Бога и на свободното общество подчинено на Него. Църквата е внимателно изместена от претенциите ѝ за обществената сфера когато държавата си я присвоява дори с повече власт. Но това не е всичко. Държавата разширява публичния сектор чрез нови дефиниции, така че постепенно сфера след сфера попадат в ръцете ѝ. Присвоено е образованието, както и контрола над икономиката – контрол, който сега унищожава парите и намалява обществената и икономическата производителност. Изкуството и науката са субсидирани и контролирани и умоляват за още. Бракът и семейството са контролирани; съвещанието на Белия дом за семейството гледат на него като на обществено и следователно сфера на етатистите, която държавата трябва да завладее и контролира.
Древен Рим считал религията сама по себе си за обществена област и затова я регулирал и контролирал. (Самата дума “литургия”, по произход гръцка, означава обществена служба. Религията наистина е обществен въпрос, повече отколкото държавата, но това не я прави въпрос на етатически контрол.) Също като всички древни езически държави, Рим приравнявал обществената сфера с областта на държавно управление и виждал всичко като държавно владение.

Всяка институция, която смята себе си за обществено владение, е тоталитаризъм. Всички обществени и лични неща са във владението на религията и под Бога. Няма институция, било то църква или държава, която може да приравни себе си с Бога и да претендира за контрол над обществената (или личната) област. Всяка област в живота е взаимозависима с другите области подчинени на Бога. Както математиката няма “право” да контролира биологията, така и църквата или държавата нямат “право” да се контролират една друга или каквото и да е друго нещо отвъд тяхната строго ограничена област на владение.

И така, има различни области на управление под Бога. Те са ограничени, взаимозависими и подчинени на Божието суверенно управление и закон. Те не могат законно да превишат областта си. Законната финансова власт на всички е ограничена. Държавата има малък данък на глава от населението. Десятъкът финансира всички останали области.

Трябва да се подчертае, че десятъкът е на Господа, не на църквата – разлика, която някои църковни настоятели решават да пропуснат или пренебрегнат. Това ограбва индивидуалния вярващ от всяко право да се оплаква; чрез праведно използване на неговия десятък, той може да създаде нови агенции, църкви, училища и институции, които да разширят Божието Царство във всяка област от живота и мисълта. Святостта не идва чрез способността ни да се оплакваме и хленчим за състоянието на нещата, но чрез нашата вярна употреба на десятъка и властта, която Бог ни дава да преправим всичко според Неговото слово.

Десятък и праведни действия, те са ключът към господство. Ние сме призовани да господстваме (Битие 1:26-28; 9:1-17; Исус Навин 1:1-9; Матей 28:18-20; и т.н.). Мандатът при сътворението е нашият заветен мандат; възвръщане към завета чрез Христовото изкупление ни възстановява в мандата, за да упражняваме господство, и ни дава сила да го изпълним.

Различните страни на този мандат могат и понякога трябва да се изпълнят чрез институции, но мандатът никога не може да им бъде прехвърлен. Мандатът предхожда всички институции и принадлежи лично на човека (Битие 1:28). Това е същността на теокрацията както ни я представя Библията. Обратно на речниците, теокрацията не е управление под държавата а управление над всяка институция под Бога и Неговия закон, и под действието на свободния в Христос човек да доведе всяка област от живота и мисълта под Христовото царуване.

Статията е взета оттук: http://chalcedon.edu/research/articles/the-meaning-of-theocracy/
Превод: Филип Папратилов

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>