Библейският възглед за частната собственост

от Гари Демар

Божият суверенитет включва притежаване на цялото Му творение. Когато Мелхиседек благославя Аврам, казва, “Благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Създател на небето и на земята” (Битие 14:19). Библията продължава връзката между суверенитета и притежанието като заявява на Израил, че цялата земя е Негова (Изход 19:5). Бог изисква подчинение от хората Си, защото живеят сред творението Му. Те са отговорни като служители на Божия ред. Не могат да имат претенции за независим суверенитет или независима собственост. Псалмистът записва Божиите думи: “Слушайте, люде Мои, и ще говоря, – Израилю, и ще заявя пред тебе: Бог, твоят Бог съм Аз… Защото Мои са всичките горски зверове, И добитъкът, който е по хиляди хълмове… Ако огладнеех, не щях да кажа на тебе; Защото Моя е вселената и всичко що има в нея.” (Паслми 50:7, 10, 12). Новият завет продължава връзката между суверенитет и собственост: “защото „Господна е земята и всичко що има в нея“. (1 Коринтяни 10:26). Няма аспект от сътворения ред, който да е извън претенциите на Бог за абсолютно притежание.

Понеже Бог е абсолютно суверен, никоя земна институция не може да изисква независимост и абсолютно притежание на собственост. Само Бог има това право. Претенциите на човека за абсолютен суверенитет е глупост като се има предвид, че “Бог е Създателя и следователно Съдържателят, Собственикът и Господарят на всичко; отделно от Него няма съществуване нито притежаване; Самият Той има абсолютен авторитет; Неговата воля е решаваща навсякъде и винаги. Отново и отново Писанието говори за Божията суверена воля.” (Herman Bavinck, The Doctrine of God, trans. William Hendriksen, Carlisle, PA: The Banner of Truth Trust, [1951] 1977, 223.) Но това не означава, че индивидите, семействата и корпорациите не могат да притежават собственост. Всъщност това означава, че притежаването на собственост се смята за настойничество напътствано от Божието Слово. Натрупването на имот чрез кражба (Изход 20:15), конфискуването на собственост чрез държавен указ (1 царе 21) и умишлено унищожение на собственост поради завист (Битие 26:12,17) са беззаконни действия, вредни за едно подредено общество. Притежанието на собственост е начин за богоугодните да изпълняват задачата си да управляват в подчинение на Бога. Той дава притежания на своите създания, за да разширява границите на царството Си, според това до колко те прилагат призванията и дарбите си под Негово подчинение; затова конфискуването на собственост е атака срещу царството и неговото разширяване.

Тъй като семейството е основната институция, в която Заветът на господството се разпространява, законите са дадени, за да пазят собствеността на семействата. Юбилейните закони в Левит 25 глава гарантират на семействата, че винаги ще притежават земя, за да могат да упражняват господство. Не можело собствеността да се обложи с данъци. Дори бащата не можел да изгуби земята на семейството заради нехайство, бедно стопанисване или дълг. Бащите са били инструктирани да оставят наследство за децата си, за да може да се продължи управлението подчинено на Бога.

Когато човек е сигурен в притежанието на собствеността си, той има област на свобода и господство, което е извън обхвата на другите хора. Ако никой човек или правителство не може да облага с данъци и да конфискува собствеността, човек може да се наслади на истинска свобода и голяма сигурност, независимо дали е проспериращ или беден. Всяка атака на часната собственост е атака срещо свободата на човека. Човешката свобода и безопасност за притежанието на собствеността му не е основана само на човешката независимост, но и на силата му. Човек има сила, когато може да действа независимо от други хора и от правителството, когато може да заяви позицията си с увереност за свобода. Всяко нападение на частната собственост е нападение на силата на свободния човек както и на свободата му. (Р. Дж. Ръшдуни, Law and Liberty, 83.)

Чудно ли е тогава, че Карл Маркс и Фридрих Енгелс през 1848 заявяват в Комунистическия манифест, първоначално озаглавен като Манифест на Комунистическата партия, че правото да притежаваш частна собственост е престъпление срещу държавата? Първата “заповед” говори за “премахването на частната недвижима собственост и прилагането ѝ като обществена собственост. Тяхната трета “заповед” премахва “всички права на наследство” (Маркс и Енгелс, Комунистически манифест, 33). Тези два декрета искат да отхвърлят библейския ред където законът срещу кражбата работи и законите за наследство са норматив. Маркс разбира, че “имуществото е сила”. Библията осигурява частна собственост за много индивиди и много семейства. Комунизмът консолидира сила под чадъра на едно правителство. От тази позиция на консолидираната власт правителството управлява индивидите, семейството, църквата, училището и всяка институция, която Бог е ръкоположил за правилното организиране на обществото. Затова правителството става и двете: суверено и собственик, измествайки Бог като абсолютен суверен и собственик на цялото творение. Направлението на хората идва от централния правителствен комитет по планирането. Този комитет определя какво е “най-добро” за хората.

Тези, които отричат частната собственост, следователно и библейския мандат за настойничество, не могат да разберат Божия ред за обществото. Частната собственост е свързана с миналото и има значение за бъдещето, защото на нея се гледа в контекста на семейството, за което Божият план е да осигури бъдещо управление. Затова Навутей не искаше да продаде лозето си: “А Навутей рече на Ахаава: Да ми не даде Господ да ти дам бащиното си наследство.” (3 Царе 21:3). На частната собствност трябва да се гледа като на част от човека и семейното му призвание от Бога. Заповедите “Не кради” и “Не пожелавай” (Изход 20:15, 17) са безмислени освен ако няма по-важни собственици отговорни пред Бог като верни настойници на Неговата собственост.

След като взаимоотношенията на създанията са част от настойничеството поверено от Бога, можем да очакваме от Него да ни държи сметка за собствеността, която ни е поверил. Настойникът управлява домочадието и ресурсите си. Притчата за неверния настойник показва колко сериозен е Бог относно ресурсите, които ни поверява. Той очаква възвръщаемост от своята инвестиция. На християнинът му е заповядано да работи докато Исус се върне: “Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне. И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с това докле дойда.” (Лука 19:12-13). Слугата, който отказва да развива и да търгува с повереното му настойничество загубва и първоначалното имущество, което му е поверено: “Вземете от него мнасата, и дайте я на този, който има десетте мнаси.” (ст. 24) Когато слушателите възнегодуват, Исус ги смълчава със следните думи: “Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който, няма, от него ще се отнеме и това, което има.” (ст. 26).

Тези, които не разбират притежанието като настойничество, рядко разбират, че без Божията ръка нямаше да имат нищо. Дори възможността да използваме имуществото, което Бог ни е дал, е от Него. Бог дава дарове на човеците (Ефесяни 4:8) и осигурява ресурси за производство:

Бог е Този, Който дава дъжд по лицето на земята, и праща води по нивите. Той прави слънцето Си да изгрява над злите и над добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните. Той облича тревата на полето, прави да никне трева за добитъка, и зеленчук за потреба на човека. Храни небесните птици. Дори врабче не пада на земята без Неговото знание и воля. Той ни дава насъщният хляб… Върху годината на благостта Си туря венец, и от следите Му капе тлъстина. Той дава дори това, с което се злоупотребява и се използва за служене на други богове. Той дава житото, виното и маслото, и умножил е среброто и златото, което употребиха за Ваала. Той прави вятъра Свой посланник и пламъците на огъня Свои служители. Цялата земя е изпълнена със славата Му. Така че размишленията на благочестивите за Неговото дело да донесат удивление и поклонение, “Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с Твоите творения.” (Йов 5:10; Матей 5:45; Псалом 104:14; 104:24; 65:11; Осия 2:8).(John Murray, The Sovereignty of God, Philadelphia, PA: Great Commission Publications [1943] 1977, 9–10.)

Неправедният настойник твърди, че той е абсолютен суверен. Претендира за абсолютна собственост, защото не успява да разпознае, че всичко добро идва от щедрата ръка на Бога. Ще дойде денят за отчет пред Бога, когато Той ще определи верността на нашето настойничество пред Него (Матей 25:21). Неверният настойник счита себе си за източник и дистрибутор на благосътояние. Той не се отчита пред никой за това как използва “своята” собственост.

Статията е взета оттук: http://americanvision.org/3756/a-biblical-view-of-private-property/
Превод: Васил Папратилов

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>