Грешката да ограничаваме Бог във времето и историята

от Марк Ръшдуни

Преди повече от 25 години един реформиран пастир ми изказа признателността си към трудовете на баща ми и служението на Халкедон. Каза, че е съгласен с почти всичко, което е чел, с изключение на постмилениализма. Това не ме учуди. Срещал съм много хора, които са изразявали несъгласие по даден въпрос. Но причините, които изтъкна, ми направиха впечатление. Той каза, че не може в днешно време да види победите на Бога, които постмилениалистите представят в историята.

Бързахме, а и не успяхме да се срещнем отново, но никога не забравих този коментар, защото демонстрираше пълна липса на вяра в Божията трансцедентност във времето и историята. Този пастир живее според зрението си, не според вяра. По този начин той ограничава Бога.

Не трябва да ограничаваме Бог според обхвата на човешкото зрение, защото нашият поглед е ограничен от нашето същество. Разбирането ни за историята има тенденцията да е натуралистично и хронологично.

Натуралистичният възглед за историята вижда силите, определящите историята, като неразделна част от самата нея. Той вижда историята като изучаване на хората във връзка с тяхното общество, климат, географско положение и ресурси, и тяхното взаимодействие с групи с подобна позиция. Човешката биология, мислене и действия се възприемат като контролиращи историята. Дарвиновият натурализъм е направил днешния човек несклонен да вижда смисъл, или още по-малко посока отвъд човека и неговия свят.

Друг аспект от мисленето ни е, че историята непременно е хронологична. Бог ни е направил част от времето до такава степен, че мисленето ни и действията ни са внедрени в историята като поредица от събития, които предизвикват последващи събития.

Като християни, които вярват в Бога на библията, не можем да ограничим визията си за историята до природни и хронологични събития. Бог контролира всички природни събития. Природата е Божие творение и Той я управлява. Бог променя хората, историята и природните процеси, когато такава промяна изглежда невероятна или невъзможна. Бог не е ограничен от природни явления и процеси; всъщност те са ограничени от Неговото управление над тях.

Нещо повече, Бог не е контролиран от времето. Той е създал времето (Битие 1:5, 14-19), но Самият Той е безкраен. Това от части означава, че Той не е обект на никакво външно ограничение или решение. Времето като измерим или измервателен период е ограничение под което Бог не е подчинен.

Понеже Бог е извън времето и природата, пророчествата и обещанията са възможни. Изпълненото пророчество ни дава вяра в това кой е наистина Бог и какво означават обещанията Му. Дава ни вяра да повярваме не само, че Бог ще изпълни всички пророчества, но и че самото Му слово със сигурност е определящо за бъдещето. Бог, който е извън времето и историята е Бог, който определя времето и историята.

Историята не е натуралистична; не е причинена от хората или от природните сили в нея. Бог ръководи историята и времето е част от Неговото ръководителство. Ако се огледаме, както този пастир, и не успеем да видим възможностите, които един трансцедентен Бог може да направи, значи ни липсва вяра.

Във всяка точка от времето има много повече отколкото сме способни да видим, защото не можем да видим постановлението от Бога, което я управлява и определя значимостта ѝ. Има много повече за всеки момент отколкото самият момент. Значението на историята, миналото, настоящето и бъдещето надхвърлят моментът и земните неща, които го заобикалят. Историята е повече от серия природни събития или поредица от произволни случки. Всичко има цел, защото е управлявано от Бога с абсолютна значимост.

Статията е взета оттук: http://chalcedon.edu/research/articles/the-error-of-limiting-god-to-time-and-history/
Превод: Васил Папратилов

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>