Възстановеният рай

от Крис Ортиз

През 1986 година взех една странна книга назаем от един приятел, който ме увери, че животът ми ще бъде коренно променен. И преди съм го чувал. Всяка книга обещаваше толкова славно трансформиране, но обикновено малко или изобщо не променяше вярата ми. Тази книга беше различна и приятелят ми беше прав: предстоеше ми да бъда изумен.

Книгата е Възстановеният рай: Библейска теология на господството от Дейвид Чилтън. Има странна корица изрисувана с една от онези майсторски илюстрации използвани често за книгите на Dominion Press – изображение на златна планина, водопади, разцъфнали цветя с капки вода. Корицата сама по себе си e революционна. Кориците на повечето книги за „последните времена“ изобразяват облаци от взрив или горяща планета. Тази изобразява една визия за рай, който, заедно със заглавието, веднага ме провокира с очевидната си теза: че Бог няма да унищожи света утре, а по-скоро ще го възстанови до първоначалната му слава.

Тъй като бях отраснал в нехристиянски дом, нямаше много за отучване. Признавам, че бях приел третокласната есхатология на надвисналите последни дни, но като цяло съм оптимист. Също така бях харизматик. Следователно всичко, което намекваше за прогрес на християнството, ми харесваше.

Когато стигнах до десета глава вече бях променен. И, да, всичко се промени; и нещата продължиха да се променят докато богословието ми се развиваше. Отвъд есхатологията, цялото ми мислене беше променено от реформираната вяра и теономията. Станах християнски реконструкционист и никой от познатите ми нямаше представа за какво говоря.

Есхатология и послушание

Докато богословието ми постепенно се оформяше, скоро не се чувствах комфортно в средата под чието влияние бях преди. Опорната точка се бе преместила. Изхвърлих замърсените от предишното богословие дрехи и не виждах стойност в ученията за “по-дълбок живот” на преобладаващия харизматицизъм. Стана ми трудно да намирам обща основа с повечето християни, защото философиите ни относно историята буквално бяха на “светове” разстояние.

Основната разлика се състоеше в това, че вече имах философия за историята. Времето и историята изведнъж придобиха смисъл. Посоката, в която историята се беше отправила, носеше сериозни приложения за живота ми в настоящето и аз бях готов да приема отговорността си.

Постмилениализмът[1] беше неизбежна концепция за мен. Как може светът някога да бъде притежание на нечестивия? Всъщност повече използвах термина, за да изразя прогресивното трансформиране на обществото, отколкото просто да дефинирам периода, в който Христос ще се върне. Мисля, че повечето хора го ползват по този начин. Моят интерес си остава развитието на Божието Царство в историята, т.е. царуването на Христос във всяка област.

Но дори тази фраза става изтъркана. Казвам го почти по навик. Идеята Христовото царуване във всяка област от живота да се прояви сега се дефинира като “Християнско господство” без никакво позоваване на мотива за рая. И все пак въпросът в есхатологията е възстановяването, не господството. Връщането на Едемската градина – цялостно благословение за Божието творение.

Това е и силата на пазенето на закона: послушание с цел благословение. Въпреки, че сме застрашени за изгубим от поглед това значение, Павловата доктрина за теономията предизвиква нашата памет с простота и яснота:

Деца, покорявайте се на родителите си в Господа; Почитай баща си и майка си, което е първата заповед с обещание, за да ти бъде добре и да живееш много години на земята. (Ефесяни 6:1-3)

Дълъг живот за праведните е ясна алюзия към дните на Едемската градина; възстановяването идва чрез изпълняването на заповедите в историята. Тук Павел демонстрира правилното използване на “двуострия” меч на Божието слово: заповед и обещание — една употреба, която е силно нужна днес, за да помогне в избягването от капаните на хипер-харизматицизма и наблягането му на обещанията, или легализмът на определени консервативни църкви и техните човеко-центрични доктрини за святост. Нашето богословие трябва да насърчава радостно послушание към Божия закон със сигурно очакване, че Той ще възнагради тези, които Го търсят (Евреи 11:6).

Тук сме, за да разширим Христовото царуване във всяка сфера от живота и нашите ресурси (дарби, таланти, семейства, професии и т.н.) са основните средства, чрез които да постигнем това. Първо трябва да има приемане на идеята, че Бог възнамерява да възстанови рая и за да стане това, всяко следващо поколение християни трябва да бъде вярно на своето конкретно призвание. Това означава да стоиш на определената ти позиция.

Въоръжен си за служение. Утре, когато станеш, ще мислиш как най-добре да се насладиш на живота, или ще мислиш за битката на Господа?

—————————
Бележки:

1. Постмилениализъм: доктрината, че Христос ще се върне след дълъг период на световен мир, където правдата царува. Назад

Статията е взета оттук: http://reigninlife.com/?p=244
Превод: Филип Папратилов

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>