Добротата на Закона

от Р. Ч. Спроул

“Колко обичам аз Твоя закон!” (Псалом 119:97). Какво странно заявление на привързаност. Защо му е на някой да отправя любовта си към Божия Закон? Законът ограничава изборите ни, ограничава свободата ни, измъчва съвестта ни и ни затиска с огромна тежест, която не може да бъде преодоляна, и все пак псалмистът заявява привързаността си към него чрез пламенни думи. Нарича го по-сладък от мед в устата (Псалом 119:103).

Кое е това в Божия Закон, което може да подбуди такава привързаност? На първо място, Законът не е комплект от абстрактни правила и регулации. Той разкрива волята на Законодателя и в това отношение е изключително личностен. Законът разкрива на творението съвършената воля на Създателя и в същото време разкрива характера на този, чийто Закон е. Когато псалмистът говори за привързаността си към Закона, той не прави разлика между Божия закон и Божието Слово. Също както християнинът обича Божието Слово, така трябва да обичаме и Божия Закон, защото Божието Слово действително е Божият Закон.

Втората причина, поради която псалмистът има толкова положителен възглед за Закона, е, защото разкривайки характера на Бога, той разобличава нашето падение. Той е огледалото, което отразява нашия собствен образ – недъзите и всичко – и става детеводител, учителят, който ни довежда до Христос. Законът не ни отвежда извън Царството, а ни съпровожда в него, като ни насочва към Единствения, който е способен да изпълни изискванията му.

Божият Закон също е наръчник за нас. Псалмистът го нарича “светилник на нозете ми, и виделина на пътеката ми” (119:105). Обяснението тук навежда на мисълта за човек, който ходи по тесен път в безлунна нощ, напипвайки в тъмнината, за да намери правилния път. Погрешен завой може да доведе до падане в пропаст или препъване в болезнени тръни. Но Законът служи като лампа, за да ни покаже къде трябва да стъпим докато ходим. Той ни показва как да не се отклоняваме в пътя на гибелта. В това отношение, Законът чрез неговата светлина дарява с мъдрост този, който размишлява върху него. Чрез тази мъдрост ние разпознаваме какво е справедливост и кое е правилното нещо, което трябва да направим в трудните ситуации в живота ни. Светлината, която свети от Закона, разкрива клопките, които са заложени на пътя ни от врага и ни дава мъдрост да ги избегнем. Той става убежище, щит и източник на надежда.

Законът действа и като ограничител за нас. Нашата грешна същност е беззаконна. Силата на обръщението ни спасява от робството на греха, но не ни освобождава от всички изкушения. Ние се нуждаем от ограничението на Закона, за да държим грешните си пориви и склонности под око. В това отношение може да използваме метафората за юзда. Юздата и мундщука се слагат на коня, за да бъде възпрян от диво препускане към самоунищожение. Ограниченията на скоростта на магистралата не спират скоростта, но създават известно ограничение, което държи поривите под контрол.

Най-чудесната функция на Закона обаче, е че ни показва какво е угодно на Бога. Праведният човек е този, който се поучава в Закона ден и нощ (Псалом 1:2), и го прави, защото така намира наслада. Наслаждавайки се в Божиите наставления, той става като дърво посадено при реки от жива вода, носещо плода си на времето си (Псалом 1:3). Нашия Господ казва: “Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди” (Йоан 14:15), но ние не можем да покажем любовта си към Него, ако не знаем кои са заповедите. Познанието за Божия Закон ни дава насока за послушание от любов. Ако обичаме Бога, трябва да обичаме и Закона Му. Да обичаме Бог и да презираме Закона Му е противоречие, което никога не бива да е черта на християнина. Псалмистът казва, че Бог мрази двоумния човек, а двоумния човек казва, че обича Бог докато същевременно отбягва Закона Му (Псалом 119:113). Псалмистът казва, че повеленията, присъдите и свидетелствата на Бог са чудесни, защото пазят душата и ни предпазват от грехове, които ни завличат в робство (стих 129). В това отношение Законът е спасителен – не защото намираме спасение чрез пазене на закона, а защото Спасителя се разкрива за нас чрез него.

Накрая псалмистът казва: “Твоето слово е добре пречистено, затова слугата Ти го обича” (стих 140). Нещата, които са чисти, съвършени, са предемет, заслужаващ нашата обич. Всички тези негови функции са видими в сладостта и прелестта на Закона, който Бог разкрива. Той ни дава Закона Си, не за да ни отнеме радостта, а за да бъде радостта ни пълна. Законът Му никога не се дава в контекст на подлост, а в контекста на любовта Му. Ние обичаме Божия Закон, защото Бог обича Своя Закон и защото Законът като цяло е прекрасен.

Статията е взета оттук: http://www.ligonier.org/learn/articles/goodness-law/
Превод: Филип Папратилов

Един отзив

  1. Добрите статии като тази, са остър пирон в ковчега на посредствените антиномисти. България е пълна с шизофреници – хем обичат Бога, хем упорито настояват, че Закон Му е невалиден!

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>