Когато Бог прощава, забравя ли?

от Р. Ч. Спроул младши

Това е момент от който се срамувам дълбоко. Събранието в офиса ставаше все по-напрегнато. Аргументите бяха по-скоро разпалени. По време на дебата отрих, че не съм съгласен с мнението на президента на организацията, който беше и председател на борда. Той направи някакво предложение, на което аз отговорих: „Да не си се побъркал?“, докато останалите в стаята ме зяпаха шокирани.

Председателят остана спокоен и ми отвърна, че е съвсем наред. Знаех, че съм постъпил неправилно веднага щом думите излязоха устата ми. Когато събранието приключи, отидох при председателя, за да му се извиня. Той ми прости веднага. Не бях учуден, тъй като той ми беше прощавал откакто се помня. Председателят беше моя баща.

Десет години по-късно, разговаряхме за нещо друго, този път съвсем спокойно. Искайки да илюстрирам нещо, аз го попитах: „Помниш ли, когато на онова събрание аз казах онова толкова срамно нещо, че не си с всичкия си?“ „Не, сине“, каза баща ми, „нямам спомен“. Не питах отново. Не проверих дали говори метафорично или не. Бях удивен от характера му.

Библията често описва дълбочината на Божията прошка за нашите грехове. Той ги забравя; измива ни от тях; отдалечава ги от нас колкото запада е далеч от изтока. Това означава ли, че Той няма знание за тези грехове? Разбира се, че има. Бог знае всичко. Той знае всичко незабавно. В смисъл, Бог никога не трябва да изчислява един отговор или да си го спомня. Всичката информация е директно пред него.

Защото задаваме този въпрос, обаче, е причината Бог да използва този израз. Ние искаме да знаем дали наистина Той помни, защото сме много засрамени и ни се иска Той да не помнеше. Ние искаме да сме наистина, наистина сигурни, че ни е наистина, наистина простено. Знаем, че когато някои хора кажат, след като сме изповядали греховете си: „Вече съм забравил“, те всъщност редят архив за по-късна употреба. С Бога не е така. Няма по-късна употреба. Няма тайна, скрита злоба.

Благовестието не е велико, защото Бог, заради това, че е готин, решава да не ни държи сметка за нашите грехове. Благовестието е велико, защото моите грехове вече са разчистени, платено е за тях. Няма злоба не защото Той е забравил, а защото си спомни нашите грехове на Голгота. Греховете ни не са забравени, а простени, защото Исус плати наказанието за тях. Нашият небесен Баща ни обича така, сякаш никога не сме грешали. Нашите грехове нямат място в уравнението. Те просто не се броят, защото са премахнати на кръста.

Величието на благовестието е, че моите грехове вече са изчистени, за тях е платено.

Моят баща е любящ и милостив човек, който буквално забравя. Моят небесен Баща е любящ, милостив и всезнаещ Бог, който не може да забрави. И двамата, благодаря на Бога, могат и прощават.

Статията е взета оттук: http://www.facebook.com/notes/ligonier-ministries/does-god-forgive-forget/10150260819614391
Превод: Филип Папратилов

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>