Съвременни жени: подчиняващи се и служещи?

от Тифани

Никой не иска да бъде роб. Никой не пораства стремейки се да бъде слуга. В независима, себецентрична Америка, всички желани позиции са на върха.

Думи като „роб” и „слуга” имат негативно значение, което ни кара да мислим като за „нискоквалифициран,” „подчинен” и, в много случаи, несправедливост или нарушени права. Тогава няма нищо чудно във факта, че много жени са отблъснати от идеята да посветят своето време и енергия в „служене” на съпрузите си. Без съмнение същата фраза отблъсква доста от вас дори само като я четете.

Дори само споменаването на идеята, че жената трябва да бъде на вратата, за да посрещне съпруга си, с децата под ръка и вечеря на масата, незабавно разгневява жени, които ти казват, че си заседнала в петдесетте, или че имаш примитивен ум, неспособен на истинско критично мислене (или както една жена атакува блога ми казвайки „Когато се прибера вкъщи, казвам на съпруга си да отиде до хладилника и да МИ донесе каквото аз искам”).

Не казвам, че жените трябва да правят точно тези определени неща – просто казвам, че отзива за подобно предложение разкрива, че сърцето на съвременната жена не е никак близко до това на служител.

За тези, които не са част от християнската вяра, да имат подобна реакция е не само разбираемо, но и подобаващо заключение, имайки предвид техния светоглед. Тази статия няма за цел да защити призванието на служене за тези от вас, които са извън християнската вяра. Както и да е, за съвременните жени, които се считат за част от християнската вяра, тази толкова обичайна реакция би трябвало да е обезпокоителна. Наистина ли сме толкова горделиви, че подобно предложение да бъдем смирени и да имаме служещо отношение към нашите съпрузи, незабавно развързва езиците ни и освобождава гнева ни?

Не осъзнаваме ли, че Сара нарича Авраам „господар?” Че Ева е създадена специално като „помощник” на Адам? Че не мъжът е направен за жената, а жената е направена за мъжа? Че Библията конкретно ни нарича „по-слабия партньор?”

Ако не го осъзнаваме, тогава или не четем Библиите си, или сме оставили културата да ни повлияе до толкова, че по-скоро даваме задоволително обяснение на тези „отегчителни женски пасажи,” изхвърляйки настрана библейската непогрешимост, така че да можем да запазим своята гордост и чувство на права. Но в интерес на истината стихове като тези са част от Библейския портрет за това каква е жената и ако ги поставяме под съмнение основавайки се на културната относителност или на „Павловия личен предразсъдък за жените”, то тогава можем да оспорваме всяко друго Библейско твърдение, и нашата борба се превръща в лична – и, смея да кажа – абсурдна измислица на „вземи и избери религия,” основаваща се по-скоро на прищевките на човешкото мнение, отколкото на всяка дума, която изхожда от устата на Отца.

I Петър 3:1-6 казва: „Подобно и вие, жени, покорявайте се на мъжете си, така че, даже ако някои от тях не се покоряват на словото, да се придобият без словото, чрез поведението на жените си, като видят, че вие живеете в боязън и чистота. Вашето украшение да не е външно: плетене на косата, кичене със злато или обличане в скъпи дрехи, а скритият в сърцето живот, с нетленното украшение на кротък и тих дух, което е скъпоценно пред Бога. Защото така някога и святите жени, които се надяваха на Бога, украсяваха себе си, като се покоряваха на мъжете си; както Сара се покоряваше на Авраам и го наричаше господар. И вие сте нейни дъщери, когато правите добро и не се боите от никакво заплашване.”

Не знам за вас, но ми е трудно да си представя съвременна жена да нарича съпруга си „господар,” оставяйки го да ръководи дома и да има последната дума. Но тук виждаме Библията да казва, че това е начинът, по който святите жени се държат, и че ще бъдем дъщери на Сара ако се подчиняваме, както тя се подчинява – да не се оставяме на безпокойство, което може да съпроводи подчинението („Дали ще ръководи домакинството както трябва?” „Ами ако оплеска финансите ни?” „Но аз бих могла да се справя по-добре!”).

Битие 2:18 казва: „И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създадем подходящ помощник.”

1 Коринтяни 11:7-9 разширява това, казвайки: „Защото мъжът не трябва да си покрива главата, понеже е образ и слава на Бога; а жената е слава на мъжа. Защото мъжът не е от жената, а жената е от мъжа; понеже мъжът не бе създаден за жената, а жената за мъжа.”

Забелязвате ли специфичното разграничение, което е направено тук? Той е слава на Бога, а тя е слава на мъжа. Той беше създаден пръв, а тя беше създадена за да бъде негов помощник.

1 Петър 3:7 казва: „Така също и вие, мъже, живейте благоразумно с жените си, като с по-слаб пол, и отдавайте почит на тях, като на сънаследници на дадения чрез благодат живот, за да не бъдат възпрепятствани молитвите ви.”

1 Тимотей 2:11-14 казва: „Жената да се учи мълчаливо с пълно покорство. А на жената не позволявам да поучава, нито да владее над мъжа, но нека бъде мълчалива. Защото първо Адам бе създаден, а после Ева. И Адам не се излъга; но жената се излъга, та падна в престъпление.

Лесно е да се пропусне какво в действителност казва Библията за жените, четейки само един от тези стихове. Може лесно да го отхвърлите или изтласкате от съзнанието си. Обаче четейки тези стихове заедно става ясно, че Библейското описание на жените не е съвсем като нашето културно описание на силна жена, която винаги е равна на мъжа. Но преди да реагирате с отвращение към Библейското описание на жените като по-слабия пол, спрете за момент, за да помислите какво би означавала една подобна реакция.

Отхвърлянето на такива стихове, заради картината описваща жените като такива, на които е отредена скромна и покорна роля, е като да отхвърлим същинската картина на Христос, която ни е дадена в Писанието. Това е като да отхвърлим Неговото учение, Неговия живот и Неговия пример.

Хвърляйки поглед на Исая 53 ще видим какви са били обноските на Христос:

„Той бе презрян и отхвърлен от човеците, човек на скърби и навикнал на печал. И като човек, от когото отвръщат хората лице, презрян бе и за нищо Го не счетохме. Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари; а ние Го счетохме за ударен, за поразен от Бога и наскърбен… Той бе угнетяван и измъчван, но не отвори устата Си; като агне, водено на клане, и като овца, която пред стригачите си не издава глас, така Той не отвори устата Си.”

Въпреки че Той беше Бог, величественият Създател на вселената – с повече могъщество и величие от колкото нашите ограничени човешки умове могат да си представят – Той не предяви правото Си на всичко, както Му се полага, но страда под присмеха и подигравките сипещи се върху Му от почтени мъже, оттеглянето и отхвърлянето на множеството и жестоката болезнена смърт с престъпници.

Той ни учи, че „Последните ще бъдат първи” (Матей 20:16) и, че „По-големият между вас ще ви бъде слуга” (Матей 23:11). Той ни казва, че „който възвишава себе си, ще се смири; и който смирява себе си, ще се възвиси” (Матей 23:12).

Заповядано ни е, че „нашия дух трябва да бъде същият, като този на Исус Христос; Който както беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенство с Бога, но се отказа от всичко, като прие образ на слуга и стана подобен на човеците; и като прие човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст!” (Филипяни 2:5-8)

И така, кога започнахме да мислим, че служенето е нещо, което трябва да отхвърлим, защото не е „достатъчно добро за нас”? Наистина ли сме толкова надменни, за да мислим, че нашата грешна и слаба човешка същност трябва да крещи за права, за които дори Христос не претендираше? Христос се подчини на Отца до смърт. Той не даде просто част от Себе Си. Той даде всичко.

Ако Бог в Своята неописуема мощ бе способен да подчини Себе Си и да се смири, как ние в нашата слабост твърдим, че заслужаваме повече права, повече сила, повече чест? Ако в действителност вярвахме в думите и примера на Христос, не би ли трябвало да търсим по-ниски позиции? Не толкова почитаемите задачи в църквата? Работа, която никога няма да получи признание?

Ако в действителност обичахме примера на Христос, Който „превърна Себе Си в нищо,” не трябва ли ние като жени да не сме недоволни, да се оплакваме или да се борим срещу това да бъдем по-слабия пол, на който е заповядано да се подчини? Не трябва ли на драго сърце, както Христос, превърнали себе си в „нищо,” поставяйки настрана гордостта и оставяйки нашите съпрузи да ръководят, за възхвала и слава на нашия Небесен Баща? Не трябва ли да обичаме това, което ни е дадено да правим!? Бог не е несправедлив към жените. Той не ни мрази. По-скоро Той вижда за уместно да даде на жените роля, която Той лично прие и изпълни, роля, която ние също трябва да утвърдим и възприемем.

Статията е взета оттук: http://www.ladiesagainstfeminism.com/feminism-related-issues/modern-women-submitting-and-serving/
Превод: Венера Милова

Един отзив

  1. Веско says:

    В съвременния, цивилизован свят, повечето хора сме роби. Но не ни ловят с мрежи – ние сами се продаваме… даже се редим на опашки и сме нещастни когато не можем да се продадем! Наричаме го служба, работа, кариера – но точната дума е може би – наемник-роб.
    Колцина мечтаят за собствен бизнес, независимост от банки и институции, да творят, да създават… и да не бъдат обладани от нищо?
    И всички имаме прекрасни оправдания!
    И все някой друг е виновен :)

    Всъщност са се променили само думите – бащата на лъжата го умее – съдържанието е същото.

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>