Какъв ни е проблемът?

от Р. Ч. Спроул, младши

Между Божия град и града на хората има огромна разлика. Въпреки това, между съравноваващите се армии на семето на жената и семето на змията има нещо общо – всички сме грешници. Всъщност определящото качество на разликата може да бъде открито в начина, по който гледаме на греха. Ако анкетираме тези извън Божието царство по въпроса за злото, повечето от тях ще започнат да разсъждават чрез своите любими отговори на този често задаван въпрос: защо на добрите хора им се случват лоши неща? Това е така, защото за света проблемът със „злото“ е повече проблем на човешкото страдание. „Злото“ се дефинира в умовете им чрез неща като урагана Катрина и Уилма или това, което понякога наричаме „Божии дела“.

Ако същата анкета се проведе за Божия народ, ще чуем различна реакция. Това, което ни озадачава, не са урагани и глад. Ние не се питаме защо лоши неща се случват на добри хора, защото основополагаща за нашата изповед е истината, че единственият път, когато нещо лошо се е случило на добър човек, е когато Той доброволно го е понесъл. За нас „проблемът със злото“ не са унищожителните действия на Бога, а първоначалното унищожително действие на човека. Въпросът е как добрите хора вършат зло? Как Адам и Ева, създадени праведни и почтени, стигат до бунт срещу Създателя си? Веднъж установим ли че са го направили, вече не само няма добри хора, но няма и лоши неща. Където има болка, ние, които сме изкупени, виждаме нашите грешки. Онези, които са извън лагера, сочат Бога с пръст.

Това може би обяснява защо се справяме по-добре с бурите. Когато скръбта се довлече като морски вълни, възможно е да изпитаме болка, но нашият свят не се обръща с краката нагоре. Не е като изведнъж да се намерим необяснимо страдащи в жестоката ръка на съдбите. Вместо това ние сме спокойни, защото знаем обещанието на нашия Бог, че „всичко съдейства за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение“ (Римляни 8:28). Знаем, че за нас, накратко, не само няма добри хора, но няма и лоши неща. И знаем, че за тях (неправедните), дори лошите неща са за слава на нашия Бог.

Когато ураганът Катрина удари бреговете ни, все още имаше място за дебат, дори в Царството. Взимайки предвид добре познатите, крещящи грехове, с които Ню Орлеанс е известен, някои от нас искаха да обявят Катрина за очевидно осъждение от Бога. Ако не бяха тези казина, ако не беше френският квартал, ако не бяха парадиращите сексуални извращения, тези добри хора мислеха, че Бог би пощадил града. Други изповядващи християни заеха друга позиция. Според тях ураганът беше работа на дявола или на неговия зъл довереник, слепия шанс.

Въпреки това, който и възглед да възприемаме, ние все още възприемаме светския възглед. В смисъл че и в двата случая, дали ще гледаме на греха на хората от Ню Орлеанс, или ще гледаме самия ураган, ние недоглеждаме това, което събитието ни призовава да видим – нашия собствен грях. Бог може да е съдил „онези хора“. Може да е съдил и нас. Ако бяхме мъдри, нямаше да реагираме на осъждението търсейки кого да обвиним, както правят мореплавателите към Тарсис, но като Йона, бихме се изповядали: „Вземете ме та ме хвърлете в морето, и морето ще утихне за вас; защото зная, че поради мене ви постигна тая голяма буря“ (Йона 1:12).

Накратко, проблемът със злото е проблем със самите нас. И отговорът му е отговор на всеки проблем: покай се и повярвай в благовестието. Ние, които сме направили това, ако сме научили нещо, трябва да сме наясно, че трябва да продължим да го правим през всичките дни на живота си. Мартин Лутер е прав да го утвърди като първи от своите 95 тезиса: „Когато нашия Господ, Исус Христос, казва ‘покайте се’, Той призовава целия живот на вярващите да бъде живот на покаяние.“ Ние се покайваме цял живот, защото покаянието е живот. Но не спираме тук. Трябва да вярваме. Трябва да вярваме не само, че „ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете,“ но и че ще „ни очисти от всяка неправда“ (I Йоан 1:8-9). Това е Неговото обещание. И то има силата да победи всяко зло в света. Равносметката е следната. Въпреки че всяко бедствие, което ни постига, наистина идва от Божията ръка (виж Исая 45:7), проблемът със злото е наш проблем. А Исус е решението. Както уповаваме на Него, че ще ни спаси от идващия гняв, така уповаваме на Него, че това, което преживяваме тук и сега, изобщо не е гняв. Той просто иска да ни очисти от шлаката и да усъвършенства златото ни. Там намираме и отговора за нашето зло. Страданието и изпитанията съществуват за Негова слава. Също като греха. Той ще се прослави в осъждането на нечестивите, както и в пречистването на другите нечестиви – ние, които сме призовани според Неговите цели.

Статията е взета оттук: http://www.ligonier.org/learn/articles/whats-our-problem/
Превод: Филип Папратилов

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>