Молитвата

от Р. Дж. Ръшдуни

През последното си пътуване до Америка, Колумб се разболява много сериозно по време на голяма опасност и вероятен бунт. Много изморен и на легло с висока температура, той е слаб не само физически, но и духовно.

В дневника си пише към себе си: „Викаш за помощ със съмнение в сърцето си. Запитай се кой те е опечалявал толкова горчиво и често: Бог или света? Благословенията и обещанията, които Бог дава, не са отменени от Него. Нито казва на тези, които Му служат, че е имал друго предвид, или трябва да се разбират в друг смисъл. Нито пък нанася някакви мъчения, за да покаже силата Си. Каквото обещае изпълнява в повече, защото такива са пътищата Му.“

Колумб, много по-велик човек отколкото много хора осъзнават, е прав. Проблемите му идват от хората, не от Бог и един от тези хора е самият Колумб. Някои от най-сериозните му проблеми са продукт на собствените му грешки. Колумб разбира това до някаква степен и пише: „Обърни се към Него и признай греховете си. Милостите Му са безкрайни.“

Първоначално, в греха и болестта си, Колумб моли Бог да се промени. Докато се моли осъзнава, че той, а не Бог, е този, който трябва да се промени, и човешките, а не Божиите цели и начини са тези, които трябва да бъдат променени.

Вероятно проблемът на Колумб е и наш проблем. Ние сме отчаяни заради начина, по който протича всичко, и начина, по който Бог управлява вселената. Може да не сме изцяло честни по въпроса, но в много от молитвите си молим Бог да се промени, за да можем ние да останем такива, каквито сме, да стане според нашите мечти и планове.

Твърде рядко се сещаме, че не Бог, а ние имаме нужда от ремонт и пренаправа. Целта на много от молитвите ни е нещата и Бог да се променят за наше удовлетворение, а не да се променим ние, за да угодим на Бога.

През най-голямата си криза в живота, Давид се моли: „Сърце чисто сътвори в мене, Боже, И дух постоянен обновявай вътре в мен“ (Псалом 51:10). Нужен ли е подобен ужас и скръб, за да се помолим искрено по същия начин?

Трябва да се променяме постоянно, но толкова често искаме да променим Бога, не себе си. Но не забравяй, когато се молиш, че трябва да сме угодни на Бога като вярваме в Него и чрез постоянно послушание. Нещо повече, трябва винаги да помним, че най-големият подарък на Бог за нас не се състои в неща, а в благодатта, която Той изяви в Исус Христос.

Между другото, молитвата определено означава, че идваме при Бог, за да ни промени, и да познаем къде имаме нужда от промяна. По тази причина изповедта е част от молитвата. Тя ни напомня, че се нуждаем от Божията променяща благодат и сила.

За какво се молите?

Статията е взета оттук: http://chalcedon.edu/research/articles/prayer/
Превод: Филип Папратилов

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>