Защо домашното образование превъзхожда частното училище

от Гари Норт

Участвам в движението за християнско образование още от 1962г., когато прочетох книгата Интелектуална шизофрения от Р. Дж. Ръшдуни, издадена през 1961г. Неговата книга от 1963г., The Messianic Character of American Education, само затвърди моите убеждения.

Някъде около 1969г. се свързах с Робърт и Роузмери Тобърн, създателите на ориентираното към печалба училище Fairfax Christian School. Госпожа Тобърн научи едно поколение създатели на християнски училища как да учат децата на фонетично четене. Създателите на програмата A Beka са нейни ученици.

През годините наблюдавах паралелното развитие на християнското домашно образование и християнското училище. Стигнал съм до заключението, че домашното образование общо взето е превъзхождащо.

За това си има причини. Ето някои от тях.

МОТИВАЦИЯ

Родителите са по-заинтересувани от успеха на децата си отколкото заплатените учители. Учителите трябва да се грижи за цяла стая пълна с децата на други хора. Една майка се грижи за стая пълна с нейните си деца. Това е по-малка стая.

Нека направя едно пояснение. След втори и трети клас, родителите трбява да прекратят притесненията си за индивидуално инструктиране, освен ако детето има недъг, който му пречи да учи. Притесненията за съотношението ученик/учител са за учителските профсъюзи. Не би трябвало да е притеснение на родителите. Колкото по-голямо е детето, толкова по-вярно е твърдението.

Съжалявам гимназиалните учениците с родители, които казват: “Искам ниско съотношение ученик/учител за детето ми”. Криза очаква това дете в деня, в който влезне в университетския клас от 1000 студенти. Големите класове са дойна крава за университетите. Факултетите назначават ниско квалифицираните си асистент професори да преподават в такива класове. Оценяват ги завършващи студенти.

Някакъв 17 годишен, който се е научил да учи в малък клас, сега е захвърлен на лъвовете. “Успех!”

Това е дори по-вярно за домашно образованите първокурсници. Мама си е вкъщи. Мама не може да помогне. Мама е изпратила детето си на скъп урок в единственото образование, което има стойност в дългосрочен план: самообразованието.

Има само една учебна програма, която е изцяло подготвена за самообразование: тази на Д-р. Артър Робинсън. Той желае родителите да спрат да пречат на образованието на децата си възможно най-рано.

И понеже цялата програма за 12 класа на CD-та струва 200 долара на семейство, това е най-добрата оферта в историята на образованието. Но тя не е за родители на мамини момченца и момиченца.

Най-хубавото в програмата на Робинсън е, че тя завинаги слага край на привидно основателното оплакване: “Не можем да си позволим частно образование.” Едно семейство може да закупи програмата за 200 долара – цената на чифт обувки за тичане – плюс цената за комплект учебници Саксън по математика. След това единствените разходи са за хартия и тонер.

Понеже като цяло християнските родители са по-загрижени за социалното опазване на децата си отколкото за възпитанието на интелектуални войни, подходът на Робинсън към образованието не е широко приет в християнските кръгове. Фактът, че един ученик, който е преминал през тази програма, може да прескочи първата, а вероятно и втората, година от университета, не впечатлява такива родители. Причината е, че много малко от тях са успели да овладеят умението да се самообразоват.

Въпреки желанието на християнските родители да осигурят повече социална среда отколкото интелектуална подготовка за война, все пак мисля, че общоприетото домашно образование е по-добро от частното училище. Загрижеността на родителите е много голяма. Те не само изтеглят детето си от установената църква на хуманистите – държавната образователна система – но и майката е решила да пропусне включването си в работната сила на печелещите заплата заради образованието на децата си. Това ниво на отдаденост, дори когато е съпроводено от доброжелателната но недоизмислена педагогика състояща се в показване на децата как да разрешат проблеми с помощта на мама вместо самостоятелно, превъзхожда проблема със съотношението в класната стая.

ИЗОБРЕТАТЕЛНОСТ

Наскоро изпратих на един успешен училищен директор проучване, касаещо възможността да одобрят програма, като тази на Робинсън, но с по-голям наблег на успешния бизнес, отколкото образование насочено към научна кариера. Сега работя по нея. Такава програма може да е подходяща за домашно образование и училища. Или поне така си мислех. Ето какво ми отговори той.

Изглежда ми много добре. Би ме спечелило дори единствено със съдържанието си – защото познавам работата ти и съм възхитен от нея. Обаче много хора не са запознати, поради което комплектоването ще е критично за началения пазарен успех. От изключителна важност е включването на разбираем наръчник за учители. Това ще е необходимо дори ако учителят е просто надзорник, а особено ако действително преподава. Основен фактор е и родителската съпротива към идеята децата им да учат по нетрадиционни методи (учител/лекция). Но мисля, че това може да се преодолее ако на учениците им допадне. Но най-важното в днешната недисциплинирана, съобразена с деца култура е убеждаването на учениците да се съгласят. В днешно време родителите правят това, което детето им желае. Ако то хареса материала, това ще помогне да се продава – не непременно от самото начало, но в дългосрочен план.

Аз му изпратих следния отговор.

Няма наръчник за учителя. Това означава огромно количество допълнителна работа от моя страна, за да мога да продавам на училища. Не мисля, че възнаграждението си струва. Струва ми се, че се боря срещу прекалено много традиция. Домашните ученици са много по-нетрадиционни. А и те казват на децата си какво да правят. Мисля, че родителите на училищните деца избягват конфликтите. Ако продавам на краен клиент – родителят – продажбата е проста: незабавна полза за детето с едногодишна гаранция за връщане на парите. Ако продавам на училищни директори, ползите са индиректни: наложена промяна на учителите, които се противопоставят на промените, наложена промяна на учениците и може би родителите ще се съгласят… по-скоро не. Може да бъдеш уволнен.

На кой пазар би предпочел да продаваш? Но ти ми разясни нещата. Благодаря.

Очевидно е, нали? И въпреки това ми отне 20 години наблюдение на развитието на домашното образование, за да стигна до това заключение.

Това последно заключение може да е пример, който върви срещу моята теория за детска педагогика. Ще ми се някой да ми беше посочил това по-рано. Можеше да ми спести две десетилетия. Но може и да не му бях повярвал. Самообразованието е най-доброто образование като правило.

Мога да разбера проблема на един училищен директор. Той си има работа с родители, водещи се по децата си. Има си работа с учители, работещи в слабо платена ниша, която плаща 60% от това, което получават учителите в държавната образователна система. Тези учители се учат в процеса на работа. Те са образовани в държавната система. Те учат (или трябва) наново всичко в полето си на интерес. Не знаят откъде да започнат. Трябва им наръчник на учителя за собствения им предмет. Това е ужасяващо и все пак това е действителността.

Стандартните християнско-училищни учебници са покръстени държавно-училищни учебници. Ако си мислите, че бъркам, вижте какво казват за анти федералистът от 1787г., Ейбрахам Линкълн, Теди Рузвелт, I Световна война, II Световна война и другите велики кръстоносни походи на съвременната месианска американска държава.

Те по неизбежност са продукт с ниско съотношение. Много скъпи за производство. За да си възвърнат инвестициите, трябва да бъдат продавани с десетки хиляди всяка година. Напечатани са на хартия – Ахилесовата пета на образованието в епохата на Интернет, CD и DVD-та. Помислете си за печатната версия на Енциклопедия Британика. Не може да се съравновава срещу Енкарта на Майкрософт (под 100 долара), да не говорим за енциклопедията Уикипедия (в интернет и безплатна). Но на учениците все още им дават печатни учебници.

Покажете ми напечатан учебник и аз ще ви покажа книга, написана за да мине одобрението на комитет за краен пазар от посредствен ученик.

Не съм заинтересован от посредствени ученици. Техните нужди могат да бъдат посрещнати от други. Искам най-добрите и най-умните. По-важно, искам самоиницииращи и самообразоващи се, които могат да преминат тестовете на университетските мега-класове в гимназиална възраст, и да влезнат направо в по-висок курс – спестявайки две години на себе си и между 25,000 и 75,000 (хиляди) долара на родителите си.

КОНФЛИКТИ

Трябва ни здраво ядро от дипломанти, които са подготвени да предизвикат етатистките презумпции на тази и следващата епохи. Трябват ни студенти, които могат да мислят самостоятелно, да извършват проучвания самостоятелно и да развиват цялостни алтернативи. Такива студенти не трябва да бъдат карани да се хранят със затъпената помия на одобрените от комитет гимназиални учебници.

Веднъж един пастир, с когото се запознах преди няколко години, се оплака от ситуацията, която е намерил в една нова църква. “Исках да влезна в оръжейна. Влязох в ясла”. Ето защо има пазар за учебници.

Повечето родители не желаят конфликти. Затова повечето родители позволяват децата им да бъдат образовани в държавните училища.

Родителите с деца в християнски частни училища са по-отворени към конфликти. Те са се разделили с държавното образование. Но все още искат децата им да имат социалното преживяване на бюрократично образование. Те не могат да устоят на стръвта от отборни спортове, балове и помпони.

Има малко училища съзнателно планирани да образоват ученици, които на 17 години да са готови за интелектуалните сблъсъци в по-ниските курсове на университета. Няма много такива училища. Те са оседлани с християнско-училищни учебници. Трябва да направят извънредни усилия в клас, за да прескочат тези учебници. Тези училища са продукт на прозорливостта на директорите им. Три години след като се пенсионират, училищата вероятно ще се върнат към покръстени версии на местните държавни училища. Кучетата са склонни да се връщат на бълвоча си (Притчи 26:11).

Такива училища гребат срещу течението. Учениците посещаващи християнски училища днес са почти толкова посветени на идеологията за социална държава, колкото и децата от държавните училища. Има малка организация, Институтът Неемия, която предоставя тест за постъпващи в християнски училища ученици, отнасящ се до отношението им към етатизма. Малко християнски училища го ползват. Нарича се PEERS Test. Резултатите като цяло са безжалостни: от порядъка на 30%. След четири години християнско образование, резултатите обикновено се покачват в училищата, които ползват теста, но в никакъв случай до 100%. Може би към 70%. PEERS Test е добър тест за качеството на пргорамата в християнските училища. Поискайте да видите резултатите. Ако училището не ползва теста, потърсете друго училще.

Със домашното образование, учениците пропускат отборните футболни игри, помпоните и срещите с бивши класове. Дали са подготвени за интелектуални конфликти зависи от това, какво родителите са им дали да четат и колко добре са усвоили материала.

Родителите са директно отговорни, което означава, че майките са директно отговорни. Бащите обикновено делегират домашното образование на майките.

При другите форми на образование и двамата родители делегират тази отговорност на наети преподаватели. Въпросът е: наети от кого? От държавата, от родителите или от местна църква?

Ако християнските родители бяха 100% отговорни, щеше да има само няколко християнски училища. Те щяха да бъдат управлявани като семейни или корпоративни предприятия. Фактът, че повечето християнски училища са организации с нестопанска цел, разкрива реалността, а именно, че родителите търсят събсидии от други: благотворителност заради данъчни облекчения, църковни членове в църкви, към които родителите не членуват или дръжавни (ваучери).

Родителите, практикуващи домашно образование избягват подобна разводнена отговорност. Ето защо домашното образование е бъдещето за лидерско развитие. Всяко следващо поколение от майки, практикуващи домашното образование, ще бъде по-устойчиво от предишното. А и по-добре подготвено.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Домашното образование е изминало дълъг път през изминалите две десетилетия. Технологиите са на негова страна: Интернет, CD-та, компютри и DVD-та. Тези технологии са едновременно децентрализиращи и индивидуализиращи. Има местни асоциации за домашно образование. Налице е разделението на труда.

Бъдещето на данъчно спонсорираното образование може да се види в училищата на Вашингтон, О.К., където законодателите не изпращат децата си на училище.

Ние ще спечелим.

Статията е взета оттук: http://www.lewrockwell.com/north/north460.html
Превод: Филип Папратилов

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>