Решенията за образованието не са неутрални

Последствията от ислямските мадрасахи и държавните училища за нашите християнски деца

от Дъг Филипс

Блажен оня човек, Който не ходи по съвета на нечестивите, И в пътя на грешните не стои, И в събранието на присмивателите не седи; Но се наслаждава в закона на Господа, И в Неговия закон се поучава ден и нощ.
Псалом 1:1-2

Образованието по неизбежност е религиозна дисциплина. Съдържанието, методологията и самата обстановка, в която то се осъществява, са продукт на богословието, което ги движи. Няма неутралност. Когато родителите избират между Библейски и нехристиянски учебен образец за образованието на децата си, те всъщност правят избор между конкуриращи се верски системи. Въпросът е следния: в коя религиозна образователна система ще бъде последовател детето ми?

Съдържанието не е неутрално

Колкото до съдържанието, изборът на кои факти да бъде наблегнато и кои да бъдат изключени, тълкуването на тези факти, и подреждането на идеите, са водени от верските презумпции, които са изцяло религиозни по естество. Без правилните отправни точки дори “факти” няма да бъде обяснено адекватно в контекста на един истински християнски светоглед. Както Ван Тил отбелязва: “сурова фактология не съществувa”. За да имат значение, всички факти трябва да бъдат изтълкувани. Нещо повече, Библията отхвърля идеята, че фактите може да се преподават в неутрална среда, когато заявява, че човек първо трябва да се страхува от Господа, преди да допуска, че постига познание (Притчи 1:7).

Методологията не е неутрална

Методологията на преподаване, или педагогиката, не е неутрална. Хиляди години хората са дебатирали за методологията на преподаване. Всички тези дебати се въртят около въпроси като: “Каква е истинската същност на детето?”; “Какви са истинските цели на образованието?”; “Каква е ролята на държавата, съпоставена с тази на родителя, в обучението на детето” и “Как ценностите, идеите и информацията се преподават най-добре на едно дете?”; просто назовавам няколко. Отговорите на тези въпроси са в центъра на най-големите религиозни битки на всички времена. На тези въпроси може да се отговори единствено от гледната точка на религиозно ориентирани верчески предпоставки относно Бог, човек, държавата и т.н.

От древните гърци до еволюционно ориентираната педагогическа теория на 19ти, 20ти и 21ви век, религиозните вярвания винаги са движели образователните модели. Неизбежно е. Съвременната държавна класна стая отразява религиозните приоритети на хора, които са във война с Бога на Библията. Държавният образователен модел е самосъзнателно отричане на библейския модел, и поощряване на хуманистичния, еволюционен и етатически възглед за детето. Той е изграден върху философиите на някои от най-злостните мразители на Бога в историята от Платон до Русо и Дюи.

В крайна сметка съществуват само два педагогически модела – този, който е бил познат на Авраам, Мойсей и Соломон, и може да се опише като библейски или еврейски подход към ученичеството, и всичко останало. “Всичко останало” може да се опише като гръцкия модел. Той идва в много форми и размери, но в края на краищата отдава юрисдикция на държавата, която е запазена за семейството. Той е основан на погрешен възглед за целите на образованието, естеството на детето и естеството на вселената.

Обстановката не е неутрална

Но има и още нещо. Самата обстановка, в която се осъществява образованието, е отражение на религиозните предпоставки, ценности, вярвания и характерни черти на хората, които я формират. Платон разбира това. Неговата религия е силно вкоренена в етатизма. Детето е под настойничеството на държавата. Платон е дълбоко загрижен за негативните въздействие от семейната обстановка върху държавните образователни цели за детето. Затова той прави главна цел на педагогическата си философия отделянето на децата от техните родители, събличането им, поставянето им в гимназиуми (“място на голота”) и наличието на специална класа от държавно одобрени експерти, които да учат децата според държавните цели с ударение върху атлетика, философия и воюване.

Мойсей също разбира това, затова, под вдъхновението на Святия Дух, той излага като приоритет форма на ученическо обучение, която изисква съществено родителско участие чрез общение лице в лице, което се случва ежедневно в заобикалящата реалност. Обстановката в семейството – едновременно домът и семейната предприемчивост – е основен фон за този образователен модел, представен във Второзаконие 6 и на други места.

Библията е източникът на авторитет за образование

Във този голям дебат относно християнското образование, трябва да започнем с източника на авторитет. Той е Библията. Няма друг източник. Единствено Библията е източник за определяне на презумпциите, които движат нашия възглед за образование. Когато става дума за образование – няма неутралитет.

Разбира се, да се каже, че не съществува само “един начин” за образование на децата, може да е вярно твърдение. Зависи какво имате предвид. В рамките на Библейския образец може да има разнообразие от приложения почитащи Христос, които са последователни с библейските наставления, модели и принципи. В крайна сметка, същината на мъдростта е способността разумно да се прилагат всеобхватни библейски истини върху променими факти и обстоятелства. Но да се каже, че не съществува само “един начин” за образование на децата, не значи, че всички подходи са библейски законни или мъдри.

Същността на проблема с държавното образование

Един пример на библейски незаконен подход към християнското образование е държавното училище. Фактът, че, от библейска гледна точка, по начало държавата никога не трябва да се намесва в образованието на децата, не е основното ми притеснение. Нито пък причината за опозицията ми, децата на християнски родители да бъдат пращани в държавни училища, се дължи на притесненията ми относно ниските образователни стандарти, сексуализираната култура в училищата, насилието в класните стаи и разрушителното естество на младежката култура и връстническата среда намираща се там. Основното ми възражение дори не е, че погрешната теория за еволюцията прониква във всяка академична дисциплина.

Основното ми притеснение е, че тези училища са религиозни институции в бунт срещу Христос. Тези училища са или за, или против Христос, и определено не са за Него (Матей 12:30). Те представляват ученическата програма на една лъжлива религия. Това религиозно пристрастие прониква във всяка част от преживяването в държавното училище, включително в съдържанието, методологията и самата култура.

Без мадрасахи и без държавно училище за нашите християнски деца

Никой християнски родител, който избере да запише детето си в Шиитски мюсюлмански мадрасах (училище), не може да защити позицията, че високото ниво на родителска намеса оправдава решението му. Нито пък родителската намеса в държавното училище поправя основния проблем. В един смисъл това само задълбочава проблема като поставя християнска маска върху абдикацията на родителя.

Изпращането на нашите деца да бъдат ученици за 24,000 часа от техния живот в академичен храм на лъжливи богове е в несъответствие с това, което Библията казва за обучението на децата. В Библията на родителите се заповядва положително да учат своите деца в любов и страх от Господа (Второзаконие 4:9; 6:4-7; Ефесяни 6:4), да израстват в познание на Неговото Слово, и приложението му в целия живот (Исус Навин 1:8; II Петър 3:18) в непосредствена близост, от сутрин до вечер, чрез всекидневен метод за ученичество (Второзаконие 6:4-9), който е подгизнал в Христовата любов (Колосяни 2:1-3). Родителите също са предупредени за опасностите на лъжливите учители (Псалом 144:11-13; Колосяни 2:8; I Тимотей 6:3-5, 20-21), опасни влияния (I Коринтияни 15:33; Притчи 13:20; II Петър 3:17), и лъжливи религии (II Петър 2:1-2; Юда 3-4). Напомня им се, че човек не може да има истинско образование без страх от Бога, защото знанието започва със страх от Него (Притчи 9:10; Псалом 111:10). Даже им се напомня, че тези, които отричат Христос като основа на познанието са глупаци (Псалом 14:1). Следователно е уместно да се попита – защо бих искал да предам децата си на връстници и безумни учители за всекидневното им ученичество? Защо бих изисквал от децата си всеки ден да седят на училищните чинове с присмивателите, когато Бог ми казва, че такива хора няма да бъдат благословени (Псалом 1:1-3)?

Статията е взета оттук: http://www.visionforum.com/news/blogs/doug/2011/09/9638/
Превод: Филип Папратилов

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>