Христономия – законът на Христос

от Джери Джонсън

Едно от съвременните погрешни схващания е, че християнството няма нищо общо с политиката. Християнството, говори се, е единствено за духовни въпроси. То не се интересува от временни въпроси. За съжаление този нео-платонически начин на мислене е помел християнската църква и обществото ни, оставяйки унищожително объркване след себе си.

Във великото поръчение Христос казва на учениците Си:

“Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. Идете, прочее, и научете всички народи…”

Забележете внимателно – Исус казва, че Му е дадена “всяка власт на небето и на земята”. Ако Исус има всяка власт на небето и на земята, тогава властта Му не обхваща ли и политическите въпроси?

На основата на Христовото тотално господство Той казва на малката незначителна групичка от последователи “Идете, прочее, и научете всички народи” – не просто индивиди, но народи, което би трябвало да ни даде отговор на предишния въпрос. Да, противоположно на обществените убеждения, Господ Исус се интересува и от политическите въпроси. Всъщност Христовото тотално господство над небето и земята задължава всички народи да бъдат послушни на законите Му, включително и гражданските.

И така, Библията обявява Христос с политическата титла “Цар на царете”. Тази титла логично изисква от гражданските управници да Му се подчинят постановявайки Неговия закон, което аз наричам Христономия, а не собственият закон – което е автономия.

Защо? Защото “Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.” (Притчи 14:12)

Също Псалом 2:10-12 казва на управниците това отрезвяващо предупреждение:

“Сега, прочее, вразумете се, о царе; Научете се земни съдии. Слугувайте на Господа със страх, И радвайте се с трепет. Целувайте Избраника, за да се не разгневи, Та погинете в пътя; Защото скоро ще пламне Неговият гняв. Блажени са всички, които се надяват на Него.”

В Деяния 12 виждаме, че Ирод отказва да служи със страхопочитание на Господ и Бог го поразява.

Съпоставете Ирод с езическия цар Навуходоносор в Стария завет. След като Бог го смири и поучи, че Той е истинския управител на вселената и следователно Господства дори над делата на Вавилон, Навуходоносор накрая признава “че Всевишният владее в царството на човеците, и го дава комуто ще.” (Данаил 4:25)

Тъй като Бог е източник на морала, Христовото господство над гражданското правителство е това, което ни дава върховната морална основа да се противопоставим на кражбите, убийствата, изнасилванията и другите престъпления, които нарушават Божия морален закон.

И така, какво е Христономия? Христономията се противопоставя на автономията. Христономията е Христовия закон, а автономията е собственият закон. А кой е законът на Христос? Законът на любовта. Всъщност, за да обясни истинската любов на учениците Си, Исус цитира Стария завет:

“‘Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум’. Това е голямата и първа заповед. А втора, подобна на нея, е тая: ‘Да възлюбиш ближния си, както себе си’. На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.” (Матей 22:37-40)

Как показваме любовта си към Бог, както Исус заповядва? Показваме любовта си към Бог като нямаме други богове – което означава фалшиви богове пред Него. Като не си правим идоли и отнасяйки се с тях като че човешките ръце могат да изобразят вярно невидимият и несъздаден Бог. Като не употребяваме никоя от титлите и имената Му извън правилния контекст. И като помним, че Той създаде небето и земята за шест дни и си почина на седмия. Това е голямата и първа заповед.

Как показваме любовта си към ближните ни? Като почитаме тези, които Бог поставя за авторитети над нас. Като не крадем от тях – или който и да било. Като не убиваме. Като пазим заветните си обещания – дори до лична болка. Като не лъжем или не лъжесвидетелстваме. И като бъдем благодарни от това, което Бог ни е дал и не завиждаме за това, което е дал на някой друг.

Този закон на любовта дефиниран от Христос и обяснен практически в десетте заповеди трябва да бъде приложен първо в собствения ни живот, после в семействата, градовете, нациите и целия свят. И ако се чудите защо отговора е лесен – защото Този, Който има “всяка власт на небето и на земята” казва така! Трябва да научим народите “…да пазят всичко що [Той е] заповядал…” Ако е достатъчно добро за нас, тогава е добро за всички нации.

Но ако отречем Христовото господство над правителството, ние отричаме всяка морална основа за противопоставяне на общественото и моралното зло. А когато правителството не е подчинено на Божия морален авторитет, то е свободно да налага пълна тирания.

Уилям Пен, основател на Пенсилвания, добре разбирал това, когато написал: “Хората или ще бъдат управлявани от Бог, или от тирани.”

Ако наричаш себе си християнин, искам да се замислиш над това! Учението, че не съществува по-високопоставена власт от държавата стои зад най-несправедливите деяния извършвани някога, в религиозен и обществен аспект.

Разпъването на Господ Исус Христос беше обяснено от убийците Му с изказването, че “Нямаме друг цар освен Цезар.” (Йоан 19:15)

Ами ти? Когато става дума за политически въпроси, и ти ли нямаш друг цар освен Цезар? Или се предаваш на Христовото всеобхватно господство над цялото небе и земя? Ще целунеш ли Избранника и ще признаеш ли, че Христос не е Господ единствено на душите, но на правителствата и всичко останало? Ще прегърнеш ли Христономията, Христовия закон, законът на любовта изложен в десетте Божии заповеди? Ще го живееш ли всекидневно?

Статията е взета оттук: http://puritanrising.com/2011/11/christonomy-the-law-of-christ-by-jerry-johnson/
Превод: Филип Папратилов

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>