Калвинизъм и икономика на свободния пазар

от Р. Ч. Спроул младши

Ако някой вземе карта на света, за да оцвети страните, които са повлияни най-силно от богословската мъдрост на Жан Калвин, ще му бъдат нужни доста фулмастери. Калвинизмът, тази система на Библейско разбиране, която, разбира се, е по-стара от Калвин, по време на реформацията се радва на по-широка приемственост дори от лутеранството. Двата основни източника на реформация се припокриват доста. Но реформираните, или калвинисткият клон на реформацията, стигат по-дълбоко не само в Швейцария, но и в Холандия. Чрез усърдния труд на Джон Нокс, Клавинизмът стига в Шотландия. Когато се връща там от изгнание в Женева, той се е подготвил да занесе реформацията в собствената си страна, започвайки с ръкополагането на Робърт Кемпбъл Спроул, мой пряк предшественик. Чрез смелостта на хугенотите, калвинизмът повлиява на Франция, макар и да не я завладява. Калвинизмът става преобладаващо богословско учение в Англия, чрез усилията на църковни мъже като Крейнмър, Латимър и Ридли, както и свободомислещи хора като Джон Бъниан.

Калвинизмът, разбира се, не е останал единствено Европейски въпрос. Наличен бил Новият свят, където различни групи от искрени калвинисти започнали нов живот. Те на свой ред, през вековете, изпратили мисионери по целия свят, основавайки църкви, посветени на калвинизма – както принцът на проповедниците Чарлс Хадън Спърджън го нарича “галеното име на християнството”. В днешни дни някои от най-големите калвинистки църкви в света са в Корея, до голяма степен благодарение на ранните мисионери, които са били там.

По същия начин, ако някой вземе втора карта и оцвети страните, които през годините са се радвали на най-голям просперитет, ще се появи любопитен феномен. Ще открие, че тези две карти са забележително подобни. Ако ги наложите една върху друга ще откриете, че са почти еднакви. Страните повлияни най-цялостно от калвинизма са като цяло страните, радвали се на най-голямо материално благосъстояние през вековете. Ако ние калвинистите сме прави, че Бог е суверен над всичко – окапването на листата, прииждането на прилива, покачването и падането на акциите на стоковата борса, всичко е в Неговите ръце – тогава трябва да има някаква връзка между всичко.

Разбира се това не означава, че Бог е като небесен автомат за продажба, раздаващ икономически блага на онези хора и нации, които изкарат най-добър резултат на някаква богословска анкета. По-скоро бих казал, че Бог работи в и чрез редът, който е постановил във вселената, и там където има правилно Библейско богословие има и свобода. Вярвам в това не само защото съм калвинист и презвитерянски пастир, но и поради три основни причини.

Първо – Словото. Като нашите лутерански братя в другото основно течение на реформацията, калвинизмът се придържа към доктрината sola scriptura (само Словото). Тук не само заявяваме, че единствено Словото има силата и авторитетът да държи съвестта ни, отхвърляйки църковната традиция като равнопоставен източник на божествено откровение, но и в отговор се обръщаме към Словото с радостно очакване. То ни води не само богословски но и практически. Тук може да се доближим най-много до идеята за небесния автомат за продажба. В смисъл, че самото Слово внушава, дори обещава, че когато признаем нашата зависимост от Неговата суверенна благодат и мъдростта Му, Той ще ни благослови. Соломон ни казва: “Уповавай на Господа от все сърце, И не се облягай на своя разум. Във всичките си пътища признавай Него, И Той ще оправя пътеките ти.” (Притчи 3:5-6) Тези думи не са предназначени просто за бродерия закачена по стените ни. Вместо това са предназначени винаги да бъдат пред очите ни, да бъдат управляващи принципи за хора и нации. Бог, верен на обещанието си, благословява онези нации, които Го приемат по Неговата воля.

Разбира се този принцип е с по-общо приложение. В Неговото Слово ни се казва да не крадем, да не пожелаваме. Ако свободата и свободният пазар са изградени върху нещо, то това е правото на собственост. (Може би си спомняте, че по-ранните ръкописи на Декларацията за независимост заявяват, че сред нашите неизличими права са “живот, свобода и собственост”.) Всъщност Неговото Слово прави другите два принципа причина защо онези нации най-повлияни от калвинизма са най-проспериращи.

Второ – работата. В крайна сметка благосъстоянието е плод на нашия труд. Калвинизмът, като система, гледа на работата не само като на нещо добро само по себе си, но и като нещо дълбоко духовно. Следвайки мъдрите стъпки на Мартин Лутер, калвинизмът заявява свещеничеството на всички вярващи. Докато Римокатолическата църква била склонна да разделя света на духовна сфера и естествена сфера, понижавайки труда ни към по-нискостоящата сфера, привържениците на реформацията заявяват, че всеки честен труд почита Бог. Уесминстърските духовници, които са ни дали Уестминстърския кратък катехизис, всъщност виждали труда ни в контекста на Божия образ, който носим. Въпрос 10 пита: “Как Бог сътворява човека?” и отговаря: “Бог сътворява човека, от мъжки и женски пол, по Своя образ, и със знание, праведност и святост, да упражнява власт над другите творения.” Нашата власт отразява Божията слава в сътворението на света.

Разбира се, в свят, управляван от глупостта на дарвинизма, където сътворението става просто чрез шанс, не бива да се учудваме когато разберем, че хората вярват, че богатството се създава чрез шанс и следователно трябва да се разделя по равно. В света на калвинизма работим и забогатяваме. В света на дарвинизма играем на лотария и обедняваме.

Трето – проклятието. Калвинизмът като система започва със заявяването, че всички хора навсякъде са тотално покварени. Ние признаваме греховете си – признание, което е ефикасен стимул към благосъстояние. Иронично, онези които се противопоставят на свободния пазар казват, че това може да работи в един съвършен свят, но е твърде опасно в свят изпълнен с покварени хора. Все пак свободните хора могат да се експлоатират един друг. Не можем да се радваме на икономическа свобода, защото хората са зли, така звучи аргументът. Разбира се калвинистите обръщат аргумента с главата надолу и с право. Ние не отричаме грешността на човека, а я заявяваме. Именно това е причината, поради която трябва да има свободен пазар. Най-голямото благословение на свободния пазар е, разбира се, че е свободен. Никой не е задължен да купува този или онзи продукт. Никой не е задължен да работи това или онова. Когато не сме доволни променяме нещата. В такава обстановка единственият начин да забогатеем е да посрещаме нуждите на клиентите си по-добре от конкуренцията.

Другият вариянт е, разбира се, контролираният пазар. Калвинистите никога не забравят, че правителствата са съставени от хора. Същите грешни склонности, които тровят хората в свободния пазар, тровят хората в правителството. Разликата е, че правителството има властта да използва сила. Оптимизмът на Просвещението относно вродената доброта на човека ни е донесъл социализъм, комунизъм и фашизъм. Скептицизмът на калвинизма за добротата на човека ни е донесъл свободния пазар и просперитетът.

Ето тук е чудото на света. Колкото повече признаваме Него, толкова повече Той ни благословява. Колкото повече разботим coram Deo, в Божието присъствие, вършейки работата си като за пред Господа, толкова повече Той ще ни благословява. Колкото повече признаваме греховете си, толкова повече Той ще ни благословява. Няма нищо ново под слънцето. Както баща ми винаги ми казва, отвъд свободата и достойнството има единствено робство и унижение. В свободата и достойнството има благословение.

Бог ни е благословил с Реформацията. Благословил ни е с мъдростта на Жан Калвин. Благословил ни е с благосъстояние тук в Съединените щати, такова, каквото светът никога не е виждал. Ако се покаем за греховете си, ако работим старателно и ако признаем Него, Той ще ни прости, благослови и освободи.

Статията е взета оттук: http://www.visionforumministries.org/issues/gods_hand_in_history/calvinism_and_free_market_econ.aspx
Превод: Филип Папратилов

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>