Да приемеш смъртта

от Марк Ръшдуни

Белег на неновородения човек е, че възприема смъртта като проблем. За него смъртта представлява безмислеността на живота. За християните смъртта означава, че Бог царува.

Бог създаде Адам и Ева безгрешни. Но имаше един бунтовнически път на неподчинение и смърт, по който можеха да тръгнат и те тръгнаха точно по него.

Нямаше да бъде достатъчно за човека да се опита да бъде „като боговете“, щеше да пожелае да живее вечно в този грях. Затова, в знак на милост, Бог отпрати човека от Градината и му попречи да яде от дървото на живота. Не само временният живот в градината му беше отнет, но – и вечният живот в грях. Човек все още е удовлетворен да живее е грях, да се бунтува срещу търсенето на благословения. Когато човек се оплаква от трагедия, смърт или скръб, обикновено пита „Защо?“ „Защо трябва да страдаме?“ „Защо не можем да живеем добре?“. Човекът все още иска да живее в рая, да се наслаждава на някакъв вид Едем или някаква утопия.

Преди Битие 3:5 смъртта беше абстрактна, а стана реалност след Проклятието. Божието осъждение беше да направи смъртта реалност за човека, да я направи част от неговото съзнание. Единственият начин човек да приеме смъртта е да приеме справедливостта, която тя представлява, да я види като последствие от Божието проклятие за нашия грях. Мечтаейки да преборим смъртта, ние отказваме да признем моралната причина и значението ѝ. Това е желанието да се върнем в Едем и да ядем от Дървото на Живота, неподчинявайки се на Бог.

Не е погрешно да се страхуваме от смъртта като процес; в крайна сметка тя не е предизвикателство, а осъждение, за което сме отговорни ние. Бог не иска да се наслаждаваме на осъждението. Смъртта е напомняне за реалността на греха, за това че сме отговорни пред Бог.

Смъртта е най-ужасна за невярващия. Тя е противоречие за тези, които все още се смятат за независими от Бога. Грешникът все още иска да бъде бог сам на себе си, но знае че ще умре. Знае дълбоко в себе си, че е жалък бог, който ще живее кратко.

Смъртта е грозен данък за грешника, който се опитва да си играе на бог. Знае че времето му е кратко, така че дори животът му и времето се превръщат в негови врагове. Бунтовниците срещу собствената си смъртност възприемат „бащата на времето“ като човек с коса, а смъртта – в образа на „мрачния косач“.

За страхуващия се от смъртта човек времето и остаряването са проблем, защото са срещу него и го завличат все по-близо до края, който ще победи единствената му надежда – живот в греха. Хората, които се страхуват от „летенето“ на времето често се борят срещу него или го прахосват в опит да изцедят колкото се може повече преживявания.

Изкупените няма нужда да се страхуват от смъртта, защото не я възприемат като края. Освободени от тежестта на греха и вината, те могат да видят бъдещата победа, която Възкресението на мъртвите обещава. За изкупения човек не смъртта, а грехът е проблем, и той вярва че този проблем е разрешен чрез изкуплението на Исус Христос. Затова смъртта „най-последен враг…ще бъде унищожена“ (1 Коринтяни 15:26). Смъртта е въведението в крайната победа на Исус Христос.

Грешникът, който отказва да проумее греха като проблем, познава единствено неизбежността на смъртта и неспирната загуба на оставащото му време. Бягайки от сигурната смърт, той се втурва в нея. Начинът на живот на тези, които най-силно отхвърлят Бога, свидетелства за този самоубийствен полет към смъртта.
Страхът от смъртта е самоунищожителен, защото е страх от неизбежното. За неновородените сигурността на смъртта означава че самият живот е несигурен. Приемайки смъртта, приемеме последствията от греха, справедливостта на Бог и отговорността ни пред Него. За християнина смъртта означава, че Бог царува от небесния Си престол. Сигурността на Неговото осъждане доказва сигурността на милостта Му.

Павел казва, че при Възкресението на мъртвите, смъртта ще бъде погълната в победата, чийто пръв плод е Христовото Възкресение (1 Коринтяни 15:20, 54). Говорейки за работа и време като за неща със смисъл и цел, Павел заключава, че дори физическата ни смърт, като последен враг, ще бъде отменена. Той казва, че работата ни не е напразна защото работим за Бог, който ни дава победа чрез нашия Господ Исус Христос (ст. 57-58).

Смъртта представлява тъжно и болезнено отделяне от този живот. Не е нужно да сме нетърпеливи или да се наслаждаваме на приближаването ѝ, но трябва да гледаме на нея като на етап от върховната победа на Исус Христос в нас. Както е вложил духовен живот в студените ни мъртви сърца, един ден ще сложи физически живот в студените ни мъртви тела. Ние можем да приемем смъртта, защото вярваме във Възкресението на мъртвите.

Статията е взета оттук: http://chalcedon.edu/research/articles/accepting-death/
Превод: Васил Папратилов

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>