Освобождение от диспенсационализма

от Лия Макхенри Смит

Спомням си как по време на търсенията ми относно истината за края на света бях насочена към известен евангелист. Казаха ми да посетя неговия уебсайт, тъй като той разработвал поредица върху края на света и беше публикувал пророческа линия на времето, която бих могла да проследя. Проселедих графиката донякъде и ми стана ясно, че в съответствие с неговите изчисления, грабването беше несъмнено! Въздъхнах с облекчение. След няколко дневно размишление реших, че трябва да проуча нещата още малко, за да съм сигурна, че това грабване наистина ще се случи. Спомням се, че се натъкнах на няколко статии, разбиващи на пух и прах аргументите за грабването. Бях шокирана. Как може да е толкова лесно да отхвърлиш това грабване, в което токова много християни вярват? Отново се оздачих.

След около месец, темата за края на света се намеси в разговор с баща ми по време на негово гостуване у нас. Тъй като семейството ни беше преминало през толкова много църковна и семейна драма през последните години, дълбоките богословски теми не бяха често засягани. Всеки от нас беше твърде зает със своето финансово и емоционално оцеляване. И все пак, една вечер темата беше засегната. Бях уплашена. Нямах представа какво се готвеше да каже баща ми. Страхувах се, че той може да потвърди най-лошите ми страхове, така както и всеки, който има мнение по този въпрос.

За протокола ще отбележа, че моят най-голям страх беше, че пророчеството за края на света ще се изпълни в рамките на моя живот, че няма да има грабване, и християните ще трябва да издържат мъченията и преследването на Антихриста и на едно световното управление. Страхът ми от такова развитие на събитията стигаше до там, че дори не можех да изрека тези думи. Колкото и глупаво да звучи, мислех, че ако изрека гласно тези думи, те по някакъв начин ще се сбъднат. Това ме измъчваше постоянно. Поглеждайки назад, мога да направя следното богословско обобщение на страховете и вярванията си:

„Христовата смърт, възкресение и възнесение са били напразни. Великото поръчение е един голям провал и ще продължи да се проваля. Евангелието не се е разпространило по целия свят, не е и няма да доведе до научаване на народите. Сатана е действителният „бог на този свят”. Сатана ще надвие. Сатана ще владее и управлява този свят. Сатана ще унищожи църквата. Сатана ще продължи да побеждава в земните битки, докато не порази Църквата и не получи своето световно урпавление. Сатана ще е победител за дълго време – поне докато бъде осъден в самия край на историята.”

Накратко, такава беше моята вяра. Не осъзнавах, че това е моето убеждение, въпреки че всъщност бях обучена в този мироглед от амвона по различни изтънчени начини. Никога няма да чуете някой пастор да изрече точно тези думи, но когато се проповядва относно всички тези бъдещи събития, точно това е посланието, което достига до мен.

И така, да се върнем на разговора, който промени живота ми. Постарах се максимално, за да посоча на баща ми всички тези намеци за грабването, които, по всеобщо мнение, Библията дава. Извадих Светия Граал на стиховете за грабването:

„И както стана в Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син. Защото както и в онези дни преди потопа ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха, до деня, когато Ной влезе в ковчега, и не усетиха, когато дойде потопът и завлече всички, така ще бъде и пришествието на Човешкия Син. Тогава двама ще бъдат на нивата; единият ще бъде взет, а другият ще бъде оставен. Две жени ще мелят на мелницата; едната ще бъде взета, а другата ще бъде оставена.”
(Матей 24:37-41)

Баща ми каза: „Стихът казва, че това събитие ще е както в дните на Ной. Прочети стиха отново: в случая с потопа кой е който беше премахнат? Не бяха Божиите хора. Бяха нечестивите! Бог завлече врага. Стихът, казва „и не усетиха, докато дойде потопът и завлече всички”. Това не бяха Ной и семейството му.“

Тогава той каза нещо, което напълно ме шокира:

„Добре, а ти наясно ли си, че има и други възгледи освен тези за грабването?“

„НЕ! НЕ съм!! Какви!? Какво искаш да кажеш!? Какви възгледи! Какви други възгледи!? Кажи ми!”

„Ами, има една друга група хора, които не вярват, че това пророчество е за бъдещите читатели. Те вярват, че в голямата си част то се отнася за християните от 1-ви век и за събитията около разрушаването на Йерусалим през 70 г. сл. Хр.”

Мисля, че челюстта ми беше увиснала до земята. Един милион въпроса нахлуха в ума ми, но си спомням, че в ума и сърцето ми нещо „щракна“. Имах толкова много въпроси, но знаех, че най-накрая съм чула истината. Веднага отвърнах „леле … това звучи ТОЛКОВА СМИСЛЕНО!”

Помня, че татко посочи първата глава на книгата Откоровение, където Йоан се идентифицира като съучастник в скърбите и на два пъти казва, че събитието, което предстои да опише „има да стане скоро” и „времето е близо”. Баща ми отбеляза, че има и много други индикации, че тази пророческа книга всъщност е адресирана до Йоановата аудитория от 1 век сл. Хр. Щрак.

Схванах.

Сетих се за толкова много други стихове, които не бях проумявала до този момент. Например, когато в Матей 24-та глава Исус излиза от храма и учениците Му задават трите въпроса:

„Кажи ни”, попитаха те, „кога ще бъде това? И какъв ще бъде белегът на Твоето пришествие и за свършека на века?”

Исус продължава като отговаря на техните въпроси и описва неща, които за нас звучат като катастрофални и апокалиптични събития. След като предсказва всичко, което ще се случи, той казва това изумително нещо на учениците си в стих 34:

Истина ви казвам: Това поколение няма да премине, докато не се сбъдне всичко това.

Това ме вдъхнови. Трябваше да изследвам и науча повече по въпроса. Разбира се, един от първите и основни въпроси беше, „добре, Исус казва, че те ще видят Човешкия Син идващ в Неговото царство преди да умрат, и така – означава ли това, че Второто пришествие вече се е случило?” Скоро разбрах, че именно това погрешно разбиране на израза „Човешкият Син, идващ в неговото царство”, е което подхранва атеистите в техните твърдения. Те използват следния аргумент: „Виждате ли? Исус каза, че ще се завърне в рамките на неговия собствен живот, но не го направи. Следователно, той беше или лъжец, в който случай не би следвало да вярваме в нищо казано от него, или лъжепророк, в който случай не би следвало да вярваме в нищо казано от него. В действителност, ако той беше лъжец или лъжепророк, тогава цялата Библия да е основана на една лъжа, което пък означава, че цялата Библия и християнството са измама.”

Бързо осъзнах нуждата да изследвам и разбера какво точно е имал предвид Исус в описанието на тези събития и на неговото предполагаемо „идване в неговото царство”.

При следващата ми среща с татко, той ми връчи две книги. Първата беше „Last Days Madness” на Гари Демар. Каза ми „Прочети това. То ще развенчае всичките митове, в които си вярвала.” После ми връчи и друга книга: „Възстановеният Рай“ от Дейвид Чилтън. Каза ми „Ето, след като прочетеш Last Days Madness искам да прочетеш Чилтън. Книгата на Гари ще разбие митовете, а Чилтън ще те изгради отново.”

Можете да предположите с какво се заех в следващите няколко дена. Бях залепена за дивана и за моите книги. Едва успявах да ги оставя.

Въпреки това, моите страхове имаха някои много дълбоки корени, като плевел. От време на време, четейки книгата на Гари, съдържанието на заглавията на някои от главите ми докарваше вълни от адреналин. Изразходвах много емоции докато я прочетох. Бях много доволна, че го направих. Той представя историческите грешки, които християните и дори не-християните допускат, когато предсказват постоянно края на света, година след година в продължение на векове. И всяко едно от тези предсказания е абсолютно погрешно. Всичко, което правенето на такива предсказания е донесло на християнството, е да предостави основа на анти-християните, на която да стъпят в стремежа си да опровергаят християнството.

Лошото богословие прави Християнството уязвимо, защото тръгва от погрешни предпоставки, използвайки погрешни презумпции, които водят до погрешни изводи.

Все още имах толкова много въпроси. И така, започнах да ровя в електронната книжарница на American Vision, където са налични много от книгите, представящи различни възгледи. Тогава си купих и една DVD-поредица, наречена „Основно обучение за разбиране на библейските пророчества“ (Basic Training for Understanding Bible Prophecy). Тази поредица ми беше наистина полезна. Преминава през цялата 24-та глава на Матей, части от Откровение и Даниил. Научи ме как сама да си обяснявам Библията, вместо да разчитам на настоящи събития на нашумели учители по пророчества да ми дешифрират посланията. Поредицата ми показа, че най-добрят начин да си обясняваш Писанието е посредством самото Писание. Ако попаднеш на дума или фраза, трудни за разбиране, погледни в какъв смисъл е използвана в други пасажи на Словото.

Например, фразата „това поколение“. Някои хора се опитват да прокарат идеята, че „това поколение“ означава бъдещото поколение, което ще види знаците, предсказани от Исус. Обаче ако погледнем по какъв начин е използвана фразата „това поколение“ на други места в Новия Завет, във всеки един случай ще установите, че се отнася до поколението, на което Исус е говорел. В нито един от случаите не става дума за друго поколение. Някои хора отиват и по-далече като се опитват да обяснят думата „поколение“ в смисъл на „род“. Но тогава би трябвало думите на Исус да звучат така: „Юдейският род няма да премине, докато не се сбъдне всичко това.“ Но това няма никакъв смисъл. Това би означавало, че щом всички тези предсказания се случат, Юдейският род ще премине. Около 1830 г. Библията с препратки на Скофийлд популяризира този възглед, както и новосъздадената теория за грабването. От историческа гледна точка тази теория е нова. Това, което отличава Скофийлдовото схващане за последните времена (известно още като „есхатология“) от схващането на тези, които вярват, че това пророчество продължава да се отнася за бъдещето, е, че Скофийлд поучавал учение, наречено „диспенсационализъм“.

В общи линии диспенсационализмът се основава на следните схващания: в Новия завет юдеите и езичниците не са обединени в една Невяста или една универсална/всеобхватна Църква; вместо това юдеите продължават да бъдат специално отделени хора на Бог. Според диспенсационалистичното схващане, юдеите все още имат много специално място в историята и получават специални благословения, недостъпни за останалите вярващи. Антихристът ще сключи бъдещ завет с юдеите в Израил и ще основе неговото царство там, и храмът ще се построи отново. Също така, по-голямата част от тях вярват, че грабването ще се случи преди или по време на голямата скръб, която продължава седем години. В края на тези седем години Христос се завръща за физическо царуване от буквално хиляда години. Нещо от това звучи ли познато? Вероятно сте чели бестселъра „Оставените“. Този вид богословие е в основата на тези романи. Едно нещо е вярно: добрата художествена измислица продава изключително добре. Именно това представлява поредицата Оставените – измислица. За съжаление се преподава като богословие. Бих искала да ви покажа няколко неща, които могат да ви накарат да се замислите над това.

Диспенсационализмът учи, че има два различни вида Божии хора: юдеи и езичници. Но Библията учи, че юдеите, които отхвърлят Исус като Месия, отхвърлят Самия Бог. Няма специано определено място, където юдеите да се покланят на старозаветния Бог и да отхвърлят, както старозаветния, така и новозаветния Исус Христос. В Новия Завет вече не се прави разлика между отделните народи. Христос осинови всички нас. Съществува само един Божий народ. И винаги е съществувал само един Божий народ. Диспенсационализмът оспорва самата Библия. Това е опасно.

По отношение на Антихриста, сключващ някакъв бъдещ завет с юдеите, това, което те често пропускат да споменат, е че те вярват, че юдеите ще се съберат в Израел и тогава Антихристът ще наруши този завет с юдеите и ще унищожи две трети от тях! Хайде сега, къде в Библията се казва ТОВА? Библията не казва абсолютно нищо за Антихриста, сключващ или развалящ завет с юдеите. Единственото място, където се говори за подобни неща е в Даниил, глава 9, в пасажа говорещ за „седемдесетте седем“. Този пасаж се отнася до сключване на завет от Исус Христос, а не от Антихрист. Бях така изненадана, когато разбрах, че хората могат да объркат Исус със Сатана! Ето какво още научих: Сатана не сключва завети с хората! Библията не говори за бъдещо построяване на храма. Ако някой ден храмът бъде построен отново, то това не би имало нищо общо с пророчествата, както и с края на света. Хората са вмъкнали свои собствени идеи в Божието Слово! Библията говори за сериозни последствия от такова действие.

За разбирането и обясняването на писанията е много важно да разберем какво би трябвало да ни казва текста, а не какво ние искаме да ни каже. Храмът в книгата Откровение е същият храм, разрушен през 70 г. сл. Хр. Това е едно от многото доказателства, че книгата Откровение е писана преди разрушаването на Йерусалим, най-вероятно около 65 г. сл. Хр. (вж. Kenneth Gentry – “Before Jerusalem Fell”). Например, в Откровение 11:1 има инструкции за измерването на Божия храм, който все още е на мястото си. И в това има много смисъл, тъй като цялата книга Откровение е писана за аудитория, на която в съвсем скоро време предстои да преживее разрушаването на Йерусалим. Йоан неколкократно повтаря, че тези събития ще се случат „скоро“ и че това е „близо“. Възможно ли е думи като „скоро“ и „близо“ да означават „след две хиляди години“? Не. Те означават точно това, което означават. Диспенсационализмът претендира, че тълкува Библията „буквално“, а същевременно постоянно пренебрегва чувствителни за определяне на времето текстове.

За тези, които искат да разберат какво в действителност казва Библията относно „грабването“, са написани редица книги. Препоръчвам да се разровите в електронната книжарница на American Vision (някои от книгите има на български в Християнската интернет библиотека).

Друго твърдение на диспенсационалистите е, че Христос се завръща след като Антихристът вече е управлявал света. Той се завръща, за да го съди, след което поставя началото на земно царуване от хиляда години. Какво не е наред тук? Преди всичко това не фигурира в Библията. Колко пъти, според тях, Христос ще се завръща? Отговорът може да ви изненада. Първото идване е, когато Христос беше на земята, умря и беше възкресен. После казват, че ще се върне за грабването. После хиляда години ще царува на земята. После идва денят на Страшния Съд. И така се явява и пре-появява четири пъти! Къде в Библията се казва ТОВА? Също така Христос се завръща за победената Невяста. Това е в пълно противоречие на казаното в Словото:

„Каза Господ на моя Господ: Седи отдясно на Мене, докато положа враговете Ти под краката Ти.“
(Матей 22:44)

Ако чувате някои от тези неща за първи път, може би сте изумени. Може би никога не сте се замисляли каква е позицията ви по тези въпроси. Или може би сте имали микс от идеи и сте объркани. Бих искала да ви покажа какво вярвам, че Бог със сигурност ни е открил чрез Словото Си. Бих искала да ви покажа защо това има значение и как може да промени вашият живот и живота на цялото човечество. Бих искала да дам надежда на тези, които са били измъчвани от страх и безпокойство за бъдещето. Има толкова много надежда. Не бях проумяла надеждата на Благовестието, докато не разбрах правилно Божия план за бъдещето на Неговата Църква. Имах нужда да проумея това, за да мога да разбера моята собствена цел и призвание в живота. Ако не знаете къде отивате, ще се заблудите и ще се изгубите.

Представям лъжите за края на света, в които вярвах, защото това повлия на целия ми живот. Повлия стремежа ми към живот. Повлия решенията, които направих. Тъй като смятах, че светът принадлежи на Сатана и че трябва да стане по-лошо, за да се завърне Исус, аз нямах никакви планове да участвам в света и да го правя по-добро място.

Възможно е да има диспенсационалисти, които се опитват да променят света за по-добро и бих искала да ги провокирам да помислят защо. Това е истинско противоречие в тяхната собствена система от възгледи. Наистина, те би следвало да се радват когато нещата станат истински страшни и пагубни, тъй като според тяхното схващане това би означавало, че грабването е съвсем близо. Тъй като нямах никаква надежда за бъдещето, нямах и планове за бъдещето. Не обмислях възможността в действителност да имам семейство. То просто се случи, но не го бях обмисляла като „еха, това е страхотна идея“. Не си представях бъдещи поколения. Не се замислях за това какъв ще е светът за моите внуци, ако християни като мен не се наемат и не се захванат да изпълнят Великото поръчение. Нямах планове да придобия имущество или да съхраня наследство за бъдещи поколения, тъй като бях убедена, че никой от нас няма да остане тук. Моите разбирания за последните времена са ми оказвали значително влияние по най-различни начини.

Все още осъзнавам колко много нашите представи за бъдещето влияят на настоящето. Влияят върху сегашния свят и върху бъдещите поколения. Влияе върху цели общества и цивилизации. Това е поразително.

Статията е взета оттук: http://leahslabyrinth.wordpress.com/2010/07/08/deliverance-from-dispensationalism/
Превод: Ася Василева

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>