Мутациите – част от „движещата сила“ на еволюцията?

от Боди Ходж

В еволюционния модел, мутациите са приветствани като доминиращ механизъм в еволюирането на нечистотии в човек и като осигуряващи „доказателство”, че историята на Библията за сътворението е погрешна. Но трябва ли да се доверим на идеята на несъвършени, грешни хора за това как сме се появили или трябва да вярваме на описанието на съвършения Бог, Който е бил свидетел на собственото Си творение? Нека да разгледаме мутациите по-подробно и да видим дали те осигуряват информацията, необходима да подкрепи еволюирането на нечистотии в човек или потвърждават думите на Бога в Битие.

Мутациите са предимно постоянни промени в нишката на ДНК. ДНК (Дезоксирибонуклеиновата киселина) е единица за съхранение на информация за всички организми, включително хора, котки и кучета. У хората ДНК се състои от около 3 милиарда двойки бази. ДНК е изградено от две нишки, които оформят спирала. При половото възпроизвеждане, един комплект хромозоми (големи сегменти от ДНК) идва от майката и един комплект идва от бащата. При безполовото възпроизвеждане, ДНК се копира изцяло и се предава когато организмът се раздели.

Двойната спирала се състои от четири типа азотни основи наречени нуклеотиди. Те са: гуанин, цитозин, аденин и тимин. Те се обозначават съкратено с буквите Г, Ц , А и Т. Всяка от тези базови двойки или „букви” е част от код, който съдържа информация за цвят на косата, височина, форма на очите и т. н. Двойки бази се подреждат по следния начин: аденин с тимин и гуанин с цитозин.

Представете си го като Морзовата азбука. Морзовата азбука е система, в която буквите се представят чрез тирета и точки (ако е чрез звук: дълъг звук и кратък звук). Когато комбинирате различни точки и тирета, се получават букви и думи.
Ако някой иска да повика за помощ използвайки Морзовата азбука например, ще изпрати буквите SOS (което е международен сигнал за бедствие). Морзовият код за SOS е:

S[• • •] или три кратки звука.
O[– – –] или три дълги звука.
S[• • •] или три кратки звука.

Следователно кодът ще е [• • • – – – • • •] или три къси звука, последвани от три дълги, последвани от три къси звука.
Мутацията е като смяна на точка с тире в Морзовата азбука.
Ако се опитаме да изпишем SOS, но променим първата точка с тире ще получим:

[– • • – – – • • •]

Тире точка точка отговаря на D, не на S, така че ще се чете:

D [– • •]
O [– – –]
S [• • •]

Така заради грешката (мутацията), сега четем DOS, вместо SOS. Ако изпратим това, никой няма да си помисли че се нуждаем от помощ. Тази мутация е от значение, защото тя прави две неща в съобщението:

  1. Оригиналната дума се губи.
  2. Първоначалното значение също е изгубено.

ДНК нишката е подобна на Морзовата азбука, но много по-сложна от нея. За да образува думи и фрази, тя използва четири букви (Г, А, Т, Ц) вместо тирета и точки. И също като Морзовата азбука, мутациите могат да повлияят на ДНК нишката и да предизвикат проблеми за организма. Тези ДНК грешки се наричат генетични мутации.
На теория, генетичните мутации (които не са статични) могат да доведат до две неща:

  1. Загуба на информация[1]
  2. Придобиване на нова информация.

На практика всички наблюдавани мутации са в категорията Загуба на информация.Това е различно от загуба или придобиване на функции. Някои мутации могат да предизвикат загуба на генетична информация в организма и все пак получават някъкъв вид функция. Това е рядкост, но се е случвало. Тези видове мутации имат благоприятен изход. Например ако бръмбар загуби от своето ДНК информацията за крила и се намира на ветровит остров, мутацията е благоприятна, защото бръмбарът няма да бъде издухан в морето и убит. Генетично, мутацията е причинила загуба на информация, но е полезна за бръмбара. В този смисъл тя води до благоприятен изход.

Освен мутациите, които причиняват загуба на информация, на теория могат да съществуват и мутации, които причиняват придобиване на информация. За такава мутация има само няколко предполагаеми случая. Въпреки това, ако мутирала ДНК нишка е изградена от група базови двойки, които не правят нищо, тази нишка ще е неизползваема. Следователно, за да бъде използваема за организма, мутацията която е придобила нова информация трябва също така да придобива и нови функции.

Видове генетични мутации
ДНК нишката съдържа инструкции за това как да се направят протеини.
Всеки три „букви“ образуват една аминокиселина, като TGC, ATC, GAT, TAG, и CTC. Много аминокиселини събрани заедно образуват протеин. За да обясним по-опростено представата за ДНК нишката, ще използваме примери на английски език. Ето един сегмент, който показва ДНК като трибуквени думи.

The car was red. The red car had one key.
The key has one eye and one tip.

Точкови мутации
Точкови мутации са тези, при които една буква променя ДНК последователността. Точковата мутация в нашия пример ще промени думата „car” във второто изречение на „cat”:

The car was red. The red cat had one key.
The key has one eye and one tip.

При тази точкова мутация ние губим информацията за една дума (cat), както и значението на изречението се променя. Получаваме една дума (cat), но губим друга (car) и губим значението на една фраза. Така че крайният резултат е загуба на информация.
Но много често точковата мутация няма да доведе до нова дума. Да погледнем следния случай, който променя „car” не на „cat”, а на „caa”:

The car was red. The red caa had one key.
The key has one eye and one tip.

При тази точкова мутация ние губим информацията за една дума (car) както и значението. Не получаваме нова дума и губим една дума и смисъла на една фраза. Още веднъж крайният резултат от тази точкова мутация е загуба на информация и този път тя е по-голяма от преди.
Точковите мутации могат да бъдам много опустошителни. Съществува детска болест наречена Hutchinson-Gilford прогероиден синдром (HGPS), или само Прогерия. Скоро беше установено че причината е точкова мутация.

Това е мутация, която причинява остаряване на детската кожа, оплешивяване в ранна възраст (преди 3-4 годишна възраст), костите обикновено развиват проблеми, свързани с проблемите на възрастните, размерът на тяло им е много малък (около една трета от нормалната височина). Части на тялото, включително и органите остаряват бързо, което води често до смърт на около 13 годишна възраст.[2]

Не всички точкови мутации са унищожителни, но все пак водят до загуба на информация. Според биофизикът Лий Спетнър: „Всички точкови мутации, изследвани на молекулярно ниво, намаляват генетичната информация, а не я увеличават”.[3]

Инверсия (Мутации с обръщане)
Инверсия е налице , когато сегмент от ДНК в дадена част се обръща. Все едно да вземем второто изречение от нашия пример и да го изпишем обратно:

The car was red. Yek eno dah rac der eht.
The key has one eye and one tip.

При инверсия можем да загубим много информация. Губим няколко думи и значението на второто изречение. Тези мутации могат да предизвикат сериозни проблеми в организма. Болеста Хемофилия (нарушение на кървенето) е предизвиканa от обръщане в гена Фактор 8.

Инсерция – мутации чрез вмъкване
Инсерция имаме, когато сегмент от ДНК – една базова двойка или удължение – е вмъкнат в нишката на ДНК. За този пример нека вземем дума от второто изречение и я добавим в третото:

The car was red. The red car had one key.
Had the key has one eye and one tip.

Добавеното не помогна с нищо. В действителност добавката е вредна за третото изречение и то става безсмислено. Тази добавена дума в третото изречение унищожава значението на комбинираните осем думи. Добавката често води до образуването на протеин, който губи функцията си.[4]

Делеция (Мутации със заличаване)
При делецията сегмент от ДНК, една базова двойка или удължение, е изтрит от нишката. Това води до очевидна загуба на информация. В този пример второто изречение ще бъде изтрито:

The car was red. The key has one eye and one tip.

Цялото второ изречение е изгубено. Така ние губим значението му, както и думите, които бяха в това изречение. Някои нарушения вследствие делеция са facioscapulohumeral мускулна дистрофия (FSHD) и гръбначна мускулна атрофия.[5]

Мутации с изместване на рамката
Съществуват два основни вида мутации с изместване на рамката: дължащи се на вмъкване или на заличаване. Тези мутации могат да бъдат предизвикани от вмъкване или заличаване на една или повече букви неделими на три, което причинява проблем при разчитането на буквите в ДНК.

Ако настъпи мутация там, където са добавени една или повече букви, тогава цялото изречение може да бъде невалидно. Ако в началото на второтo изречение е добавено „t“, то ще се чете така:

The car was red. Tth ere dca rha don eke yth
eke yha son eey ean don eti p.

Образували са се четири нови думи (две от тях повтарящи се): ere, don, eke и son. Тези четири думи не са част от оригиналното изречение. Обаче ние загубихме 14 думи. Не само загубихме тези думи, а загубихме и значението зад тях. Следователно, макар че ДНК нишката става по-дълга и произведе 4 нови думи чрез едно вмъкване, загубихме 14 други думи. Крайният резултат е загуба на информация.

Структурни изменения могат да възникнат и чрез заличаване на една или повече „букви“. Ако първото „t“ от второто изречение е премахнато буквите преминават в ляво и получаваме:

The car was red. Her edc arh ado nek eyt hek
eyh aso nee yea ndo net ip.

Получени са пет нови думи: her, ado, nee, yea и net. Обаче отново губим 14 думи. Отново крайният резултат е загуба на информация и ДНК нишката става по-малка, причина за което е тази мутация.

Мутациите с изместване на рамката обикновено са вредни за организма тъй като водят до нефункционален протеин.
Това са само основните неща за мутациите от генетично ниво.[6]

Какво учи еволюцията за мутациите?

Линия на произходаЕволюирането на нечистотии в човек ни учи, че с течение на времето, по естествени причини, неживи химикали са довели до жива клетка. Тогава тази едноклетъчна форма на живот е довела до по-напреднали форми на живот. Всъщност, в течение на милиони години увеличението на информацията причинена от мутации плюс естествен подбор е довело до всички живи форми, които познаваме днес.

За да е възможна еволюция от молекула до човек, трябва да има натрупване на нова информация в генетичния материал на организма. Например за едноклетъчен организъм като амебата, за да се развие до крава, ще трябва с течение на времето да се развие нова информация (не случайни базови двойки, а сложно и последователно ДНК), която да съдържа код за уши, бял дроб, мозък, крака и тн.

Ако амебата трябва да направи промяна като тази, то ДНК трябва да образува нова информация чрез мутация (Понастоящем амебата има ограничена генетична информация, като информацията за протоплазма). Това придобиване на нова информация трябва да продължи, за да се развие сърце, бъбрек и т.н. Ако ДНК нишката стане по-голяма вследствие на мутация, но последователноста не кодира нищо (т.е. не съдържа информация за функциониращ бял дроб, сърце и т.н.), добавеното количество ДНК е неизползваемо и би било повече пречка, отколкото помощ.

Съществуват няколко спорни случаи на придобиване на информация чрез мутация, но за да бъде действителна еволюцията трябва да има милиарди такива случаи. В действителност ние не наблюдаваме това в природата. По-скоро виждаме обратното – организмите губят информация. Организмите се променят, но промяната е в грешна посока! Как е възможно загубата на информация да доведе до напредък?

Какво ни учи Библията?

Начало до грехопадениеОт библейска гледна точка знаем, че Адам и Ева са имали съвършено ДНК, защото Бог е заявил, че всичко което е сътворил е „много добро“ (Битие 1:31). Това се отнася и за първите видове животни и растения. Те първоначално са имали съвършени ДНК нишки без никакви грешки и мутации. Обаче когато човекът съгрешил спрямо Бога (Битие 3) Бог проклел земята и животните и осъдил човека да умре (Битие 2:17, 3:19). По това време изглежда Бог е оттеглил част от Своята подържаща сила, която е поддържала всичко в съвършено състояние.

От тогава можем да очакваме да настъпват мутации и да се натрупват ДНК дефекти. Невероятното количество информация, което е било първоначално в ДНК, е било филтрирано и в много случаи загубено поради мутации и естествен подбор. По времето на потопа е имало генетично задръстване където е изгубена информация от много сухоземниземни животни и хора. Единствената генетична информация, която е оцеляла, е дошла от представителите на сухоземните видове и хората, които са били в Ноевия ковчег.
Законът в Левит 18С течение на времето, докато хората се увеличавали на земята, Бог е знаел, че мутациите нарастват сред човешкото население и заявил, че хората не трябва повече да се сродяват с близки роднини (Левит 18). Защо е направил това? Бракът между кръвни роднини води до възможността да се появят в детето подобни генетични мутации поради това, че то наследява обща мутация едновременно от бащата и майката. Ако и двамата родители са наследили същия мутирал ген от общ прародител (например дядо) това би увеличило възможността двамата родители да предадат този мутирал ген на детето си. Бракът с човек, който не е близък роднина, намалява шанса и двамата да имат същия мутирал ген. Ако част от ДНК на майката има мутация, то той ще бъде маскиран от немутиралия ген на бащата. Ако част от ДНК на бащата има мутация, тя ще бъде маскирана от немутиралия ген на майката. Ако гените на двамата родители са мутирали, тогава тази мутация ще се появи и при детето.[7] Нашият всезнаещ Бог очевидно е знаел, че това ще се случи и е дал заповедта в Левит близки роднини да не се женят.

Заключение

Библията не подкрепя теорията, че тези промени в живите организми трябва да бъдат предавани на поколенията, както гласи еволюционната теория. В действителност ние очакваме да видим обратното (загуба на информация), дължаща се на проклятието в Битие 3. Библейски погледнато, ние ще очакваме мутациите да произведат дефекти в генома, а не да се добавя нова информация.

Наблюденията потвърждават че мутациите причиняват поразителна загуба на информация, а не увеличение, както еволюцията настоява.
Мутациите, когато са правилно разбрани, са отличен пример как науката потвърждава Библията. Когато видите опустошителните резултати от мутациите, не можете да не си спомните за проклятието в Битие 3. Натрупването на мутации от поколение на поколение се дължи на човешкия грях. Но тези, които са се доверили на Христос, нашия Създател, очакват ново небе и нова земя, където няма да има вече болка, смърт или болест.

—————————
Бележки:

1. За дефиниция на инфромацията, която се базира върху законите на науката, вижте W. Gitt, In the Beginning Was Information (Green Forest, AR: Master Books, 2006). Назад

2. B. Hodge, “One Tiny Flaw and 50 Years Lost,” Creation 27(1) (2004): 33. Назад

3. L. Spetner, Not by Chance (New York: Judaica Press, 1997), стр. 138. Назад

4. Сайтът на DNA Direct, www.dnadirect.com. Назад

5. Сайтът на Athena Diagnostics,
www.athenadiagnostics.com/content/diagnostic-ed/genetics-primer. Назад

6. За повече информация относно конкретни мутации и по-сложни примери, моля посетете www.AnswersInGenesis.org/mutations. Назад

7. Това е вярно само за рецесивни мутации, като тази, която причинява кистозна фиброза. Има някои преобладаващи мутации, които ще се появят в дете, независимо от нормалното копиране на гените от един родител. Назад

Статията е взета оттук:
http://www.answersingenesis.org/articles/nab2/mutations-engine-of-evolution
Превод: Мартин Василев

3 отзива

  1. FreeThinker says:

    Примерът с морзовата азбука е повече от смешен.. тъй като не може да се прави връзка между загубата на смисъл в изречение което е създадено от хора и граматически има смисъл ако е конструирано по начинът по който хората са сметнали за „правилен“

    Според Еволюцията чрез естествен подбор в изречението:
    The car was red. The red „cat“ had one key.
    Думата „cat“ не е загуба на информация а усъвършенстване на предишната такава…
    Разбира се Еволюцията чрез естествен подбор не се „съобразява“ с каквито е и да било човешки норми и закономерности (както в граматиката на даден език)
    Ето защо споден мен примерът с морзовата азбука е неправилен…

    „Съществуват няколко спорни случаи на придобиване на информация чрез мутация, но за да бъде действителна еволюцията трябва да има милиарди такива случаи. В действителност ние не наблюдаваме това в природата. По-скоро виждаме обратното – организмите губят информация. Организмите се променят, но промяната е в грешна посока! Как е възможно загубата на информация да доведе до напредък?“

    И тук комедията продължава…
    „По-скоро виждаме обратното – организмите губят информация. “
    Моля дайте ми пример за загуба на информация в природата!!!

    „Организмите се променят, но промяната е в грешна посока!“

    Интересното тук е че г-н Ходж признава че огранизмите се променят (по принцип странно твърдение за креационисти) но още по-интересно е КАК Е РЕШИЛ че промяната е в грешна посока!!!

    Във Физиката несъществува такава нещо като“загуба на информация“ ако се докаже нещо такова,то тогава и връзката м/у причина и следствие се губи… а както се вижда това не е вселената в която аз и ти живеем…
    пс..
    (сори за липсата на пунтоаций в изр. )

  2. S. says:

    Доста смислен коментар, Freethinker! :) Не съм много „на ти“ с генетиката, но влиза в обучението ми. Но гледайки на въпроса чисто логически на база на заобикалящите ни закономерности, голяма част от твърденията(в статията) изглеждат силно незащитени. Освен това наистина не може да бъде разглеждано от човешка гледна точка, че мутациите са „вредни“, тъй като е невероятно субективен въпрос. Лично аз смятам, че сблъсаците наука-религия са крайно безсмислени, по простата причина че в аргументите на теорията за „сътворението“ липсва не какво да е а ФАКТИ. :) Не трябва да се твърди че науката е неоспорима, тя е просто средство на човека с което да се опише заобикалящия ни свят, и като всички неща е несъвършена, но предлага доста по-голяма свобода на мислене и пространство за развитие. :)

  3. miglenarch says:

    Няма нито един пример в историята на генетиката от 1959 година насам, където да е установена мутация с положителен краен резултат. Спомнете си плодовите мушици с 4 големи крила – на пръв поглед положителна мутация, но горките същества изобщо не са могли да се вдигнат да летят. А примерът от статията с бръмбара – може да не го издуха вятърът в морето, но ако не може да реагира и да отхвръкне при опасност, някой ще го настъпи. Краен резултат – отрицателен. Дори да преживее достатъчно, за да създаде поколение – вероятността мутацията да се предаде наследствено е много много малка. Всяка мутация е причинена от радиация или токсини и се третира от организма като грешка. По тази причина има програма в ДНК, която поправя подобни грешки.

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>