Нещата, на които баща ми ме научи

от Кевин Суонсън

Тази година съм на 43 години. Бях домашно образован от 1969 до 1981 година, като една година бях в частно християнско училище по време на 5-ти клас. Както при почти всеки, който минава през шаблонните учебни програми, не мога да си припомня всичко, което съм научил през тези дванадесет години. Но има няколко неща, които никога няма да забравя. Това са неща, на който моят баща ме научи. Както при повечето домашно образовани, баща ми участваше по-малко във формалното образование – но той винаги имаше допълнителни мъдрости, които искаше да ни предаде.

Иронично, в по късните години винаги оставаха нещата, на които баща ми ме беше научил, и ме държаха в добра позиция в някои от най-важните моменти в живота ми. Когато бях повикан в президентския офис на една от най-големите автомобилни корпорации за среща на много високо ниво с General Motors и Ford по важни бизнес въпроси, мъдростите на баща ми винаги се връщаха при мен. „Поеми отговорност за собствени си решения…“ чувах думите му в главата си, „говори силно, говори ясно и говори честно, сине мой!“

В деня, в който дебатирах с тогавашния губернатор Рой Ромер през 1994г по време на изборите за губернатор на Колорадо в Колорадо Спрингс, думите ми сякаш се лееха гладко. Вярно, бях леко нервен, но смелостта, убежденията и вярата усвоени от баща ми през повече от 18 години в неговия дом бяха станали естествена позиция, чрез която аз изразявах ясно послание към избирателите на Колорадо.

Политиката ми беше никога да не искам повишение където и да работя, и никога да не споря с висшестоящите. През първите няколко години в корпоративния живот, бях шокиран от почти цялостната липса на уважение в цялата Американска корпорация. За мен уважението е обикновено, естествено и начин на живот, защото повече от всичко баща ми ме беше научил на уважение към бащата и майката у дома. Естествено е тогава да показвам уважение към висшестоящите в корпорацията или на старейшините и пасторите в църквата. След уважението идват уроците за характер с усърдна работа и самодисциплина. До ден днешен си спомням програмата. Ставане в 5:45 сутринта, в 6:20 приключвах с времето за изучаване, след това закуска, сутрешните задължения и семейно изучаване от 7:20 до 8:00ч. Това са чертите на характера, които ме държат на добра позиция в работния свят на корпорацията. Дори като корпоративен мениджър, никога не съм уволнявал някого поради невежество. Винаги първите уволнени са били мързеливите, мотаещите се и тези, които „не могат да се разбират с другите в пясъчника“.

Нещото, което баща ми не допускаше в нашия дом, беше оплакването. Научихме се да бъдем благодарни за всичко, което Господ ни даваше. „Бъди доволен и на това което имаш без да хленчиш. Ако Бог иска да ти даде нещо, Той ще ти го даде.“

Учеше ни и на пестеливост. „Грижи се за стотинките си и после парите ти ще се грижат сами за себе си,“ би казал той. Дори през годините, когато мисионерската подкрепа за баща ми беше почти наполовина, той намери начин да купи корички хляб от японските хлебари (японците обикновено не ядат коричките на хляба) почти без пари.

Баща ми ме научи да бъда мъж. Спомням си как ни викаше да ставаме рано сутрин, за да режем дърва за печката през зимните месеци, защото живеехме в Грантс Пас, Орегон. Може да не е било забавно, но се учехме, че здрава работа може да бъде ободряваща. И това беше добър начин да се превърнеш в мъж. Благодаря на Господ, че баща ми беше там, за да ме предизвиква, да ме окуражава, да бъда голямо момче. „Бъди мъж!“ Когато бях на 22 години, баща ми ми каза: „Ако някога загубиш всичко, не се притеснявай. Имаш нужния характер да го съградиш отново и никой не можа да ти отнеме това.”

Баща ми често идваше с нови идеи за нашето образование. Той ни преподаваше гръцки и Уестминстърската изповед на вярата. Накара ме да препиша някои от книгите, които издаваше. Едно лято сглоби орган за домашната ни църква, ползвайки комплект за сглобяване, като накара мен и сестра ми да монтираме транзисторите и резисторите по платките. Даваше ни уроци по икономика и домашни ремонти. По време на президентските избори през 1980 г., сложи една черна дъска със списък на всички щати и ние маркирахме гласовете за Роналд Рейгън в неговата убедителна победа над Картър. Ушите ни бяха прилепени към радиото, което излъчваше Корейската мрежа на американските сили до острова в Тихия океан, където живеехме – друг малък урок, който никога няма да забравя. Политиката е от значение.

След това му хрумна да прочетем най-добрите книги, писани някога в християнската история. Каква концепция! Вместо да си губим времето в четене на неща написани от езичници или евтина литература, която ще се задържи толкова време, колкото е нужно за да излезне следващата учебната програма, защо да не четем най-добрите книги писани някога – тези, които са устояли теста на времето? Така той направи списък с най-добрите книги писани от велики мъже в историята – Пътешественикът от Джон Бъниан, Изповеди от Августин, Робството на волята от Лутер, Институти на християнската религия от Жан Калвин, Джон Уйтфийлд, Джонатан Едуардс, Джоузеф Алейн и други. Разбира се, всичко това беше извън класен материал.

По отношение на християнската вяра, баща ми написа книга наречена Библията и Модерната наука, където той полага основно епистемологично обвързване – използвай Божието Слово, за да тълкуваш скалните пластове преди да използваш скалните пластове, за да тълкуваш Божието Слово. Той настоява, че Бог трябва да е абсолютно суверен над истината, етиката и реалността. Нищо и никой не може да заобиколи Бог, когато става въпрос за определяне на това какво е вярно и правилно, когато става дума за това, което се случва за добро или зло.

Със своя пример баща ми ме научи на смирение. Винаги се мръщеше на самохвалството и внимаваше какво говори за семейството си. Преди няколко години го попитах дали може да го интервюирам за предаване излъчвано моята радио програма наречено Will the Circle be Unbroken? Това беше предаване за родители, които са възпитали деца си през 60-те и 7-те и всички техни деца служат на Бога до ден днешен. Баща ми е изсмя и предложи да интервюирам някой от експертите, които са писали книги и са говорили по темата. Все пак се съгласи и допринесе с великолепна мъдрост за предаването.

С течение на годините си мисля за всички курсове, през които съм минал и съм забравил, и се чудя колко ли от това време съм пропилял. Да ви кажа истината, наистина не си спомням много за столицата на Зимбабве, тридесет годишната война на Германия и как функционира амебата. Но е толкова трудно да забравя нещата на които баща ми ме е научил. Баща ми ни беше на гости миналата седмица и аз си припомних голямото наследство, което нося от него и дядо ми. Това, което ние получавахме от нашите предци са основни уроци. Нищо сложно. Просто основни уроци за правилно вярване и живеене.

Не научих всичко от баща ми, но нещата които съм научил от него научих добре и това ми даде наследство върху което мога да надграждам. Стъпил върху раменете на високия ми 1,77м. баща ме изправя на приблизително 3,55м. над земята. Наследството между поколенията осигурява извисяване на поколенията. Може да отведете едно видение много по-далеч ако сърцата на бащите са обърнати към синовете, и синовете са обърнати към бащите – знам го от собствения си опит.

Сега моят син е на 16 години и той седи до мен докато пиша това. Питам се какво ли съм го научил днес, което ще го държи на добра позиция през годините на неговия живот. Питам се какви са уроците на които неговият баща ще го научи – уроците, които никога няма да забрави.

През последните четири години с баща ми и сина ми се съюзихме да правим ежедневна радио програма наречена Поколения. Баща ми е главният изследовател за предаванията, а синът ми Даниел редактира повечето от тях.

Статията е взета оттук: http://homelearningmatters.com/things-my-father-taught-me.html
Превод: Божидар Велинов

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>