Разказът в Писанието

от Ерик Рaук

В движението на нововъзникващите църкви (и в по-малка степен извън тях), често ще чуете да бъде споменавана думата „разказ”. Повечето християни започват да се чувстват малко неудобно когато се отнесеш към Библията като към „разказ.” Когато чуят думата автоматично започват да мислят за нея в негативен смисъл, като за детски разказ, измислица или мит. Това от части се дължи на ефективната тактика на агностици скептици, които се отнасят към Библията като към „приказка за възрастни.” Обаче християните са длъжни да изучават Библията и като сборник от несвързани истории за качества на характера и мистериозна Божествена намеса. Докато децата ни са малки ги учим за „библейските герои”, използвайки колажи, фигурки и картинки. Вместо да използваме силните изображения на Давид и Голиат от Караваджо (виж тук и тук), ние прибягваме до цветни карикатури, колоритни рисунки, или още по-лошо, плодове и зеленчуци, за да разкажем историята. Чудно ли е, че такъв голям процент от децата израстнали в модерна църква, изоставят „вярата си” когато се сблъскат с реалността от „истинския свят?” Какво добро вършат тези колажи, когато си постоянно заговарян от професори, сътрудници и приятели, които се стремят да подкопаят твоята „Неделно-училищна религия?”

В своето кратко, но силно обвинение към светщината, Хари Бламайърс пише:

Не можем да проумеем животът на възрастния, ако сме с умствената екипировка на дете. Не можем да си позволим да водим животът на възрастен с християнско съзнание, толкова недохранено и анемично, че да се подхлъзваме приемайки за ежедневна храна модерни и удобни рецепти за светско благоденствие. Доказателството е това, че когато дойде време да се борим за християнската си вяра като възрастни, а не като деца, много от нашите съвременници изоставят вярата си. Те отрано са хранени с млякото на думата, но в зрелостта си се отказват от бебешкото хранене и приемат, че няма какво повече да се каже. Междувременно, изповядващите вяра, мъже и жени, които може би правят огромни стъпки напред в други сфери от живота, твърде често се поддават на епидемията на религиозна анорексия, която унищожава целия апетит за прогрес в християнското разбиране и задължение[1]

Бламайърс е прав в своята оценка за дуализма дете/възрастен, който застрашава истинското християнство. Той набляга на възрастната страна от евангелието без изобщо да задава въпроса как Църквата преподава Библията на най-младите си членове. Ако продължаваме да учим децата си, че Библията не е нищо повече от поредица истории, кога очакваме те да направят прехода от мляко към месо? Както истинското мляко е необходимо за бебетата да пораснат, така и истинската Библия е необходима за децата. Но ако като възрастни продължаваме да се отказваме от месото на Библията в предпочитане на млякото, никога няма да порастнем както Бог е предназначил. Ученето на историите от Библията е едно нещо, но ученето на историите от Библията по наивен начин не насърчава децата към любов и разбиране на Библията. Защо позволяваме Библията да бъде преподавана по този начин? Още повече, че по този начин никога няма да захраним представата за изучаване на американската или европейската история.

Когато християните преподават Библията, те трябва постоянно да имат „голямата картина” в умовете си. Историята на Библията (а тя е история или разказ ако предпочитате) е обширно обяснение за всичко, което преживяваме в света. В този смисъл, Библията е светогледът за християнството. Библията дава отговори на повечето светогледски въпроси, които са тормозили философите от самото начало: защо, кой, какво, къде, как и кога. На тези въпроси трябва да бъде отговорено от всеки светоглед, който твърди, че има отговора на „смисъла на живота.” И светогледът трябва да е “единен” за да бъде последователен. Разбира се знаем за това от всяко начинание, което предприемаме в живота. Ако един работник прекара целия си живот в завод, монтирайки транзистори върху платки, без нито веднъж да се замисли за какво служат тези транзистори, ще помислим, че е малко странен ако го срещнем на коктейлно парти.

„Здрасти, Боб, с какво си изкарваш прехраната?”

„Монтирам транзистори върху платки във фабриката на Мейпъл Стрийт.”

„О, това е интересно. Какво произвежда тази фабрика?”

„Не знам. Никога не съм си правил труда да попитам. Просто за осем часа монтирам транзистори и после се прибирам.”

„О, добре. До после Боб.”

Ако след това обсъдим фабриката на Мейпъл с другите гости, и открием, че Боб всъщност спомага монтирането на транзистори върху платки за направата на топлинни ракети за терористична държава, дали това ще промени мнението на Боб за работата му? Дали „историята” за работата на Боб се строява редом до неговия пацифистки подход към живота? Може ли Боб да съгласува тези два конфликтни „факта” в неговия живот без да напусне работата си или да изостави пацифизма си? Тук е мястото, където нашите светогледи – нашите основни принципи за реалността – наистина имат значение.

Историята на Библията е разказана съвсем накратко в първите пет книги, завършващи с Исус Навин, който завежда заветния народ в „обещаната земя.” Отдръпвайки се малко върху цялата Библия, вече виждаме Исус Христос, новия Исус Навин, водещ Своя заветен народ към „обещаната земя,” небесния Сион, градът който Авраам търси „чийто архитект и строител е Бог” (Евреи 11:8-10). Библията е пълна с повтарящи се примери и модели в които по-малките истории (тези, които учим в неделното училищните) се вписват. Ако пренебрегнем обучението на нашите деца относно основния разказ в Библията – че Бог води Неговите хора в обещаната земя – няма нищо, с което по-малките истории да допринесат, освен с интересните свръхестествени събития, които ни карат да се чувстваме добре. Без всеобхватната история на Библията, неделно-училищната битка с колажите и качествата на характера никога няма да има шанс срещу хуманистичния, всеобхватен светоглед на светщината.

—————————
Бележки:

1. Harry Blamires, Recovering the Christian Mind (Downers Grove, IL: IVP, 1988), 9. Назад

Статията е взета оттук: http://americanvision.org/3266/the-story-of-scripture/
Превод: Венера Милова

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>